— Какво мога да направя за теб? — въпросът му прозвуча повече като заплаха, отколкото като покана.

— Бих искала да продам малко говеждо, което мариновахме с майка ми.

— Имам достатъчно говеждо.

— Но не и като това — каза Хана, подавайки му един буркан. Нямаше да се откаже заради нелюбезното му държание. Не й беше необходимо да се държи мило с нея. Нуждаеше се от парите. — Майка ми приготвя най-вкусното говеждо в Утопия. Какво ще кажете и за малко кисело зеле? Има хора, които винаги се нуждаят от още.

— Колко имаш? — попита Бакър.

— Цял пълен фургон.

— Искам да го видя.

Без да сваля студения си поглед от нея, той бързо излезе иззад тезгяха.

— Ще ти дам една трета от приходите.

— Една трета? — възкликна Хана. — Това няма да бъде достатъчно да си платя само месото.

— Това е предложението ми — каза Бакър. — Приемаш го или не.

— Не го приемам. Не можеш да си мислиш, че само защото съм жена, можеш да ме ограбиш.

— Обвиняваш ме в кражба? — разкрещя се Бакър, като лицето му почервеня още повече.

— Нямаше да предложиш толкова на баща ми. Той щеше да те пребие.

— Имаш късмет, че се съгласих да правя сделки с жена като теб.

Хана замръзна, докато се качваше във фургона. Преднамерено се обърна с лице към Бакър.

— Какво искаш да кажеш с жена като мен?

— Нито една почтена жена не живее по средата на нищото с мъж, на когото не принадлежи.

— Аз не живея с никого, господин Бакър. Бък Хобсън работи за майка ми.

— Той спи в къщата ви.

Хана нямаше представа как е разбрал за това, но някакси всеки в Утопия знаеше какво става с останалите.

— Не виждам как организацията на домакинството ни ви влиза в работата.

— Не искаме твоите постъпки да повлияят на жените ни — отговори Бакър.

Хана беше повече от шокирана. Тя беше ядосана. По-точно, бясна.

— И какво точно правя, господин Бакър?

— Какво може да бъде, с този мъж, обикалящ покрай теб всяка нощ?

Никой никога не беше обвинявал Хана в неприлично поведение. Не биха посмели, ако баща й беше жив. Що се отнасяше до Бакър, както и за всички останали от Утопия, тя не би могла да бъде целомъдрена, добродетелна или почтена, освен ако нямаше съпруг или роднина мъж, който да обуздава нейните безнравствени наклонности.

Хана беше толкова ядосана, че сълзите й потекоха. Тя пристъпи и удари Бакър толкова силно, че той се олюля.

— Ако имах пистолет, щях да те застрелям — каза тя. — Ако отново кажеш нещо подобно, ще те…

— Ти, нечестива кучко! — изкрещя Бакър, унижен от силния шамар. — Ще те науча как се удря мъж. — Той се запъти към нея, свил ръцете си в юмруци.

Бакър не беше висок колкото баща й, но беше много по-едър и силен от Хана. Тя не би могла да го спре, ако той решеше да я удари. От яростта в очите му и стиснатите му юмруци й стана ясно, че точно това възнамерява да направи.

Хана се огледа. Няколко жени бяха спрели при виковете на Бакър, но тя не можеше да очаква помощ от тях. Опита се да отстъпи назад, но фургонът блокираше пътя й. Тя беше хваната в капан между фургона и напречната греда.

Хана се мушна под фургона. Точно когато пропълзя от другата страна, Бакър се показа зад ъгъла.

— Няма да ми се измъкнеш толкова лесно, ти проститутко такава.

— Аз не съм проститутка. Ще съжаляваш, само ако ме докоснеш.

Бакър дори не си направи труда да отговори на тази безпочвена заплаха. Тя се шмугна под фургона и пролази под напречната греда, но в същото време Бакър стигна до дъсчената пътека. Зад Хана пътя й беше препречен от тълпата, която се беше събрала да види какво става.

— Пуснете ме — помоли ги Хана.

— Спрете тази безсрамница! — извика Бакър. — Ще й дам урок никога да не ме удря отново.

Стената от студени и неумолими лица не помръдна, докато тя се опитваше да си пробие път. Хана се обърна с лице към Бакър. Чудеше се дали щеше да я набие по-лошо, отколкото го правеше баща й.

— Ако пипнеш тази жена, ще те убия.

Думите не бяха казани достатъчно високо, но изщракването на спусъка на пистолета спря Ханибал Бакър на секундата.

Бакър се извъртя, когато Бък се показа иззад фургона с пистолет, насочен точно между изпъкналите му очи. В този момент за Хана Бък беше най-красивият, най-величественият мъж в света. Още веднъж той я беше спасил от ужасен бой.

— Кой си ти, че да се месиш? — настоя да разбере Бакър.

— Много по-порядъчен човек от всеки един в тази тълпа — отговори Бък, посочвайки стената от човешки тела зад Хана. Тя забеляза, че тази стена вече не беше чак толкова плътна. — Само страхливци биха стояли безучастно да гледат как един грубиян бие жена.

— Не би казал това, ако не държеше пистолет в ръката си — отбеляза Бакър.

Бък прибра пистолета в кобура си и погледна Бакър право в очите.

— Ти си страхливец, грубиян и побойник. Трябва публично да ти ударят няколко камшика. Сега се извини на госпожица Гросек.

— Няма да направя нищо подобно — изломоти Бакър. — Ти не знаеш…

— Направи го или ще счупя този пистолет в главата ти! — Бък се усмихваше, докато го казваше.

Бакър се хвърли срещу него, но беше толкова тромав, че нямаше никакъв шанс да го улови, след като той ловко отскочи от пътя му. Юмрукът на Бък се стовари върху челюстта на Бакър, когато той се обърна.

— Имаш пет секунди.

За момент Бакър изглеждаше като зашеметен и не можеше да разбере какво се беше случило току-що.

— Тя ме зашлеви. Един мъж не може безнаказано да приема това.

— Три секунди.

— Нямаш никакво право да идваш тук и да ми казваш какво да правя. — Бакър отново го атакува. — Ти дори не знаеш…

Бък отскочи настрани. Докато Бакър минаваше покрай него, Бък извади пистолета от кобура си, хвана го за цевта и го стовари върху главата му, точно зад ухото. Човекът се просна на земята, като че ли беше прострелян в сърцето.

— Предполагам, че ще трябва да минеш без извинение този път — каза той на Хана. След това се обърна към хората, които все още стояха на пътеката. — Вървете си вкъщи. На ваше място не бих се показал на улицата от срам.

Изправени пред унищожителното му презрение, те се отдръпнаха назад. Той се обърна и поведе Хана към фургона.

— Накъде сега? — попита я той.

Тя не можеше да каже и дума. Събитията от последните няколко минути я бяха изпратили от една емоционална крайност до друга. И сега Бък я караше да се държи все едно нищо не се беше случило.

Докато се качваше във фургона, тя се обърна и погледна към Бакър, който все още лежеше на дървената пътека, където беше паднал. Никога не го беше харесвала, но и никога не се беше страхувала от него. Обърна се да погледне и остатъка от тълпата, която беше препречила пътя й за бягство. Тя не познаваше всички тези хора, но се беше чувствала част от тяхната общност.

Сега, подобно на диви животни, те насила я гонеха от глутницата, осъждайки я да оцелява сама. Хана никога през живота си не се беше чувствала толкова самотна.

— Гледай ги в очите — прошепна й Бък. — Никога не им позволявай да разберат, че се страхуваш. Те само това и чакат.

— Как…

— Не се извръщай. Продължавай да ги гледаш в очите. Накарай ги те да отместят погледа си. — Той се настани на седалката до нея. — Накъде сега?

— У дома.

— Не. Ти дойде тук с някаква цел.

Хана се опита да се успокои. Не искаше да продава маринованото говеждо. Не искаше да си купува кон. Искаше само да се прибере у дома, където се чувстваше в безопасност.

— Промених си решението.

— Не можеш. Не и ако не искаш тези хора да те мислят за страхливка.

Казаното, както беше предположил и Бък, накара Хана за кратко време да се съвземе. Тя не беше страхливка, тя би се изправила срещу всеки, който би я нарекъл така.

— Складът на Бехтлър. Намира се два магазина по-надолу.

Биха могли да стигнат и пеша до там, но Хана трябваше да признае, че пътуването с фургона беше много по-впечатляващо. Тя можеше да гледа от високо всеки, който минаваше покрай тях.

— Какво стана? — попита я Бък. — Продължавай да се усмихваш. И продължавай да говориш.

— Бакър искаше да ми даде една трета от приходите.

— Това си е чист грабеж.

— Когато му го казах, той отвърна, че съм имала късмет, дори само защото е решил да помогне на жена като мен.

— Предполагам, че това има нещо общо с мен.

— Ти живееш в ранчото и спиш в къщата ни.

— Така че, те ще се погрижат да бъдеш наказана за това, че си пренебрегнала правилата им.

— Предполагам. Не знам. Никога не съм и мислила, че нещо подобно може да ми се случи.

Спряха пред следващия магазин. Бък слезе от фургона.

— Защо ме накара да продължавам да ги гледам?

— Когато хората са сред тълпата, много приличат на животните. Ако покажеш слабост, ще те нападнат и унищожат. Ако им отвърнеш, обикновено ще се махнат от пътя ти.

Хана бе все още твърде разстроена, емоциите й бяха прекалено силни, за да можеше да разбере какво точно й казваше. Беше застанала пред врата на Бехтлър. Тя пое дълбоко дъх.

Отговорът на Бехтлър, както и в още три магазина беше същият. Те или не искаха да работят с нея или й предлагаха неприемлив процент от печалбата. Доколкото се отнасяше до търговците в Утопия, тя беше пропаднала жена.

— Няма да продам на никого от тях — каза Хана, като излезе с гордо вдигната глава от последния магазин. — По-скоро бих изхвърлила месото в потока.

— Може би ще е по-добре да го изядеш.

Тя се обърна с лице към Бък.

— Как можеш да се шегуваш? Никой не иска да има нищо общо с мен.

— Просто се опитвам да бъда практичен.

— Не искам да бъда практична. Искам да ударя някого.

— Вече го направи.

Тя не усети как се разсмя.

— Може би си мислиш, че съм луда. В града съм от по-малко от час и вече участвах в свада и почти започнах размирици.