Луиз Бегшоу - Блясък

— Видя ли последната поръчка? — Хайя бе ядосана. — Очаквам да контролираш качеството, Сури. Не може просто да се довериш на честна дума.

— В девет от десет случая…

— В деветдесет и девет от сто — прекъсна я Хайя. — Но ние обслужваме изключително скъпа и луксозна верига. Искам качеството да бъде на ниво в сто от сто случая. Когато направих внезапна проверка на пристанището в Кайро, открих четири машинно изтъкани килима. Машинно изтъкани! Знаете ли какъв скандал ще се получи, ако ги представим за нещо друго? И още по-лошо, разбирате ли какво означава това?

По-възрастната жена сведе глава.

— Че доставчиците не са ги купили от местен занаятчия?

— Точно така. Не само ние сме измамени, но и някоя бедна жена, която разчита на нас за препитанието си.

— Няма да се повтори, принцесо Хайя.

— Най-добре да не се повтаря. Иначе сте уволнена. И не ме наричайте „принцесо“ — сопна се Хайя. Всички го правеха. Мразеше тези предположения, очакванията, че Джабер ще се ожени за нея, когато му дойде времето, че ще я направи своя.

Колкото повече се появяваше в двореца, толкова повече говореха, че работата е сигурна. И само Хайя знаеше, че не е така.

Когато разговаряше с него, тя можеше да бъде истинска. Той бе умен, силен и мъжествен, но в същото време я уважаваше, интересуваше се от бизнеса и начина, по който работеше. С Джабер можеше да се отпусне и независимо колко се стараеше, тя знаеше, че все повече се влюбва в него.

И все пак, през последния месец той се бе отдръпнал. Бяха излизали на вечеря само два пъти и той бе мрачен и разсеян. Приличаше на предишния Джабер единствено когато си играеше с Нур, която бе на десет месеца и предпазливо правеше първите си стъпки.

Имаше друга жена, уверена бе Хайя. И сърцето я болеше от това. Сега страшно обичаше Гада, но не можеше да остане тук; не можеше да включи телевизора, да чете местната преса и да гледа емира, уважавания външен министър, придружен от някоя нова принцеса, неговата избраница. Джабер работеше много за благотворителността, посещаваше всяко събитие и всеки концерт, на който бе поканена и Хайя. А тъй като беше една от най-преуспелите мюсюлмански жени в света, това се случваше доста често. Хайя и „Блясък“ бяха прочути в Гада. В целия Среден изток. Тя твърдо отстояваше принципите си — етично отношение и печалба, и хората я обичаха заради това. Хайя даваше интервюта само пред местната преса. Компанията имаше определена стратегия и тя бе златното момиче Сали да представлява лицето на „Блясък“ пред Запада.

Значи щеше да й се наложи да се премести. И Хайя вече бе решила да се върне в Аман, да се настани в някоя голяма къща, изолирано кътче, в което Нур да може да порасне, в страната, която баща й бе напуснал заради Америка. Тя щеше да затвори кръга. Винаги щеше да обича Съединените щати, но щеше да живее с наследството на прадедите си.

— Разбирам — разкаяно отвърна Фада. — Лично ще проверявам всичко, госпожо Ал Яна.

На вратата се потропа.

— Влез — извика Хайя.

Появи се един войник. Носеше еполети на кралското семейство и на колана си имаше пистолет. Фада се дръпна към Хайя, която инстинктивно прегърна служителката си.

— Какво искате? — попита Хайя, като се стараеше да запази спокойствие.

— Госпожо, трябва да дойдете с мен — каза той на английски с гърлено произношение. — Негово Кралско Височество нареди така.

— Никъде няма да ходя.

Той я погледна с безизразен поглед.

— Наредено ми е да ви заведа насила, ако се наложи. Заради вашата безопасност. — Той вдигна оръжието си. — Моля ви, елате.

Хайя се ужаси, дланите й започнаха да се потят.

— Какво става? — викна тя. — Къде е Нур? Къде е Нур?

— В двореца има неприятности. Вашето бебе и бавачката вече са на сигурно място — в покоите на Негово Височество са. — Той направи крачка напред, за да я хване за ръка, но Хайя вече го бе изпреварила.

— Заведете ме при дъщеря ми — отсече тя. — Незабавно. Не ме ли чувате?

Изненадан, войникът направи лек поклон.

— Да, принцесо — каза той.

Този път тя не възрази.

— Ти си тук. — Той се приближи до нея и я целуна по двете страни. — Маш Аллах, в безопасност си.

— Ами Нур?

Стояха в личните му покои и Хайя още трепереше. Докато минаваха по улиците с бронираната кола, придружени от въоръжена охрана на мотори, бяха попаднали под обстрел и тя с писък се бе хвърлила на пода. В центъра на Гада имаше пожари. Хората тичаха по улиците и викаха, хвърляха камъни. Дори и в дворцовия комплекс всичко бе различно. Гвардейците от охраната вече не изпълняваха церемониална роля, бяха строени, въоръжени с автомати и готови за битка.

— Тя е горе. Един от слугите ми ще ви заведе в една от стаите за гости. Имаме запаси, бебешко мляко. Прекалено известна си като моя близка — щяха да дойдат да те отвлекат.

— Какво става?

— Синовете на принца наследник са нетърпеливи, подготвили са преврат. Тук има наемници, които възнамеряват да убият краля. Аз ще се бия с тях. Ако загубя, вземи това. — Той се обърна и извади някакви документи и пари от едно чекмедже. — Паспорти под чуждо име за теб и детето, пари, с които да минете границата. Личният ми телохранител ще ви изведе от двореца.

Хайя заплака — искаше да го прегърне, да го целуне. Но те дори не бяха сгодени.

— Бъди внимателен — изрече тя. — Върни се при мен, върни се жив и здрав. Ще се моля да се върнеш у дома!

— Няма да се бавя — мрачно отвърна той, а после, за нейна изненада, се наведе и леко я целуна по устните.

— Хайя, обичам те. Може би това не е нито времето, нито мястото, но нямам избор. Ако оцелеем след това, ще се омъжиш ли за мен?

Тя отвори уста да приеме, но Джабер я спря.

— Знаех, че ще стане така. Затова не ти предложих досега. Но, Хайя, трябва да знаеш нещо. Като моя съпруга ти не можеш да бъдеш пряко ангажирана с „Блясък“. Ще бъдеш принцеса. Ще трябва да останеш само партньор в компанията и вместо да се занимаваш с търговия, ще изпълняваш други задължения заедно с мен. — Той стисна ръката й. — Наистина важни задължения, Хайя, от които няма почивен ден. Затова избирай.

В далечината се чуха изстрели. Тя го погледна; сега, когато бе заложено сърцето й, нямаше избор. Не и когато той можеше да загине.

— Приемам — каза тя и целуна ръката му. — Бог да те пази!

Той остана загледан в нея за миг, после взе оръжието си, което лежеше на масата, и изтича навън.

Една камериерка в униформа на двореца се приближи плахо и направи лек реверанс пред Хайя.

— Ще ви заведа при дъщеря ви — каза тя.

— Да, искам да я видя незабавно. — Сърцето на Хайя щеше да се пръсне. Ужас и радост, и чувство за загуба, всичко се смесваше в едно. О, Господи! Обичаше го, толкова много го обичаше.

Нямаше никаква представа какво ще им донесе нощта. Стисна здраво документите. Разбира се, че ако се наложеше да бяга, щеше да го направи. Безопасността на Нур бе на първо място. Но не искаше да тръгва. Не искаше никога да оставя Джабер.

Бебето пълзеше из стаята, докато уплашената Емили Даути мъжествено се опитваше да си играе с нея; засмя се облекчено при вида на Хайя. Отвън се чуха нови изстрели, този път по-близо.

Хайя вдигна Нур и я покри с целувки, а после я гушна до сърцето си.

— Какво е това? — попита госпожа Даути, загледана в документите в ръката на Хайя.

— Безопасен изход оттук. Ако искаш да тръгнеш, Емили, ще ти осигурим въоръжена охрана до границата. Лично ще се погрижа за това.

— Аз имам внуци. — Възрастната жена закърши ръце. — О, Господи! Какво ще правим?

— Нямам нищо против, ако искаш да заминеш, но смятам, че ако тук има размирици, същото ще е и на летището. Принц Джабер е оставил въоръжена охрана, за да ни пази. Аз оставам тук — заяви Хайя. Беше хладнокръвна и на бавачката й направи впечатление царственото й излъчване. — Ти трябва сама да решиш. Тук има достатъчно пари и паспорт за теб.

Госпожа Даути погледна своята приятелка и работодателка; Хайя бе изпънала рамене, а кафтанът се увиваше около глезените й.

— Щом смятате, че е по-добре да останем, значи оставаме — отговори тя. — Имате глава на раменете си, макар че дори не сте шотландка.

Хайя пое контрол над ситуацията. Погрижи се Емили Даути и тя самата да се обадят на разтревожените си семейства по един от сигурните телефони в двореца; после продиктува завещанието си и го изпрати по факса на баща си. Опита се да разсее безпокойството на персонала в къщата, като се погрижи да сготвят вечеря на единствения работещ газов котлон в кухнята на Джабер. Когато размириците бяха наблизо — толкова, че можеха да чуят изстрели в градините навън, на по-малко от километър, Хайя пееше детски песнички на Нур на висок глас, за да не я изплашат гърмежите и трясъците.