Соковете й течаха от нея и правеха пръстите му по-хлъзгави. Той проникваше по-дълбоко, галеше, увеличаваше възбудата, бушуваща в тялото й. Ханшът й започна да се извива, притискайки клитора й по-силно към езика му, докато Брейдън смучеше малката пъпка.

Мегън беше толкова близо до кулминацията. Толкова подута и умоляваща за освобождение.

Вагината й се свиваше при всяко отдръпване на пръстите му и ги засмукваше с всяко тласване навътре.

— Брейдън. О, Господи. Брейдън, позволи ми да свърша — гласът й беше пресипнал и наситен с желание.

Породата промърмори нещо срещу влажната й плът, езикът му потрепваше върху клитора й, устата му го засмука по-силно, докато тласкаше Мегън стремително към експлозията, която тя жадуваше толкова отчаяно.

Брейдън усети как оргазмът я връхлетя. Тя се изопна и се стегна около пръстите му със сила, която накара пенисът му да потръпне от желание също да го почувства. Но първо искаше да я вкуси. Да усети и погълне удоволствието, което ще се излее от нея.

Започна да движи пръстите си по-бързо и дълбоко. Клиторът й набъбна и запулсира. Викът й на освобождение отекна около него. Засмука малката пъпка за последно, за да се увери, че е дарил на половинката си максимална удовлетвореност, след това се отдръпна бързо, измъкна пръстите си и потопи езика си във влажната й вътрешност.

Мегън изкрещя отново, когато той я облиза. Бедрата й се разтресоха бурно, щом я връхлетя следващият оргазъм. Брейдън ближеше и проучваше, изпълваше сетивата си с вкуса й, с удоволствието й, преди да се изправи, да настани пениса си срещу сладката топлина и да се тласне напред.

Главата на Мегън се облегна на огледалото зад нея. Изражението й бе изпълнено с екстаз, разтворените й устни се опитваха да поемат дъх, да намерят сили, когато от гърлото й излезе нисък вик. Късите й, остри нокти се забиха в скалпа му. Брейдън се наведе и покри с устни малкия белег на рамото й, започна да го ближе и гали, докато я обладаваше безмилостно. Енергичните му тласъци го запратиха стремително към собственото му освобождение и задействаха нейното, когато зъбите му се впиха в плътта й.

Беше рай. Беше екстаз. Беше най-голямото удоволствие, което някога би могъл да изпита. Брейдън усети как шипът се увеличава и се заключва в мускулите на вагината на Мегън, как пенисът му излива освобождението си и малкият израстък вибрира.

В този миг, Брейдън се възроди в Мегън. Почувства как душата му докосва нейната, когато погледът му срещна дълбоките, премрежени сини очи, вперени в него. Усети прилив на въодушевление, на притежание, секунда преди да отметне глава назад и да издаде силен рев.

Неговата половинка.

Само Бог знаеше колко време измина, преди Брейдън да бъде в състояние да разхлаби хватката си около Мегън. Лицето му бе заровено в дългата й коса и я притискаше, прегръщаше я здраво, успокояваше я.

След като възбудата се уталожи, Брейдън я почисти внимателно и подсуши нежната, подута плът, която бе завладял.

Подобно удоволствие не би трябвало да бъде възможно. То се обвиваше около душата му и я изпълваше със светлина, която сгряваше отвътре навън. Затопляше там, където някога бе студено. Успокояваше там, където бе имало само болка. Точно както Мегън. Тя беше чудо.

— Исках да бъда силна — каза му тя няколко минути по-късно, когато Брейдън отстъпи назад и я задържа, щом тя застана пред него. — Исках да се примиря с това, което си спомних и тогава да продължа — гласът й беше пресипнал от преживяната страст и изпълнен с подновена тъга. — Не мога да го приема, Брейдън.

Тежестта в тона й разкъса сърцето му. Господи, никога не бе предполагал, че чуждата болка може да го засегне така дълбоко.

— Да приемеш какво, Мегън? — попита той тихо и нежно. Сега не беше време да я притиска. Не можеше да го направи. Каквото й да измъчваше спомените й, тя сама трябваше да се освободи от него.

— Ейми — отговорът й го изненада.

Младата жена се отдръпна от него и се протегна за дрехите, които бе оставила по-рано.

— Спомням си чувството на мъка от онзи сън. Господи, беше толкова силна. Мислех, че душата ми ще се откъсне от тялото, толкова много болеше. И не знаех защо.

Но Брейдън знаеше. Сам бе долавял тази мъка, която се изливаше от младите жени в лабораторията. Ужасът, мрачното осъзнаване, че нито една част от телата или душите им не е неприкосновена.

— Тя е била изнасилена — гласът й беше само шепот. — Едва ли се е случило дълго преди да ги видя в Академията. А тя изглеждаше толкова спокойна. Очите й бяха угаснали, като на останалите, но чувството се изливаше от нея.

Гняв стегна гласа й.

— И ярост. — Споменът за това я направи още по-мрачна. — Яростта беше мъжка. Марк знаеше, но не можеше да направи нищо срещу това.

Лицето на Брейдън се изкриви в гримаса. Боже, имай милост. Не можеше да си представи да живее със знанието, че някакво копеле е насилило Мегън по подобен начин. Не бе знаел, че Марк и Ейми са чифтосани, но си спомняше ясно дните, когато бъдещето им беше несигурно. Ако Марк и Ейми бяха толкова нещастни, тогава мъжът не е имал друг избор, освен да издържи. Животът на неговата половинка щеше да бъде поставен над гордостта му, и яростта щеше да го разяжда жив.

Брейдън излезе от банята и отиде в съседната стая, където бе оставил дрехите си. Облече се бързо, но минаха няколко дълги минути, преди да вдигне погледа си от ботушите, които връзваше и да погледне към Мегън, щом тя влезе.

— Кой беше? — Трябваше да знае кого е видяла. Желанието да го убие го изпълваше с ярост и омраза. Искаше кръвта на копелето.

Усети колебанието й и се запита дали не е доловила яростта, която той се бореше да сдържи. Не искаше тя да я усети, не искаше да разбере тъмната омраза, извираща вътре в него.

— Мислех, че е приятел — Мегън запази гласа си тих, борейки се с болката, нарастваща в нея. Объркване изпълни стаята, съпротивата да приеме, да преодолее инстинктивното отхвърляне на отговорите, които бе открила вътре в себе си.

— Мегън. — Брейдън се изправи бавно и отиде до нея, улови раменете й и се взря в нея. — Трябва да знам кой е бил. Трябва да знам срещу какво сме изправени.

— Вече има смисъл — Мегън го погледна и се засмя кратко и горчиво. — Как е успял да привлече военните. Как е могъл да намери графика ми. Всичко.

Зловещо предчувствие започна да изпълва Породата.

— Мислех, че е приятел — каза тя отново, гласът й беше дрезгав, чувството за предателство я завладя. — Но не е бил. Той е убил онези Породи и сега иска да убие мен, защото подозира, че смъртта им може да предизвика в паметта ми спомена за това как съм ги видяла с него. А беше най-добрият приятел на баща ми, Брейдън. Сенатор Кули. Сенатор Мак Кули.

Бинго.

Двадесета глава

Сенатор Мак Кули. Вече всичко придобиваше смисъл. Той беше един от най-силните противници на Закона за Породите, новият законен указ, който дава автономия на Породите и ги обявява за хора, независимо от тяхната ДНК. Той беше и причината, поради която двама военни съветници бяха задължени да бъдат в Отдела по делата на Породите във Вашингтон, както и двама, които да ръководят цялата охрана и разпитите в Убежището. Не че беше трудно да се заблудят бюрократите, но мисълта за шпионин в къщата, предизвика нетърпеливи тръпки у Брейдън.

Шпионин най-вероятно бе причината, поради която атаките срещу Убежището бяха винаги така точни и защо слабите им места бяха използвани толкова лесно.

— Покажи ми оръжията си. — Двамата слизаха по стълбите, когато Брейдън погледна към засенчените прозорци.

Нощта падаше бързо.

— Килерът. — Завиха по коридора и тръгнаха към посочената врата. Мегън отвори, отмести няколко кутии настрани, откачи палтата от закачалките и ги остави в ъгъла, за да разкрие тежка, метална врата на сейф.

— Рядко ги държа заключени. — Вратата се отвори с дрънчене и разкри впечатляваща гледка на оръжия и муниции. Беше нищо в сравнение с онова, което можеше да се намери в Убежището, но беше впечатляващо.

Докато Мегън не отвори друга врата в дъното. Брейдън вдигна вежди при вида на това, което се криеше там.

— Имаш ли уреди за нощно виждане? — Жената извади чифт от най-модерните военнополеви очила от предпазните им калъфи, пристегна ги на главата си, след това ги плъзна към челото. Придържани от здрави, еластични ремъци, малките очила бяха най-напредналите в технологично отношение. Те изключваха необходимостта от по-големите, тромави модели и имаха няколко малки предимства като екстри в лещите. Буквално виждаха през мрака. Вместо объркващото зелено осветяване, този, който ги носеше виждаше в оттенъци на сивото, с доста слаби неонови цветове, за да разкрият всичко със сърдечен пулс.

— Не толкова добри, колкото твоите — изсумтя Брейдън. — Как, по дяволите, ги получи? Дори отрядите на Тюлените не са ощастливени с тях все още.

— Имам приятели — отговорът й не беше задоволителен, но той я остави на мира засега. Беше по-загрижен за другите играчки, които Мегън извади. Ножове, които бе виждал в научнофантастичните филми и един пистолет с лазерно насочване, който дори не бе пристигнал при военните още.

— Мамка му, Мегън, мисля, че приятелите ти имат лошо влияние върху теб. — Брейдън наблюдаваше как тя пристяга ножовете на различни места по тялото си — на предмишницата, на долната част на краката си, а на гърба си затъкна пистолета.