— Не искам да те задържам — каза й Джилет. — Сега аз…

Тя застана точно между Джилет и Бък:

— Не мисля, че съм срещала приятелите ти преди.

Напълно объркан, Джилет слезе от коня си.

— Казвам се Том Гладис, госпожо — представи се младият мъж. Той скочи от коня и си свали шапката. — Приятно ми е да се запознаем.

— Аз съм Сид Бараклоу — каза и другият. Той не бързаше да последва примера на Гладис, но накрая слезе от коня си и леко докосна шапката си.

— Очаквате някакви неприятности ли? — попита Хана, като посочи към пистолета, който той носеше.

Бараклоу се усмихна бавно и лениво:

— Чувствам се като гол без него.

— Един от хората ми беше прострелян миналата нощ — каза Джилет, като любезния му тон бе изместен от нарастващия гняв. — Дойдох да проверя дали не знаете нещо по въпроса.

Последното му изречение беше отправено към Бък. Без да отговаря на въпроса му, Бък попита:

— Какво се е случило?

— Не знам — беше отговорът на Джилет. — Няма как да ми каже. Мъртъв е.

Страх започна да обзема Хана. Никога не беше очаквала, че може да се стигне до убийство, за да спаси ранчото си.

— Мислите, че имам нещо общо със смъртта му? — попита Бък. Той не беше помръднал, дори не изглеждаше ни най-малко изплашен.

— Ти душеше из ранчото ми преди няколко дни — Джилет го сряза. — Гладис каза, че си избягал с някакви крави.

— Те бяха на „Тъмблинг Ти“, шефе — каза младока. — Проверих всяка една от тях.

— Не ми харесва непознати да се разхождат из ранчото ми — каза Джилет, докато все още ядно гледаше към Бък.

— Така че нае мен, за да е сигурен, че подобно нещо няма да се случи отново — добави Бараклоу.

От всяка негова дума лъхаше заплаха.

— Защо толкова те притеснява, когато някой язди през ранчото ти? — попита Бък.

Хана би предпочела Бък да не се опитва да предизвиква Джилет. Той вече беше достатъчно ядосан. Тя продължаваше да наблюдава стрелеца. Инстинктивно усещаше, че той беше истинската заплаха.

— Може някога да забравят първо да проверят клеймата.

— Нямам нищо против да провериш всяко едно животно на моя територия — отговори Бък. — Въпреки че няма да намериш никакви крави или малките им. Поради някаква необяснима причина всичките са се изгубили, докато кастрираните добичета до едно са останали тук. Можете ли да обясните това?

— Не знам нищо за вашите говеда — каза Джилет. — Търся човека, който е убил работника ми. Как можеш да ми докажеш, че не си го сторил ти и че той не те е прострелял, преди да го убиеш? — Той посочи раненото рамо на Бък. — Кога получи това?

— Преди два дни — отговори Бък, — точно след като се натъкнахме на Гладис. Някой ме простреля от засада.

— Как мога да съм сигурен, че е така? — определено Джилет се опитваше да накара Бък да направи нещо. Хана се опасяваше, че той беше довел стрелеца със себе си само поради тази причина.

— Аз мога да гарантирам за деня и часа, когато господин Хобсън е бил ранен — каза Хана. — Майка ми и доктор Янт също ще потвърдят, че е така. Ако искате да дойдете довечера, когато сменям превръзката му, може сами да се убедите, че раната му не е скорошна.

Въпреки трудното положение, в което се озова неочаквано, Джилет не се отказа.

— Кой може да докаже, че не си излизал снощи, за да се опиташ да получиш реванш?

— Аз — високо каза Уолтър Евънс. — Вчера доведох няколко кастрирани животни, които бяха преминали на моя територия. Госпожа Гросек ме покани да остана за вечеря. Всички бяхме навън на двора, когато чухме пистолетните изстрели. Беше някъде след девет часа.

— Точно по това време беше — каза Гладис. — Аз намерих Симпсън.

— Не съм ходил по-далеч от обора оттогава — каза Бък.

— Иди да провериш! — нареди Джилет на Гладис.

— Да провери какво? — настоя за обяснение Хана, когато обърканото момче пое към обора.

— Снощи валя — обясни Джилет. — Ако някой е влизал или излизал оттам, ще има следи от копита.

Евънс тръгна напред, но Бък го задържа. Хана се ужаси, когато видя пистолета на Бараклоу да се появява в ръката му като с магия. Беше извадил пистолета си и го беше насочил към Бък.

Обзе я внезапна ярост. Без да се замисля, тя удари Бараклоу, като по този начин изби пистолета от ръката му. Тя пристъпи напред и сложи крак върху оръжието.

— Да не си посмял да вадиш оръжие в мое присъствие! — нареди му тя.

— Ако си беше направил труда да обърнеш внимание — заяви Бък толкова спокойно, като че ли нищо не се беше случило, — щеше да забележиш, че нито аз, нито Евънс сме въоръжени.

— Махни си крака от пистолета ми! — изкрещя Бараклоу.

Хана отстъпи назад и той вдигна оръжието си.

— Вътре е влязла пръст — каза Бараклоу още по-ядосано.

— Едно добро почистване ще го оправи — предположи Бък. — Надявам се, знаеш как се почиства пистолет.

Бараклоу беше прекалено ядосан, за да му отговори.

Завръщането на Гладис прекъсна нарастващото напрежение.

— Никъде няма следи от конски копита. Нито пък черни коне. Само един петнист, един сиво-кафяв и най-красивият Апалуса, който някога съм виждал.

— Защо точно черен кон? — попита Бък.

— Не би могъл да бъде друг — отговори Гладис. — Чух го да се отдалечава, но не можах да видя нищо.

— Можехте да си спестите проверката — каза Бък. — Докато рамото ми е така, в това състояние не бих могъл нито да пристегна ремъците на седлото си, нито да се кача на коня си. — До този момент изражението му беше доста безизразно, но сега стана сурово. — В момента, в който бих могъл да го направя, ще дойда да разбера кой проби тази дупка в рамото ми.

— Не е бил някой от моите хора — каза Джилет.

— Случи се на ваша територия.

— Тук си отскоро. Не би могъл да знаеш къде свършва нечие ранчо и започва друго.

— Много добре знам — отговори Бък.

— Е, не е бил някой от моите хора.

— Ще оставя шерифа от Утопия да реши това, но ще дойда, когато стане време за прибирането и преброяването на добитъка.

— Няма ваши крави на моя територия.

— Преди два дни имаше.

— Казах на момчетата си да изгонят обратно всяка една, която видят.

— По-добре е да се вслушаш в това, което казва господин Джилет и да стоиш настрана — каза Сид Бараклоу.

— Ако това, което казвате, е истина — Уолтър Евънс се обърна към Джилет, — не виждам защо бихте имали нещо против да изпратим наш представител с вас. Той ще може да потвърди това, което казвате.

— Нямам нужда някой да потвърждава думите ми!

— Както и да е, мисля, че наистина ще е по-добре, ако заедно направим преброяването на животните — каза Бък. — По този начин ще можете да се отървете от всичко, което не е ваше.

— Не давам и пукната пара за вашето ранчо — отговори Джилет.

— Изборът е ваш — каза Бък. — Ще се видим след около месец.

— Първо аз ще се срещна с теб — намеси се Сид Бараклоу.

— Ако това е начинът, който предпочитате — отвърна Бък.

Хана не можеше да разбере Бък. Остана седнал през цялото време, като гледаше Джилет така, все едно обсъждаха времето. Стрелецът току-що му беше казал, че ще намери начин да го спре. Сърцето на Хана се беше качило в гърлото й, а Бък дори не изглеждаше разстроен. Не разбираше ли какво точно беше казал онзи?

Джилет се качи на коня си и го завъртя.

Бараклоу докосна шапката си и също възседна коня си.

— Приятно ми е, че се запознахме, госпожо — каза Гладис, като напрегнатото му изражение моментално изчезна. — Винаги е приятно да се знае, че в съседство живее едно хубаво момиче.

— Освен ако не искаш да си останеш тук, по-добре тръгвай! — извика му Джилет през рамо.

— Трябва да тръгвам — Гладис докосна набързо шапката си, скочи на седлото, смушка коня си и препусна в лек галоп, за да настигне шефа си.

— Какво мислиш за всичко това? — попита Евънс, когато посетителите им се отдалечиха.

— Той ще накара онзи ужасен човек да те застреля, ако кракът ти стъпи на негова територия — каза Хана.

— С такова впечатление останах и аз — отговори Бък.

Той е знаел за какво говори Джилет и не изглеждаше ни най-малкото разстроен от това?

— Какво ще направиш? — настоя да знае Хана.

— Точно сега ще отида да потърся Зийк — каза Бък и стана от стола си. — Но се чувствам много по-добре, като знам, че другият е мъртъв.

— Как можеш да говориш така?

— Защото, ако той беше жив, това щеше най-вероятно да означава, че Зийк е бил убит.

— И все пак, един човек е умрял — каза Хана. — Как можеш да говориш за него така, като че ли моите крави са по-важни от него!

— Онзи човек се е опитал да убие Зийк, така както се опитаха да убият и мен!

Хана осъзна, че й е трудно да го разбере. Беше виждала жестокост, дори насилие, но това повече й приличаше на война. Някой вероятно се беше опитал да убие Зийк. Джилет бе дал ясно да се разбере, че е наел Бараклоу да отстрани всеки, който му се изпречи на пътя. Нито едно от тези събития не беше случайно. Всичко е било планирано.

Внезапна суматоха в кокошарника стресна Хана. Обърна се, само за да види кокошките си, тичащи във всички посоки по двора, пляскайки с криле; техните пискливи крясъци, разкъсващи спокойствието на утринта.

— Вероятно има койот там — каза Евънс.

Той се изправи, слезе по стъпалата, отиде до коня си и извади пушката от кобура.

— Защо до сега не ги подплаши? — попита Бък.

За всеобща изненада вратата на кокошарника се отвори и оттам излезе Зийк, разтривайки гърба си.

— Абе, хора, такъв шум вдигате, че човек не може да мигне от вас. Оставихте ли ми нещо за закуска?

Бяха се тревожили за него цяла нощ, бяха се изправили пред Джилет в негова защита, а той през цялото време е седял на сигурно място в кокошарника!

— Очаквах здравата да са те надупчили — каза Бък.

— Казах ти, че никой няма да ме види.