Не се получаваше.

Казваше си, че в морето има много риба и всякакви такива. Сега, след като вече се интересуваше от мъже… След като бе спасила майка си… След като усещаше, че може да диша свободно… Имаше толкова много места, където едно младо момиче можеше да се запознае с мъже в този град.

Но и това не се получи.

Е, каза си Сали. Щеше да го погледне откъм добрата страна. Крис Нелсън бе разпалил кръвта й, бе пробудил в нея нещо, което смяташе, че никога повече няма да изпита.

Желание. Страст.

След изнасилването тя се бе затворила в себе си, бе станала почти като Джейн — истински робот; погълната от работата, от кариерата си, от задачата да спаси майка си и да се измъкне от канавката на бедността. Беше по-безопасно и по-просто да мисли само за това. Когато някой мъж я оглеждаше, тя изпитваше презрение, понякога страх. Никога желание.

Крис Нелсън бе рискувал живота си, за да спаси една непозната. Не беше някой надут милионер. Беше истински мъж, безкористен и мъжествен, за разлика от безволевия и нагъл Лео Фиск. Той използваше силата си за защита, а не за да тормози другите. И Сали, която по характер бе спонтанна и закачлива, бе отговорила на това. Желаеше го, мечтаеше си да бъде с него, да правят любов. Във фантазиите й двамата бяха женени и отглеждаха децата си, които играеха футбол.

Разбира се, във фантазиите й нямаше друга жена.

Но жизнерадостната и женствена природа на Сали, която бе потисната от насилието на Лео, сега разцъфтя като кокиче, което се показва над замръзналата земя. И когато се затрупваше с работа, го правеше, за да се разсее от копнежа си по този мъж, а не, слава богу, заради омразата си към всички мъже.

Сали бе много заета. Независимо от всичко, колкото и да копнееше за Крис, магазинът се приближаваше към голямото откриване. Сега трябваше да организира рекламната кампания. Разпалено се хвърли в нея. Какво друго би могла да стори?

Тридесет и трета глава

Хайя се качи в лимузината с облекчение.

Имаше климатик, което бе истинска благословия след изпепеляващото слънце навън. Тя беше арабка и бе смятала, че ще понася по-леко жегата, но колкото повече напредваше бременността й, толкова по-трудно й ставаше.

— Закарайте ме до Бар ал Яни, моля — каза тя на шофьора.

— Добре, госпожо.

Човекът се включи в натовареното движение с лекота и сръчност и Хайя трябваше да положи усилие, за да остане будна. Страдаше от смяната на часовия пояс, но много й се искаше да приключи с това пътуване. След това можеше да се върне в хотела, да си изключи телефона, да окачи табелка на вратата да не я безпокоят и да си почине.

Беше много важно да купи достатъчно стока. Това пътуване трябваше да е четири пъти по-успешно, защото бебчето й ставаше прекалено голямо и неспокойно в корема й. Вече нямаше да може да лети до Средния изток. Трябваше й достатъчно стока, за да бъде зареден складът поне за пет месеца; нямаше намерение да се качи в самолет, преди детето й да стане поне на шест месеца и да е престанала да го кърми, а щяха да й трябват поне четири месеца, за да обучи някоя жена да следва високите й стандарти.

Сега поне съзнаваше, че не може да свърши всичко сама.

Изборът на скъпоценните стоки бе много важен за Хайя. Сали се грижеше за западните модни тенденции и за дизайна на магазина, а Хайя добавяше екзотичната нотка и етичния подход към бизнеса. Знаеше, че трябва да следва и двете стриктно. Тя купуваше произведения на изкуството, бижута, платове, лампи и килими от ислямския свят, но не от големите търговци, а от конкретни жени или от новосъздадените местни колективи, които се появяваха навсякъде — вдовици, неомъжени момичета, жени, чийто мизерен доход от прекрасните неща, които изработваха, поддържаше живота на децата им. Хайя имаше големи амбиции в това отношение. Искаше богатите американци да се пристрастят към тази красота и да плащат висока цена. Всеки щеше да спечели — купувачите получаваха уникални продукти, а не масово производство, вещи, които щяха да изглеждат прекрасно в домовете им за поколения напред. Жените, които ги изработваха, най-сетне щяха да получат справедлива и дори щедра цена според местните стандарти. Хайя не се съмняваше, че това ще преобрази живота на много хора. И, естествено, „Блясък“ щеше да получи солиден дял от посредничеството си.

Хайя все пак искаше да спечели и пари. Заради собствената си независимост и заради детето си — детето на Ахмед. Печалба и високи принципи. Ако можеше да ги съчетае, Хайя вярваше, че ще бъде щастлива; би могла да извлече нещо добро от смъртта на мъжа си, да промени света към по-добро.

Гада бе последната й спирка в това пътуване. Вече бе изкупила достатъчно мозайки от Йордания, килими от Мароко, лампи и дърворезби от Египет и възглавнички от Палестина, за да напълни трюма на цял кораб. Това отдалечено кралство бе последната точка. Искаше да инвестира в серия традиционни бижута от Гада. Жените от пустинните племена на Севера изработваха прекрасни огърлици и гривни, окичени с множество малки метални дискове — техния вариант на бижутата с монети в другите арабски страни. Хайя смяташе, че изглеждат женствени и нежни и подхождат на всяка жена, а когато бе показала една мостра на Сали, тя направо бе полудяла. Изящните колиета щяха да заемат централно място в колекцията от бижута при отварянето на „Блясък“. Традиционният метал бе сребро, но Хайя искаше да се договори с една женска общност да ги правят от мед. Американците не обичаха среброто, тъй като изискваше много усилия да се поддържа, понеже потъмняваше. Звънтящите луксозни гривни от огнено червено-златисто щяха да смаят холивудските дами. Щяха да купуват цели купчини от сексапилните играчки за жени.

— Може да има задръстване на пътя северно от града — обади се шофьорът, като мина на египетски арабски, който бе разбираемият език в Средния изток.

Хайя въздъхна:

— И защо?

Не искаше да закъснява. Очакваха я в градчето до малкия оазис и доста трудно бе уредила тази среща; тези жени не се доверяваха на американците, дори и на такива с арабско потекло.

— Има посещение на една от придворните дами. Шейха Айша, дъщерята на вуйчото на краля. Ще има голяма охрана.

— Естествено.

Хайя не искаше да бъде груба, затова прехапа устни. Кралското семейство на Гада, изключително богато заради петролния бизнес, както и заради разрастването на сделките с недвижими имоти в градските области по крайбрежието, бе голямо. Начело бе кралят, възрастен и уморен, който бе абсолютен владетел. Следваха многото му братя и синове, дъщери и сестри, все принцове и принцеси. Няколко степени по-надолу в кралската йерархия бяха титлите шейх и шейха. За всеки случай Хайя си припомни протоколните обръщения. Към принца или емира обръщението бе „Кралско Височество“, а към една шейха — просто „Височество“.

— Защо е дошла тук? Да не би да има някакво събитие?

— Жените от кралското семейство често посещават пазарите и базарите в района. Подкрепят местните занаяти.

— О! — Хайя се усмихна. — Наистина ли?

Кой знае, може би щеше да успее да извлече някаква полза от това. Замисли се за любовта на западните жители към титлите. Ако можеха да рекламират огърлиците от Гада като „носени от кралски особи“, щяха да се продават като топъл хляб. Дали тази шейха би се съгласила да я снимат с едно колие? Днес щяха да й покажат няколко мостри. Хайя се въодушеви, ясно си представи рекламната кампания. Още по-добре щеше да е, ако днес имаше и някоя друга дама, някоя по-висшестояща в йерархията, може би дъщеря на краля или негова внучка, истинска принцеса.

— Ако можете да ме закарате там половин час по-рано, ще получите бонус — каза тя. — Особено ако ме закарате възможно най-близо до мястото на посещението.

* * *

Истински триумф. Най-напред Хайя имаше удоволствието да разгледа колиетата, които й бяха представени лично от Бегум Гида ал Али, вдовицата на предишен водач на племето. Тя бе организирала групичката изоставени или бедни жени, много от тях вдовици или бивши бездомници, които живееха в отчайваща мизерия. Те бяха превърнали малките метални дискове в най-нежните и изящни колиета. Заслужаваха да бъдат считани за произведения на изкуството и Хайя не виждаше никакъв проблем да бъдат продадени именно като такива, както бе искал да прави и съпругът й. Сключи договор с тях, жените вдигнаха тост с ментов чай и тя им остави пари като предплата. Радостта, с която ги приеха, изпълни деня й с щастие.

Освен това, събрала цялата си решителност и стиснала няколко мострени колиета, Хайя се приближи до една от дамите в свитата на самата шейха — делова на вид по-възрастна дама, облечена в костюм по западен маниер, закрила косата си с шал и с тъмни очила. Осведомиха я, че височайшата дама не може да я приеме в момента, но жената записа номера й и й каза, че някой от двореца ще се свърже с нея. Да, наистина подкрепяли работата на традиционните занаятчии и винаги били отворени към търговски връзки с Щатите. Стига да убедят и самата шейха, че сделката е справедлива за местните жени…

Хайя нямаше никакви съмнения в тази посока. Остави визитната си картичка на началника на протокола и взе такси до хотела си. Там остана дълго във ваната, изми косата си и после се излегна на мекото легло, увита в пухкав бял халат. Стаята имаше климатик и единственото й желание бе да се наспи, а после да стане и да се качи в самолета.

Работата й бе свършена. Сега й оставаше само да очаква раждането на детето си…