— Тогава знам с кого трябва да се срещнеш. — Родри кимна, категорично. — Мъж, който е много различен от всички, които си срещала досега.

— Не ме интересува. Сериозно, толкова съм заета. А и съм много млада…

— Но този човек…

— Поредният проклет банкер или конгресмен, или високоплатен адвокат. Не мисля, че ще мога да го понеса. Приеми го, Родри, просто не съм готова за срещи.

— Не е нищо подобно. Мисля си за нещо от родината. Може би точно от това се нуждаеш. Англичанин е.

Това привлече вниманието на Джейн.

— Англичанин ли?

— Да. От Съсекс. Родителите му притежават земи край морето. Някакво градче на име Рай.

— Познавам Рай — каза Джейн. Отпи голяма глътка сок от нар, за да прикрие смущението си. Мигновено си бе пожелала да се срещне с този човек. Може би беше съдба. Но липсата на интерес определено бе изчезнала.

— Завършил е колежа „Итън“. Няма титла, но е много богат. Сега е в града и възнамерява да си купи място в Хемптънс. Иска да си построи собствена къща върху земята. Наскоро е скъсал с някакво момиче, дъщеря на някой си лорд. Срещнах го на едно парти снощи и иска да се запознае с теб.

Отговорът й го изненада.

— Добре, би било чудесно — каза Джейн. — Дай му личния ми номер. Знаеш ли дали е свободен довечера?

— Не знам…

— Защото аз съм свободна. Ако не, тогава утре. — Усмихна се топло на приятеля си. — Благодаря ти, Родри, звучи интересно.

Развеселен, Родри изгълта останалото в чашата си шампанско. Най-сетне, значи бе успял да разреши загадката. Тя имаше нужда от мъж от нейната културна среда. Той самият бе роден в Щатите, родителите му бяха дошли от Уелс, но никога не бе изпитвал желание да се върне в старата си родина. Джейн, от своя страна, бе прекарала детството си в Обединеното кралство и явно за това копнееше.

Изглежда се оживи по време на обяда, беше весела, бъбреше, шегуваше се. Каква промяна, мислеше си той. Не можеше да повярва. Веднага щом тя плати сметката и скочи в таксито, Родри Евънс се обади на новото си протеже да му сподели добрата новина.

Това оправи настроението му до края на деня. Младата жена го бе запленила още в първия ден, когато я бе срещнал, толкова бе смела и силна. Много би се радвал тя да успее и в любовта, както и в кариерата. Защото без нея какво друго имаше смисъл?

* * *

За Джейн денят мина като насън.

Джуд щеше да мине да я вземе в осем и да я заведе на концерт. Колко романтично. „Карнеги Хол“, вечеря на свещи; гласът му по телефона бе прозвучал много светски и като на истински джентълмен. Това я изпълни с енергия; беше заинтригувана и нетърпелива.

Асистентката й бе останала със зяпнала уста, когато Джейн най-необичайно бе хукнала към вкъщи в края на деня. Обикновено работеха поне до шест и половина, но днес Джейн имаше по-приятно занимание.

Облече се с изключително внимание: любимата й рокля на „Азедин Алая“, черна и прилепнала, широки ленти от прецизно скроена черна коприна, обвиваща тялото й, стигаща точно до коляното; обувки на висок ток на „Маноло Бланик“ с катарами от шлифован кристал; чорапи на „Уолфорд“ и уханието на „Ерме 24 Рю Фобур“. Преди това бе минала през фризьорския салон, където бяха изсушили косата й, която сега се спускаше мека и красива до раменете й. Бе избрала дръзко тъмновиолетово червило и въгленовочерна очна линия в комбинация с изумрудени сенки на клепачите. Силно драматичен вид. Дръзко решение, но отражението й в огледалото я уверяваше без никакво съмнение, че е успяла да постигне невероятен ефект. Сред всички еднообразно облечени в минималистичен стил девойки Джейн щеше да прилича на ярка пеперуда, на прелестен екземпляр от вида „Виолетов император“.

Завърши тоалета си с часовник бижу — тънка златна гривна от „Картие“, инкрустирана с диаманти — подарък, който си бе направила сама с последния бонус към заплатата си.

Джейн крачеше напред-назад в апартамента си, опитвайки се да овладее вълнението. Казваше си, че трябва да се успокои. Той можеше да се окаже грозен или нисък, или пък прекалено кльощав, или дебел като кит.

Но нямаше полза. Джуд й се бе сторил толкова различен по телефона, с култивиран и овладян глас, без всякакво напрежение в тона. Толкова културен… На светлинни години от инвестиционните банкери, които винаги оставяха у нея впечатлението, че искат да си проверят съобщенията в телефона.

Цели части от нея, които с години бяха потиснати, сега бяха започнали да се пробуждат, мислеше си Джейн, и това й харесваше. Поне искаше да го види. А това бе нещо различно.

На вратата се позвъни и тя хукна да отвори.

Той стоеше на прага с голям и много скъп на вид букет от рози — тъмночервени и аранжирани с диви клонки и лъскава зеленина. Беше висок, със светлокестенява коса, светлокафяви очи и доста симпатично лице, облечен в стилен костюм, който изглеждаше леко омачкан.

Джейн усети как стомахът й се свива от вълнение, когато Джуд небрежно я огледа от глава до пети. Изведнъж горещо й се прииска той да одобри вида й.

— Мили боже — каза той. — Ти сигурно си най-красивото момиче, което някога съм виждал.

— … и това е правилният отговор — каза Джейн и двамата се засмяха.

* * *

Беше абсолютно уверен в себе си. Отговаряше на всички изисквания. Държеше отворени вратите на колите, вървеше от външната страна на тротоара, предложи й ръка, докато се качваха по стълбите на „Карнеги Хол“ към ложата, която бе наел. Джейн седеше запленена по време на вечерята и едва успяваше да сложи нещо в устата си заради пеперудите, които сякаш пърхаха в стомаха й, докато той й разказваше за себе си — за интересите на родителите си в областта на земите и недвижимите имоти, за собственото си желание да направи „нещо в историята на изкуството“. Джуд още търсеше себе си и не искаше да работи. Каза й, че няма никакво желание да се включи в лудешкото надбягване на работещите хора, и Джейн му завидя; стори й се невероятно, че някой може да е толкова незаангажиран и откъснат от всичко.

— Но ти искаш да си купиш земя в Хемптънс, нали?

Щеше да му струва цяло състояние. Прилична къща бе поне няколко милиона. Тя определено не можеше да си я позволи.

— Имам попечителски фонд. — Той сви рамене. — Знаеш ли, идеята, че непременно трябва да прекараме живота си, превивайки гръб от сутрин до вечер, е относително нова. Чела ли си нещо от Джейн Остин?

— Разбира се, всичко.

— Е, Дарси никога не се е потил в някакъв офис, нали? Нито пък Елизабет. Тогава защо аз да го правя, след като не ми се налага?

— Мисля, че това е чудесно — каза Джейн, леко омагьосана.

Господи. Колко беше красив — и със светски маниери. Толкова очарователен, толкова самоуверен! Вероятно й напомняше малко за баща й — имаше нещо от самообладанието на Томас Морган. Но това, естествено, бе истинска среща. А и Джуд изглеждаше заинтригуван от нея.

— Утре е събота — напомни й той. — Би могла да дойдеш с мен в Хемптънс. Ще огледам няколко къщи. Можеш да разгледаш Мартас Винярд и да ми помогнеш да избера.

Тя му се усмихна щастливо и се запита дали това не е любовта; цялата й душа бе окъпана в слънчева светлина. Джуд Ферърс я заслепяваше. Тя за миг си спомни за Сали, която бе изчезнала и повече не се бе обадила. Точно така я караше да се чувства Джуд — златно момиче като Сали Ласитър.

— Какво ще кажеш? — каза Джейн. Завъртя се пред него.

Джуд огледа роклята. Много хубава — наистина много хубава рокля. Тъмната й коса падаше на отлично оформени лъскави къдри чак до раменете. Повече приличаше на модел, отколкото на бизнес дама. Джуд усети сладостна тръпка в слабините си и си представи как всеки мъж в ресторанта го гледа със завист.

Трябваше да спи с нея. Изобщо не бе такава, каквато му я бяха описали — лед и пламък, много независима. Джейн Морган изгаряше от желание да му угоди, беше оживена, леко кокетна.

Той бе срещал такива момичета и преди естествено, но обикновено бяха още в училище. Момичета от последните класове. Влюбени в него.

Все едно. Сляпото увлечение също го устройваше.

Джуд бе разглезен. Знаеше го и това не го притесняваше никак. Животът можеше да е толкова отегчителен, когато имаш всичко, което искаш. Да си намираш забавления всеки ден, си беше работа на пълен работен ден. Преследването на новото момиче с лек американски акцент, който не подозираше, че има, си беше забавно. Малко разнообразие след всички онези девойки от висшето общество и супер скъпите проститутки. Истинска нюйоркчанка с кариера.

Бегло съзнаваше, че професионалният живот на Джейн Морган е изключително впечатляващ. Беше по-млада от него, получаваше шестцифрена заплата и беше легенда в индустрията си. Толкова по-зле за нея, помисли си той, пронизан от остра ненавист. Той, естествено, бе наследил парите си. Джуд имаше непоносимост към работата, която бе започнала да се проявява в „Итън“, и Джейн Морган, амбициозна жена и изгряваща звезда, бе живо порицание за него.

Мислеше за нея със смесица от похот, завист и покровителственост. Сексапилна малка мъжемелачка. Е, нямам търпение да захапе и мен, помисли си той и се ухили на собствената си шега.

Джуд бе особено доволен, че амбициозната бизнес дама с дизайнерски тоалет и високи токчета направо се бе разтопила от удоволствие, когато й се бе обадил. Това ласкаеше контешката му суета. Тя беше достатъчно увлечена и искаше да му се хареса и той определено щеше да й даде този шанс. Малко ласкателства, малко старомодни аристократични маниери от добрата стара Англия и тя бе готова да падне в краката му.