— Да. Истинска лудост. — Сали отпи от диетичната си кола и погледна приятелката си. — Знаеш ли защо всичко това е още по-хубаво? Искам да кажа, само ако можех да си върна татко, но знаеш ли защо е по-хубаво дори и от „Грийн Гейбълс“? Защото всичко онова беше на баща ми, а това, този магазин, той е мой.

— Наш — поправи я засмяна Джейн.

— Разбира се. — Сали се ухили. — Добре, че успя да вземеш онзи заем от господин Тузаря.

— Добре стана, нали? — съгласи се Джейн и се замисли за Крейг. — Знам какво имаш предвид. Не толкова отдавна трябваше да чистя мъртвите хлебарки от хладилника си.

— А аз пазарувах късно вечер, за да купя намалени стоки.

— Погледни ги само — посочи Джейн. — Направо ги обожавам.

— Добре се справихме — съгласи се Сали. — Наистина много добре.

Подаде ръката си с перфектен маникюр на приятелката си, двете се усмихнаха една на друга и се здрависаха.

Имаше постоянна опашка за влизане и излизане; жените се тълпяха на паркинга като добре облечени мравки, натоварени с лъскавите тъмносини и златни чанти със запазената марка на „Блясък“. На всеки няколко минути се появяваха и служители на магазина в чисто нови тъмносини униформи на „Блясък“, понесли тежки килими, още чанти или мебели, които пренасяха до очакващите ги микробуси.

— Явно статиите, които излязоха миналата седмица, доста помогнаха — отбеляза Сали.

Джейн облиза капчица горчица от долната си устна.

— Това е само първият ден. Не бива да се увличаме. Имаше много реклама. Трябва да видим дали можем да задържим клиентите.

— Но все пак е много добре — настоя Сали. — В „Уейв“ също имаше нещо подобно. И положението се задържа чак докато напуснах, за да се заема с „Блясък“.

— Да. — Не можеше да го отрече. — Добре е. — Леко набърчи чело. — Надявам се, че имаме достатъчно стока…

Сали я удари леко.

— Я по-весело.

Засмяха се дружелюбно една на друга.

— Ще се връщам в офиса. Ще отговоря на още питания от пресата, ще поговоря с персонала в края на деня. — Джейн изпи и последните капчици от колата си. — Ще се обадя на банкерите ни.

— Имаш предвид на Крейг Левин — лукаво я погледна Сали.

Джейн се изчерви.

— Доколкото знам, именно той е банкерът ни.

— Няма да можеш вечно да го отбягваш — отбеляза Сали. — Аз ще ида в магазина. Ще застана зад щанда. Като в „Уейв“.

— Ще се нахвърлят върху теб. Знаеш, че вече имаш обожатели, нали? Репортерите направо те обожават, Сали. Превръщаш се в звезда.

— Скъпа, моля те. — Сали отвори вратата на поршето и отметна дългата си руса коса. — Аз винаги съм била звезда.

Репликата й бе шеговита само отчасти. В действителност Сали започваше да гледа на себе си именно по този начин. Репортерите бяха надушили драматичната история — за сирачето, което успява само в живота, и направо бяха полудели по комбинацията от перфектен външен вид и стилно поведение. Може и да не бе интелектуален гений, но в лицето на Джейн Морган Сали бе намерила подходящата жена, а Хайя, на свой ред, внасяше дълбока етичност в проекта им и така получаваха десет пъти повече отзиви.

Заедно бяха много повече, отколкото би била простата сума от уменията на трите. А Сали бе красивата пеперуда, звездата в триото. Модната им линия бе нейно творение — беше самата тя.

Тя беше лицето. Беше се завърнала. Сали беше „Блясък“.

Може и да не беше умна, колкото другите две, но Сали бе започнала да вярва в себе си и в таланта си. Тя даваше своя принос. Нека Джейн се занимава с техническите подробности; Сали бе тази, която продаваше.

Обърна се и погледна разкошната кола на Джейн, докато влизаше в магазина. До края на седмицата, обеща си Сали, и тя щеше да си купи спортна кола. По-хубава — „Ферари“. И къща в Холивуд Хилс, като всяка изгряваща звезда, която все още бе прекалено малка, за да си позволи имение в Бевърли Хилс.

* * *

— Здравейте — каза Сали за стотен път.

Беше се отбила набързо до стаята за персонала, където бе оправила грима си, сресала бе косата си и бе измила зъбите си, и сега отново бе на линия и се усмихваше на клиентите. На феновете си, както започваше да ги нарича.

— Здравейте! Вие сте Сали Ласитър. Видях ви в „Ситизън“. О, направо обожавам моделите ви, толкова са хубави.

— О, благодаря ви, госпожо.

— А какви фантастични овлажнители имате от Мъртво море. Опитах един върху ръката си и беше толкова мек и разкошен… Опаковката му също беше прелестна. Купихме си и килим, нали Хайм? Ще ни го доставят направо вкъщи.

— Всичко за удобството на клиента — широко се усмихна Сали. — За нас е чест да ви обслужим, госпожо.

Пухкавата дама стисна ръката на мъжа си.

— Не е ли фантастична, Хайм?

— Забележителна — съгласи се той и огледа Сали със смесица от похот и примирение.

— Знаете ли, господине — подхвърли тя, докато ловко опаковаше гривна от дискове от Гада за жената, — имаме специална зала с електронни игри на третия етаж. Там се продават различни устройства, а телевизионните екрани са постоянно включени на спортния канал. Освен това има удобни кресла и дивани, където да отдъхнете, докато дамата пазарува…

— Наистина ли? — примигна мъжът. — Сериозно?

— Да, господине. Има и сервитьори, които разнасят солени бисквити и ледена бира.

Съпругата му го погледна с надежда.

— Миличка — каза той, — забавлявай се, пазарувай, колкото искаш. Това е страхотен магазин.

Той се запъти тромаво нагоре, а Сали маркира покупката на жената.

— Виждате ли, госпожо — престорено снижи глас Сали, — точно такава е идеята. Онази зала е като… като забавачка за съпрузи.

Дебелата дама се засмя.

— Прекрасно! Чудесно. Каква гениална идея. Ще кажа на всичките си приятелки.

— Непременно им кажете. И пак елате да пазарувате. — Сали й намигна и клиентката се отдалечи доволна.

— Е, кажи ми — обади се плътен глас, който тя позна. — На онези телевизори дават ли и бейзбол?

Пред нея стоеше Крис Нелсън. Днес бе с обикновена синя риза и панталони в маскировъчен цвят.

— Аз… да, господине. Има и бейзбол — измърмори Сали. Подпря се на щанда, за да не забележи той как коленете й омекнаха.

Той се приближи още малко и очите му пробягаха по тялото й. Сали изведнъж се притесни заради разкопчаното най-горно копче на блузата си; устните й се овлажниха и леко се разделиха.

— Не ме наричай „господине“ — каза той тихо. — Става ли, скъпа?

— Да… — искаше да добави „господин Нелсън“, но не посмя да го издаде, — … Крис.

— По-добре. — Отправи й ленива усмивка. — Доста оживено местенце.

— Това е само първият ден. — О, Господи! Толкова беше красив. Сали изпъна рамене и вдигна глава. Трябваше да се стегне. — Може би ще убедите Лети да дойде да пазарува при нас. Имаме специална козметична линия за тъмна кожа. Или може би ще хареса отдела ни за парфюми или някоя от ръчно изработените ни мозайки от Йордания.

— Как е майка ти? — попита той, без да обръща внимание на думите й.

Сали се изчерви.

— Добре. Благодаря. — Тя сведе глава. — Извинете, не биваше да ви се нахвърлям, аз… знам, че нямахте намерение да ме сваляте или нещо подобно.

— Естествено, че имах.

Тя вдигна глава.

— Моля? Аз не се занимавам с чужди мъже.

— Дори и с мен?

Нагъл тип!

— Да, дори и с теб — сопна се тя. — Но ще изпратя годежен подарък за госпожица Бери до офиса ви, безплатно.

— Няма да стигне до нея. — Той я погледна, развеселен. Играеше си с нея, реши Сали и отново пламна. — Не сме сгодени. Така че изпращай подаръците в нейния офис.

Тя отвори уста, но Крис я прекъсна.

— И за да изясним всичко докрай, двамата вече не сме заедно. Разделихме се.

— Защо?

— Просто се отчуждихме — спокойно отвърна той. — Тя е прекрасна жена.

Явно не чак толкова прекрасна, ядосано си помисли Сали.

— Е, кога свършваш работа?

— Когато си поискам. Магазинът е мой.

— Тогава може би ще ме почерпиш чаша кафе — предложи той. — За да се извиниш, задето забрави кучето ми.

— Искаш да те поканя на среща ли?

— Какво има? Не си ли от модерните жени?

Сали отметна коса.

— Не се моля на никого.

— Е, ще видим това — бавно каза той и тя усети как стомахът й се свива. — Но засега… кафе?

Гърлото й пресъхна. Тя се обърна към една асистентка, корейка с ведро лице, чиято усмивка не слизаше от устните.

— Ще довършиш ли тук, ако обичаш?

— Да, госпожице Ласитър. Разбира се.

— Благодаря. — Сали излезе иззад щанда и се почувства съвсем гола, когато бе толкова близо до него. За да го разсее, попита: — Как така не си заобиколен от фенове?

— Тук ли? Сигурно се шегуваш, тук е женско царство. Може би, ако се кача горе. В забавачката за съпрузи. — Той се ухили. — Ето това се казва хитър план.