Лей Грийнууд - Бък

— Защо?

„Глупак такъв!“ Не знаеше ли, че тя иска да е в течение какво се случва със собствеността й? Или с него. Не беше толкова безразлична към съдбата му, колкото се беше престорила пред майка си. Опита се, разбира се, но възможността да го убият, я бе тормозила още от момента, в който се върна ранен в къщата.

— Тези крави са мои — каза тя. Безумно твърдение на една безумна жена, за каквато той най-вероятно я мислеше. Нямаше нищо против да се държи като такава, ако успееше да изкопчи информацията, която я интересуваше. — Не искам да ги преследват през половината Тексас, докато над главите им летят куршуми, да ги разстройват и да плашат малките им до смърт.

Бък я изгледа, като че ли тя напълно бе изгубила разсъдъка си.

— Също така мисля, че е жестоко да ги горят с тези нажежени до червено дамги. Вместо това може да им се вържат панделки около врата. Е, разбира се, те може да паднат. А няма ли да е по-добре да им се боядисат рогата?

Бавна усмивка разтегна устните на Бък.

— Това е добра идея. Можем да използваме яркочервено за женските крави и кралскосиньо за мъжките говеда. Това ще им помогне много през размножителния период. Нали разбираш, ще улесни тези, на които им е за първи път.

— Мисля, че ще е по-добре да й кажеш какъв е плана ти — предложи Уолтър.

— Добре — въздъхна Бък раздразнено. — Евънс и аз обсъждахме как да убедим другите собственици да работим заедно.

— Мислите ли, че ще искат?

— Зависи дали и на тях също им изчезва добитък.

— И защо не? Когато крадат добитък, крадците не се ограничават само с едно ранчо. Цялата област е осеяна с каньони и клисури. Могат да се скрият стотици крави.

— И след като те простреляха още първия път, когато стъпи в земите му, защо си мислиш, че сега ще те остави да отидеш отново и да си вземеш кравите обратно?

— И какво предлагаш да направя? — настоя Бък.

— Предлагам да отидеш при шерифа на Утопия. Ако Джилет е откраднал кравите ми, той ще го накара да ми ги върне.

— Шерифът няма правомощия тук — обади се Евънс.

— В Остин би трябвало да има шериф.

— Докато успеем да доведем шериф от Остин, Джилет ще е успял да сложи своето клеймо на всичките крави, които е откраднал.

— Тогава говори с военните. Все трябва да има някой, който да се грижи за спазването на закона в Тексас.

— Има — отвърна Бък. — Хора като Евънс и мен.

— Значи ще отидете там и ще се оставите да ви застрелят?

— Не и ако отидем всички заедно — каза Бък.

— Той е прав, Хана — намеси се Евънс. — Ако всички собственици на ранчо се съберем заедно, Джилет няма да може да ни спре.

— Няма да е необходимо — каза Хана, — ако вече е сложил свое клеймо на всичките ми крави.

— Тя е права — каза Евънс. — Как да го предотвратим?

— Не знам, но ще намеря начин да си ги върна.

— Той ще стреля по теб — каза Хана.

— Ще стрелям и аз.

— Но той разполага с повече хора.

— Ами тогава предполагам, че ще трябва да бъда по-точен. Нещо друго, което искаш да знаеш?

Той отново се подиграваше с нея. Правеше се, че отговаря на въпросите й, но всъщност въобще не беше така. Просто я чакаше да си тръгне и да продължи да обсъжда истинските задачи с Уолтър.

— Бих искала да ми кажеш какво наистина възнамеряваш да правиш? Освен това, бих искала да ме включвате в обсъжданията, преди да сте взели решение.

— Знаеш всичко, което трябва да знаеш засега — каза Бък. — По-добре остави останалото на мен.

— Нямам намерение да оставям нищо на никого. Искам да се науча как се осъществява събирането и разделянето на животните, как да жигосвам телетата и кога едно младо добиче е готово за продан. Никога повече няма да допусна отново да разчитам на мъж да управлява това ранчо вместо мен.

— Жените никога не присъстват на събирането и разделянето на животните — каза Бък.

Това накара Хана да се изпъне като струна.

— Защо не?

— Защото е шумно и мръсно, и не е място за една дама.

Той не се опитваше да й забрани. Наистина мислеше, че е неподходящо. Не беше осъзнала досега, че е толкова загрижен за чувствата й.

— И от кога станах дама?

— Всяка жена е дама, освен ако не е… не е…

— Нещо друго — додаде услужливо Евънс.

Хана я досмеша като видя, че Бък леко се изчерви. Не вярваше, че е способен на това.

— Когато се прави преброяването, има само мъже — продължи Бък. — Те са мръсни и няма къде да се измият, спят на голата земя и не внимават какво говорят.

— Няма да обръщам внимание на това, което виждам или чувам.

— Ще ги разсейваш непрекъснато и няма да могат да си вършат работата.

— И как ще ги разсейвам?

— Никой мъж не разсъждава нормално, когато наоколо има красива жена. Много вероятно е да уловят някого от другарите си с ласото, вместо теле.

На Хана отново й стана топло. Не знаеше, че Бък я мисли за красива. Изглеждаше безразличен към нея. Е, може и да не я харесваше, но не беше имунизиран срещу красотата й. Мисълта я накара да се почувства стократно по-добре. Тя го погледна в очите и каза:

— Ти се справяш доста добре.

— Аз имам причина. Те няма да имат.

Може и да я смяташе за красавица, но не й беше простил. Тя не очакваше друго, но бе несправедлив и това продължаваше да я измъчва.

Едва доловими звуци нарушиха напрегнатата тишина. Хана не би им обърнала внимание, ако не беше реакцията на мъжете. Очите им се срещнаха, а телата им се сковаха. Чакаха.

— Какво става? — попита Хана.

— Шшт.

Измина цяла минута. Мъжете се опитваха да изглеждат спокойни, но Хана виждаше колко са напрегнати.

— Какво беше това? — настоя тя отново.

— Прозвуча като изстрели — каза Бък, — но бяха много слаби, за да съм сигурен.

— Сигурно някой е излязъл на лов за пуйки — каза тя. — Наоколо има много от тях.

Уолтър Евънс погледна към небето над тях.

— Малко е тъмно вече за такъв лов. Ловът на пуйки е най-успешен по здрач. Тогава се прибират да спят.

— Изстрелите бяха от пистолет — каза Бък.

— А пуйки не се отстрелват с пистолет, нали? — Не беше необходимо да й го казват. Вече знаеше отговора.

— Къде е Зийк? — тя внезапно се сети, че не го е виждала, откакто беше станал от масата.

— Някъде навън — отговори Бък, сочейки в посоката, откъдето бяха дошли изстрелите.