Мегън се намръщи.

— Нима има специален начин, по който трябва да се държи прострелян човек?

Породата простена. И не звучеше доволен.

За щастие, изглежда тази мисъл не я притесняваше много. Тя затвори очи и се отпусна в топлината му. И позволи на тъмнината, замъгляваща зрението й, най-сетне да я обгърне. Просто щеше да дремне една минута. Само една…

— Ако припаднеш в мен, Ланс ще види — гласът на Брейдън внезапно разкъса мъглата във вените й. — Ще се появи с другите проклети мъже от семейството ти, Мегън. Какво каза? Раната не е дълбока? Да не би да си просиш всички да започнат да те глезят?

О, това не беше честно. Очите й се отвориха рязко, а главата й се отметна назад предизвикателно.

— Ще ти сритам задника. — В заплахата липсваше раздразнение. Всъщност звучеше доста слабо.

Но усмивката на Брейдън озари нощта. Чувствените му устни се извиха бавно и порочно.

— Като ми говориш така, само ще накараш пениса ми да се втвърди.

Мегън вдигна ръка, докосна бузата му и се усмихна. Господи, обичаше го.

— Пенисът ти винаги е твърд.

— Само за теб, половинке. — Той обърна глава и съвършените му устни се притиснаха към дланта й. — Завинаги. Само за теб.

Завинаги. Звучеше достатъчно добре за нея.

Младата жена въздъхна, когато Ланс и чичовците й внезапно се наведоха над нея. За щастие, нямаше глезене.

Стивън прегледа раната, пръстите му я опипаха нежно, а погледът му… беше горд. Гледаше я с гордост. И разбиране. Гледката на тези емоции в очите му й помогна да сдържи инстинктивната си реакция при докосването му. Неудобството не беше толкова силно, колкото преди, но все пак, не беше комфортно.

— Хайде, лошо момиче. — Брейдън мина пред Стивън, когато той приключи с прегледа, и вдигна Мегън на ръце. — Ти си луда. Не е много дълбоко. Този куршум трябва да излезе. Изглежда, че въпреки всичко, ще се наложи да те поглезим малко.

Все още е вътре? Мегън се втренчи в него ужасено и усети как главата й се завъртя. О, по дяволите…

Не успя да види шока по лицето на половинката си, когато припадна, нито изненадата по тези на братовчед си и чичовците си. Но това беше първият й куршум, и щеше да се погрижи да ги увери в този факт по-късно. Заслужаваше един малък припадък.

Двадесет и първа глава

Убежището, четири седмици по-късно

Мегън се загледа в слънчевите лъчи, проникващи през прозореца на кабинета, който тя и Брейдън заемаха по време на седмиците, прекарани в тестове, които се бяха съгласили да направят. След операцията за отстраняване на куршума, бяха напуснали болницата и бяха отлетели право към Убежището, където Мегън бе гледана толкова внимателно, че я побиваха тръпки. Докторите тук бяха прекалено стриктни.

Но поне я бяха спасили от наплива на членове от семейството й.

Те я бяха посетили няколко пъти, но баща й и дядо й изглежда разбираха, че мечтите й най-сетне се бяха материализирали. Ланс не беше толкова щастлив. Поради някаква причина, мисълта да работи с непознатата жена заместник, която от Вашингтон обещаха да му изпратят, не му допадаше особено.

Чичовците й — Стивън, Наш и Блейк, се бяха върнали в своите племенни земи след приключването на една мисия, която бяха започнали преди няколко години. Името на Кули е било свързано със Съвета по генетика при разчитането на възстановените тайни файлове от една от големите генетични лаборатории. Как бяха успели да заблудят сенатора, Мегън не бе сигурна. Беше малко замаяна, когато й обясниха това. Нещо за алтернативни идентичности и лицева реконструкция. Нищо чудно, че й бе отнело толкова време да разпознае чичо Стивън.

Никой от тях не беше много доволен от нея. Тя се изкикоти при тази мисъл. Те не я искаха в разгара на битката и сигурно не бяха доволни от малкото, което научиха за чифтосването между нея и Брейдън.

Разгонване. Изсумтя по повод на това явление, както и на изненадващата информация, която бе научила. Усещането не беше комфортно — да знае, че нещо така важно, като ДНК-то й, е било променено по някакъв начин, даже за постоянно, както хормона на чифтосването го правеше.

Тя не беше Порода, но можеше и да бъде.

По-дълъг живот. Мегън простена от това късче информация. С по-висок имунитет и бързото излекуване можеше да се справи. Всъщност тази част й харесваше извънредно много. За останалото, щеше да й отнеме известно време да свикне.

И после, имаше Брейдън. Една лека усмивка изви устните й, докато стоеше до леглото и го гледаше как спи. Дългата му златиста коса обграждаше грубите черти на лицето му, придавайки им по-силен и по-примитивен вид. Тъмнокафяви, червеникави и черни кичури, изпъстрящи гъстата грива, изкушаваха пръстите й да се заровят в нея и докато ги прокарва през нея, да гледа парада на цветовете.

— Събуди се, сънливко. — Мегън се наведе да ухапе устните му и изписка от изненада, когато ръцете му я уловиха през кръста. Преди да успее да се възпротиви, той я положи по гръб под себе си.

— Облечена си — изръмжа Породата, наблюдавайки я през присвитите си тъмнозлатисти очи. Твърдите му устни се извиха в усмивка, а ръцете му се мушнаха под плътната черна блуза, която тя носеше.

Той беше толкова секси. Разрошен, примитивен мъжкар, самонадеян и арогантен. И ако издутината, повдигаща чаршафа, беше някакъв показател — готов за чифтосване.

— И ще остана облечена — засмя се тя, плесна го по ръцете и дръпна подгъва на блузата си отново надолу. — Тръгваме си днес, забрави ли? Аз съм готова.

За да подсили думите й, Мо-Джо скочи на леглото, сигурен, че лошият, миришещ на котка мъж най-сетне е готов за честна игра. Мегън се отдръпна назад и се разсмя, когато човек и куче започнаха да ръмжат и да се зъбят, оголили зъби и борещи се за надмощие. Брейдън изръмжа ядосан измежду косматите крайници на животното.

— Проклето куче! — изруга той, когато Мо-Джо го ухапа по ухото.

Мегън стоеше отстрани и се смееше, докато той се бореше в леглото с огромното куче и го ухапа в отговор.

Кучешкото учудване върху лицето на Мо-Джо беше забавно. Кафявите му очи се ококориха, а изражението му застина за цяла една секунда, преди да нададе вой и да започне да се извива бясно в хватката на Брейдън.

Мо-Джо скочи от леглото, хвърли раздразнен поглед към двамата човеци, след което изръмжа към Брейдън и тръгна към ъгъла на стаята. Просна се под отдушника на климатика и започна жално да търка с лапа поруганото си ухо.

— Трябва ли да вземаме и този пес? — Брейдън показа резците си на кучето, което само изсумтя презрително и се надигна колкото да се обърне с гръб към тях, след това се настани отново под отдушника.

— Ако обичаш мен, ще обичаш и кучето ми. — Мегън му хвърли укорителен поглед, преди изджавка изненадващо.

Брейдън я хвана за кръста и я дръпна към леглото, след което я затисна под тежестта си и се взря в нея. Очевидно не му хареса отговора й, или смеха й.

Смях, който устните му погълнаха, когато покриха нейните, а езикът му вкуси, като я облиза порочно. Когато вдигна глава, изражението му беше мрачно и изпълнено с възбуда и емоция, достатъчна да накара сърцето й да се свие в отговор.

Брейдън вдигна ръка и докато я гледаше, докосна устните й с цялата нежност на пръсти си. В този момент, Мегън си каза, че Убежището не е чак толкова лошо. Нощите бяха невероятни. Дните обаче бяха непоносими. Да бъде мушкана и ръчкана от нещо или някого, различен от Брейдън, беше гаранция за наистина гадно настроение.

— Била си готова за тръгване — напомни й той, като палецът му погали устните й и продължи да се взира в нея с властен, горещ поглед.

Предполагаше се, че разгонването ще затихне с промяната на нейната ДНК. Боже, мразеше тази дума. Но, по дяволите, ако не се подмокряше само от докосването на палеца му по устните й, което обясняваше овлажняването на бикините й.

— А ти не си ли? — Мегън изви вежди и вдигна ръце да погали косата му.

Видя как миглите му се спуснаха, удоволствието, което изпълни лицето му, когато прокара върховете на пръстите си по кожата на тила му и одраска чувствителната плът. Дълбок стон се надигна в гърдите му, а пенисът му започна да притиска бедрото й.

— Долу, момче — нареди Мегън безгрижно, въпреки че обърна глава, за да позволи на устните му да погалят шията й. Ръцете му се заровиха в косата й. — Казвам да си тръгнем първо, а по-късно ще правим див секс. Ще се задуша, Брейдън.

И наистина се задушаваше. Не за въздух, а за свобода. За приключение. Мисията, която Калън и Ръководният кабинет на Породите им бе възложила, прозвуча като експлозия. Брейдън вдигна глава, погледът му беше тържествен, когато въздъхна дълбоко.

— Тогава ще оставим дивия животински секс за по-късно. — Усмивка изви устните му, докато продължаваше да гледа Мегън, сякаш не може да повярва, че тя наистина е там.

— Обичам те, Мегън — Брейдън прошепна думите бавно, несвикнал със свободата да чувства, да очаква емоция в отговор.

Нейният див, красив лъв все още бе несигурен в това отношение, което продължаваше да я изненадва. Емоцията на лицето му накара гърдите й да се стегнат и гърлото й се сви от сълзи, когато тя се усмихна трепетно, стоплена от дивата сила на неговата гордост и чувството му на притежание спрямо нея.