Не беше необходимо Бък да обяснява на Хана колко крехка беше тази коалиция. Всички имаха жени и деца. Тя беше видяла тревогата в очите им, страха, който с мъка прикриваха.

Също беше забелязала как негласно всички се съгласиха Бък да е водачът им. Тя беше наясно с непоклатимата му решимост още от самото начало, но се надяваше, че някой като Уолтър Евънс ще поеме водачеството. Останалите мъже бяха по-възрастни, по-опитни.

Но тя видя, че доводите на Бък караха другите да го изслушват. Силната му личност ги убеждаваше да предприемат стъпки, от които се бяха страхували преди. Тя виждаше как търсят от него морална подкрепа, когато собствената им смелост отслабваше. И това я караше да се чувства горда.

— Мислиш ли, че няма да си променят решението? — попита го тя, докато яздеха обратно към дома.

— Не знам — отговори той. — Убеден съм, че Джилет е дочул какво се опитвам да направя. Единственото ми опасение е, че ще изпрати Бараклоу да ги заплашва един по един.

— Мислиш ли, че това ще ги накара да променят мнението си?

— А ти?

Да, тя се страхуваше от това.

— Какво ще направиш?

— Ще продължа.

— Не можеш да го направиш сам.

— Няма да съм сам. Евънс ще е с нас.

Но Еванс беше само един от шестимата, от които Бък се нуждаеше. Тя не можеше да му позволи да тръгне сам, но състоянието на ранчото беше почти отчайващо. Без липсващите крави щяха да загубят всичко.

Когато наближиха ранчото, безпокойството на Хана беше изместено от любопитство. Два фургона стояха до хамбара. Поне три дузини коне се разхождаха из огражденията. Изглежда, че мястото беше пренаселено.

Кои бяха тези хора? Какво правеха в ранчото й? Пронизителен крясък, който според Хана, само диваците индианци можеха да издадат, процепи въздуха. Секунди след това тя видя две малки момчета да препускат към тях с бясна скорост. Те спряха конете си толкова безразсъдно, колкото и изглеждаше.

— К’во става, Бък? — извика едно русокосо момче с лице на херувим. — Дойдохме да ти помогнем да събереш и преброиш кравите си.

— Ще застрелям всичките крадци наоколо — изчурулика второто момче, което беше на същата възраст като първото и косата му беше толкова…

Преодолявайки първоначалната си изненада, Бък се засмя гръмко:

— Хана, искам да се запознаеш с Тексаското бедствие, доведеният ми брат Уил Хаскинс. И освен, ако не ме лъжат очите, неговият също толкова опустошителен приятел Зак Рандолф. Очевидно семейството ми е дошло, за да се увери, че няма да бъда убит.

Четиринадесета глава

След като набързо се запозна с Джейк и един здрав мускулест риж млад мъж на име Шон, Хана забърза към къщата, преди някой да е успял да каже на Бък, че тя им е написала писмото, което е довело цялото му семейство тук. Но не можа да се усамоти и там. Кухнята беше пълна с непознати. Никога през живота си не беше виждала такъв пчелен кошер, където всеки правеше нещо.

— Здравейте, аз съм Изабел Максуел — майката на Бък — каза хубава брюнетка, която изглеждаше прекалено млада, щастлива и безгрижна, за да може да отговаря за цялата тази тълпа. Режеше шунка, с която можеше да нахрани цяла армия.

— Неговата м-майка! — заекна Хана.

— Осиновителка — каза Изабел, с нож замръзнал във въздуха. Вероятно беше забелязала широко отворените й очи. — Дойдох подготвена да приготвям храната ни отвън, но майка ви настоя да използвам кухнята. Страхувам се, че сме я превзели изцяло.

Това беше доста сдържано изказване. Трима млади мъже бяха заети да подреждат масата, носеха дърва и вода, и белеха огромна като планина купчина картофи.

— Трябва да се радваш, че не доведохме всичките момчета — каза Изабел. — Щяхме да ви разорим за по-малко от седмица — тя се засмя на учуденото изражение на Хана. — Не се тревожи. Донесли сме си достатъчно храна.

— Не е това — отговори Хана, успяла най-накрая да се съвземе и надявайки се, Изабел да не я помисли за глупачка. — Не съм свикнала с толкова много хора. Толкова много суетене. И мъже, помагащи в кухнята.

При така стеклите се обстоятелства, тя очакваше майка й да е изпаднала в истерия. Вместо това, тя изглеждаше по-спокойна и щастлива отвсякога.

— Съпругът ми и аз осиновихме единадесет деца — започна Изабел. — От самото начало им дадох да разберат, че ще трябва да помагат, ако искат да ядат. Когато преди четири години родих дъщеря си, стана още по-наложително да го правят.

— С какво мога да помогна? — попита Хана. Беше твърде объркана, за да мисли за себе си.

— Тук всичко вече е под контрол. Вероятно си имаш свои задължения. Вземи по-малките момчета да ти помогнат. Уил е много добър в доенето, ако успееш да го задържиш на столчето достатъчно дълго време. Не мога да ти кажа нищо за Зак Рандолф. Той ни е на гости. Доколкото разбрах, можеш да го накараш да направи всичко, ако успееш да го заинтригуваш.

— Ако накараш това хлапе да свърши някаква работа, значи се справяш по-добре от мен. Той е дори по-лош и от Уил.

Хана погледна в светлосините очи на млад рус мъж, който белеше картофи. Чувствените му красиви черти почти я зашеметиха. Той изглеждаше дружелюбен, но от очите му струеше такава студенина, че тя почти потрепери от студ.

— Аз съм Чет Атмор — каза той. — Този, който подрежда масата е брат ми Люк. Днес е наш ред да помагаме в кухнята.

— Не бих искал да го пропусна за нищо на света — каза Люк.

Рус и също толкова привлекателен като брат си, той подреждаше масата с отработени прецизност и бързина. Очите му бяха дори по-студени и от тези на Чет.

Това я накара да си спомни Сид Бараклоу.

— Аз съм Мат Хаскинс — каза третият русокос, синеок мъж. — Аз съм братът на Уил.

Въпреки огромния си ръст, този млад човек изглеждаше толкова срамежлив, че би предпочел да си остане до сандъка с дървата. Беше невъзможно да не разбереш, че е брат на момчето с ангелското лице. Те си приличаха толкова много, подобно на Чет и Люк.

Всички тези запознанства оставиха Хана почти бездиханна. След годините прекарани само в присъствието на баща й, не знаеше дали би могла да понесе толкова много привлекателни мъже около себе си и то в такава непосредствена близост. Би дала всичките си пари, ако беше възможно Еймъс Мерик да види всички тези хора. И той си мислеше, че изглежда добре!

Хана не успя да намери ведрата за млякото или кошницата за яйцата.

— Попитай Джейк — посъветва я Изабел, без да спира работата си.

Хана бързо излезе навън и видя Бък и Зийк да разговарят оживено с Джейк и Шон.

— Ела при нас — повика я Джейк.

— Трябва да издоя кравите, да събера яйцата, да нахраня…

— Дрю се занимава с това.

— Дрю? — тя все още не беше срещнала момче с такова име. — Той не би могъл да се справи сам.

— Тя — поправи я Бък.

— Помагат й Уил и Зак — добави Джейк.

— Стори ми се, че Изабел каза…

— Ако някой може да накара тези двамата да поработят, това е Дрю — каза Джейк. — Ела, чуй какво планираме и кажи дали си съгласна с нас.

На Хана й беше трудно да повярва, че наистина я канят да вземе участие в обсъждането. Още по-трудно й беше да повярва, че Джейк би променил плановете си, ако тя не се съгласеше с тях.

— Решихме да започнем събирането и преброяването на добитъка вдругиден — каза й Бък. — Тази вечер Джейк и аз ще обиколим да предупредим и останалите.

— Не можем да останем за повече от две седмици — обясни Джейк. — Оставихме един съсед и три от момчетата да се грижат за ранчото, докато се върнем.

— Възнамеряваме да тръгнем от запад на изток — заобяснява Бък, — като започнем от земите на Алдо Дженкинс и приключим с тези на Уолтър Еванс.

— Мислиш ли, че така е добре? — попита я Джейк.

— Предполагам — отговори Хана.

Тя нямаше никаква представа как се организира събирането и преброяването на добитъка. Разговорът спря, когато една млада жена, която Хана не познаваше, се запъти към тях с ведро с мляко в ръка. След нея вървяха Уил, носейки другото ведро, и Зак, който внимателно балансираше с кошницата с яйцата. Зийк ги следваше с намръщено изражение, а Том завършваше цялата тази процесия, замаян и вцепенен.

— Всички задачи са изпълнени — обяви младата жена. — Занеси млякото в къщата, преди да си го разлял — каза тя на Уил, като му подаде и нейното ведро. — И ако счупиш само още едно яйце — обърна се тя към Зак, — няма да получиш никаква закуска. Можеш да попиташ Зийк за храненето на животните — каза на Джейк. — Това съм го оставила на него.

— Искам да те запозная с госпожица Хана Гросек — каза Джейк.

— Ние вече се запознахме — обяви Уил. — Е, Хана, запознай се с Дрю, единственото момиче в домочадието ни.

— Не е необходимо да го тръбиш на всеослушание — каза Дрю, докато поемаше ръката на Хана и я разтърси съвсем по мъжки. — Не съм съгласна с всички тези женски глупости.

Тя свирепо изгледа Том.

Хана нямаше представа какво да си мисли за тази млада жена, ако наистина беше такава, което й беше трудно да повярва. Дрехите й — джинси и вълнена риза, подчертаваха женствената й фигура, но биха предизвикали скандал, ако се появеше облечена по този начин в Утопия. Том Гладис я гледаше с широко отворени очи и глупава усмивка.

— Ако искаш това мляко да се направи на масло, само ми кажи и аз ще накарам момчетата да го избият — каза Дрю.

Момчетата изглеждаха ужасени. На Хана й се стори, че всеки момент ще се разбунтуват.

— Остави го за вечерята — отговори тя. — Каквото не изядем, ще го дадем на телетата.

— Мога ли аз да ги нахраня? — попита Уил със светнали от интерес очи.

— Ако желаеш — каза Хана. — Те са много лакоми и не са много добре възпитани.

— Знам всичко за телетата — каза Зак с тон, който показваше, че не биха могли да го впечатлят някакви си недорасли крави. — Ние имаме с хиляди.