— Двете с Хайя си поговорихме снощи. Тя иска нещо специално за „Блясък“. Иска да бъдем в авангарда на етичния бизнес — а и аз искам да го направим, защото това се продава. Като „Боди шоп“, като Анита Родик. Хайя ще организира световната ни мрежа и ще ни снабдява със стоки, ръчно произведени от бедни жени в Йордания и Близкия изток, където има контакти — в Египет, навсякъде. А по-нататък и в Африка и Азия, щом имаме пари за търсене на местни таланти. — Джейн бързаше нататък, усетила, че бъбри несвързано. — Жените ще го харесат, а пресата ще полудее по него. А Хайя е много всеотдайна. Такава е по характер — ако се запознаеш с нея, ще видиш.

— Вероятно ще го направя. — Очите му грееха развеселени, докато тя продължаваше с изложението си.

— Затова трябва да погледнеш на нас като инвеститор. Знаеш за опита ми в управлението на персонала и разходите. И сам каза, че бездруго си имал намерение да се свържеш със Сали. Колкото до Хайя, вярно, трябва да се довериш на думите ми. Но не може да се отрече, че тя ни носи сградата на магазина и паркинга. Така че компанията притежава физически активи.

Левин наклони глава.

— Добро предложение. Сделката е сключена.

— Не. — Джейн беше твърда. — Искам два милиона. За да проработи този магазин, ни е нужно най-доброто. Персонал, униформи, служители, които да паркират колите, стока. Имаме известно предимство, защото имаме недвижима собственост. Но трябва да демонстрираме богатство, Крейг. Ние ще продаваме американската мечта с лек екзотичен привкус и всичко трябва да е на ниво.

— Три милиона — каза той. — И ще получа десет процента от компанията.

— Четири — контрира тя.

Левин се ухили.

— Три, сладурче, иначе се оттеглям, а повярвай ми, знам как да го направя.

— Ще трябва да го съгласувам с партньорите си. — Джейн се усмихна въодушевена от успеха си. — Но съм почти сигурна, че ще са съгласни.

— Добре. — Той се приближи и се надвеси над нея; лицето му бе над нейното, устните му бяха близо, прекалено близо. — Приключихме с това. Можем ли да продължим?

Тя се концентрира, опита се да се бори със себе си; топлината се разливаше по цялото й тяло. Джейн копнееше за целувката му толкова силно, че чак й прималяваше.

— Аз не съм за продан — прошепна тя.

Очите му се впиха в нейните и устните му се приближиха с още сантиметър; устните на Джейн се овлажниха и разделиха. Точно преди целувката той се отдръпна.

Джейн преглътна сухо; остана да копнее за него, разочарована.

— Не искам жена, която мога да си купя. — Очите му изучаваха лицето й внимателно. — Ще подпиша документите и парите ще бъдат преведени във фирмената ти сметката още утре, след като адвокатите ми прегледат договора за дялово участие. След това ще си получила каквото ти е нужно от мен и аз няма да мога да си го взема обратно. — Той протегна ръка и погали с върховете на пръстите си лицето й; Джейн вече не можеше да се сдържи и потрепери от докосването му. Мигновено си припомни колко силно възбудена бе в самолета.

— След това ще дойда при теб. И ще видим какво ще стане.

Тя се насили да отстъпи крачка назад.

— Адвокатите ми ще се свържат с теб. — Трябваше да добави: — Благодаря.

— Утре — каза той с лека настоятелност. — Ще се видим пак, Джейн Морган.

Тя се завъртя на пети и побягна.

* * *

— Не искам да ходя — изхленчи Мона.

— Трябва. — Сали бе непреклонна. — Мамо, трябва. Ето ти маратонките. Искаш ли аз да ти ги завържа?

— И сама мога да се обличам — сопна се Мона.

Сали се зарадва да го чуе; напоследък не бе много сигурна. В стаята на Мона не миришеше особено приятно. Сали бе махнала потните чаршафи от леглото, но застоялата миризма на прекалено много сън и леност все още насищаше въздуха.

Край. Нямаше да се откаже от майка си. Компанията вече бе създадена, имаха и финансиране; за пръв път от години Сали вярваше, че я очаква добро, наистина добро бъдеще.

— Ето. Взех ти нов спортен екип. „Найк“ — най-доброто. Ще тичаме по Венис, покрай плажа. — Защото никоя от приятелките на майка й нямаше да е там. — След това ще те гримирам хубаво и можеш да дойдеш и да видиш новия ни магазин.

— Какъв магазин?

— „Блясък“ — отвърна Сали. — Много ще ти хареса.

Щом можеше да промени стила в Лос Анджелис, значи можеше да промени и майка си. Нали така?

Майка й бе пристрастена. Сали бе признала това пред себе си и го бе приела спокойно. Един пристрастен човек не можеше просто да се откаже. Трябваше да замени пристрастяването си с нещо друго. С нещо положително.

Сали се спря на фитнеса. Майка й щеше да се пристрасти към фитнеса. Ако това означаваше, че Сали трябва да бяга по три километра всеки ден, което бе напълно излишно за нея, тогава така да бъде. Щеше да кара майка си да си мие косата, да си направи маникюр и коламаска, да използва ежедневен грим и да бяга по плажа. Мона бе изгубила цялата си гордост и себеуважение, но имаше хубаво лице за по-възрастна жена. Не би трябвало да е в това състояние. Да се крие зад бутилката или зад шишенцето с приспивателни.

Мона седеше нацупена и облечена в огромен розов спортен екип, а Сали, прибрала дългата си руса коса в стегната конска опашка, носеше същия, но наполовина по-малък. Болезнено съзнаваше колко добре изглежда самата тя и колко окаян вид има Мона, чиито някога стегнати бедра и чисто лице сега бяха загрозени от алкохола, който бе съсипал кожата й и я бе накарал да подпухне.

Но Мона можеше да се промени. Всеки можеше. Сал го бе направила — сега бе директор на компания.

Тя искрено вярваше във философията на „Блясък“. Красотата не бе само повърхностна, тя бе въпрос на гордост. Не всеки можеше да олицетворява идеала за американска красота като нея, но всеки можеше да изглежда възможно най-добре. А най-добрият вид на майка й съвсем не бе този в момента.

— Хайде. — Тя сграбчи със силната си ръка лакътя на майка си; жената миришеше неприятно, на застояла пот, но Сали не се отказа. — Да тръгваме, мамо. Ела с мен.

Всяка сутрин и вечер в продължение на седмица Сали принуждаваше Мона да тича. Отначало беше по-скоро бързо ходене, а и майка й успяваше да измине едва около миля. На втория ден Мона понякога се затичваше, преди отново да поеме ходом. Сали не се притесняваше. И това бе напредък.

Опитваше се да накара майка си да се почувства горда. Първият ден бе най-хубав — накара я да си вземе дълъг душ, да си обръсне краката, да си направи маска на лицето и да измие и изсуши косата си. Сали изпра спалното й бельо и напълни стаята с лавандула и рози. На втория ден, след като се изкъпа след бягането, Сали отдели време да гримира старателно Мона. На третия ден я заведе до „Блясък“ и й помогна да си избере няколко рокли — свободни и красиво изработени арабски рокли от Гада и Египет, които бяха пристигнали предния ден от един от снабдителите на Хайя.

И нещата потръгнаха. Сали забеляза проблясъка на интерес, който се върна върху лицето на Мона, както и начални признаци на себеуважение; Мона започна да се къпе, да сресва косата си, ставаше от леглото, без да я увещават.

В края на първата седмица Сали се върна от магазина и видя, че майка й е пазарувала — съвсем сама. Беше купила няколко възглавнички и свещници и бе пренаредила мебелите в малкия им апартамент.

Само след месец Мона вече се побираше в старите си джинси. Не бе докоснала алкохол — дори и от водата за изплакване на уста, почти половин година. Имаше и други окуражаващи признаци. Бе попитала Сали дали може да иде на зъболекар и да избели зъбите си — вече се гордееше с новата си визия. Мона дори започна редовно да посещава фитнес клуб — добави и работа с тежести към бягането, сутрин и вечер. Сали я записа в курс по йога, където за първи път след смъртта на Поли Мона започна да се сприятелява с нови хора.

В очите на Сали имаше сълзи първия път, когато изпрати майка си на кафе с приятелка. Фитнесът бе помогнал за това — добра физическа форма, себеуважение, както и положителни очаквания за бъдещето. Понякога червилото и една хубава рокля наистина бяха много важни. Нямаше да е силно преувеличено да се каже, че стилът бе спасил майка й.

* * *

Докато Джейн се занимаваше с техническата част, наемаше служители и се срещаше със счетоводители и банкери, подписваше сделки със снабдители и планираше разположението и инфраструктурата на магазина, а Хайя ежеседмично летеше с огромния си корем на бременна до Средния изток, където намираше изумително красиви лампи, килими, мозайки и бижута, Сали напътстваше екипа си от дизайнери. Правеше скици, възлагаше поръчки на фабриките, сключваше договори с други неизвестни таланти. Правеше всичко, за да отрупа „Блясък“ с най-модерните и търсени дрехи и аксесоари, както и с изчистени класически модели. Нищо евтино, нищо разголено. Сали правеше така, че дефектите да изчезнат, не искаше дрехи, които изискват перфектно тяло. Всички поли и рокли бяха ушити от тежки платове и бяха подплатени. Освен това започна с цветови палитри, които можеха да се съчетават.

Имаше и раздел за работещата жена. Защо да жертваш женствеността си в офиса? Сали се насочи към скъпите материи като коприна, сатен, кадифе и плътен памук — никакъв лен, защото се мачкаше, и работеше изключително в черно, бяло, пясъчен цвят и тъмносиньо; всяка дреха подхождаше на другата. Кройките бяха класически, но с женствени детайли. Блузите — с широки маншети и малки копченца като мидички, но вталени и с мекотата на коприната. Полите имаха асиметрична кройка и стигаха до коляното или се спускаха чак до пода и се разширяваха долу като рибя опашка. Панталоните бяха с тясна талия, но по-широки в бедрата, за да помогнат малко там, където повечето жени имаха нужда. Като се прибави и чифт от обувките с платформа и висок ток, които Сали сама бе измислила, всяка жена получаваше височина, комфорт и стил, както и моментална загуба на поне два килограма.