— По-добре да не си мисли такива неща — мрачно отсече Илейн Фиск. Но предложението бе примамливо. — Добре… ще опитам.

Е, това си беше предизвикателство, но Сали стисна зъби. Определено можеше да направи Илейн да изглежда, ако не хубава, то поне по-добре.

— Ще започнем с косата и грима — каза тя. — Никакво подстригване, само оформяне. А после ще идем на пазар за нов тоалет. Ще ви оправя ноктите и веждите, цялостна грижа. Елате насам и ще започнем с измиване на косата.

Илейн се колебаеше.

— И ще ви направя чудесен масаж на главата и раменете — изкушаваше я Сали.

— Е, добре. Ще пробвам. — Илейн се замъкна с тежка стъпка до стола за миене и седна. — Макар че нямам никаква представа защо се съгласявам на това. Определено те бива в сладките приказки…

Сали побърза да напълни топла вода в мивката и да намокри косата на новата си шефка.

Не искаше да дава възможност на Илейн да промени решението си.

* * *

— Мили боже — измърмори Илейн Фиск. — О, божичко!

Вдигна ръка към устата си, после отново я свали. Зяпна невярващо в отражението си.

— Не мога да повярвам. Изобщо не приличам на себе си.

Макар да бе с двайсет години по-млада, Сали стоеше зад нея и сияеше като горд родител. Естествено, Илейн нямаше да спечели награда в конкурс за „Мис Тексас“, но все пак…

Силно напръсканата й с лак и сресана назад коса сега бе мека и измита, изсушена със сешоар и оформена в мек овал край лицето й. Дебелият пласт спирала на миглите, който само много младо момиче можеше да си позволи, бе изчезнал; Сали й бе сложила само един слой кафява спирала, за да изпъкне синият цвят на очите й. Също така грозният руж по бузите на Илейн и пудрата, която се събираше във всяка бръчица по лицето й, сега бяха заменени с безцветен крем против стареене на кожата със стягащ ефект и телесен руж, който Сали бе използва умело, за да създаде скули, каквито всъщност й липсваха.

Противният костюм с панталон бе сменен със скъпа и добре скроена рокля от тежка материя, която караше Илейн да изглежда величествена, вместо пълна. Прекалено бляскавите диаманти Сали бе заменила с меко сияещи и евтини сладководни перли и бе допълнила ефекта с дантелен шал. И накрая — коронният й номер — чифт стабилни обувки на висок ток, които принуждаваха Илейн да заеме различна стойка и да изправи гърба си, докато ходи.

Изглеждаше по-млада, по-слаба — по-хубава.

Илейн не можеше да скрие радостта си.

— Марк направо ще полудее — каза тя. — О, Сали, ти си гений.

— Само почакайте и приятелките ви да започнат да излизат оттук с подобен вид — изкушаваше я Сали. — Искам да предложим преобразяване на стила, фризьорски услуги, както и стилови консултации, ако си платят достатъчно, за елитните клиентки — по двеста долара на сеанс. Ще излизам да пазарувам с тях и ще им показвам какво да си купят.

— О, да, разбира се — съгласи се Илейн, загледана замечтано в огледалото.

— Ще помолите ли господин Фиск за пари за ремонт на магазина? А в събота искам да направим ден на отворените врати. Безплатно преобразяване. Повярвайте ми, това ще ги накара да заговорят за нас. — Сали бе направо замаяна от успеха си, летеше в облаците и мечтаеше. Можеше да постигне всичко. — Ако искат да ги гримирам, ще трябва да ни оставят адрес за пощенски пратки и да подпишат формуляр, че са съгласни да им изпращаме специалните си предложения…

Новата й шефка не я слушаше, въртеше се пред огледалото, погълната от собствените си мисли.

— Знаеш ли, тази рокля прилича на онази, която Опра носеше на наградите „Грами“. Само дето аз съм бяла… но пък е толкова секси. — Илейн изсъска тихичко и снижи глас. Изчерви се. — Дали би могла да дойдеш с мен да си купя и някакво луксозно бельо? — прошепна тя.

— Разбира се. Ще изглеждате страхотно в… боди. Или малка дантелена нощничка — успя да промълви Сали. — Но първо трябва да ме назначите на работа. Написала съм договор. Хиляда долара месечно, основна здравна осигуровка… — Сали измъкна прилежно сгънат и напечатан документ от чантата си. Илейн го подписа, без изобщо да измърмори, отиде до бюрото си, извади чековата книжка и надраска нещо там.

— За мен е удоволствие, скъпа — каза тя. — Слушай, ще можеш ли да наглеждаш магазина вместо мен днес следобед? Искам да ида да изненадам Марк.

— Разбира се. Само ми дайте пет минути да се обадя на мама — отвърна Сали.

Тя изтича през входната врата под звука на досадното звънче и отиде направо отсреща в банката. Не че не вярваше на Илейн, но хиляда долара й се струваха цяло състояние. Искаше веднага да ги вкара в сметката. Върна се в магазина и изпрати Илейн до вратата.

— Вървете си у дома, госпожо Фиск. Аз ще се погрижа за всичко тук.

Илейн си тръгна и пътьом се напръска обилно с парфюм. Сали й бе препоръчала „Шанел 19“ като по-леко ухание, тъй като знаеше, че Илейн е склонна да прекалява.

Озърна се в магазина. Мърляво, евтино и занемарено място. Е, можеше да промени всичко това. Сали мина отзад и грабна една метла. На сутринта щяха да дойдат двете фризьорки и тя щеше да ги научи как се суши коса наистина.

Сега всичко зависи от мен, помисли си Сали, и това бе първата оптимистична нотка, която бе изпитвала от дълго време насам.

Двадесета глава

И нещата се промениха. Не стана за една нощ; Марк Фиск, колкото и да бе впечатлен от вида на жена си, с мъка се раздели с петдесет хиляди долара — магазинът на Илейн никога не бе носил някаква печалба. Двете момичета, които работеха там досега, ревнуваха от Сали и се опитаха да й се противопоставят, докато Илейн не им показа кой е шефът. Майсторите и декораторите бяха мързеливи и всичко се превръщаше в непрекъсната борба.

Но Сали упорстваше. Трябваше. Сега имаше работа и поставена цел. Докато всички останали мързелуваха, тя работеше като фурия, боядисваше, декорираше, издирваше подходящи модерни произведения на изкуството, стилни огледала, поръча бронзови букви високи близо метър, редактираше и после отново преправяше обявата в местния вестник. Ремонтът се проточи цели три месеца, но пък тъкмо имаше време да се изостри любопитството на всички в Хартфърд.

Когато дойде денят на голямото откриване, всички приятелки на Илейн бяха там, както и няколко любопитни момичета от гимназията. Сали бе обучила другите две служителки в най-основните правила на козметиката и ги остави да се занимават с педикюр и масаж на врата, докато тя прехвърчаше от стол на стол и преобразяваше дамите от малкото градче за по десет минути на всяка. Скубеше вежди, които не бяха докосвани десетилетия, изтриваше яркия и грозен грим и го заменяше с телесни тонове, изсушаваше внимателно косите им, които иначе бяха покрити с гел, показваше на домакините, които бяха свикнали с плитки и кокове, какво означава естествен стил.

Възторжените им възклицания пред огледалото не носеха никакви приходи в касата, но Сали имаше вяра. Нямаше друг толкова солиден бизнес като красотата. Стигаше само да покажеш на жените, че има значение…

А магазинът, след толкова труд, изглеждаше невероятно. „Родео гърл“ приличаше на част от „Родео драйв“. Нямаше ги пожълтелите списания и белещата се боя, както и старото радио, от което звучаха новини за трафика и прогнозата за времето. Сали бе накарала да сложат затъмнени стъкла на витрините, стилни надписи и секси лого на магазина, което представляваше момиче от родеото с високи каубойски ботуши и риза, вързана на кръста. Няколко телевизионни екрана бяха включени на музикалния канал с кънтри и уестърн музика, който бе местният еквивалент на MTV и където по цял ден се въртяха хитовете на мускулести и небръснати каубои, както и модерни звезди на кънтри стила.

Салонът прославяше Тексас и модерния стил. Хартфърд никога не бе виждал подобно нещо. По-възрастните дами моментално запълниха часовете за процедури и дъщерите им трябваше да се борят, за да се докопат до място вътре. Сали бе заета от девет до пет всеки ден, а понякога и през уикендите. Беше изтощително, но и вълнуващо. А и със заплатата й можеха да си позволят някои по-луксозни стоки.

След около месец започна да получава и сериозни бакшиши. Вместо да похарчи парите, Сали ги внасяше в банката. Още не бе сигурна накъде е тръгнала, но едно знаеше със сигурност — нямаше да остане тук завинаги.

Илейн Фиск се радваше на славата си и обираше всички лаври. Сали нямаше нищо против, стига да получаваше чека си. А и Илейн й позволяваше да задържи всички бакшиши, което почти удвояваше основната й заплата. Докато основната грижа на Сали бе да поддържа собственичката на салона в отлична форма, Илейн не се оплакваше. Съпругът й започна да прибира печалба от салона още след третия месец, така че и той бе доволен. А докато наблюдаваше как Сали прави чудеса с дамите в малкото градче, Илейн откри дълбоко скритото си себеуважение. Сподели със Сали, че иска да отслабне и тя й състави програма за хранене и ежедневни дълги разходки — нещо, което можеше да прави незабележимо, без да я усетят завистливите й приятелки. Казваше й откъде да си купува вкусни и полезни готови салати. След известно време Илейн започна да облича рокли с по-малък размер, а после и с два размера по-малки…

През първите шест месеца животът на Сали доби установен ред: работеше, внасяше заплатата си в банката, учеше бизнеса в движение. Прекарваше свободното си време у дома и се грижеше за Мона, доколкото можеше. Понякога се чувстваше гузна, че не може да преобрази и майка си така, както променяше Илейн Фиск. Но за да се пребори с депресията и алкохолизма на Мона, Сали трябваше да е с нея през цялото време и се налагаше да направи своя избор. Точно сега „Родео гърл“ й даваше възможност да спести малко пари и й осигуряваше по-добро образование, отколкото можеше да получи в някой треторазреден колеж.