Ето, каза го. Не можеше да повярва, че се държи толкова безсрамно. Вече не би могъл да си мисли, че се възползва от невинността й.

Така и не успя да разбере какво мисли. Зийк ги връхлетя по-бесен и от подивял бик, когото пчела е ужилила по носа.

— Какво по дяволите си мислиш, че правиш?

Бък скочи на крака и застана между него и Хана.

— Не е твоя работа.

— Изглежда си забравил за какво дойде тук.

— Нищо не съм забравил.

Зийк свирепо изгледа Хана. Тя изпита непреодолимо желание да се скрие зад гърба на Бък.

— Тогава явно си променил намерението си за това, което искаш. Трябваше да ми кажеш. Нямам намерение да ти помагам да си намериш жена.

— Не съм си променил намеренията.

— Тогава по-добре си докарай задника в лагера и покажи, че ти командваш тук.

— Вече обсъдихме нещата и всичко е под контрол.

— Да го беше обяснил и на онзи глупак Оли Спийърс. Опитва се да убеди всички, че трябва да издебнат Джилет и да го подпалят.

— По дяволите! Казах му, че не искам никой да влиза в битка.

— И Спиърс не иска. Това, което иска, е да застреля хората на Джилет, докато бягат от подпалената барака за работниците.

Бък отново изруга.

— Трябва да говоря с него — обърна се той към Хана. — По-добре ела с мен.

— Ще остана тук още малко — емоцията беше изчезнала, но следите от нея все още занимаваха съзнанието на Хана. Искаше й се да преживее всичко още веднъж. — Тръгвай! — каза тя на Бък. — Ще се справя.

— Зийк може да те изчака.

— Не — каза тя, преди Зийк да успее да откаже.

Хана имаше нужда да остане сама със себе си за известно време. Да подреди мислите и чувствата, които я бяха помели като ураган. Никога досега не се бе чувствала толкова объркана, развълнувана и обезпокоена едновременно. Не вярваше, че е възможно да изпитва толкова много противоречиви емоции наведнъж.

Бък я харесваше. Вече не се съмняваше. Беше ясно, че и тя го харесва. Много повече отколкото си мислеше, че е възможно. Много повече, отколкото би било безопасно. Чувстваше се така, че би направила всичко, което той би поискал от нея. Тя дори би променила отношението си към женитбата, ако Бък й поискаше ръката. Не можеше и дума да става за сравнение между него и Еймъс. Единият беше несравним. Другият беше змия.

Но да накара Бък да преодолее собствените си задръжки и да я целуне, беше едно. Съвсем различно — да можеше да го накара да поиска да се ожени за нея. Тя не знаеше как би могла да го постигне, но може би Изабел знаеше. Все още имаше пет месеца на разположение. Това време трябваше да бъде достатъчно за един мъж да промени мнението си, особено такъв като Бък, на когото толкова много му харесваше да я целува.



— Какво по дяволите си мислеше, че правиш? — настоя Зийк, докато се връщаха към лагера. — Това там беше жена. Забрави ли какво винаги си казвал за жените?

— Хана е различна — отвърна Бък.

— Предполагам и баща ти е мислил същото за майка ти.

Бък се завъртя и хвана Зийк за рамото.

— Да не си посмял да сравняваш Хана с майка ми.

Зийк освободи рамото си.

— И тя е жена. Те всички са еднакви.

— Не и Хана.

— Смяташ ли да се ожениш за нея?

— Мили Боже, Зийк. Аз само я целунах. Не смятам да се женя за никого.

— Не си личеше много, че разсъждаваш с главата си.

Бък отново спря и извъртя Зийк така, че да го погледне.

— Какво точно се опитваш да кажеш?

— Ако не започнеш да мислиш с главата си вместо с онова, което е в панталоните ти, съвсем скоро ще се озовеш хванат в капана на брака, защото жената ще е надула корема с твоето дете. Не си скъсвам задника от работа заради това.

— Няма да се женя и няма да правя никакви деца — изръмжа Бък. — Харесвам Хана. Намирам я за красива. Просто я целунах два пъти. Това е всичко.

Този път Зийк се обърна и принуди Бък да го погледне.

— Искаш да кажеш, че това не беше първият път?

— Не, не беше! — сопна се Бък. — Сигурно няма и да е последният, но това не ти влиза в работата. Ако това ще те накара да спиш спокойно, сестра ми е единствената жена, която искам в къщата си. Никоя друга не си заслужава неприятностите.

Това изявление явно успокои Зийк, но Бък остана с чувството, че е обидил поне половината от жените, които познаваше. Естествено, Изабел беше изключение. Също и Идън. Дрю щеше да го подлуди, но тя също никога не се бе държала нечестно.

И, въпреки че той не искаше да се ожени нито за нея, нито за някоя друга, думите му не се отнасяха и за Хана. Госпожа Гросек би дала живота си за мъж, който би се държал мило с нея. Той подозираше, че и Хана е същата. Ако наистина искаше да се задоми, не би могъл да мечтае за по-добра съпруга.



— Кой е Джонатан Риджли? — попита Хана в момента, в който Бък спря да си шепне с него. — Какво прави тук? За какво разговаряхте?

Риджли беше пристигнал в лагера предната нощ, за да каже на Уолтър Евънс, че дъщеря му се е разболяла. Бък беше направил всичко, за да убеди Хана да си тръгне с Уолтър, но не бе успял.

— Ще ти кажа, когато му дойде времето — отговори й Бък.

Той знаеше, че отговорът му ще я ядоса, но не възнамеряваше да й казва, че Риджли е адвокат от асоциацията на животновъдите. Днес Бък очакваше да има промяна в развитието на събитията. Не знаеше точно как ще се случи, но ако ядосаше Хана достатъчно, че да стои настрана от него, тя щеше да бъде в безопасност. Ако тя заподозреше, че нещо ще се случи днес, нямаше да се отдели от него, независимо колко му е ядосана.

Лиймън Джилет беше единственият собственик на ранчо, който не се бе присъединил към общото събиране и преброяване на добитък. Днес те щяха да навлязат в неговите земи. Нервите на Хана бяха опънати до краен предел от неизвестността за предстоящото. Другите собственици също бяха нервни, но Джейк и момчетата не спряха да ги забавляват предната вечер с разкази за приключенията на Уил от предишни години по време на събирания като това.

Тази сутрин обаче дори Джейк и Шон изглеждаха напрегнати. Чет и Люк се държаха все едно очакват предстоящия сблъсък с нетърпение.

Когато наближиха ранчото на Джилет, Бък застана начело на групата.

— Мислиш ли, че Джилет ще се опита да ни спре? — попита Хана за стотен път.

— Не знам.

— Но ние сме почти три пъти повече от тях.

— Надявам се да го забележи.

— Какво ще направиш, ако откаже да ни пусне в ранчото си?

— Няма да му оставим такава възможност — каза Зийк. — Можем да го преследваме чак до Оклахома, ако поискаме.

— Ами Сид Бараклоу?

— Скоро ще разберем — каза Том, който яздеше от другата страна на Бък. — Джилет е довел всичките си хора да ни посрещнат.

Бяха застанали един до друг напреко на пътя — седем мъже с карабини.

Всичките собственици на ранчо също носеха пушките си днес.

— Този до Джилет е Сид — обясни Том на Джейк и момчетата.

— Няма никакво значение къде е застанал — каза Зийк. — Всички го държим под око.

Бяха се разпръснали под формата на ветрило — Бък беше в центъра, Чет и Люк — в двата края, Джейк и Шон срещу Бък и Зийк. Останалите яздеха по средата. Редица от двадесет мъже се изправи срещу тази на Джилет.

— Добре дошли в ранчо „Рафтър Ди“ — каза Джилет с широка усмивка на лицето. — Какво стоите така? — добави той, когато никой не помръдна. — Хайде да съберем и преброим кравите.

Хана въздъхна с облекчение.

Но любезната покана на Джилет не можеше да измами Бък. Той знаеше, че Джилет си мислеше, че е успял да ги заблуди. Нямаше да му хареса, когато разбереше, че всъщност той е изиграният.

Бък беше сигурен, че Джилет ще държи хората си близо до себе си и затова се изненада, че не се възпротиви, когато Бък ги разпръсна сред останалите при първия обход на ранчо „Рафтър Ди“. Бък погледна наляво. Джилет едвам се виждаше. Бараклоу яздеше в средата и всеки можеше да го види.

Хана яздеше от дясната му страна.

— Какво ще стане с телетата, които са жигосани с новото клеймо? — попита тя.

— Ако съм предвидил нещата добре, той няма да може да направи нищо. Ако ни нападне, това само ще влоши положението му. Ако има и други нови клейма, както подозирам, може дори да се опита да напусне щата. Няма да има причина за стрелба и всичко ще приключи мирно и тихо.

— Но ти не вярваш, че ще стане така.

— Надявам се. Повече сме на брой и той е надхитрен. Няма никакви шансове.

При тези думи Хана го остави на мира. Бък наистина вярваше, че ще стане така, ако Джилет беше разумен човек. Дори и един крадец знаеше, че е време да отстъпи, когато картите се обърнат срещу него.

Никой не обелваше дума за непознатите клейма, на които непрекъснато се натъкваха из ранчото на Джилет. Никой не спомена и необичайно големия брой крави и телета. Бък беше настоял да говори само той. Няколко от собствениците първоначално се възпротивиха, но присъствието на Бараклоу в центъра на групата бързо ги убеди да оставят Бък да поеме всички рискове.

Следвайки инструкциите на Бък, те се заеха да улавят добичетата с ласо. На хората на Джилет се падна да разделят животните според дамгите. Късно следобед всички животни с клейма, за които нямаше претенции, бяха отделени. От останалите крави около дузина имаха непознати дамги. Имаше и една голяма група крави, прясно дамгосани с клеймо с формата на шестоъгълна звезда.

Никой не се осмели да предяви претенции към кравите с непознати клейма. Джилет каза, че никога не ги е виждал и няма представа откъде са се появили. Предположи, че сигурно са дошли от изток и предложи да се погрижи за тях. Бък настоя да изчакат, докато се уверят, че няма други крави с непознати клейма. Ако намереха още, щеше да е по-добре да се посъветват с животновъдите от асоциацията в Остин как да постъпят. На Джилет това предложение не му допадна, но беше достатъчно разумен да не го оспорва.