— Желая ти много късмет, млада госпожице. — Сали бе взела решение и той остана с впечатлението, че няма смисъл да я разубеждава. — Ако не се получи, ела при мен. В училището все ще можем да ти предложим някаква работа…

Но не и в моя офис, каза си той. Беше женен от петнадесет години и би искал да запази брака си!

— Благодаря. Късмет и на вас, господин Роджърс. — Тя стисна ръката му и си тръгна, като не остави друго след себе си, освен лек полъх на жасмин.

Джон Роджърс остана да седи на удобния си въртящ се стол и да си мечтае отново да стане на осемнадесет.

* * *

— Виж ти — подвикна Лео и подсвирна тихичко. Очите му пробягаха жадно по страхотното тяло на Сали Ласитър. — По дяволите, сладур. Изглеждаш сладка като праскова в тези дрешки. Как си?

Лео не беше от най-интелигентните. Съвсем обикновен младеж, който бе силно засегнат от отказа на дългокраката блондинка от Калифорния — тя трябваше да е също толкова поласкана от предложенията му, колкото и всички останали момичета. И след като бе отказала да играе по свирката му, той се бе постарал да й вгорчи живота. Бедното богато момиченце, така ли? Тя би трябвало направо да го моли да й отнеме девствеността.

Но поне сега бе дошла при него. И то без униформа. Господи. Сали можеше да направи така, че и чифт джинси да изглеждат като излезли от порнофилм.

Приятелчетата му стояха зад него, преметнали раниците с учебници през рамо, мърмореха тихо и зяпаха нахално. Лео се зарадва. Най-готината мацка в училището никога не бе изглеждала толкова секси. Сега щеше да му достави допълнително удоволствие да прави секс с нея, след като всички бяха видели какво първокласно парче е.

— Лео — поздрави го Сали и изправи рамене. — Уреждам си нещата да напусна училище и да започна работа. Надявам се, че ще бъдеш джентълмен и няма да ми попречиш.

— Да ти попреча ли? И защо да го правя?

— Ако искаш да изкараш малко пари, сладурче, мога да измисля много лесен начин — обади се един от наглите му приятелчета. Лео се извърна и го изгледа намръщено.

— Млъкни, Дуейн.

— Невинаги сме се разбирали с теб. Знаеш го.

Гласът й бе мек като разтопено масло, а в начина, по който бе застанала, имаше някаква сила и красота. Започваше да си мисли, че е постъпил глупаво и че може би от нея щеше да стане подходяща приятелка за него, а не само готино парче за една нощ.

— Готов съм да оставим зад нас миналите недоразумения — каза той, докато очите му обхождаха от глава до пети стройното й, апетитно тяло. Само като си представеше как щеше да изглежда в прозрачно боди на „Викториас сикрет“…

Усети как започва да се възбужда, което не бе добра идея в училищния коридор.

— Много благородно от твоя страна, Лео. Защото искам да започна работа в салона за красота на госпожа Фиск.

Не можа да сдържи широката усмивка, която бавно разтегли лицето му. Идеално! Малката хитруша щеше да е по цял ден в магазина на майка му и щеше да му е много задължена. Можеше да накара майка си да я уволни по всяко време.

— Давай — каза той. — И аз ще кажа някоя добра дума за теб. Искаш ли?

— Много мило.

— И може би ще размислиш дали не искаш да излезеш с мен в петък вечер. Дават новия „Умирай трудно“…

— Ами, много мило предложение — отвърна Сали и му се усмихна. — Но никога не смесвам бизнеса с удоволствието.

Той почервеня от гняв и понечи да й отвърне рязко, но после размисли. Всъщност просто не можа да я отреже. Това момиче просто бе ослепително сексапилно. По-добре само да изчака. Значи тя иска от него да пълзи в краката й — толкова по-сладка щеше да е победата му, когато накрая я вкараше в леглото си.

— Разбирам те — бавно каза той. — Значи ще поговоря с майка си за теб. Може пак да се видим.

— Разбира се. И отново ти благодаря — каза Сали и този път му се усмихна истински, така че дори и ясносините й очи светнаха.

* * *

Много добре знаеше къде е магазинът, минаваше оттам всеки ден. Единственият салон за красота в градчето. В действителност вътре бе доста мърляво и занемарено. Илейн Фиск го използваше най-вече като място за размяна на клюки. Всичките й заможни приятелки идваха на маникюр. Илейн бе наела две отегчени двайсетинагодишни девойки, които правеха маникюр и изсушаваха коси със сешоар и само понякога подстригваха някого. Беше доста заредено, но със стара козметика, тъй като никой реално не купуваше нищо от магазина. Дамите от Хартфърд предпочитаха да идат с кола до Катфийлд, който беше по-близо до Далас и където имаше няколко салона за красота, собственост на корейци.

Но Сали никога не бе помисляла да остави Мона за толкова дълго. Затова веднъж месечно идваше тук, за да оформят веждите й. Струваше й пет долара, но си заслужаваше. Харесваше й усещането, че прави нещо за себе си. Но пък никога не би влязла за нещо повече. Нямаше начин. Госпожа Илейн Фиск, пълна дама, която носеше велурени костюми с панталон и диаманти по всяко време, разбираше от стил, колкото и от висша математика.

Което бе причината това да е толкова привлекателна възможност за Сали. Много по-добре, отколкото в някой корейски салон, където собствениците разбираха от бизнеса, или пък лъскав магазин с нови списания и леко затъмнени прозорци. Салонът на Фиск бе идеалното място според Сали. Беше разположен централно и бе абсолютно бяло платно.

— Синът ми има високо мнение за теб — каза Илейн Фиск. — Казва, че си истинска млада дама. — Строгият й поглед се спря на зашеметяващия тоалет на Сали. Илейн леко се съмняваше, но карай да върви. Не можеше да определи точно какво беше толкова секси. Джинсите не бяха с прекалено ниска талия, нито ризата бе разкопчана… Но дори и само като гледаше Сали, госпожа Фиск се чувстваше неудобно; искаше й се да не бе хапвала онази втора кифличка на закуска.

— Лео е много любезен — мило отвърна Сали. — Той е истинска гордост за вас и за господин Фиск, госпожо. Отгледали сте истински джентълмен. Всички го казват.

Това обърна нещата; нямаше нещо, което Илейн да хареса повече от начина, по който Сали Ласитър говореше за нейния Пуки, за малкото й бебче. А може би Сали ще успее да поосвежи нещата тук, помисли си тя без особен ентусиазъм. Не че я беше грижа за парите, това бе толкова просташко! Но приятелката й Шийла Гън наскоро бе престанала да посещава магазина и вече не идваше дори на кафе — твърдеше, че Бетси Лу объркала, докато подстригвала косата й, и я скъсила с цели пет сантиметра!

— Е, със сигурност бих могла да наема момиче, което да почиства пода, може би да подреди малко възглавничките, да мие косата на клиентите — отстъпи Илейн.

— Всъщност аз искам да бъда консултант по красота. — Сали бе категорична. Ако сега не постигнеше своето, нямаше да има друг такъв шанс. — Искам заедно с вас да разработим новата визия на салона. Вашият салон ще се превърне в най-популярното място в града, госпожо Фиск. Дамите направо ще се избиват, за да си запазят час. Може да се наложи да си смените телефонния номер, защото всичките ви приятелки ще ви се молят да им запишете час…

Илейн погледна скептично.

— И как ще постигнем това? С какво ще привлека такова голямо внимание?

— С мен — гордо заяви Сали.

— Сладурче, та ти нямаш и пет пари в джоба си. Какво разбираш ти от скъпа козметика?

Сали не мигна.

— Помните ли всички онези истории? Само преди няколко години знаех всичко за лукса. И знаете ли какво, госпожо Фиск, докато живеех в Лос Анджелис, се срещахме с най-големите знаменитости на Холивуд. Мога да ви разкажа всичките им модни трикове.

— „Светлините на Холивуд“! — възкликна Илейн. — Това ще бъде новото име на магазина!

Сали прехапа устни, за да скрие усмивката си. Какво пък, жената поне се бе въодушевила.

— Хубаво е да се придържаме към онова, с което сме известни. Никой няма да се хване на това име тук. Поне засега — дипломатично добави тя. — Това е вашият магазин, затова трябва да отразява вашата същност, госпожо Фиск. Какво ще кажете за „Родео гърл“?

— „Родео гърл“!

— Познато, закачливо, красиво, като нас.

— Харесва ми — възбудено заяви Илейн. — И ще започна да предлагам разкрасяващи процедури. Всякакви процедури! Можем да предложим и преобразяване…

— Ще ни трябват малко средства. Не много. Малко боя, нови лампи, големи букви за входа…

— Съпругът ми ще ми даде пари. — Илейн махна небрежно с ръка, потънала в мечти. Нейният магазин, нейният салон, най-популярното място в града. Но после присви очи и погледна Сали. — Но само заради това, че имаш стил, не мога да съм сигурна дали ще се оправяш в магазина, нали така? Ти би изглеждала добре и в брашнен чувал. Тук не печелим много, не мисля, че мога да ти давам повече от минимална надница. Отчитаме загуби…

— Искам хиляда долара на месец.

Очите на Илейн Фиск се разшириха и тя се изсмя.

— Млада госпожичке, ти си откачила напълно, за да приказваш такива неща. Та тук дори оборотът на магазина е по-малък. Наполовина по-малък.

— Но това ще се промени. Ще печелим страшно много. Вижте, госпожо Фиск. Вие самата сте красива дама — излъга Сали. — Но кога за последно сте имали романтична вечеря с господин Фиск? Ще ви предложа нещо. Защо не ми позволите да ви наглася? Ще ви покажа колко съм добра. Ще изглеждате с десет години по-млада. Съпругът ви ще си мисли, че ухажва по-малката ви сестра!