— Майката на Бък го е изоставила, когато е бил много малък. Баща му го е продал, за да изплати комарджийски дълг. Той няма много вяра в обещанията.

— Боже мой!

— Не вярва също и в любовта.

— Мислиш ли, че може да се научи?

— Не знам.

— И какво ще правиш?

— Ще продължа да го обичам. Нищо друго не мога да направя.

— Бък носи в себе си белези от дълбоки рани, но е добър човек. Мисля, че си заслужава чакането.

— И аз мисля така.

— Искаш ли да дойдеш да живееш при нас с Уолтър?

Хана знаеше, че майка й трябва да остане насаме с новото си семейство.

— Какъв е смисълът? Всички в Утопия вече мислят, че съм пропаднала жена.

— Нямах предвид тях. Интересува ме какво искаш ти.

— Не, искам да остана близо до Бък. Може нещо да го накара да промени решението си и искам да съм там, когато това се случи.



Сватбата беше повече от скромна. Присъстваха фермерът Мофет и децата му, както Джозеф и Еймъс Мерик. Госпожа Мерик бе изпитала внезапно неразположение и се извини, че не може да присъства. Очевидно това неразположение беше заразило и всички останали дами в Утопия, с изключение на госпожа Гросвелт.

— Не ме интересува дори и никой да не бе дошъл — каза Сара на Хана по време на краткото тържество след церемонията. — Омъжих се за Уолтър заради себе си, не заради другите.

Беше очевидно, че Уолтър и дъщеря му вече смятаха Сара за част от семейството си. Селестин, уплашена от многото хора и необичайния шум, се бе вкопчила в полите на новата си майка, а Уолтър я гледаше с такава гордост, че никой не би посмял да постави под въпрос щастието му.

— Вече няма причина да не се оженим.

Хана се извърна и видя Еймъс Мерик до себе си.

— Разбирам, че не си искала да оставиш майка си да живее сама, но сега, след като тя се омъжи, няма причина да отлагаме сватбата си.

— Причината е една и съща още от самото начало — каза му Хана удивена, че Еймъс още не се е отказал. — Аз не те обичам и няма да ти бъда добра съпруга.

— Но ти трябва да се ожениш заради репутацията си.

— Огледай се Еймъс. Виждаш ли тук майка си или някоя от другите жени от Утопия?

— Майка не се чувства добре. Татко ти каза, че…

— Майка ти и другите жени не дойдоха поради същата причина, която ги спря да купят и говеждото ми. В техните очи аз съм вече пропаднала жена. Ако се омъжа за теб, това само ще навреди на положението ти в обществото.

Хана за малко да се изсмее на поредицата емоции, които прочете по лицето на Еймъс — шокът, че някой би могъл да си помисли нещо лошо за него или жената, на която той би оказал честта да стане негова съпруга; страхът, че подобно нещо би могло да му се случи и дълбокото му възмущение пред реалната перспектива за такава възможност.

— Това е абсурдно! Никой не би…

— Забрави за мен, Еймъс. Ще те направя нещастен. Аз съм упорита и настоявам да продължа да живея в собственото си ранчо, а и яздя като мъж.

Последното й изявление го шокира повече от всичко.

— Намери си жена, която ще мисли, че си чудесен и ще е щастлива да изпълнява всяко твое желание.

— Но за мен ти си тази жена!

Но думите му не звучаха вече толкова убедително.

— Не, не съм. Някой ден ще си ми благодарен за това, че ти отказах. Сега трябва да отида да се сбогувам с майка си.

Хана веднага забрави за Еймъс. Трябваше да направи нещо, което никога не бе мислила, че ще й се наложи — да се сбогува с майка си. Колкото се радваше за нея, толкова повече съжаляваше себе си. Вече усещаше самотните дни, които й предстояха, но твърдо бе решила да не плаче.

Сара плака достатъчно и за двете.

— Имам чувството, че те изоставям.

— Аз съм вече достатъчно голяма, мамо — Хана прегърна майка си. — Мога сама да се грижа за себе си. Има за кого другиго да се тревожиш сега.

Тя я изпроводи с поглед, докато прегръщаше Бък и Том. Но най-много се изненада, когато и Зийк я прегърна. Явно дори и той не бе имунизиран срещу емоциите, които пораждаше една сватба. Напуснаха града веднага след Уолтър и новата му невеста. Зийк и Том яздеха, а Бък управляваше каруцата, в която бе Хана. Беше споменал, че не иска да има слухове за това, че тя язди като мъж. Хана не му обясни, че само фактът, че си тръгва с него, ще им даде достатъчен повод да клюкарстват.

За известно време Том и Зийк яздеха до каруцата, но после пришпориха конете си и се изгубиха в далечината. Бък се опита да завърже разговор, но Хана тъгуваше по майка си и беше готова всеки момент да се разплаче.

— Може би не е толкова лошо да се ожениш.

Думите му я изненадаха изключително много. На Хана й трябваха няколко мига да се отърси от собственото си униние.

— Какво каза? — попита го, сигурна, че не е чула правилно.

Бък не отделяше поглед от пътя.

— Женитбата не е чак толкова лошо нещо. Нямам предвид сега, но може би някой ден…

Хана си заповяда да остане спокойна. Думите „някой ден“ не й звучаха много обнадеждаващо. Знаеше, че когато някой не искаше да направи нещо, най-често го отлагаше във времето.

— И кога ще дойде този ден?

— Не съм сигурен. Тази мисъл все още ме кара да се чувствам неспокоен.

— Не си единственият. Всички мъже стават неспокойни при мисълта, че ще прекарат живота си само с една жена.

— Не това искам да кажа. Страхувам се, че ти няма да искаш да прекараш живота си с мен.

— Аз не съм жена, която лесно си променя решенията.

— Знам.

— И защо тогава ще искам да си тръгна?

Той се обърна към нея.

— Какво мога да предложа аз на една жена. Не съм красавец като Чет или силен като Шон. Не съм богат като Еймъс и нямам собствено ранчо като Уолтър. Нищо нямам, по дяволите! Дори и конете, които яздя, ми ги даде Джейк.

— Дори и да беше дошъл гол, за мен нямаше да има значение!

Той не се усмихна на думите й, както тя очакваше.

— С родители като моите какви деца ще създадем?

— Бък, ти не приличаш на родителите си. Ако приличаш на някого, то е на осиновителите ти Джейк и Изабел. Ти си сериозен и отговорен човек, иначе нямаше да се чувстваш толкова виновен, че Джейк ти е дал всичко, което притежаваш. Вярваш истински в хората, иначе не би се втурнал, с риск за живота си, да спасяваш Зийк от Рупърт Рилсън. Вярваш или не, ти обичаш семейството си.

Бък отпусна рамене.

— И ако все още има значение, аз мисля, че си по-красив от Мат и Чет.

— Каза ми, че не съм.

— Промених си мнението.

— Едва ли! — каза той, очевидно в очакване тя да оспори думите му.

— Ако трябва да съм честна, изгубих сърцето си, когато видях Зак Рандолф. Ако има по-голям брат, също толкова красив, бих могла…

Хана внезапно се озова в силната му прегръдка. Съмняваше се, че Бък обръща каквото и да е внимание на конете в момента.

— Не си играй с мен, жено! — каза той. — Наистина ли мислиш, че съм по-красив от Чет и Мат?

— Разбира се, идиот такъв! И през ум не ми е минавало някой от двамата да ми обърне внимание. Но не това бе причината да ти се отдам.

— Защо го направи?

— Защото те обичам и не бих могла да постъпя по друг начин.

— Но защо мен?

— Може и да не си богат и да нямаш собствено ранчо, но си красив, благороден и силен. Вярвам на това, което казваш или правиш. И най-важното — обичам те. Не искам да живея с никого другиго и съм щастлива само когато съм с теб.

— Само с мен?

— Само с теб!

— Обещаваш ли?

— Бък, какво трябва да направя, за да повярваш, че те обичам достатъчно, за да прекарам живота си с теб?

— Не знам. Просто…

— Мислиш ли, че Изабел би напуснала Джейк заради някой търговец или банкер?

Бък я погледна така, все едно е изгубила ума си.

— Изабел не би напуснала съпруга си, дори и да имаше възможност да избира от всички мъже в Тексас. Тя по-скоро…

Той млъкна.

— И смяташ, че Изабел е единствената жена, способна да бъде вярна?

— Не е това!

— А какво?

— Не бих могъл да го понеса, ако ме напуснеш. Бих предпочел да те убия!

— Това не би трябвало да те безпокои тогава. Не мога да си представя дори и миг да не те обичам. Мисля, че бях малко влюбена в теб още преди шест години. Просто не съм го осъзнавала. Сега спри да мислиш за нещо, което никога няма да се случи, и ме целуни!



Остатъкът от пътуването премина доста приятно. Като се изключат мулетата на Уолтър, които искаха да се приберат в ранчото на Евънс, вместо в „Тъмблинг Ти“, всичко мина благополучно и нищо не отклони вниманието им един от друг.

— Убеден ли си вече? — попита Хана, изплъзвайки се от прегръдката му.

Къщата вече се виждаше. Не се срамуваше от любовта си към Бък, но още не беше готова да я демонстрира пред Зийк, позволявайки му да ги види как се целуват като хлапаци.

— Да! — каза Бък и я пусна с очевидно нежелание.

— Да се върнем тогава на думите ти, че може и да се решиш да се ожениш някой ден. Кога точно мислиш, че ще дойде този ден?

— Е, няма да е другата седмица.

Само споменаването на такъв кратък период стресна Бък, но той успя добре да го прикрие.

— Не е редно да е толкова скоро. Изабел ще ми откъсне главата, ако се оженя без тя да присъства, а и бих искал Джейк да ми бъде кум.

Хана реши, че той най-сетне е приел цялата тайфа на Максуел за свое семейство. Просто му трябваше още мъничко време да подреди мислите си и никой да не го безпокои.

Когато поеха към алеята, водеща към къщата, Хана вдигна глава и видя една жена да седи на стола под дърветата. Когато ги видя, тя стана и се обърна към тях.

— Коя е тя? — попита Бък.

— Не знам — отвърна Хана. — Никога не съм я виждала.

Нито пък беше виждала друга такава жена в Утопия. Тя бе чернокоса красавица, облечена по начин, който да повлече тълпи от мъже след себе си. Спокойна и самоуверена, жената ги изчака да приближат. Бък спря каруцата и помогна на Хана да слезе. Тогава жената се обърна към Бък: