— Виж се само. Страхотна си. Ела, тук отзад. — Искаше Хелън само за себе си.

— Беше ми приятно да се запознаем — учтиво се сбогува с Коко Хелън.

— Можеш ли да вечеряш с мен? — Сали изведнъж се притесни и разбърза. — Има страхотен тайландски ресторант точно зад ъгъла.

— Звучи добре. Благодаря.

Сали я изведе през задния вход. Залезът се спускаше над хълмовете и смогът го превръщаше във фантастично светлинно шоу. Сали не откъсваше поглед от приятелката си; имаше чувството, че е на първа среща. Хелън сега бе толкова величествена; беше напълно различна от плахото момиче, което се бе появило в нощта на партито им. По времето, когато Сали я покровителстваше.

— Маса за двама.

— Да, госпожице Сали. Пак ви видях във вестника — любезничеше сервитьорката. — Всички казват, че изглеждате прекрасно. Къде искате да седнете?

— Някъде отзад — на тихо място.

— Готово. — Поведе ги през претъпкания и шумен ресторант към едно усамотено ъглово сепаре, дискретно осветено от червена лампа. Светлината бе мека, но Сали забеляза, че Хелън е плакала и че има пръстен на лявата си ръка.

Пръстен! Значи историята с женитбата е била истина.

Сали не знаеше откъде да започне. Какво да каже. Гмурна се направо в дълбокото.

— Хелън! Божичко, момиче, много ми липсваше. — В очите й имаше сълзи. — Толкова много ми липсвахте. Ти и Джейн. Търсих ви много дълго. — Тя сграбчи ръката на Хелън. — Е, разкажи ми за себе си. Така бързо изчезна…

Хайя поклати глава.

— Съжалявам, че не се обадих веднага. — Не можеше да понесе да каже истината на Сали. Не още. — Когато заминах за Египет, аз… аз трябваше да уредя някои въпроси. Предполагах, че вие ще сте тук, когато се върна. — Тя се изчерви. — После се обадих след няколко седмици. И тогава разбрах какво се е случило с теб, а Джейн бе изчезнала. А след това не можах да те открия.

— Същото беше и с мен, съвсем същото. Е, сега вече се върна. — Сали се усмихна, щастлива, че я вижда. — Слава богу.

— Разбира се. Знаеш ли къде е Джейн? Обади ли й се, след като напусна Лос Анджелис?

Сали поклати глава.

— Не. Беше почти както при теб. Двете с майка ми заминахме за Тексас и ни беше много тежко. Нямахме пари. Неща от този род. — Тя се изчерви. — Не исках да се обаждам, предполагам, че се срамувах. Когато се опитах да се свържа с Джейн, тя вече се бе преместила.

— Трябва да я намерим.

— О, разбира се — съгласи се Сали, чиито очи също се овлажниха. — Ще го направим, непременно. Сега, когато ти си тук, имам чувството, че мога да направя всичко. Ще наемем детективи, ако се наложи. О, толкова се радвам да те видя отново, Хелън! — Пресегна се през масата и стисна ръката на приятелката си толкова силно, че чак я заболя.

— Така е! Чудесно е. О, маш Аллах — възкликна Хайя. — Просто… познавах много хора, но никой не ме разбираше. Никой не е преживявал толкова заедно с мен.

— Знам — превъзбудено възкликна Сали. — И аз изпитвам същото. Толкова ми липсвахте и двете.

— Но трябва да те предупредя, че вече съм опитвала с детективи. Не стигнах доникъде. И, Сали, смених малкото си име. След сватбата. — Тя въздъхна. — Сега се казвам Хайя — това е рожденото ми име и съпругът ми го предпочиташе пред американския вариант. Затова наричай ме Хайя, ако нямаш нищо против.

— Разбира се. Красиво е. Хайя — повтори Сали, като опитваше как звучи в устата й името. — Хайя. Да, прекрасно. Отива ти. Сега ми разкажи всичко, ама наистина всичко.

— Не знам откъде да започна — откровено каза Хайя. Ами, с основните факти. Бременна съм и съм вдовица…

— О, Хел… Хайя. — Сали отново стисна ръката й.

— Бях в Египет. — Хайя преглътна сълзите си и сега, загърбила гордостта си, разказа историята си пред приятелката си, колкото може по-бързо. Всичко се изля наведнъж; беше хубаво, толкова хубаво, да може да сподели с някого, който щеше да я разбере. — Ами ти — каза тя накрая, докато Сали бършеше сълзите си. — Нямах представа какво се е случило. Когато дойдохме да живеем тук, ти беше изчезнала.

Сали й разказа; не й отне много време. Сподели с Хайя всичко, почти всичко, разказа й за неща, които не бе признавала пред друг: за пиянските запои на Мона, за мизерстването и обществения позор.

И как се бе измъкнала от всичко това.

— Все едно. — Сали избърса отново сълзите си; тук беше тъмно, все пак, а и бе хубаво да остави сълзите си да потекат, да излее чувствата си. Сали вярваше на Хайя. В крайна сметка именно това бе важното. — Изглежда всичко се нарежда. Клиентите идват в магазина… и купуват. Искат малко блясък в живота си.

— Разбирам ги.

— Ами бебето? Как се чувстваш?

— Поне ми остана нещо от Ахмед — вяло отвърна Хайя.

— Сега живея заради него.

— А вече имаш и приятелка.

— Да — съгласи се Хайя и двете се усмихнаха доволно.

* * *

Джейн огледа вилата. Беше уютна и много различна от апартамента й. С гледка към плажа на Малибу и океана, макар и в далечината. Навсякъде имаше дървесни и океански мотиви; къщата бе издържана в модерен стил — пясъчни тонове, сиво, зелено и бяло; отзад имаше приличен басейн.

— Добре. Ще я взема.

Агентът по недвижими имоти грейна и Джейн й каза да задържи къщата; банката й щеше да преведе сумата. Покупката бе разумна, кварталът бе модерен, но не прекалено скъп, а самата къща бе закътана зад пясъчните дюни и далеч от водата, но все пак близо до крайбрежния път.

— Колко струва обзавеждането?

— То не е включено.

— Дайте ми телефона на продавачите — каза Джейн. — Ако се подходи правилно, всичко ще бъде включено.

В Лос Анджелис всички искаха новото и лъскавото. Беше сигурна, че ако си поговори с тях, ще успее да ги убеди и те с радост ще сменят използваните си дивани и телевизора от миналата година с по-нови модели. Джейн щеше да получи отстъпка, а те — нов старт, и всички щяха да са доволни.

— Не мисля, че мога да го направя.

— Можете и ще го направите. — Джейн й се усмихна топло и по-възрастната жена й отвърна с широка усмивка. Ентусиазмът й бе заразителен.

— Ето го. — Тя надраска номера на малко листче. — Успех, госпожице.

— Благодаря — отвърна Джейн, взе телефона и набра номера.

Само след петнайсет минути къщата вече бе нейна. Напълно обзаведена.

О, да, възкликна мислено тя с блаженото чувство за успех. Беше собственик на къща в Малибу. Много подобна на онази, от която я бяха изгонили съдебните изпълнители.

Джейн Морган се бе завърнала!

* * *

Първо се погрижи за най-належащото. Беше хубаво да има какво да върши; така не се налагаше да мисли за основния си проблем — откъде, за бога, да започне.

Освен това не мислеше толкова за Крейг, когато беше заета.

Извика такси, за да стигне до Бевърли Хилс и да си купи кола. Нещо лъскаво и скъпо — подходящо за млад предприемач, който преуспява в кариерата си. Малко сребристо „Порше“, елегантно и бляскаво; допълни вида си с тъмни очила на „Рейбан“ върху косата си и яркочервено кожено куфарче на „Коуч“.

След като свърши всичко това, купи храна и зареди хладилника.

А когато и това бе отметнато, беше време да си купи дрехи. Джейн бе дарила за благотворителност целия си гардероб в Ню Йорк. Не искаше да мъкне много куфари на летището, а имаше и по-важен аргумент — подходящият външен вид бе много важен. Когато търсеше финансова подкрепа от банките, тя трябваше да изглежда така, сякаш изобщо не се нуждае от помощта им, сякаш е затрупана от пари и отлично познава модерния и секси елит на Лос Анджелис. Джейн трябваше подсъзнателно да излъчва посланието, че отлично знае какво ще се продава най-добре.

Пари и стил.

Имаше план. Да съчетае дрехи от висока класа с модерния вид на млад човек от Лос Анджелис. Дизайнерски джинси и умопомрачително скъпо сако на „Шанел“, а под него — къса и секси тениска. Видът й трябваше да е едновременно на богато и модерно момиче. На светлинни години от костюмите й в Ню Йорк в кремаво и сиво, които допадаха като стил на Уолстрийт. Тук искаше да е нещо различно — предприемач с авантюристичен дух и определена мисия.

Чантите, саката и палтата, подходящи за едно богато момиче, бяха лесни за намиране. Кратка разходка до „Родео драйв“ и беше готова. Стилните и модерни тениски и джинси бяха по-трудна задача. Тук не можеше да използва удобните клишета на лукса. Трябваше да докаже усета си за стил. Джейн координираше гардероба си така, сякаш планираше военна атака. Това бе ключов инструмент в продажбите. Ако искаше да се представи като купувач от висока класа, трябваше да направи подходящия избор точно сега.

Разпита наоколо; не надутите продавачки в скъпите бутици, а младите момичета, стилно облечени латиноамериканки и афроамериканки, както и бели момичета със силен тен и татуировки, които караха сърф и чакаха по автобусните спирки или се редяха на опашка да влязат на някой рок концерт.

Често й повтаряха едно и също име — „Уейв“ на улица „Мелроуз“. Това беше най-модерното сега магазинче за стилни дрехи на ниска цена. Дори и някои от знаменитостите пазарували там, както й казаха. Шофьорите им спирали лимузините пред магазина и ги чакали, докато те влизали набързо и си купували цял куп тениски.