Джейн им благодари и запомни адреса. Отлично. Тениска на „Уейв“ под сако на „Шанел“. Това щеше да впечатли инвеститорите. А освен това щеше и да изглежда добре; нещо, което неволно бе започнало да е важно и за самата нея.

* * *

Ето го. Джейн паркира на отсрещната страна на улицата и леко свали очилата върху носа си, загледана за известно време в магазинчето. По дяволите, беше претъпкано. Ясно виждаше и причината за това. Витрината му се открояваше ярко сред редицата занемарени магазини; беше боядисана в искрящо бяло, а логото с вълната бе изрисувано навсякъде в бледосиньо — нямаше начин да го пропуснеш. Беше ярко осветено, а не мърляво или мрачно. Вратите бяха широко отворени и покрити плетени рогозки. Малко късче от плажа направо на булеварда, уникално излъчване.

А колко момичета, жени. Те бяха навсякъде, направо се блъскаха да влязат вътре. Блондинки с яркочервени нокти, дребни брюнетки с апетитни извивки. Джейн забеляза клиентки от различни класи, кльощави момичета, както и дебеланки. Направо не й се мислеше какво е в съблекалните. Нямаше да пробва — нейният размер беше шести. Просто щеше да си купи няколко основни неща, тениски, на които ясно се виждаше логото на „Уейв“, и щеше да се махне от блъсканицата.

Джейн се запита кои ли са собствениците на магазина. Тези хора определено бяха налучкали момента. Дали не можеше да им направи предложение? Дали биха й продавали дрехите си? След като си осигури финансиране за голям магазин… защо не?

Заключи поршето си и прекоси улицата, стиснала здраво новата си чантичка „Прада“. Тук наистина беше претъпкано.

Но магазинът беше много хубав. Вътре също бе много светло, с огледала на две от стените, за да се намали малко натоварването на пробните, както и рисунки на пясък и море. Прочутите тениски на марката бяха подредени гениално. Вместо да бъдат групирани по стил, което принуждаваше купувачите да ровят в купчините, докато намерят своя номер, в „Уейв“ бяха изложили стоката си по размер — от шести до четиринадесети. Щом веднъж намериш своя размер, вече знаеш, че всичко на този рафт може да ти стане. Гениално! Джейн остана силно впечатлена. Дори и тя не се бе сетила за това.

Проправи си път в тълпата до рафтовете с шести размер и грабна десет тениски, които занесе до касата. Опашката беше дълга и Джейн използва момента да наблюдава работата на продавачките. Всички се усмихваха въпреки напрежението; забеляза, че са предимно имигрантки, всичките облечени полуофициално — бледосини панталони и най-различни тениски и блузи в пясъчен цвят. Изглеждаха добре; заети, но въодушевени. Именно така искаше да изглеждат и нейните служители.

Опашката се премести малко и Джейн успя да зърне касата. Зяпна от изненада.

Застанала зад щанда, заета с маркиране на покупките, усмихната и весело бъбреща, беше Сали Ласитър.

— О, боже мой — възкликна Сали. — Джейн, наистина си ти. Ти си!

Всички мисли за бизнеса се изпариха от главата на Джейн като утринна роса.

Успя едва да промълви:

— Сали… О, Господи, Сали…

А после пред очите й се появиха тъмни кръгове, Джейн се олюля леко и припадна.

Тридесета глава

Джейн се свести само след минутка в офиса на Сали, в задната част на магазина; приятелката й плискаше лицето й с вода.

— Добре, добре! — Джейн се засмя. — Стига. Съвзех се. — Зяпна Сали, сякаш виждаше призрак. — Не мога да повярвам, мислех, че съм те изгубила завинаги. Знаеш ли колко пари съм пръснала, за да те намеря? — Тя стисна здраво ръката й. — Имаш ли представа къде е Хелън?

— Намерих я! — изчурулика Сали, която кипеше от вълнение като същински гейзер. — Миналата седмица. И тя дойде в магазина — това е най-хубавото нещо, което някога съм правила.

Джейн се ухили глуповато.

— Това е невероятно. Как е тя?

— Сега се казва Хайя.

— Моля?

— Нека тя да ти разкаже. — Сали изтича да отвори вратата. — Ли Сун, ще си взема почивка до края на работния ден.

— Колата ми е паркирана отпред. О, Сал, Сал! — Джейн с мъка се изправи на крака и стисна в здрава мечешка прегръдка най-близката си приятелка. — Нямаш представа какво означава това за мен! Не можеш да си представиш колко дълго съм чакала да те видя. Липсваше ми, толкова много. Защо не ми се обади?

— Опитах. Ти не се задържаш много на едно място, скъпа. Беше изчезнала от града. Без да оставиш адрес за връзка, без нищо.

— Може ли да се обадим на Хелън? — с надежда в гласа попита Джейн. — Къде е тя?

— Насам. — Сали я изведе през задния вход. — Хайде веднага да идем при нея. Има къща близо до Холивуд Хилс.

— Ето я колата ми — каза Джейн и кимна към отсрещната страна на улицата.

— Уха. — Сините очи на Сали се разшириха. — Явно и ти си се справила чудесно. Ние с Хайя се оправяме някак, но ти…

— Парите не са всичко. Всъщност, без вас двете изобщо не беше весело.

Сали се усмихна и в очите й проблесна частица от стария плам.

— Скъпа, това ще се промени.

* * *

— Оооо! — Хайя изпищя от радост и изтърва чинията, която миеше, в мивката. Изтича на двора и обви ръце около Джейн в мига, в който тя слезе от колата. — Не може да бъде!

— Бременна ли си? — Джейн я целуна и погали закръгления й корем. Стисна здраво лявата ръка на Хайя. — Чух за брака ти, за Ахмед. Много съжалявам.

— Да, сърцето ми е разбито. Но това ми помага — каза Хайя, изпълнена с искрена радост. — Много ми помага. Мислех, че си изчезнала завинаги, Джейн. Сали ми каза за баща ти — и аз много съжалявам. Нямах възможност да ти го кажа.

Джейн сви рамене.

— Вие двете винаги сте били истинското ми семейство. Разбрах това, докато бяхме разделени.

— Наех детектив — изтърси Хайя. — Много сериозно ви търсих.

— Явно всички сме го правили — обобщи Сали. — Някой ден ще обменим опит.

Стояха на алеята пред дома на Хайя и никоя не искаше да помръдне и на сантиметър, не искаше да развали магията, сякаш приятелките й ще се изпарят отново само ако мръдне за миг.

— Имаш ли заден двор? — попита накрая Джейн. — Една бременна жена не бива да стои дълго време на слънце…

— Да! Влезте, влезте вътре. Ще ви направя лимонада. — На Хайя й идваше направо да се разскача от щастие. — Толкова се радвам да те видя, Джейн. Мина много време. Беше ужасно — каза тя простичко и Сали се засмя.

— Амин.

Направиха си импровизиран пикник на моравата с големи чаши ледена лимонада и Джейн си каза, че никой лъскав ресторант никога не е поднасял по-вкусна храна.

— Ами какво стана с теб? — попита Сали.

— Излъгах, че отивам във Вашингтон — призна си Джейн. — Ти беше изгубила баща си и не исках да се тревожиш за мен. Трябваше сама да се измъкна от дупката, нали разбираш. Да постигна нещо сама. Когато онзи негодник почина, отнесе всичко със себе си.

Описа накратко живота си; разказа им за мизерния малък апартамент, за хлебарките, за дните, в които бе работила по шестнайсет часа, за ужасните момичета от училището им…

— Не мога да повярвам, че са го направили — промълви Хайя и остана с отворена уста. — Толкова е долно, дори и за тях.

— Беше за хубаво — сви рамене Джейн. — Така срещнах Родри.

Много накратко описа на момичетата издигането си до върха, като спести голяма част от преживяното. Като се оглеждаше наоколо, можеше да забележи, че Хайя, а до известна степен и Сали, бе успяла да се справи — всички живееха добре, а Сали имаше проспериращ магазин, но само тя беше богата. И не искаше да им навира успеха си в лицето.

— Ами ти? Разкажи ми, Сал. Как беше в Тексас? Разкажи ми всичко.

Сали се поколеба. Дори и пред Хайя не бе споменала за изнасилването. Но сега, когато бяха и трите, се почувства някак задължена. Момичетата бяха най-близките й приятелки, а приятелите споделяха всичко, дори и най-грозните и страшни рани. Може би именно тях най-вече.

— Далечните ни роднини се отрекоха от нас, а приятелките на майка ми я изоставиха. Работех в салон за красота и изкарвах някакви пари. Мама беше, още е, алкохоличка. Но тогава беше по-зле. Понякога имах чувството, че бягам с всички сили само за да се задържа на едно място.

Хайя бе чувствителна жена; очите й се насълзиха.

— Имаше и един негодник. Бяхме в едно и също училище, преди да прекъсна. Беше син на собственичката на салона. Една вечер той ме изведе с колата извън града и ме изнасили. Така изгубих девствеността си.

Джейн потръпна.

— Боже мой. Сали, ужасно съжалявам. Само ако бях успяла да те открия.

— Не можех да ти го кажа по-рано — обърна се Сали към Хайя. — Не можех да намеря думи. — Тя вдигна брадичка. — Но сега ви го казвам, защото не се срамувам. Той трябва да се срамува, а не аз.

— Но добре ли си? Беше ли на терапия? — попита Хайя.

— Нямах време. Някой трябваше да се погрижи за мама.

Хайя си пое дълбоко въздух.

— И аз много се притеснявах да ви кажа, но причината да замина за Египет беше, че родителите ми ме измамиха. Те ми натрапиха уреден брак с Ахмед. Против волята ми. Когато се озовах там, търсех начин да остана за малко, колкото да спася репутацията си, и после да се върна. Но се страхувах от него.