Не гледаше към нея. Джейн бе много интелигентна. Усети малките косъмчета да настръхват по ръцете й и също скочи от леглото, посягайки към дрехите си.

— Да ти липсвам ли? Заминаваш ли някъде?

— Ами, лятото свърши — спокойно отвърна той. — Време е да се прибирам у дома.

— Мислех, че ще останеш тук — тревожно промълви Джейн. — В Англия ли се връщаш? Сега имам много важен проект, сменяме персонала в Аризона. Не мога да си взема отпуск.

Джуд въздъхна и се пресегна към масата, където лежеше отворен пакет „Марлборо лайтс“. Очите му я избягваха и той се загледа през прозореца.

— Отпуск ли? За да дойдеш да се видим? Не мисля, че това е добра идея, скъпа.

Тя потрепери.

— Какво искаш да кажеш?

— О, хайде, не прави драми. — Започна да крачи из стаята и после заговори бързо, сякаш искаше да разтовари душата си. — Аз се връщам у дома — ти оставаш тук. Това беше летен романс, чудесен, докато трае, но не мисля, че имаме бъдеще. Не и в дългосрочен план. Ти имаш своята кариера…

Джейн бе скована от сляп ужас. Той я напускаше, изоставяше я.

— Има ли друга? — прошепна тя.

— Да — отвърна Джуд жестоко. — Всъщност не само една. Просто не искам да се обвързвам. Ти си красива, мила, но просто си прекалено… зависима.

Джейн вкочанено навлече бельото и сутиена си и посегна към полата си.

— А и нямаме много общо помежду си. Всъщност — каза той, докато отиваше към банята — има някаква скандална история, нали? Баща ти… ами, не би било редно. Не и в Англия, във всеки случай. Не и след онова, което е направил. Сигурен съм, че го разбираш, Джейн. За теб е по-добре да останеш тук, с някой американец — някой, който няма да задава прекалено неудобни въпроси…

Ръцете й трепереха, докато закопчаваше ризата си. Джейн се бореше, но шокът и загубата… срамът… Това бе отхвърляне, пълно унижение…

Той се отправи към банята, като старателно не я поглеждаше, после тя го чу да пуска душа.

Джейн се облече възможно най-бързо, сърцето й биеше ускорено, а мислите й препускаха бясно. Нямали нищо общо… била зависима… по-добре тук… баща й…

Изоставена. Отново. Нима това бе съдбата й? Най-напред баща й, после и Сали и Хелън, единствените истински приятелки, които някога бе имала? Родри беше страхотен, а и с някои от момичетата в „Човешки ресурси“ се разбираше добре, но тези връзки изобщо не можеха да се сравняват с отношенията й с двете й най-добри приятелки. А те бяха потънали вдън земя — в Тексас, в Египет, и никога повече нямаше да ги види. Всичките й усилия да ги открие се оказваха напразни.

Всъщност, докато стоеше унизена в безличната хотелска стая на Джуд, болката от загубата на двете момичета изгаряше Джейн по-силно, отколкото случилото се преди малко. Вероятно защото, за разлика от баща й, Сали и Хелън наистина я бяха обичали. За миг си спомни тъмнокосата Хелън, която надничаше през прозореца на колата на Сали и я викаше да потеглят за преобразяването й…

Тези две момичета бяха единственото истинско семейство, което Джейн някога бе имала. А всеки се нуждаеше от семейство.

Още докато сълзите се стичаха по бузите й, Джейн внезапно, в изблик на просветление, разбра всичко. Защо бе толкова силно привлечена, защо се бе хвърлила към него, защо го бе желала отчаяно, макар сексът да не струваше и разговорите им да бяха сковани…

Баща й. Джуд беше англичанин. По някакъв странен начин й бе напомнял за Томас и я бе пожелал. Бе й правил комплименти, прекарвал бе времето си с нея, обсипвал я бе с внимание…

Тя се бе опитала да се добере до любовта, която никога не бе получила — романтично внимание от страна на любим човек вместо бащината любов, която Томас Морган не й бе дал.

Ами другите? Американците, с които би трябвало да си пасне? Никой не бе имал и най-малък шанс. Никой не би могъл да замести фигурата на бащата, никой не би могъл да изличи болката й…

Тя се постара да събере силите си, притиснала ръка до сърцето си, докато гледаше към Сентръл парк, където листата на дърветата тъкмо започваха да почервеняват и кафенеят. Всичко бе толкова ясно, откровено до болка.

Джуд бе нищожество. Бе загубила девствеността си за нищо.

Вече спокойна, Джейн се пресегна за палтото си. Край, никога повече! Всичко бе приключило. Тя щеше да продължи напред, да преуспее и да спечели въпреки всичко, което Томас Морган й бе причинил. Ако любовта дойдеше при нея, добре. Но Джейн Морган нямаше да хукне да я търси. И нямаше да използва романтичните увлечения като лек за раната от детството й.

Дрехите на Джуд и куфарът му лежаха на леглото. Джейн погледна през прозореца; ниско долу имаше тераса. Джейн спокойно изхвърли всички вещи на Джуд през прозореца — куфарът бе тежък, но успя да метне и него, — а после излезе от апартамента и остави вратата широко отворена.

Докато се прибираше, тя се опита да направи равносметка, да осъзнае чувствата си. Да, чувстваше се донякъде глупаво. Но също и доста облекчена. Сякаш сега виждаше ясно, осъзнаваше проблема. Джейн беше почти благодарна на Джуд — надут нехранимайко с попечителски фонд, който нямаше друга цел в живота си, освен секс и светски развлечения; при това дори не го биваше в секса. Но неговото безчувствено предателство най-накрая бе отворило очите й.

В крайна сметка, казваше си тя, така бе по-евтино от психотерапия.

Натисна копчето да свали прозореца и остави хладния и свеж въздух да влезе в таксито. Беше освежаващ и ободряващ. Началото на есента в Ню Йорк.

Ваканцията бе свършила. Време за работа.

* * *

Когато се върна в апартамента си, Джейн забеляза мигането на телефонния секретар. Натисна копчето.

„Проклета долна кучка!“ Тя се засмя. „Сега трябва да викам тъпите камериерки, те може и да се разприказват. Това може да стигне до клюкарските рубрики на вестниците… Ще стана за посмешище…“

Натисна бутона за изтриване на съобщенията, отиде до хладилника, не обърна внимание на пожълтялата целина и останките от китайска храна в кутиите и посегна направо към бутилката шампанско. Джейн си наля в една чаша бавно, а после отпи, докато обмисляше сериозно положението си.

Имаше нужда от промяна. Край с връзката — това вече бе сторено. Край и с работата й. Вече не искаше да стои в „Човешки ресурси“. Можеше да си живее комфортно на този пост, но нищо повече.

Джейн искаше да притежава бизнеса. Искаше хеликоптерът да е неин, искаше собствена къща в Хемптънс. Някога бе видяла надпис в един магазин за един долар — „Само силният човек може да устои на удобството“.

Много вярно. Беше започнала да става мързелива. Позицията на мениджър от средно ниво не беше целта й. Нека я повишат в член на борда, да й дадат да ръководи отдел в компанията и акции в бизнеса. А после щеше да се качи на самолета и да се върне в Лос Анджелис. Изведнъж я обзе силно желание да си върне част от онова, което бе изгубила. Да намери Сали Ласитър, дори и ако бе изчезнала някъде; да открие Хелън, дори и ако тя бе заобиколена от бебета в някое предградие на Кайро. Сега вече имаше частни детективи, които бяха по-способни и от агенти на ФБР. Това беше Америка. Парите отваряха всички врати.

Да. Когато алкохолът я ободри и отпусна, Джейн се усмихна. Време беше да сложи картите на масата. Тя щеше да играе срещу „Шоп смарт“ и не възнамеряваше да отстъпи първа.

Двадесет и четвърта глава

Първото им пътуване до Америка бе голям успех.

Баща й и майка й ги посрещнаха на летището; прегръщаха я разплакани и бяха толкова явно щастливи да я видят, че Хайя можеше да прости самодоволния израз в очите на баба. Той тържествуваше, защото тя бе с традиционно облекло и говореше арабски и съвсем очевидно бе влюбена в Ахмед.

— Бях прав — не спираше да повтаря той, докато се връщаха от летището. — Виждаш ли, скъпа? Прав бях. Наистина знаем най-добре.

Хайя щеше да избухне, но Ахмед, който седеше до нея на задната седалка, стискаше лекичко ръката й, докато в очите му играеше весело пламъче. А после той се зае да изписва с пръст буквата „А“, много бавно, ниско долу върху гърба й. „А“ за Ахмед. Казваше й, че е негова. Това я възбуди и яростта й се изпари.

Ахмед, който сега не се притесняваше за надвисналия над главата му уреден брак, гледаше Лос Анджелис с нови очи. С очите на Хайя. Вярно, беше показен, много западен и вулгарен в много отношения град, но беше и вълнуващ, голям и богат. Ентусиазмът на жена му бе заразителен. Обожаваше това й качество — тя превръщаше живота в приключение.

А и тъстът му бе удържал на думата си. Имаше уговорени срещи в „Ниймън Маркъс“, в „Сакс“ и в хотел „Бевърли Хилс“. И на трите места се съгласиха да купят по един-два килима; Ахмед бе донесъл някои от най-хубавите в колекцията си. Преди да изтече месеца, той вече разполагаше с малък кръг заинтригувани клиенти.

— Можем много повече — предложи Хайя. — Можем да продаваме в големите магазини, редовна доставка. Естествено, подобно нещо изисква време… — Тя погледна Ахмед изпод клепачите си. — А също и присъствие.

А и аз бих могла да се постарая повече в търсенето на Джейн и Сали, помисли си тя тайничко. Обожаваше Ахмед, но приятелките й липсваха. Ужасно много.

— Имаш предвид да се преместим тук? — бавно каза той.