Коремът му вече не поддаваше, когато се гушках в него — бе станал твърд като дъска, и Патрик придоби обичая да си повдига ризата и да го удря с разни предмети, за да покаже колко е твърд. Лицето му беше обветрено и загрубяло от постоянното стоене навън. Бедрата му бяха само мускули. Като се замислиш, това би могло да е доста секси, ако Патрик изобщо искаше секс. Но бяхме паднали на два пъти месечно, а аз не бях от тия, дето ще си поискат.

Сякаш колкото по-мускулест ставаше и колкото по-обсебен бе от собственото си тяло, толкова по-малко го интересуваше моето. Няколко пъти го попитах дали все още го привличам, но той беше категоричен. „Великолепна си — уверяваше ме. — Просто аз съм разбит. Изобщо не искам да отслабваш. И на всички момичета в клуба циците да събереш, пак няма да излязат едни хубави гърди.“ Щеше ми се да попитам как точно бе изчислил това сложно уравнение, но всъщност беше мило, че го каза, и не се задълбочих.

Исках да проявявам интерес към заниманията му, наистина исках. Ходех на вечерните събирания на клуба по триатлон, опитвах да се сприятеля с момичетата от клуба. Но скоро осъзнах, че съм някаква аномалия — другите момичета или си нямаха приятел, или излизаха с някой също толкова внушителен физически. Двойките си помагаха на тренировките, планираха уикенди в еластични шорти и в портмонетата си носеха снимки как завършват триатлона ръка за ръка или сравняват самодоволно получените медали. Беше неописуемо.

— Не ми е ясно защо се оплакваш — отвръщаше сестра ми, когато й го казвах. — Аз съм правила секс само веднъж, откакто родих Томас.

— Моля? С кого?

— О, с някакъв тип, който дойде в цветарския магазин. Просто исках да се уверя, че все още го мога.

А когато видя, че ченето ми увисна, добави:

— О, не прави такава физиономия! Не беше през работно време. А и човекът купуваше цветя за погребение. Ако бяха цветя за съпругата, не бих го докоснала с пръст. Или с гладиола.

Не че съм някаква сексманиачка — все пак бяхме заедно от доста време. Просто някаква перверзна част от мен бе започнала да поставя под въпрос собствената ми привлекателност.

Патрик нямаше нищо против, че се обличах „оригинално“, както се изразяваше. Ала се чудех дали бе напълно искрен. Работата му, целият му социален живот сега се въртеше около контрола над плътта — бореше се с нея, редуцираше я, оформяше я. Ами ако на фона на тия стегнати малки дупета в анцузи моето изведнъж започнеше да му се струва грозно? Ами ако взискателните му очи започнеха да намират извивките на тялото ми — които винаги бях определяла като приятно закръглени — за отблъскващи?

Такива мисли се въртяха в главата ми, когато госпожа Трейнър се появи и почти нареди на Уил да излезем навън.

— Извиках хора да направят пролетно чистене и си помислих, че може да се порадваш на хубавото време, докато работят в къщата.

Очите на Уил срещнаха моите, веждите му се повдигнаха едва забележимо.

— Не е точно предложение, нали, майко?

— Просто си помислих, че малко чист въздух ще ти се отрази добре — отвърна тя. — Рампата е спусната. Луиза, добре би било да приготвиш нещо за хапване навън.

Идеята не беше толкова неразумна. Градината бе красива. Сякаш с лекото повишаване на температурите всичко изведнъж бе решило да изглежда малко по-зелено. Нарцисите бяха изникнали като че от нищото и жълтите им главички подканяха цветята да се появят. Кафявите клони бяха напъпили, многогодишните растения си пробиваха предпазливо път в тъмната лепкава пръст. Отворих вратите и излязохме навън — Уил се опитваше да кара количката само по застланата с каменни плочи пътека. Направи ми знак да седна на една пейка от ковано желязо с възглавница на нея и известно време останах там, докато двамата излагахме лицата си на оскъдната слънчева светлина и слушахме жизнерадостната крамола на врабците в живия плет.

— Нещо не си във форма?

— Какво имаш предвид?

— Мълчалива си.

— Нали каза, че предпочиташ да мълча.

— Не чак толкова. Притесняваш ме.

— Добре съм — уверих го аз. И продължих: — Мисля си за приятеля ми, ако наистина те интересува.

— Аха — промърмори той. — Бегача.

Отворих очи, колкото да видя дали ме поднася.

— Какъв е проблемът? — попита той. — Хайде, кажи на чичо Уил.

— Не.

— Майка ми ще виси на главите на чистачките поне още един час. Ще ти се наложи да кажеш нещо.

Изправих гръб и обърнах лице към него. На количката му имаше специално копче, с което можеше да издигне седалката така, че да е на същата височина като събеседника си. Не го използваше често, защото му се завиваше свят, но сега го направи. На практика трябваше да вдигна очи към лицето му.

Загърнах се в палтото си и примижах срещу него.

— Добре. Кажи ми какво искаш да знаеш.

— Откога сте заедно? — попита той.

— Малко повече от шест години.

Уил изглеждаше изненадан.

— Това е много време.

— Да — съгласих се. — Така е.

Наведох се и го наметнах с едно одеяло. Слънцето беше измамно топло — обещаваше повече, отколкото можеше да даде. Помислих си за Патрик, който тази сутрин бе станал точно в 6:30 ч., за да бяга. Може би и аз трябваше да започна да бягам, та да станем като ония облечени в ликра двойки. Може би трябваше да си купя дантелено бельо и да потърся секс съвети онлайн. Знаех, че няма да направя нито едното, нито другото.

— С какво се занимава?

— Фитнес инструктор.

— Оттук и бягането.

— Оттук и бягането.

— Що за човек е? С три думи, ако те притеснява.

Замислих се.

— Оптимист. Лоялен. Маниак на тема телесни мазнини.

— Това са седем думи.

— Значи четири думи бонус. А тя каква беше?

— Коя?

— Алиша.

Погледнах го, както ме бе погледнал той — директно. Уил въздъхна дълбоко и се загледа в клоните на стария чинар. Косата му падаше в очите и едва се сдържах да не я отметна.

— Красива. Секси. Облечена с вкус. Изненадващо неуверена.

— И защо е неуверена? — Думите излязоха от устата ми, преди да се усетя.

Той, изглежда, се забавляваше.

— Момичетата като Лиса разчитат най-вече на външния си вид и мислят, че не могат да предложат друго. Всъщност не съм справедлив. Много я бива в някои неща — дрехи, вътрешно обзавеждане. Умее да създава красота.

Преборих се с желанието да кажа, че всеки би могъл да създава красота, ако портфейлът му е дълбок като диамантена мина.

— Така умее да размества мебелите, че стаята изглежда съвсем различно. Не знам как го прави. — Той кимна към къщата. — Тя обзаведе пристройката, когато се прибрах тук.

Неволно си представих съвършено обзаведената дневна. Осъзнах, че възхищението ми от нея внезапно понамаля.

— Колко време бяхте заедно?

— Осем-девет месеца.

— Не е много.

— За мен е.

— Как се запознахте?

— На официална вечеря. Ужасна официална вечеря. А вие?

— Във фризьорския салон. Работех там. Той ми беше клиент.

— Аха. Имал е нужда да изчука нещо през уикенда.

Сигурно съм го изгледала смаяно, защото той поклати глава и каза меко:

— Не ми обръщай внимание.

Чувахме приглушеното бръмчене на прахосмукачката вътре. Жените от фирмата за почистване бяха четири, всички облечени в униформи. Чудех се какво ще правят цели два часа в малката пристройка.

— Липсва ли ти?

Чувах ги как разговарят помежду си. Някой бе отворил прозореца и от време на време до нас долиташе силен смях.

Уил сякаш наблюдаваше нещо в далечината.

— Липсваше ми. В минало време. — Обърна се към мен и гласът му прозвуча делово: — Но мислих по въпроса и реших, че с Рупърт са добра двойка.

Кимнах.

— Ще направят нелепа сватба, ще народят отрочета, както се изразяваш ти, ще си купят къща в провинцията и след пет години той ще чука секретарката си — казах аз.

— Сигурно си права.

Това беше само загряване за темата.

— И тя постоянно ще му е ядосана, без да знае защо, ще го „плюе“ на ужасните официални вечери, приятелите им ще се чувстват неловко и той няма да иска да я остави, понеже ще го е страх от издръжката.

Уил се обърна и ме изгледа.

— И ще правят секс веднъж на шест седмици, той ще обожава децата си и ще си скъсва задника да им осигури добър живот. Тя ще има съвършена прическа, но ще придобие кисело изражение — свих устни, — понеже никога няма да казва какво точно мисли, и ще се побърка по пилатес или може би ще си купи куче или кон и ще хлътне по учителя си по езда. А той ще започне да бяга за здраве, щом чукне четирийсетака, и може би ще си купи „Харли Дейвидсън“, който тя ще презира, и всеки ден, като ходи на работа, ще гледа всички тия младоци в офиса и ще слуша в бара коя са изчукали през уикенда или къде са отишли „да се разтоварят“ и колко е било готино — и никога няма да е съвсем сигурен как е бил изпързалян.