Сали се стараеше да не мисли прекалено напред. Гледаше графикът й да е пълен и банковата й сметка да расте, макар и бавно. Така й беше по-лесно да се справя с всичко.

* * *

— Виж я само — каза Лео Фиск.

Поршето му беше паркирано от другата страна на улицата и трима от приятелите му бяха вътре. Бяха свалили гюрука и сега зяпаха как Сали излиза пред магазина и целува по бузата Луси Дрю.

— Коя от двете? Сега Луси е готина — отвърна приятелят му Бари.

— Я, стига. — Лео само изсумтя презрително. Определено не би отказал на Луси Дрю с новата й сладка прическа и вталени дрехи, както и драматично плътните устни, които Сали я бе научила как да подчертава. Но Сали Ласитър бе цяла класа над Луси.

Над всички. Вече от месеци я гледаше как влиза и излиза от магазина на майка му. Първоначалният план бе да се отбие, да се помотае там и да я гледа как върши черната работа, като например да мете пода — представяше си колко ще е секси — да остави Сали да пофлиртува с него, мъчейки се да привлече вниманието му. В крайна сметка, без неговото ходатайство майка му нямаше да я назначи на работа.

Само че не се бе получило така. Още от първия ден Сали бе заобиколена с хора, отначало работниците, а после и клиентите. И беше съвсем очевидно, че тя е главният фактор в „Родео гърл“, независимо какво разправяше майка му пред хората. Лео вече нямаше власт над нея.

Днес бе облякла къса пола, обувки с нисък ток и кремава копринена блуза. Гладките й крака с приятен загар сякаш бяха безкрайни. Светлата й коса бе вързана отзад на ниска опашка, а когато се смееше, в устата й се разкриваха бели зъби.

Всички онези наперени и отчаяно копнеещи за вниманието му ученички, с които се бе забавлявал и беше водил в леглото си, бледнееха пред Сали. И колкото повече се отдалечаваше от него, толкова по-силно я желаеше.

— Да, хубава е — съгласи се Бари.

— Жалко, че не спа с нея, когато имаше възможност — отбеляза Саймън Бернардило.

— Та той никога не е имал шанс. Забрави ли? Мацката направо го отряза — обади се от задната седалка Кийт Бранд.

— Вярно — засмя се Бари.

Саймън започна да си тананика „Мечти, мечти“ на „Евърли брадърс“ и другите двама досадници се заляха в смях.

— Млъквайте — сряза ги Лео. — И тя е като всички други мацки, момчета. Хайде да идем да поиграем футбол.

Силно подразнен, той включи на скорост и натисна педала на газта. Колата потегли със свистене на гуми; в страничното огледало забеляза как Сали погледна в тяхната посока без интерес и после се върна в магазина.

Това го караше да кипи от гняв. Малката хитруша го беше измамила. Беше дошла при него, сладка като бонбон, беше го подмамила, като отлично знаеше, че няма да излезе с него. Мразеше я. Сали трябваше да му е благодарна и да е съгласна на всичко. Трябваше да му се моли покорно да я хареса. Сега ролите им бяха напълно разменени. Тя имаше работа и на практика бе самостоятелна, а той още ходеше в гимназията! Вярно, беше в последния клас, но все пак си бе унизително. Работеща жена и някакъв си ученик…

Лео бе истински паун. Мразеше приятелите му да му се присмиват. Недопустимо. Налагаше се да научи това момиче какво означават добри обноски. Тя щеше да излезе с него, и то пред очите на всички. Иначе…

* * *

Тръгна си едва след тренировката, за да не се набива на очи, после отиде до сервиза на баща си на Пета улица, където имаха разрешително за продажба на алкохол и никой не задаваше много въпроси. Лео се запаси добре — няколко стека бира и половин литър водка. Харесваше му най-много, защото после не се усещаше толкова в дъха ти. И беше силен алкохол. Напитка за мъже, нещо, което да му вдъхне смелост, преди да се изправи срещу Сали. Тя имаше навика да му отказва хладнокръвно и надменно, а Лео не искаше да поема рискове. Искаше да й покаже кой е господарят. Прибра бирата в багажника, после отвори водката и отпи голяма, огнена глътка, преди да пъхне бутилката в жабката. Гърлото му пареше и почувства как постепенно започна да усеща действието на алкохола. Много внимателно, тъй като не искаше да привлича вниманието на ченгетата, пое с колата на юг, към главната улица и в посоката, в която знаеше, че се движи Сали на път за вкъщи. Беше доста дълга разходка, докато се прибере в къщата извън града, но тя никога не вземаше автобус. Обичаше да се разхожда, което идеално го устройваше. Включи фаровете си и се зае да оглежда край пътя.

* * *

Сали бе уморена, но много доволна. Беше събота вечер, краят на една много благодатна седмица по отношение на бакшишите. Госпожа Елис, съпругата на местния брокер на недвижими имоти, бе останала толкова възхитена от услугите й по време на пазаруването — Сали изцяло бе подновила гардероба й само за един следобед — че бе натикала пет стодоларови банкноти в ръката й. Имаше и над четиристотин от останалите клиентки, което означаваше, че бе изкарала почти едномесечна заплата само за една седмица. Сега в банковата й сметка имаше сериозна сума. За да живеят нормално, им стигаха и хиляда долара на месец. С онова, останало им от първоначалната сума, с която бяха дошли от Лос Анджелис, и спестяванията от почти година работа Сали сега притежаваше тридесет и две хиляди долара и увереността, че ще станат доста повече.

Скоро щеше да е минала цяла година и тогава тя щеше да поиска увеличение на заплатата. Голямо! „Родео гърл“ се радваше на голям успех. Смяташе да поиска поне три хиляди месечно като начало, а вероятно можеше да убеди Илейн да й даде и дял от бизнеса. След като веднъж постигне това, можеше да наеме служители, вероятно дори и да отвори нов магазин, например в Далас. Нямаше защо да се бъхти тук за двадесет-двадесет и пет хиляди годишно.

Може би, внезапно си помисли Сали, може би дори щеше да се върне у дома…

Но, не, още не. Най-напред трябваше да събере поне… Колко, осемдесет хиляди? Така с майка й можеха да си купят малък апартамент. А щеше да й трябва и работен капитал, за да отвори салон за красота в Лос Анджелис.

Колко ли струваше престоят в център за рехабилитация? Вероятно повече, отколкото имаше сега. А майка й се нуждаеше от това. Не, още не бе готова да се върне. Вероятно след няколко години, когато стане на двадесет и една.

Не трябва да се целя прекалено високо, каза си Сали, борейки се с емоционалния срив. Най-напред трябва да се постарая да стигна до Далас, да поработя в големия град…

Някакъв клаксон свирна наблизо, тя подскочи уплашено, завъртя се и стреснато вдигна ръка срещу фаровете, които я заслепиха.

— Какво, по… О, здрасти, Лео. — Тя отпусна ръка и се дръпна встрани, докато мощната му кола забавяше движението си. — Изплаши ме.

— Здрасти, как си? — Лео Фиск й се усмихваше и я зяпаше с познатия похотлив израз в очите. — Прекалено сладка си, за да газиш калта на път за вкъщи, Сали. Нека те закарам.

— Не е кално — отвърна тя. — Обичам да ходя.

— Знам, но можеш да си починеш днес. Понякога е добре да се поглезиш. Да се прибереш по-рано.

Е, наистина бе необичайно хладно. А и не искаше да е груба с Лео, все пак беше син на Илейн.

— Добре, защо не. — Тя отвори вратата и се качи. — Благодаря.

— Е, Сали — подхвана той, когато отново потеглиха, — ти така и не излезе на среща с мен. Май онова обаждане преди време, с което те похвалих пред майка ми, свърши добра работа, а? Дължиш ми поне една вечеря.

Сали въздъхна. Не че не бе очаквала този момент. Изненадваше се само, че му бе нужно толкова време да стигне дотук.

— Виж, Лео. Ти си много красиво момче. — По дяволите, това никак не му хареса, не беше никакво момче. — Знам, че всички момичета са луди по теб, но аз просто не съм готова за романтична връзка точно сега.

— За какво говориш? Ти си на осемнайсет, сладурче. Напълно законна възраст. Не мога да повярвам, че никога не си имала гадже.

Ами, в известен смисъл беше излизала с момчета още когато беше на четиринадесет-петнадесет. Момчета, които бе срещала в църквата или на спортната площадка, или пък синове на партньорите на баща й. Бяха ходили на кино, бяха разменяли целувки на паркинга. Но нищо повече.

— Излизала съм на срещи — уклончиво отговори тя. — Но истината е, че в момента съм се посветила на работата си. Искам да спестя достатъчно пари, за да си отворя собствен салон.

— Само работа и никакви забавления те превръщат в истински сухар — обяви Лео. Говореше леко завалено и тя осъзна с истински шок, че той е доста пиян.

— Завий наляво тук, Лео — каза тя. Но той пропусна отбивката и профуча през кръстовището.

— О, пропусна нашата улица. Няма значение. — Не искаше да го кара да обръща, посред цялото движение. — Просто спри тук и аз ще повървя пеша.

Той не я погледна; очите му бяха вперени право напред, а кракът му натисна здраво газта.

— Просто спри — тревожно повтори Сали. — И благодаря, че ме докара дотук.

Лео продължи напред.

— Не мисля, че си справедлива с мен, Сали — каза той и в гласа му се появи някаква сладникава нотка, която никак не й хареса. — Мисля, че ми скрои номер. Онзи път, когато дойде при мен в училището, издокарана в онези тесни джинси. Накара ме да повярвам, че ще излезеш с мен. Ако не си ме сваляла, тогава защо се беше гримирала толкова?

Сега се движеха бързо, ужасно бързо. Прекалено. Стрелката показваше сто и трийсет километра в час и колата се тресеше. Светлините на Хартфърд изчезнаха в далечината.