Телефонът звънна. Тя въздъхна дълбоко и се извърна настрани, за да го вдигне.

— Ало?

— Мога ли да говоря с Хайя ал Яна, моля?

Гласът бе изключително приятен; говореше арабски с английски акцент и тя прецени, че явно човекът е получил образованието си в чужбина; не можеше да каже на колко години е.

— На телефона.

— Госпожо Ал Яна, казвам се Джабер ибн Мохамед, работя за двореца и правителството на Гада.

Хайя за миг затвори очи. По дяволите, това не бе обаждане, което можеше да пренебрегне.

— Радвам се да ви чуя — излъга тя.

— Разбрах, че възнамерявате да излетите обратно за Щатите рано сутринта. Имате ли време да се срещнем тази вечер? Мога да дойда в хотел „Радисън“.

— Разбира се, за мен ще бъде удоволствие.

— За да одобри дворецът подобен проект, в който е замесена и една шарифа, ние трябва да го проучим добре.

— Напълно разбирам — отвърна Хайя и мислено се прости с почивната си вечер. — В шест часа удобно ли е? Бихме могли да се срещнем във фоайето или да вечеряме заедно.

— Чудесно. Ще се видим тогава.

— Чудесно — повтори и Хайя и затвори. По дяволите. Настрои алармата на мобилния си телефон; поне й оставаше половин час, а дори малкото сън бе по-добре от нищо.

* * *

Той я очакваше във фоайето. Хайя с изненада забеляза, че е млад мъж, вероятно малко по-възрастен от самата нея, висок, с аристократичен орлов профил и проницателни очи. Имаше маслинена кожа, слънчев тен и беше с много хубав костюм; тялото му бе силно, но не прекалено мускулесто.

— Госпожо Ал Яна, благодаря, че приехте да се срещнем.

— Благодаря ви, че дойдохте.

Очите му я огледаха — одобрително, както й се стори, а после той примигна; погледът му се бе спрял върху корема й.

— Бременна сте — изтърси той.

Тя се усмихна.

— Да, слава на Аллах.

— Извинете ме, не исках да бъда груб. Просто бях изненадан. Съпругът ви с вас ли е?

— Вдовица съм — отвърна хладно тя.

Той се изчерви смутен.

— Много съжалявам.

— Не бихте могли да знаете.

— Да похапнем? — Макар първоначално да бе много самоуверен, сега Хайя усещаше колко е объркан. — Хм, една бременна жена не бива да стои дълго без вечеря. Тук имат отлична кухня, макар да е ресторант от голяма верига; в менюто предлагат и местни ястия.

— Звучи добре. — Хайя се зарадва. Човекът бе внимателен, а тя беше гладна и сега той щеше да остане с нея поне докато траеше вечерята — достатъчно дълго, за да го убеди в идеята си.

— Тогава заповядайте насам. — И за нейна изненада той й предложи ръката си.

Отлични маниери, каза си тя. И красиво лице. А после мигновено се почувства гузна спрямо паметта на Ахмед. Беше бременна в седмия месец, макар и да не й личеше особено, освен в меката извивка на корема. С какво право мислеше така за един чужд мъж?

Поръчаха си съвсем прилична вечеря с местни специалитети като лозови листа, увити около пикантно мляно месо, дребни птици на жар, местния вариант на салата „Табули“, както и малка пита жълто козе сирене с подправки и зехтин. Разбра, че Джабер е учил в Кеймбридж — колежа „Сейнт Джон“, уточни той, — а после бе минал военно обучение в Съединените щати, в академията „Уест Пойнт“.

Хайя му разказа малко от своята история. Но не много; не искаше да намесва прекалено името на Ахмед.

— Трябва да ви разпитам за магазина — каза той накрая, минавайки към деловите въпроси.

— Ще бъде много престижен и луксозен, а цените ще бъдат много високи. Имаме подкрепата на важен финансист — Крейг Левин.

— Левин — повтори името той, явно впечатлен.

— Аз съм пълноправен партньор. Мястото е бившата галерия на съпруга ми. Моята роля е да снабдявам магазина с произведения на изкуството, бижута и козметика от Средния изток. Възнамеряваме да навлезем в етичната търговия, като купуваме от местни жени и им заплащаме справедливи цени.

— И да изкарате солидна печалба.

Хайя не се смути.

— Да, компанията целѝ печалба. В крайна сметка на тези жени не са им нужни подаяния, а дългосрочни търговски партньори. Това може да се постигне само ако купувачите реализират печалба.

Той се усмихна леко, но с одобрение.

— Звучите като жена, която отлично знае какво иска.

— Точно така е. — Хайя леко склони глава. — И трябва да бъдем напълно откровени с вас, след като искаме съдействието на една шейха или принцеса.

— Това е вярно.

— Снимката на една такава дама с бижутата ще подпомогне каузата ни; това ще направи компанията ни по-богата и всъщност ще направи богата и мен. — Хайя леко се изчерви. — Макар изобщо да не се съмнявам, че тези бижута са достатъчно красиви да се продават и сами. — Тя се усмихна. — Вижте, господин Ибн Мохамед, старая се да бъда честна с вас, но това е чисто бизнес предложение, в крайна сметка.

— И то много добро. — Той замълча за миг, докато очите му я изучаваха. — Стига да можете да ми докажете, че ще плащате справедлива пазарна цена на жените в Гада, които ви доставят стоката.

— Веднага щом се прибера у дома, ще се погрижа да изпратят документите в двореца.

— Много добре. — Той се усмихна леко и очите му отново обходиха лицето й. Хайя се смути и извърна поглед. — Значи ще можем да правим бизнес заедно. Предполагам, че няма да се върнете скоро тук.

— Не и преди да се роди детето ми.

— Разбира се. — Той отново помълча, а после я погледна. — Ако мога да отбележа, госпожо Ал Яна, вие сте много необикновена жена.

— Това комплимент ли е?

Джабер се усмихна широко.

— Точно това е. Уверявам ви. Много се радвам да видя сънародник от арабски произход, който преуспява в Америка. Вероятно е още по-добре, че сте жена — и при това вдовица и бъдеща майка, инш Аллах. Това е все едно — как казват американците — „да пуснеш лисицата в кокошарника“.

— Точно така — отвърна Хайя и се засмя, защото той още повече й хареса. — Вие също сте доста необикновен. Очаквах един дипломат да е по-надут.

— Благодаря ви. — Той леко наклони аристократичната си глава и се върна към бизнеса. — Очаквам шейха Айша да се съгласи за снимките. Ако продажбите са успешни и нашите жени имат полза от това, дори и по-високопоставена дама от кралското семейство, вероятно някоя принцеса, може да се включи. Кралят одобрява търговията.

— Отлично — развълнува се Хайя.

— Но ще искаме да увеличите обема на стоките, които купувате от Гада — включително килими, лампи и така нататък.

— Надявам се, че ще отворим и други магазини — увери го Хайя. — Но няма да се обърна към вас, докато това не стане. И може да поръчваме много повече стока от Гада.

— Тогава съм сигурен, че ще сключим сделка. — Той вдигна чашата си с минерална вода за тост.

— Радвам се да го чуя, господин Ибн Мохамед.

— Моля, наричайте ме Джабер.

— Тогава ме наричайте Хайя. — Тя се усмихна.

— И още нещо… — поколеба се той. — Не че е от голямо значение, но когато комуникирате с двореца, не бива да използвате обръщението „господин“… все пак. Вижте, аз следя отблизо делата на шейха Айша, защото тя ми е майка.

Хайя се задави с водата си; закашля се от изненада. А после се изчерви силно, дълбоко засрамена.

— Искате да кажете…

Той не каза нищо.

— Извинете ме, Ваше Височество — измърмори Хайя, която искаше да избяга и да се скрие някъде.

— Няма за какво да се извинявате. Аз ви подведох. Би трябвало аз да ви се извиня. Просто заемам държавен пост и предпочитам да се отнасят с мен като с министър, а не като с член на семейството.

Хайя забеляза, че той не използва думата кралско — не беше нужно.

— Разбирам. Ваше Височество — добави тя отново.

— Предпочитам да ми казвате Джабер. — Той направи знак на сервитьора и му заговори на наречието на Гада прекалено бързо, за да го разбере Хайя. — Сега трябва да тръгвам. Надявам се полетът ви да е приятен, госпожо Ал Яна.

— Хайя.

— Хайя. — Той се усмихна топло. — И ще поддържаме връзка.

Тя се запита дали не трябва да се изправи и да направи реверанс, но беше прекалено късно. Той й се поклони леко, обърна се и си тръгна.

* * *

— Искам да освободя стаята си, моля.

— Разбира се, госпожо.

— Четиристотин и шеста. — Хайя подаде ключа и кредитната си карта. — Имам няколко телефонни разговора със Съединените щати, както и две бутилки минерална вода…

— Всичко е наред, госпожо; нямате сметка за уреждане.

— Моля?

— Сметката ви е уредена от Кралство Гада. По нареждане на Негово Височество шейх Джабер.

— Вечерята тогава…

— Цялата сметка, госпожо.

— Разбирам. — Хайя прикри усмивката си. — Много щедро от страна на Негово Височество. Бихте ли ми извикали такси до летището?

— Няма да е нужно, госпожо. Негово Височество изпрати за вас правителствена лимузина. Очаква ви вече близо час.