През целия път към дома Хайя си повтаряше, че това е само любезен жест. Беше сключила важна сделка, може би им бе осигурила отлична реклама. Само това беше важно.

Джабер беше шейх и министър в правителството. Вероятно вече бе женен. Човек с неговото положение не би се заинтересувал от една бременна вдовица, огромна като слон. Беше важно да стои здраво на земята — дори и в първокласния салон на Кралските авиолинии на Гада. Когато стигна до летището, Хайя откри, че шейх Джабер е наредил да сменят билета й за бизнес класата.

* * *

Когато се прибра, тя незабавно разпореди една от асистентките на Джейн да изпрати по факс договора до офиса на Джабер.

Вече наистина ставаше доста тромава и беше много изморена. Хайя предпочете да остави организацията по грандиозното откриване на Джейн и Сали. Бе обиколила магазина и бе видяла красиво подредените стоки, които тя бе купила; наред с разкошните модни колекции на Сали, те щяха да са душата и сърцето на „Блясък“.

Но точно сега Хайя трябваше да се погрижи за детето си. Беше глупаво да се надява на романтична връзка, а и Хайя не искаше сърцето й отново да бъде разбито. Не направи никакъв опит да се свърже с Гада, освен посредством офиса. Вместо това боядиса детската стая — много хубаво и неутрално жълто. Никой мъж не би искал да отглежда чуждо дете.

След като бебето се роди, тя щеше да забрави всякакви романтични увлечения. Нали така?

Тридесет и четвърта глава

— Е? — Сали отстъпи крачка назад и само се огледа. — Готови ли сте, момичета?

Беше хванала другите две за ръце. Отдясно бе Джейн, а отляво — готова да роди всеки момент, Хайя. Стояха на паркинга и гледаха магазина.

Беше шест и половина и слънцето се спускаше към хоризонта, заляло целия Лос Анджелис във великолепни златни и червени лъчи. Сградата, блеснала в бяло под слънцето, бе обвита в знамена в златиста и сребриста коприна, а на всеки ъгъл имаше множество флагчета в яркочервено и синьо — приличаше на увита в ленти парадна платформа.

— Утре — каза Хайя. — Нямам търпение.

— Нито пък аз — съгласи се Джейн.

Откриването бе на другия ден. Големият ден — връхната точка на месеци изтощителна работа, на невероятни усилия да работят като екип дори когато ужасно се дразнеха една друга. Перфектно разположен, с изключителен персонал и окичен, както казваше Сали, като коледна елха, според тях това бе най-страхотният, най-разкошният и луксозен магазин на света.

Там се намираше невероятно обзаведеният салон за красота. Най-добрите експерти в козметиката бяха готови да предложат маникюр и масаж на уморените клиенти. Имаше прекрасни стоки, меко осветление и гълъбовосиви килими, приглушена музика и внимателен персонал, служители на паркинга в униформи, продавачки, готови да опаковат всичко като подарък…

Истинска мечта.

— Всички ще дойдат. — Другите разбраха, че Сали говори за пресата. — „Таймс“, „Обзървър“, „Ситизън“, „Варайъти“, „Холивуд рипортър“ — всички.

— Претенциозна публика — отбеляза Джейн.

— Да се надяваме, че ще останат доволни — каза Хайя.

— Ще останат. — Сали бе категорична. — Трябва.

Погледна приятелките си; в този миг и трите бяха млади, красиви и твърдо решени да успеят.

— Искате ли да излезем на вечеря, момичета?

Джейн поклати глава.

— Да идем да поспим. Трябва да сме готови за утре.

Бяха решили да се срещнат с репортерите заедно, по обяд.

Джейн бе убедила останалите, че историята им ще предизвика интерес, личната им история. И на трите, минали през своята трагедия. И невероятното им приятелство.

А сега може би се завръщаха?

— Съгласна съм. — Сали стисна устни. — Починете си, дами. Трябва да изглеждаме добре.

* * *

— Джейн! Как се отразява на магазина тази невероятна тълпа?

— Сали! Ще приемеш ли офертата на „Шанел“?

— Не — викна тя, мъчейки се да надвика шума.

Зад тях, в магазина, бе истинска лудница. Джейн им бе казала да не се притесняват; служителите, които бе наела, бяха чудесни, всичко бе под контрол.

— Хайя! Кога се очаква бебето? Момче или момиче?

Светкавиците ги заслепяваха, репортерите ги засипваха с въпроси. Когато мълвата за тълпите в магазина се бе разпространила, бяха надошли още много журналисти. Сега обстановката много напомняше за филмова премиера.

— „Блясък“ по име, блясък по природа — прошепна Сали и побутна Джейн.

Хайя стисна ръката й.

— Не се чувствам много добре. Тук е много претъпкано.

— Ще ги разкарам — отвърна й също шепнешком Джейн. Приятелката й не изглеждаше добре, лицето й беше бледо и дишаше затруднено. Бяха отговорили на достатъчно въпроси. Сали бе великолепна с репортерите.

Каквото и да станеше оттук нататък, денят на откриването бе истински успех.

Джейн се изправи.

— Дами и господа…

— Ооох — изпъшка тихичко Хайя.

Джейн погледна надолу към приятелката си, но Хайя само поклати глава.

— Дами и господа, много се радваме, че дойдохте. „Блясък“ бе мечтата на три приятелки. Днес е реалност. Няма да ви отегчавам с дълга реч, тъй като ще видите, че магазинът говори сам за себе си. — Джейн се усмихна; в дъното, зад тълпата от репортери забеляза Крейг Левин. И го погледна право в очите. Днес бе нейният триумф, но той го бе направил възможен. Устните й се разтвориха и тя мълчаливо му благодари.

— Моля — спокойно каза Джейн, — заповядайте.

Светкавиците блеснаха отново и Левин, без никой да го забележи, й намигна. Тя потръпна от удоволствие и си призна колко силно го желае.

Хайя стисна ръката й. Джейн сведе поглед и забеляза как приятелката й се свива от болка. Седна и долепи глава до тази на Хайя.

— Какво има?

— Мисля, че имам контракции — прошепна Хайя. — Може ли да се махаме оттук?

— Да. Хайде — съгласи се Сали. Тя стана и внимателно вдигна на крака и Хайя.

— Благодаря ви много на всички — бодро каза Сали и провлаченият й тексаски акцент се разля като мед. — Забавлявайте се!

Двете момичета изведоха Хайя, която се усмихваше и махаше, за да не забележи никой болезненото присвиване на тялото й, и докато минаваха, отново ги заля буря от светкавици.

* * *

— Госпожо Ал Яна, майка ви е тук — обади се акушерката. — Да я повикам ли?

Хайя изпищя.

— Повикайте я! — каза Джейн.

— Трябва ми разрешението на госпожа Ал Яна — притесни се жената.

Джейн се обърна към нея с ледена физиономия.

— В момента е малко заета. Чух я да казва „да“.

— Аз също — намеси се и Сали.

— Повикайте тук майка й. — Гласът на Джейн не допускаше спорове и жената се подчини.

Бебето вече бе на път, съвсем близо. Джейн можеше да види как главичката се подава. Стисна погната и гореща ръка на Хайя за кураж; Сали придържаше краката й.

— Ето го — останала без дъх изрече Хайя. Вратата се отвори и вътре нахлу майка й, като говореше забързано на арабски нещо, което Джейн не разбра. Пусна ръката на Хайя.

— Не! — викна тя. — Остани! Останете всички!

По-възрастната жена стисна другата й ръка, приведе се и прошепна нещо на дъщеря си. Хайя отново изпищя и бебето изскочи от утробата й, цялото мокро и хлъзгаво, в ръцете на очакващия го лекар, който го пое, загърна го в кърпа и отряза пъпната връв.

— Дайте ми да го видя! — извика Хайя.

Лекарят й донесе бебето, увито в раирана памучна пелена.

— Ето, госпожо Ал Яна, имате прекрасна дъщеря.

Лицето на майката на Хайя помръкна.

— Момиче — прошепна в почуда Хайя.

Сали се обади с нежен глас:

— Колко е прелестна — толкова е мъничка.

— Прекрасна е, просто прекрасна. — По лицето на Хайя бе изписана толкова искрена радост, че нямаше нужда Джейн да пита дали е разочарована. Тя се наведе и целуна бебето по челото. — Слава на бога — прошепна тя. — Обичам я. Ще се казва Нур. Светлина. Защото тя е светлината в живота ми.

Госпожа Ал Яна леко се усмихна, наведе се и целуна дъщеря си и внучката си.

— Честито — каза Сали, просълзена.

— Прелестна е. Ще се видим по-късно — каза и Джейн. Но Хайя вече изцяло бе погълната от дъщеря си.

— Хайде, Сал. — Джейн избърса една сълза от окото си; за миг се сети за майка си, която почти не помнеше. — Денят беше дълъг. Да идем да похапнем.

* * *

Седяха на предната седалка в поршето на Джейн със свален гюрук, на дискретно разстояние от магазина, хапваха сандвичи с тънки резени телешко месо и пиеха диетична кола, загледани в паркинга.

— Не мога да повярвам — в почуда прошепна Джейн. — Гледам го и въпреки това не мога да повярвам. Само като си помислиш какво се случи с нас.

Сали въздъхна със задоволство.

— Знам. Успяхме. Постигнахме мечтата си.

Двете момичета се прегърнаха.

— И Хайя стана майка.