— Не.

— Съжалявам — не е за нас.

— Не мисля, че ще стане.

— Сигурно се шегувате — та вие, момичета, едва сте навършили пълнолетие.

Навсякъде се повтаряше същата история. Варираше само степента на грубост в отказа. Мениджърите клатеха глави. Смееха им се. Оглеждаха ги похотливо.

— Ще ми се Ахмед да беше тук. — Хайя прехапа устна. — Щеше да размаже физиономията на онзи тип. Видя ли как ме гледаше?

— Заради гърдите ти е — невъзмутимо отвърна Сали. — Имаш огромни гърди на бременна, Хайя. Някои мъже направо се побъркват от това, особено след като коремът ти още не личи.

— Роклята ми не е с голямо деколте…

— И пак могат да ги видят.

Беше си вярно. Хайя беше със скромна, дълга кремава рокля е висока талия, която Сали бе избрала за нея. Джейн беше в костюм на „Шанел“ — вече нямаше нужда да го съчетава с нещо младежко и модерно, след като имаше Сали, а Сали беше с тениска на „Уейв“ с едно голо рамо, ефирна къса пола и мъниста по собствен дизайн.

— Нямаше да се отнасят така с нас, ако бяхме мъже. Хайя гледаше намръщено.

— Е, предполагам, че нямаше да ни зяпат похотливо — съгласи се Сали. — Но вероятно щяха да ни изритат. Имаме някакъв опит, но не е нещо особено.

Джейн се намръщи.

— Вие, момичета, се прибирайте. Сали, ти се връщай в „Уейв“, продай малко поли. Ще ни трябват пари в брой.

— Ами ти какво ще правиш? — попита Хайя.

— Ще намеря капитал. — Джейн сви рамене. — От… друг източник.

— Надявам се, че няма да заложиш къщата си на състезателен кон — обади се Сали.

— Не. — Джейн се смръщи. — Това, което имам предвид, не е толкова разумно.

* * *

Когато другите си тръгнаха, Джейн се качи в колата си и затвори вратата. Краката я боляха, беше изтощена. Но се концентрира върху онова, което трябваше да направи.

Трябваше — не че искаше.

Извади тежкия си мобилен телефон и набра номера.

— „Корпорация Левин“, офисът на Крейг Левин.

Макар да беше сама, Джейн силно се изчерви.

— Мога ли да говоря с господин Левин, ако обичате?

— Днес не е в офиса, госпожо. — Любезният отговор подейства на Джейн като ритник; не можеше да повярва колко разочарована се почувства. — Мога ли да му предам кой се обажда?

— Разбира се. Казвам се Джейн Морган.

— От коя компания?

— От „Блясък“. — Донякъде бе истина. — Номерът ми е 555–9856.

— Ще предам за обаждането ви — любезно продължи секретарката. — Благодаря ви, че позвънихте.

Джейн затвори и внимателно облегна глава на кормилото. Защо? Защо бе постъпила така? Той нямаше да й се обади. Крейг Левин имаше по-важни занимания.

Телефонът й звънна. Тя подскочи уплашено.

— Джейн Морган.

— Обажда се Крейг Левин — каза той и тя усети как топлината се разстила от лицето й надолу към гърдите й и свива пипалата си дълбоко в стомаха й. — Разочарован съм, Джейн.

— Защо?

— Не ми се обади у дома, нито на мобилния. Което означава, че искаш да говорим за бизнес, или поне така се оправдаваш пред себе си.

Тъй като не можеше да я види, тя се усмихна.

— Хвана ме.

— Тогава ела да ме видиш. У дома, в Холивуд Хилс. — Даде й адреса си. — В момента съм свободен.

— Обещаваш ли да не ме сваляш? — настоя Джейн, борейки се за малко самоконтрол.

Стори й се, че долавя широката му усмивка през телефона.

— Категорично не. Напротив, обещавам да използвам всички средства, за да те сваля. Ела да ме видиш — но на собствена отговорност, скъпа.

Левин затвори. Джейн веднага запали мотора и се включи в движението. Какъв избор имаше? Трябваше да иде.

Така че нямаше значение, че освен това искаше да отиде.

* * *

— Добър ден. Госпожица Морган?

— Да — отвърна тя с пресъхнала уста.

Икономът се усмихна.

— Моля, последвайте ме, госпожице.

Бащата на Джейн я бе водил в някои много величествени имения, но никога през живота си не бе виждала подобно нещо.

Къщата бе огромна. Дори входното антре — облицовано в мрамор и пълно с колони, проектирано от интериорен дизайнер, с произведения на модерното изкуство и стари шедьоври, съчетани в едно общо пространство. Имаше вътрешни фонтани и пищна зеленина. Докато следваше иконома, Джейн мина под множество колонади и през вътрешни градини, зърна част от огромната библиотека, домашния киносалон и закрития плувен комплекс. Това бе зашеметяваща и откровена демонстрация на богатство. Без излишна скромност. Левин явно бе усвоявал уроците по стил в същата школа като Сали Ласитър. В сравнение с неговото имение, това на бащата на Сали изглеждаше като скромен дом във Вирджиния.

— Очакват ви в заградената градина, госпожо.

— Сякаш има и други — пошегува се Джейн.

— В къщата има шест отделни градини — без да се усмихне, поясни икономът. — Бихте ли дошли насам?

Тя го последва покорно.

— Джейн. — Левин седеше на шезлонг край басейн с олимпийски размери, вкопан в хълма; гладък като стъкло, той бе кацнал на ръба на имението и човек имаше усещането, че плува към небето. Имаше и гравирани дървени канапета с меки бели възглавници и балдахини от коприна, напълно зареден открит бар и зелени плетове, изпъстрени с ароматен червен жасмин. — Радвам се да те видя. — Той стана и се приближи, като я целуна по двете бузи, когато икономът му се отдалечи. — Позволих си да ти приготвя коктейл „Белини“ — с пресен сок от праскова.

Джейн пое коктейла. Това й се стори най-безопасното нещо, което можеше да прави. Така щеше да се концентрира върху глътките студено шампанско, вместо да гледа тялото му. Левин работеше върху тена си: широки гащета, обикновени джапанки и очила — не носеше нищо друго. Гръдният му кош бе много мускулест — човекът явно вдигаше тежести — и блестеше от нанесения лосион против слънце.

Реакцията й на подобна сила бе чисто първична. Никак не й помагаше и фактът, че сега бе тук в ролята на молител и на практика бе дошла, за да падне на колене и да иска помощ. Това зареждаше атмосферата с еротичен привкус.

И, както осъзна Джейн, тя вече бе възбудена.

— Благодаря, че ме приехте…

— Ако кажеш „господин Левин“, ще те изхвърля.

Тя се изчерви; наистина имаше намерение да опита този подход.

— Крейг — предаде се тя.

— Искаш финансиране, а банките не се отзовават.

Джейн примигна.

— Откъде, по дяволите, знаеш?

По дяволите! Сякаш можеше да чете мислите й. Инстинктивно разбираше, че той я познава по начин, който бе напълно непостижим за Джуд Ферърс.

— Ако не беше така, сега нямаше да си тук. — Той се засмя лениво. — Щяха да ти трябват поне още два-три месеца, за да дойдеш и да ме потърсиш. Искаше да откриеш верига евтини магазини; няма търговска банка, която да те финансира. Би могла да изчакаш още няколко седмици и да обиколиш всички банкери и инвестиционни къщи. Но аз те познавам, ти си нетърпелива, искаш целия свят, и то за вчера. — Очите му я пронизаха и Джейн усети как коленете й се подкосяват. — Затова си дошла при мен, защото аз мога да ти го дам. Нали така?

Гърлото й бе пресъхнало.

— Така е. — Отпи глътка от коктейла си. Беше чудесен, с аромата на италианска прасковена градина.

— Казах ти, че няма да правя бизнес с теб.

Смущението на Джейн стана още по-голямо.

— Разбирам. — Опита се да събере останките от достойнството си. Може би беше лудост. Защо да сключва сделка за милиони долари само заради един общ самолетен полет?

— Е, благодаря, че ме прие.

— Но ще ти дам парите — каза той. — Като подарък. Без никакви задължения. Един милион долара.

Не го попита дали говори сериозно; това поне бе ясно.

— Не мога.

— Ти си пълнолетен човек, както сама ми заяви. Можеш да правиш каквото си поискаш.

— Не мога — не мога да бъда зависима от някой мъж. Ако ми дадеш един милион долара, ще съм като Мария-Антоанета, която си играела на овчарка. — Стисна здраво столчето на чашата си шампанско. — Господин Левин, Крейг. Дай ми милиона, но не като подарък, а като търговски заем. Няма да правиш бизнес с мен. Ще работиш с „Блясък“ — това е компания. Не участвам само аз. В нея е и Сали Ласитър. Тя е нашият моден експерт.

— Чувал съм за нея. — Той кимна. — Имаше голяма статия в „Ситизън“, притежава много популярен магазин на „Мелроуз“. Обмислях да й направя оферта за финансиране в замяна на дял от бизнеса.

— Както и Хайя ал Яна. Приятелка от училище. Омъжи се за египтянин — тя има опитно око, виждала съм стоката й. Хайя внася в компанията ни самата сграда и чудесен паркинг, както и страхотни произведения на ислямското изкуство и старинни килими. Тя ще ни донесе и други страхотни стоки, изключителна козметика, която не можеш да си купиш в Съединените щати. — Джейн искаше той да й повярва. И без друго щеше да й даде парите, но сега искаше да го убеди в идеята си.

Отчаяно искаше да впечатли Крейг Левин. И не смяташе да се задълбочава в мотивите си.