Тя изтича до дървото и го обви с ръце, отчаяно мъчеща се да го задържи. Но силата й не бе достатъчна, не можеше да го спре да се огъва.

Сали надникна над ръба. Той се катереше бавно, мъчително бавно, за разлика от спускането надолу, когато се движеше пъргаво и уверено. Чуваше болезнените му стонове; той придържаше тялото на майка й само с една ръка и използваше другата, за да се катери. О, Господи! Не беше силно вярваща, но сега горещо се помоли на Господ. Да му даде сили. Да не го оставя да я изпусне…

Сякаш след цяла вечност той се изкачи горе, а лицето му бе червено от усилията, докато цялото му чело бе обсипано с пот.

— Поеми я — изпъшка той.

Едновременно плачеща и смееща се, Сали задърпа Мона за ръцете. Майка й се смъкна от раменете на спасителя си и се отпусна тежко на тревата. Беше насинена и ожулена, порязана на няколко места, очевидно имаше сътресение, но все пак дишаше. Докато Сали проверяваше дишането й, разгръщаше блузата й и се опитваше да я свести, мъжът се издърпа с усилие на тревата и падна по гръб, задъхан и борещ се да възстанови дишането си.

Сали го погледна с безкрайна благодарност и мигновено потръпна. Ръцете му бяха изранени, нарязани и кървящи от претриването с въжето. Огромният му гръден кош се повдигаше мощно, за да се възстанови от положените усилия.

— Спасихте й живота — каза тя. Това бе очевидно, но все пак трябваше да го каже. — Благодаря ви, много ви благодаря, господине.

Той отвори очи.

— Къде ми е кучето?

Стомахът й се сви; беше забравила за кучето. Човекът бе помолил за едно-единствено нещо, а тя бе изгубила кучето му. Огледа се диво наоколо. Животинчето седеше спокойно зад нея и помахваше с опашка, сякаш стопанинът му е бил зает с обичайното пазаруване.

— Тук е — гузно отвърна тя.

Той отново затвори очи.

— Забравихте го. Няма нищо. Феликс е обучен.

В далечината се чу вой на сирена, който се приближаваше. Той се помъчи да се изправи.

— Слава богу! — Очите й се насълзиха от облекчение. Полицаите пристигат. Ще ви закарат и двамата до болницата — и вие се нуждаете от лекарска помощ.

Той я погледна за първи път. Не можеше да различи очите му зад тъмните очила, но почувства погледа му върху лицето си и после върху тялото си. Това бе мъж, който бе виждал много жени.

Тя мразеше, направо ненавиждаше мъжете да я зяпат. Но сега бе различно. В погледа му имаше желание, а не презрение. И Сали, за свое удивление, откри, че собственото й тяло му отговаря.

Тръпка на желание пробяга по тялото й и тя сведе очи. Инстинктивна реакция, каза си Сали. Този мъж току-що бе спасил майка й. Но въпреки това тя внезапно съжали горещо, задето изглежда толкова зле; косата й бе потна от тичането, очите й бяха зачервени от сълзите, нямаше грим, рошавата й след съня коса бе набързо прибрана в конска опашка.

— Няма да остана. — Той се изправи. — Майка ви ще се оправи, след като я прегледат в болницата.

— Лекар ли сте? — Не знаеше защо го попита; просто искаше той да остане.

— Не. Но често виждам спортни контузии. — Най-накрая свали тъмните си очила и Сали, и без друго зачервена, сега пламна до уши.

Сега, наред с мускулестото тяло и силно изразената челюст, тя забеляза светлосивите му очи, необичайно бледи, като очите на вълк, на фона на загорялата му кожа.

— Сега ме познахте — каза той без излишна скромност.

— Аз… да. — Сали се опита да прикрие смущението си. — Вие… бяхте на корицата на онова списание. — Защо ли всичко излизаше като заекване? Чувстваше се като глуповат спортен запалянко.

— „Спортс илюстрейтид“. — Той се ухили. — Наистина си нямахте представа, нали?

— Никаква. Вие сте Крис Нелсън. Бейзболният играч.

Сали не беше фен, но беше чувала за Крис Нелсън. Защитникът на „Доджърс“, който имаше основна заслуга за класирането на отбора. Звезда от Висшата лига. Мегазвезда в този град; дори и холивудските звезди му се подмазваха.

— Е, добре, направете ми една услуга. Не казвайте на никого за случката. Не ми е нужна публичността, пресата ще ме преследва седмици наред.

— Няма.

— Бих останал, за да видя как е майка ви, но съм сигурен, че ще се оправи.

— Благодаря ви отново. — Сали прехапа устни. Не можеше да моли човека за нищо друго. Ако сега го направеше, щеше да заприлича на някое от момичетата, които все се опитваха да прекъснат тренировките, облечени с най-късите си поли. — Ще се оправим, щом полицаите пристигнат. И… знаете ли, вие сте герой, господин Нелсън.

Трябваше да го каже. Изчервяването й стана още по-силно.

— Много мило. — Той й намигна и стомахът на Сали се сви. — Много отдавна не съм виждал момиче да се изчервява.

— Ръцете ви са целите изранени.

— Ами, да. Рамото ми сигурно е изкълчено.

— Предполагам, че вашият физиотерапевт ще прати наемен убиец по дирите ми — пошегува се Сали.

— Джон Тепес със сигурност ще го направи, ако пропусна мача срещу „Янките“ — отвърна той. Тепес бе мениджърът на отбора. — Но не се тревожете. Ще дойда да ви спася.

Сирената прозвуча по-близо. Той се изправи и Сали се засрами от себе си, задето съжаляваше, че той си тръгва, докато майка й лежеше в безсъзнание само на няколко крачки.

— Ти си Сали Ласитър, нали?

Тя направо се слиса.

— Откъде, по дяволите, знаеш?

Той се развесели от докачливостта й.

— От вестниците. Моята приятелка ми показа снимка. Купила си е няколко тениски от магазина ти; изглеждаха много секси върху нея.

Приятелка. Да. Естествено. Сякаш имаше вероятност секси атлет със статут на звезда като него да остане необвързан.

— Благодаря, господин Нелсън.

— Мисля, че е редно да ме наричаш Крис след всичко това. Довиждане, скъпа. Феликс!

Той подсвирна и кучето скочи от мястото си и го последва с подскачане надолу по хълма.

Сали още седеше загледана в пространството, когато пристигнаха полицаите. Двамата бяха едри мъже, но с големи кореми, които повече подхождаха на Дядо Коледа. Нямаше да са й от никаква полза.

— Тя е добре, ще я закараме в болница „Мемориал“ в Малибу. Какво е станало тук, госпожице? Как я издърпахте обратно?

Разказа им случилото се, без да спомене името на Крис Нелсън. Те подсвирнаха и се наведоха да хванат майка й за раменете и глезените, след което се запрепъваха по пътеката под тежестта й.

— Каква история само — каза единият. — Какъв човек!

Да, помисли си със съжаление Сали. Страхотен мъж.

* * *

Мона имаше сътресение на мозъка, счупена ръка и леки охлузвания. Сали се чувстваше леко гузна от облекчението, което изпита, когато я оставиха за няколко дни в болницата. Опита се да се зарови в работа. Бейзболистът бе нарушил спокойствието й, бе я разтърсил дълбоко и тя се будеше сутрин, разстроена от полузабравените еротични сънища.

Сали се мъчеше да забрави Крис Нелсън. Той не бе истински, беше медиен герой. Имаше си и приятелка. Може би просто я тормозеха хормоните на пубертета или нещо такова. След Лео не бе искала дори да целуне някой мъж.

Знаеше, че е нормална хетеросексуална жена. Може би Крис просто бе първият мъж, когото бе пожелала. Чисто съвпадение, реши тя.

Но сега, когато го бе срещнала, Сали го виждаше навсякъде — по новините, докато прескачаше между каналите, както и винаги, когато зърнеше спортен запалянко с тениска на „Доджърс“. А само след няколко дни новината се разчу. Неназована „контузия“ го бе поставила в списъка с резервите за цял месец на възстановяване. Нелсън в резервите бе повод за разговори в цял Лос Анджелис.

Сали чакаше със страх нещо да се случи, новината да изтече; ако полицаите бяха проследили обаждането му или… Половината спортни фенове в Лос Анджелис щяха да блокират новия им магазин.

Това не стана. Той просто се подложи на физиотерапия, както разбра от новините по радиото, и спасителната му мисия остана в тайна.

И така Сали продължи с работата си. С дизайна. Покупките. Превръщането на „Блясък“ в истинско послание. Изключително, разкошно, невероятно пищно и разточително преживяване още от мига, в който клиентът оставеше колата си на паркинга. Когато човек пазарува тук, категорична бе Сали, няма просто да си купи рокля или бурканче нощен крем; всеки ще получи късче от холивудската мечта.

Тя имаше своята мечта и другите две момичета я оставиха да продължи. „Блясък“. Името казваше всичко. Всяко пазаруване щеше да е истинска ваканция. Нещо, което да оправдае невероятно високите им цени.

Може би Летиша Бери щеше да дойде да пазарува, помисли си Сали. Приятелката на Крис Нелсън.

Летиша, или Лети, както я наричаше пресата. Бивша Мис Минесота, а сега звезда от телевизионен сериал. Висока, слаба, афроамериканка, с безупречна абаносова кожа, чипо носле и ослепително бели зъби. Тя пазаруваше само в най-добрите магазини, караше „Ферари“ и, както Сали разбра, излизаше с Крис Нелсън от близо година. Имаше слухове за евентуална бременност. Таблоидите пишеха, че ще се женят.

Естествено. Би било крайно невероятно Крис Нелсън да е необвързан. Сали бе искрено благодарна, че беше спасил майка й, затова се опитваше да се радва за Лети. И Крис.