В очите на Ахмед се появи весело пламъче, докато в погледа на Хайя проблесна гняв.

— Всъщност моята съпруга има голяма заслуга за това.

— Естествено. Всички имаме нужда от подкрепа у дома. Не бихме могли да се справим без нея.

Подкрепа! Галерията бе нейна идея. Хайя застина от гняв. А сега всички — е, не и Ахмед, но всички останали — се опитваха да си присвоят заслугите.

Баба настояваше, че успехът се дължи на неговите връзки. Във вестниците пишеха за Ахмед, за неизвестния търговец на килими, който се бе превърнал в собственик на галерия. А сега и отговорникът за маркетинга на „Холивуд мол“ я пренебрегваше, макар Ахмед специално да я бе представил като своя съпруга и партньор.

Това я ядосваше.

Джейн Морган не би позволила да я пренебрегват така. А в последно време, вече като възрастен човек, Хайя ал Яна също не можеше да понесе такова отношение.

Хайя внезапно си спомни как Джейн и Сали бяха прогонили онези противни хлапачки в двора, когато тя бе заета с молитвите си. Болката от загубата я прониза като остър нож.

Беше намерила нови приятелки — някои от приятелките на сестра й Жасмин, както и съпруги на клиенти на Ахмед. Те бяха чудесни, но й липсваше онази истинска връзка, която някога бе имала. Едно истинско приятелство бе като любовта, човек винаги знае кога е попаднал на истинско съкровище. А частните детективи все стигаха до задънена улица.

Сега тя се постара да забрави спомените си и се съсредоточи върху Харди.

— Господин Харди, първата поръчка ще бъде за не повече от петдесет килима — твърдо заяви Хайя.

— За всеки магазин ли? Ще искаме повече.

— Не за магазин. За цяла Америка. — Неговата верига от магазини за луксозни стоки бе важна, но не и жизнено необходима. — Трябва да предлагате по един или два килима в магазин. В Манхатън и Бевърли Хилс можем да стигнем до пет в наличност.

— Това няма как да стане, млада госпожо — покровителствено се обади Маркъс. Обърна се към Ахмед. — Какви количества имате предвид вие?

— Чухте съпругата ми.

— Нашите клиенти искат продукция.

— И ще я получат — каза Хайя, — в крайна сметка. След като килимите станат търсена стока, която трудно се намира. Когато има списък с чакащи — като за чанта „Кели“ на „Ерме“.

— Какво?

— Искаме да създадем определено очакване. Тези стоки са произведения на изкуството. Този подход дава отлични резултати в галерия „Секхмет“ — изтъкна Ахмед.

— Винаги трябва да ги караме да искат още. Когато имате налични заявки за петдесет, ще ви доставим още десет. Така ще се създаде пазарна треска — допълни Хайя.

Маркъс възрази.

— Не може да управлявате бизнеса въз основа на краткотрайна модна прищявка.

— Всъщност може. Но в този случай не става дума за модна приумица. Килимите ни са изключителни. Ние само привнасяме допълнително удоволствие от покупката. — Хайя се въодушеви. — Пазаруването е като любовна афера, господин Харди, ако се прави, както трябва. Продължителното ухажване не е лошо нещо.

Той едва успя да се въздържи да не вдигне очи към тавана.

— Ще помисля за това. — Той стана. — Ще ви кажа какво, Ахмед, елате да се видим в офиса, става ли? Много ми беше приятно да се запознаем, мила госпожо. Може би пак ще се видим.

Хайя избухна веднага след като той излезе от стаята.

— Чу ли това? Иска да преговаря с теб.

— Не го оставяй да те разстрои. — Ахмед се изправи и отиде до нея, застана зад гърба й, постави ръце на раменете й и собственически ги плъзна надолу по гърба. Тя потръпна от удоволствие.

— Не тук — прошепна Хайя.

— Защо не? — Той се наведе към врата й, лекичко я гризна и погали гърдите и корема й. — Никой няма да влезе. Не и без да почука. Напрегната си. — Палецът му стигна до основата на гръбнака й и Хайя простена.

— Да се приберем у дома — каза тя. — Хайде, да се прибираме, скъпи.

— Ти тръгвай — каза той. — Чакай ме. Трябва да довърша нещо с Анита, някакви данъчни документи.

— Не се бави. — Опитваше се да успокои дишането си.

— Беше ли на доктор?

Това разруши магията; Хайя неохотно се съвзе.

— Ще науча резултата следобед.

Това беше единственият облак, надвиснал над щастието им. Прекрасен бизнес, къщи в Египет и Холивуд, бяха намерили мястото си и в двата свята. Но нямаха деца.

Тя не бе искала да ходи при лекаря. Онова, което споделяха с Ахмед, бе толкова ценно, толкова интимно. Да разтвори утробата си за медицината, й се струваше толкова клинично студено и смущаващо. Сякаш удряха плесница на природата за дара, който бяха получили — изгаряща любов и страст, която бе толкова силна, колкото и първата нощ, в която я бе обладал. Такава любов не можеше да остане безплодна, нали? Нима децата нямаше да се появят след време?

Но този единствен път Ахмед бе настоял. И тя се бе подчинила. Децата бяха толкова важни за него. Именно затова се бе съгласил да се ожени, преди да се влюби в нея.

Хайя се бе подложила на преглед при доктор Фелиша Невинс, една от водещите специалисти в областта на гинекологията и акушерството в Бел Еър. Жената бе провела енергично и систематично прегледа, бе взела кръв за нужните изследвания и ги бе направила. Хайя се бе почувствала като опитна мишка.

Сега поне нямаше да чака дълго. Резултатите щяха да са готови в пет следобед. Тревожеше се. Ами ако наистина имаше нещо нередно? Ако, боже опази, се окажеше бездетна? Ахмед бе неин завинаги, в това не се съмняваше. Но това би означавало край на този дълъг период на щастие в живота им. Никога повече нямаше да са толкова безгрижни.

— Тогава бързай към къщи, а аз ще ти помогна времето да мине по-неусетно — каза Ахмед. Тя изтича към него и той я целуна, допрял длани до меките извивки на гърдите й.

— Ти побързай — каза Хайя.

* * *

Крачеше неспокойно в спалнята. По дяволите. Къде, за бога, беше той? Навън се виждаше градината им, ухаеща на бугенвилия и рози. Мина й през ум да разпилее розови листчета върху черните копринени чаршафи, които Ахмед предпочиташе, но после се отказа — прекалено изтъркано клише. Хайя все още бе възбудена, тялото й пазеше спомена за докосването му, не искаше да се раздели с него.

Това не бе в стила му. Ахмед не я пренебрегваше за сметка на работни съвещания. Щом кажеше, че си идва, наистина пристигаше.

Хайя взе телефона и позвъни на секретарката му.

— Клеър? Обажда се Хайя.

— Здравей. Кога ще се върнете в офиса, вие двамата? Имам цял куп съобщения. Маркъс Харди…

— Да се върнем ли? Ахмед излезе ли? — Маркъс Харди можеше да върви по дяволите.

— Разбира се, преди час. — Клеър се смути. — Мислех, че се прибира у дома, за да обядва с теб, съжалявам.

— Така беше. — Хайя се зачуди какво ли е станало. — Може би се е отбил да вземе нещо. Ще се обадя, когато пристигне.

След час тя се обади в полицията. С крайно безразличие оттам я уведомиха, че не може да подаде жалба за изчезнал човек, докато не минат двадесет и четири часа.

След още час тя започна да звъни по болниците…

Двадесет и пета глава

— Не може да е вярно. Не.

— Ужасно съжалявам.

— Беше с мен само преди три часа. — Чувстваше се страшно глупаво и не спираше да го повтаря. — Беше си добре. Не може ли да му сложите гипсова яка?

Ахмед лежеше там — тя направо не можеше да повярва, че наистина е той — целият превързан и омотан, с разни тръбички и системи, включени в ръката му. Около нея се вихреше пълен хаос — много напрегнат ден в спешното отделение на една ужасна болница във Венис бийч.

— Преместете го — сопна се Хайя. — Сложете го в самостоятелна стая.

Апаратите зад леглото на съпруга й издаваха пиукащи звуци. Това я успокояваше. Все още бе с нея, беше жив.

— Госпожо Ал Яна. — Лекарката, млада жена от корейско потекло, се стараеше да бъде любезна. — Нямаме такива възможности тук, госпожо…

— Тогава го преместете в частна клиника! Ще платя, колкото е нужно — каза Хайя, през сълзи. — Имам пари.

— Не става въпрос за това. Няма смисъл, госпожо, Ал Яна. Катастрофата е била много тежка — другият шофьор е загинал на място…

Какво я интересуваше? Това бяха просто думи.

— Съпругът ми е още жив — ядоса се тя. — Маш Аллах. И искам той да получи най-добрите грижи… и ще остана до него, затова ми пригответе легло или кушетка, нещо.

— Той не е жив — безизразно отвърна лекарката. — Госпожо, много съжалявам, но вие не разбирате. Съпругът ви е мъртъв. Настъпила е пълна мозъчна смърт. Мозъчният му ствол е мъртъв.

— Хората се събуждат от кома — прошепна Хайя. Сълзите се стичаха по бузите й.

— Той не е в кома. Мъртъв е.

Тази жена бе самият дявол!

— Тогава защо… — Гласът й прекъсна, задавен от хлипане. — За какво работи този апарат? Чувам сърдечния му ритъм. Виждам го!

— Изкуствено поддържане на сърцето. — Лекарката виждаше, че съпругата е на път да изпадне в истерия. Трябваше да продължи. — Поддържаме го с надеждата, че може би ще се съгласите да дарите органите му. Това означава само, че сърцето му бие. От вас зависи, госпожо. — За хиляден път в този ден доктор Ким се постара да говори търпеливо. — Имам един много болен баща на две деца, който се нуждае от черен дроб, както и една много бедна пациентка, която чака за сърце и няма други възможности. — Хайя изглеждаше поразена. — Нуждае се от спешна трансплантация. Съжалявам, че няма време да решавате. Ако отговорът ви е отрицателен, веднага ще изключим апарата и патоанатомът ще си свърши работата. Леглото ми е нужно. — Тя посочи към плачещата и обезверена тълпа отвън. — Виждате как е.