Естествено, Джейн не би могла да храни някакви илюзии, че той би могъл да се ожени за нея, нали? Неговата бъдеща съпруга щеше да е англичанка, истинска при това. Нямаше да е жена, която е свързан със скандал в миналото си и е глупаво амбициозна в кариерата си. Трябваше му момиче, което да е негово подобие — елегантно и изискано, съвършено.

Дълбоко в себе си не можеше да разбере защо жена като Джейн би го харесала. Джуд Ферърс разбираше, подсъзнателно може би, че е безполезен и разхайтен богаташ. Това бе една от причините да не се опитва да мисли прекалено сериозно. Желаеше Джейн и я ненавиждаше. А беше толкова лесно да си играе с нея.

— Изглеждаш фантастично — лаконично отсече той. — Сериозно, би могла да заслепиш, когото си пожелаеш.

Въпреки ироничното потрепване на устните му, това бе самата истина.

Тялото му реагираше първосигнално на вида й и той реши, че трябва да я има. Скоро.

* * *

На другия ден тя предпочете небрежно-елегантния стил, колкото е възможно по-близо до английските разбирания: вталени кадифени панталони, зелени гумени ботуши и прилепнала младежка кашмирена блузка; беше с пусната коса, дневен грим в естествени тонове и колие от морски мидички.

— Изглеждаш много апетитно — каза той и дръзко я целуна по бузата. А след това, тъй като тя му отговори, я целуна леко и по устните.

Джейн се изчерви и се усмихна; искаше той да я желае. И почти не бе спала, тръпнеща от очакване да се появи. Едно напълно ново преживяване за ледената девица.

Отидоха с хеликоптер до Хемптънс и Джуд я разведе наоколо: модерна и бляскава къща на брега на океана; симпатична къща с бяла дървена ламперия и четири спални, която бе стара по американските стандарти; къща от червени тухли във викториански стил в центъра на града. Джейн хареса всички. Всяка струваше по два милиона долара. Тя му завидя за лесния път през живота и си пожела същото и за себе си. Джуд я заведе на обяд в един миден ресторант във Винярд, където пийнаха прекрасно младо италианско вино и хапнаха пържени раци с меки черупки, цели, с добавка от червени боровинки и лимонов крем, а после завършиха с чаша еспресо и вишни в натурален шоколад.

Джейн не си спомняше кога за последно се е наслаждавала така на храната. Седеше и слушаше като омагьосана, докато Джуд й разказваше за Рай — величествен средновековен град, който — спомни си тя сега — бе пълен с исторически сгради от времето на кралица Ан, Тюдорите и дори по-рано, както и за равните поля и хълмисти равнини на Съсекс. И тя започна да си мечтае какво можеше да се случи. Ако той я хареса… ами ако тя се откаже от работата си, ами ако се омъжи и създаде семейство?

Джейн внимаваше да не яде прекалено много. Той й разказа за бившите си приятелки, за моделите, с които бе излизал. Това бе намек, че харесва слаби момичета. Говореше й за светските партита на висшето общество, които посещаваше, за светския сезон в Лондон, за големите събития в Париж и Ню Йорк.

Заяви, че няма намерение да купува нищо за момента. Джейн се възхити замечтано на къщата с бяла дървена ламперия, но погледът на Джуд се замъгли. След няколко минути той я прекъсна.

— В центъра на града е Старата моряшка гостилница. Имат свободен апартамент — проверих. Утре е неделя, не се налага да ходиш на работа, нали?

Джейн поклати глава.

— Реших, че можем да поостанем. Да си откраднем една нощ тук. Като младоженци на меден месец.

Тя кимна отсечено. Гърлото й беше пресъхнало. Той я поведе към хотела, който въпреки името си бе много модерен и елегантен, и я качи в обещания апартамент, който бе голям почти колкото жилището на Джейн.

— Още откакто те видях в онази прилепнала малка рокля, ми се иска да те разопаковам, толкова си бляскава и мамеща — като коледен подарък.

Още откакто ли? Та това бе едва предната вечер. Но Джейн не се интересуваше от нищо. Кимна, едновременно нетърпелива и уплашена.

— Ммм, сладурче, имаш страхотни крака — каза той. — Дълги като на кобилка. Да видим какво криеш тук горе.

И той ловко разкопча панталона й, като едновременно свали и ризата си, а после я дръпна полугола към леглото.

Двадесет и трета глава

— Девствена.

След това се усмихваше, сякаш е спечелил награда. Бе се подпрял на лакът и се взираше в нея с някакво собственическо изражение.

— Не мога да повярвам, че наистина си била девствена.

— Всеки трябва да започне отнякъде — пошегува се Джейн, макар да се опасяваше, че това звучи глупаво.

— Но ти си на двайсет. Мислех, че девиците, които са прехвърлили тийнейджърските години, са само мит. Като еднорозите. — Той прокара длан по бедрото й и докосна засъхналата кръв, която бе там. — Можеш да си моят малък еднорог.

— Ще си взема душ — каза Джейн, почувствала се евтина и засрамена.

— Как беше? — Той се прозя. — Каквото очакваше ли?

— Фантастично — излъга тя. Всъщност беше суха и напрегната, той бе започнал прекалено скоро. Но затова винеше себе си — не му беше казала, че е девствена…

— Е, скоро ще те обуча и ще станеш истински експерт. — Той се претърколи в леглото. — След секс винаги ми се доспива… Ще дремна, а после може пак да го направим. После добави, сякаш между другото: — Най-добре да започнеш да вземаш хапчета, скъпа, не бихме искали усложнения. Ужасно ги мразя, а ти?

— О… разбира се — обади се Джейн.

Тя отиде под душа; той вече бе затворил очи.

Остана дълго в банята, покри цялото си тяло с уханен гел и изтърка здраво срамната кръв от краката си. Струваше й се, че светът би трябвало да е по-различен сега, че небето би трябвало да е с променен цвят. Но не беше така; всичко бе съвсем нормално.

Освен Джуд, с надежда си помисли тя. Първият мъж, към когото изпитваше нещо. Той бе отнел девствеността й и това я радваше. Докато се сушеше и обличаше, Джейн погледна крадешком към него, излегнат в леглото. Толкова беше красив… чаровен. Родри й бе казал, че всички жени му се нахвърлят. Нищо чудно, каза си тя, но той е мой!

Чувството бе прекрасно.

Когато се събуди, Джуд предложи все пак да си тръгнат.

— Никой не обича да носи едни и същи дрехи два дни подред. Ще те взема утре за късна закуска.

— Добре — съгласи се Джейн с готовност. Бе очаквала да прекарат нощта заедно, но и следващата сутрин бе добър вариант.

Остави я пред вратата на дома й и леко я потупа по дупето, а Джейн се извърна и го целуна — дълбоко и страстно. Но Джуд само се засмя и каза:

— Много си забавна.

Това не й хареса. Беше се случило нещо много важно — вярно, излизаха само от два дни, но все пак той би трябвало да усеща привличането между тях, да усеща колко идеално си подхождат, нали така?

Легна си сама в собственото си легло и не особено щастлива. Но се опита да потисне съмненията си. В крайна сметка отлично знаеше колко е хубава. Мъжете непрекъснато се мъчеха и не успяваха да я впечатлят. Джуд със сигурност щеше да осъзнае какъв късметлия е… нали?

* * *

Той се обади рано на другата сутрин, а после мина да я вземе в единайсет. Мястото за късна закуска бе претъпкано и много изискано и Джейн нервно побутваше вафлите с ягоди, докато Джуд омете своя бекон с яйца и изпи голяма чаша кафе с аромат на канела.

— Значи след това ще отидем до моя хотел — предложи той, докато небрежно оставяше на масата стодоларова банкнота. — Да изразходваме калориите от храната, ако искаш. А по-късно вечерта… бихме могли да идем на представянето на онази нова книга в „Метрополитън“ и после да се върнем за още?

— Идеално — съгласи се Джейн щастлива и успокоена.

Той още я харесваше. Още се интересуваше от нея. Не беше само секс за една нощ. Вярно, имаше някаква резервираност у него, но това само го правеше по-секси, по-вълнуващ. За първи път тя тичаше след някого. И всеки път, когато той я погледнеше, всеки път, когато й направеше комплимент с английското си произношение, Джейн потръпваше от удоволствие.

Сексът все така не беше нещо особено, но това беше без значение. Тя го следваше с лекота. Това бе цената, която плащаше за това, че е близка с толкова чаровен мъж. А и именно в това се състоеше една връзка…

През следващата седмица, в работата тя просто се носеше в облаците, едва-едва успяваше да свърши нещо. Мислеше за Джуд, чакаше да й се обади. Срещаха се в необичайни часове — посред нощ, често за обяд, а понякога тя се измъкваше от съвещания в три или четири часа следобед. Никой не се оплакваше. Джейн бе незаменима. Носеха се клюки за това колко е отнесена и разсеяна и тя знаеше, че всички виждат, че е влюбена. И какво от това? Знаеше си, че някой ден щеше да им съобщи за годежа си…

А после той звънна и светът й се срина.

— Скъпа. — Същият мек и познат глас в края на работния ден. Обичаше да го чува. — Трябва да дойдеш в хотела.

Джейн погледна часовника си — пет без петнадесет. Чудесно.

— Тръгвам веднага — каза тя и грабна чантата си. После затвори слушалката. Джуд трябваше само да звънне и тя хукваше.

* * *

— Така. — Той се търколи встрани от нея, протегна се за малко и после скочи от леглото. Джейн дръпна чаршафа и загърна раменете си; когато Джуд се отдръпнеше — а той не обичаше да се сгушват заедно, — винаги се чувстваше ужасно гола. — Ще ми липсваш — каза той, грабна халата си и го наметна небрежно.