Целунах го, опитвайки се да го върна обратно. Целунах го и оставих устните си върху неговите, дъхът ни се сля и сълзите от моите очи се превърнаха в сол върху неговата кожа, и си казах, че някъде в пространството миниатюрни частици от него ще станат миниатюрни частици от мен, поети, погълнати, живи, вечни. Исках да притисна всяко късче от мен в него. Исках да му влея волята си. Исках да споделя с него всяка глътка живот и да го принудя да живее.

Осъзнах, че се боя да живея без него.

Кой ти е дал право да разбиваш живота ми, искаше ми се да го попитам, а на мен не ми е позволено да имам думата за твоя?

Но бях обещала.

Затова го държах в прегръдките си — Уил Трейнър, бившия финансов магьосник в Ситито, бившия бънджи скачач, спортист, пътешественик, любовник. Притисках го до гърдите си и не казах нищо, само безмълвно му повтарях, че го обичам. О, как само го обичах!

Не мога да кажа колко дълго останахме така. Дочувах смътно тих разговор отвън, шум от обувки, църковна камбана, която биеше в някакво отдалечено място. Накрая усетих как той въздъхна дълбоко, почти потрепери, и отметна глава — само на няколко сантиметра, за да можем да се виждаме ясно.

Примижах и го погледнах.

Той ми отправи лека усмивка, почти извинение.

— Кларк — каза тихо, — би ли извикала родителите ми?

Двадесет и седма глава

БРИТАНСКА КРАЛСКА ПРОКУРОРСКА СЛУЖБА

На вниманието на:

Директора на Прокурорската служба

Относно: Уилям Джон Трейнър

4 септември 2009 г.

Следователите са разговаряли с всички, свързани с горния случай — за целта прилагам папка със съответните документи.

Обект на разследване е господин Уилям Трейнър, 35-годишен бивш партньор във фирмата „Мадингли Луинс“, със седалище в лондонското Сити. Господин Трейнър е получил гръбначно увреждане в пътна злополука през 2007 година и е бил диагностициран като квадриплегик С 5/6 (с ограничено движение само на едната ръка), който се нуждае от грижи 24 часа в денонощието. Приложено е медицинското му досие.

Документите показват, че господин Трейнър се е постарал да уреди правните си дела известно време преди пътуването си до Швейцария. Изпратено ни беше подписано и заверено завещание от неговия адвокат, господин Майкъл Лолър, както и копия от всички необходими документи, свързани с неговите предварителни консултации с клиниката.

Семейството на господин Трейнър, както и всичките му приятели, са изразили несъгласието си с декларираното от него желание да сложи преждевременно край на живота си, но предвид медицинското му досие и предишните опити да отнеме живота си (подробно описани в приложената болнична документация), неговия интелект и сила на характера, те явно са били неспособни да го разубедят, дори през удължения шестмесечен период, договорен с него специално за тази цел.

Един от наследниците според завещанието на господин Трейнър е неговата домашна асистентка, госпожица Луиза Кларк. Предвид ограниченото време на нейното общуване с господин Трейнър, нормално е да бъдат зададени въпроси за степента на неговата щедрост към нея, но всички заинтересовани страни отказват да оспорват изразеното от господин Трейнър желание, което е правно документирано. Луиза Кларк е била разпитана подробно няколко пъти и според полицията е положила всички усилия да отклони господин Трейнър от намерението му (моля, вижте нейния „Календар на пътешествията“, включен като доказателствен материал).

Трябва също да се отбележи, че майката, госпожа Камила Трейнър, дългогодишен уважаван съдия, е подала оставката си с оглед на обществената реакция, предизвикана от случая. Става ясно, че тя и господин Трейнър са се разделили скоро след смъртта на сина им.

Тъй като извършването на асистирано самоубийство в чужди клиники е нещо, което Кралската прокуратура не поощрява, и съдейки от събраните доказателства, явно е, че действията на семейството на господин Трейнър и на неговите служители попадат в рамките на възможно преследване от закона.

1. Господин Трейнър е изразил „доброволно, ясно, осъзнато и информирано“ желание да вземе подобно решение.

2. Няма доказателства за психическо заболяване или за принуда от друго лице.

3. Господин Трейнър е посочил недвусмислено, че желае да извърши самоубийство.

4. Уврежданията на господин Трейнър са били тежки и нелечими.

5. Действията на лицата, придружаващи господин Трейнър, имат незначителен принос или влияние за решението му.

6. Действията на лицата, придружаващи господин Трейнър, може да се квалифицират като неохотна помощ предвид категоричното желание от страна на жертвата.

7. Всички въвлечени страни са оказали пълно съдействие на полицията при разследването на този случай.

Предвид изложените факти, добрата репутация на всички лица и приложените доказателства, в този случай не е в обществен интерес да се организира съдебно преследване.

Предлагам, ако и когато се направи публично изявление в този смисъл, директорът на Прокурорската служба да даде ясно да се разбере, че случаят Трейнър не представлява прецедент и че Кралската прокурорска служба ще продължи да преценява всеки случай според спецификата му и конкретните обстоятелства.

С най-добри пожелания,

Шейла Макинън

Кралска прокурорска служба

Епилог

Просто следвах инструкциите.

Седях под сянката на тъмнозелената тента на кафенето, прозявах се и обхождах с поглед Рю де Франк Буржоа. Мекото слънце на парижката есен топлеше лицето ми. Сервитьорът с галска експедитивност бе поставил пред мен чиния кроасани и голяма чаша шварц кафе. Стотина метра по-надолу двама велосипедисти спряха на светофара и подеха разговор. Единият носеше синя раница, от която стърчаха две големи франзели. Във въздуха, топъл и задушен, се усещаше ароматът на кафе и острата миризма на нечия току-що запалена цигара.

Свърших писмото от Трина (казваше, че искала да се обади, но не можела да си позволи международен разговор заради цената). Била на първо място в курса по „Счетоводство — второ ниво“ и имала нов приятел — Съндийп, който още не бил решил дали да работи във фирмата на баща си (импорт експорт в района на Хийтроу) и бил „по-бос“ в музиката и от нея. Томас страшно се радвал, че ще е в по-горен клас в училище. Татко се справял все така страхотно като шеф на поддръжката и ми изпращал поздрави. Тя беше почти сигурна, че мама скоро ще ми прости. Определено е получила писмото ти. Знам, че го прочете. Дай й време.

Отпих от кафето си, пренасяйки се за миг на Ренфру Роуд — в дома, който ми се струваше отдалечен на хиляди километри. Седях, присвила леко очи на слънцето, и гледах как една жена със слънчеви очила се оглежда в стъклена витрина. Сви устни при вида на отражението си, поизправи гръб и продължи по пътя си.

Оставих чашата и въздъхнах. После взех другото писмо, писмото, което носех у себе си шест седмици.

Отпред на плика, под името ми, с главни букви беше напечатано:

„ДА СЕ ПРОЧЕТЕ САМО В КАФЕНЕ «МАРКИЗ», РЮ ДЕ ФРАНК БУРЖОА, С КРОАСАНИ И ГОЛЯМО КАФЕ СЪС СМЕТАНА НА МАСАТА.“

Бях се засмяла, макар и през сълзи, когато прочетох надписа за първи път — типично за Уил, да раздава заповеди до последно.

Сервитьорът — висок чевръст мъж с дузина листчета, подаващи се изпод престилката му — се обърна и улови погледа ми. Наред ли е всичко? — питаха вдигнатите му вежди.

— Да — отвърнах аз. После добавих малко срамежливо: — Oui.

Писмото беше напечатано. Разпознах шрифта от картичката, която ми беше изпратил Уил преди време. Облегнах се на стола си и зачетох:

„Кларк,

Когато четеш това писмо, вече ще са минали няколко седмици. Съмнявам се, че дори предвид новопридобитите ти организационни умения би успяла да отидеш в Париж преди началото на септември. Надявам се, че кафето е добро и силно, а кроасаните — пресни, и че времето все още е достатъчно слънчево, за да седнеш отвън на тротоара в някой от ония метални столове, които винаги лекичко се клатят. Бива си го «Маркиз». И пържолите са добри, ако решиш да се върнеш за обяд. А ако погледнеш от лявата си страна, ще видиш парфюмерията «Л’Артизан», където, след като прочетеш писмото, трябва да идеш да пробваш парфюма, чието име беше нещо от рода на «Папийон Екстрем» (не си спомням точно). Винаги съм си мислел, че на теб ще ухае страхотно.

Окей, инструкциите свършиха. Има няколко неща, които исках да кажа и трябваше да ти ги кажа лично, но ти щеше много да се разстроиш и нямаше да ме изслушаш докрай. Винаги говориш много.

Та ето какво: чекът, който получи в първия плик от Майкъл Лолър, не беше пълната сума, а само малък подарък, за да си помогнеш през първите седмици и да отидеш в Париж.

Когато се върнеш в Англия, занеси това писмо на Майкъл в лондонския му офис и той ще ти даде съответните документи, за да имаш достъп до сметката, която той е открил на твое име. В тази сметка има достатъчно да си купиш сносно жилище и да платиш таксата за университета и останалите неща по време на редовното ти обучение.