А сега той й бе предложил питие, а тя го бе пратила по дяволите!

Ядосваше се на себе си, че съжалява за това. Той всъщност се бе опитвал да я сваля. Не беше приел отказа й. А и Айрис й бе казала, че има цял куп красиви приятелки.

Само се разсейваше. Джейн се помъчи да върне мислите си към най-наложителното. Да намери Хелън и Сали. Да основе собствен бизнес като „Шоп смарт“.

— Добро утро… втората редица вляво…

Стюардесата продължаваше да повтаря малоумните си обяснения; Джейн не й обърна внимание и продължи напред. Защо правеха така? Колко трудно би могло да е да намериш място 2В? Най-отпред на редицата. Вдигна тежката си пътна чанта и се помъчи да я прибере в отделението за ръчен багаж. Две силни ръце взеха чантата й и я наместиха с лекота.

— Благодаря. — Джейн се озърна. Беше Левин. Зяпна от изненада.

— Явно седим един до друг. — Той й се усмихна ведро. — Надявам се, че нямате нищо против.

— Аз… не. — Мислите й препускаха бясно и тя се чудеше дали да не му се извини за случилото се преди малко. Но моментът бе отминал, какво би могла да каже? — Всичко е наред.

Джейн се настани на седалката си. Изчерви се отново. Той беше изключително привлекателен. Много различен от Джуд — мускулест, а не кльощав; загорял и мъжествен, истински богат и силен мъж, а не някакъв си разглезен хлапак с попечителски фонд. От него се излъчваше увереност и пълен контрол.

С Джуд бе станала жертва на сляпо увлечение. Сега бе различно. Левин я дразнеше и притесняваше, но тялото й само отговаряше по начин, който изобщо не бе познала през времето на измислената си авантюра с англичанина.

Кожата й направо настръхваше от близостта му. Усети как се овлажнява и напряга. Изведнъж дрехите й сякаш станаха прозрачни, сякаш той бе Супермен и проницателният му поглед можеше да проникне под тях.

Джейн се постара да прикрие смущението си. Порови в джоба на седалката пред нея и потърси спасение в безплатното списание, преструвайки се, че го чете.

— Да — обади се Левин. — Тази статия за берачите на ягоди в Средния запад е наистина запленяващо четиво. Чух, че двама от авторите в списанието били номинирани за наградата „Пулицър“.

Очите й блеснаха.

— Значи милиардерът се подиграва на бедните журналисти, така ли?

Той се ухили.

— Туш.

Джейн изпита неимоверно силно въодушевление, че е успяла да отбележи точка пред него. Насили се да отклони поглед.

— Госпожице Морган, мога ли да ви предложа шампанско или прясно изцеден портокалов сок?

— Портокалов сок. Благодаря.

— И за мен същото. Едно питие ми стига. — Левин подаде чашата на Джейн. — Да не би да сте заклет трезвеник, госпожице Морган?

— Още поне три месеца. Нямам навършени двадесет и една.

— Колко стар се почувствах — каза той с усмивка, която ясно отричаше думите му.

— Няма защо да се притеснявате за мен. По закон съм пълнолетна. — Вирна предизвикателно брадичка.

— Радвам се да го чуя — отвърна той меко, но с някаква хищническа нотка, която предизвика тръпка в тялото й.

Джейн се укори мислено. Какви ги вършеше, за бога? Месеци, години наред бе отблъсквала мъжете, а сега бе повече от готова да започне да флиртува с Крейг Левин само защото беше толкова властен мъжкар?

— Да видим, значи. — Левин се фокусира някъде в пространството пред себе си; това я притесни. — Морган, жена, на двадесет, британка. Това означава, че сте Джейн Морган, старши вицепрезидент на „Човешки ресурси“ в „Шоп смарт корпорейшън“.

Тя примигна.

— Откъде, по дяволите, знаете това?

— Имам фотографска памет. Много полезно качество при оценката на акции. Значи съм прав?

— За всичко, с изключение на последното. Вчера напуснах „Шоп смарт“.

— Извинете ме за секунда.

— Разбира се — каза Джейн, но се разочарова. Тъкмо бе започнала да се забавлява. Левин леко се извърна и прекара черната си карта „Американ Експрес“ през слота на скайфона, преди да набере номера.

— Ана? Крейг се обажда. Отърви се от „Шоп смарт“. Всичко, целия пакет от половин милион. Кажи на брокерите да ги пуснат бавно. Ще се видим, скъпа. — Той отново се обърна към Джейн. — Разкажи ми останалото от историята си.

Тя се мъчеше да се пребори с неочаквано завладялото я желание, което разтърсваше цялото й тяло. Само заради две нейни думи той току-що бе продал акции на „Шоп смарт“ за над десет милиона долара. Беше го видяла как изтъргува половин милион акции.

Каква сила. Каква решителност. Колко неописуемо секси бе лекотата, с която го бе направил, а после отново се бе обърнал към нея, сякаш само бе погледнал часовника си.

— Защо продадохте тези акции? — едва прошепна тя. Притесняваше се, че гласът й ще прозвучи дрезгаво. Молеше се да не го зяпне нахално.

— Джейн Морган — отвърна той, докато очите му изучаваха лицето й и отбелязваха разширените й зеници, зачервените страни. Направо й се прииска да побегне, само че бяха в небето и нямаше къде да избяга. — Младши вицепрезидент, повишена направо от нивото на работниците. През първата си година намалила разходите в един от магазините с трийсет процента и увеличила производителността с двадесет и седем процента и всичко — само с промени в личния състав. Повишена в централното ръководство, приложила техниките си в цялата страна; последвало незабавно намаляване на разходите за заплати с петнайсет процента, както и съкращаване на излишни ръководни кадри, което довело нови осем процента спестени средства. Данните за увеличението на производителността още не са публикувани. Ясно е, че в магазин с толкова ниски цени разходите за персонала са близо половината от всички средства. Ти си напипала нещо важно. Щом са те пуснали да си тръгнеш, значи са полудели.

Той знаеше всичко за нея. Джейн се опита да овладее възбудата си. И какво от това? Просто фотографска памет, измамен трик.

Бе свикнала да е по-умна, по-амбициозна и по-успяваща от всеки мъж, когото бе срещала. Не и този път.

Опита се да се съсредоточи върху бизнеса.

— Не се интересувам от поста вицепрезидент, отговарящ за личния състав — каза тя. — Искам да бъда главен изпълнителен директор. На собствената ми, изцяло моя компания.

— Защо?

Джейн не бе очаквала точно този въпрос.

— Не ми харесва да завися от някого — отвърна тя след кратка пауза.

— Бих могъл да ти помогна.

— Можеш да ми купи „Сакс“ и да ми го подариш за рождения ден. — Джейн говореше уверено, вече бе на по-сигурна почва. — Но нямам намерение да стана нечия държанка. Искам сама да успея.

Усмивката му стана по-широка.

— Впечатляващо.

— Добре е да знаете няколко неща, господин Левин — дръзко продължи Джейн, предизвиквайки го. — Първото е — нека да изясним това от самото начало, — че знам всичко за вас и ви се възхищавам. Като всички останали в бизнеса, предполагам. Второто е, че нямам желание да стана поредната ви трофейна приятелка. Като останалите еднакви на вид и взаимозаменяеми супермодели, служещи за украса на костюма ви.

— Като какво?

— Помните ли сервитьорката Айрис? Двете си поприказвахме. — Джейн се усмихна тържествуващо. — Изобщо не ме съблазнява идеята да бъда поредната бройка за който и да било мъж, независимо колко е богат и… властен. — Самото изричане на думите предизвика тръпки в стомаха й; Джейн не им обърна внимание. — Така че се надявам пътуването ни да е приятно и ще призная, че беше вълнуващо да се запозная с вас. Но е хубаво да знаете, че цялото това флиртуване е загуба на време. Аз съм заета жена и това не ме интересува.

Той повдигна едната си вежда и се ухили.

— Интересно — каза той. — Обичаш да казваш нещата направо. Повечето жени не биха посмели. Да, разбира се, че флиртувам с теб. И разбирам чувствата ти.

— Чувствата ми?

— Точно така. — Той се усмихна без капка разкаяние. — Имаш пълно право да изразиш мнението си по всички тези въпроси и аз имам пълното право да не го приема. Но не се тревожете, госпожице Морган. Няма да ви преследвам. Досега никога не ми се е налагало да досаждам с вниманието си на някое момиче. Когато решиш, че искаш да се срещаш с мен, а ти ще поискаш, това ще бъде изцяло по твоя собствена воля.

— Много си самоуверен.

— Заслужил съм си правото.

— Не и с жените — възмути се тя.

— Определено и с жените. Попитай която и да е от бившите ми приятелки.

— Бивши — натърти многозначително тя.

Левин леко склони глава.

— За съжаление, да. Не бяха достатъчно предизвикателство за мен.

— Излизаш с красавици, а твърдиш, че търсиш предизвикателства? Я стига.

— Там е работата. Искам всичко в една жена. Интелект, красота, сила, чувство за хумор — определен стил. — Той сви рамене. — Щом се предполага, че трябва да прекараме остатъка от живота си с даден човек, според мен трябва да имаме право на безкрайно дълъг списък с качества. Аз започвам с красотата, вярно е.

— Защо?

— Това е единственото качество, което може да се оцени мигновено — спокойно поясни той. — За да се види дали е интелигентна една жена и дали има силен характер, се изисква да излезете на среща.