— Още не.

— Това не е добре. Ще трябва да поработим по въпроса. Говори. Разкажи ми за първата си задача в ООН. Къде те изпратиха?

— В Етиопия. Толкова тъжно… Онази изсъхнала и съсухрена земя и умиращите деца. Не искам да мисля за това сега.

— Разкажи ми, тогава, за следващото си назначение.

— Уморена съм. Обещавам, че няма да заспя.

— Продължавай да говориш. Следващата ти задача.

Нямаше да се откаже, а тя бе прекалено изтощена, за да спори с него. Опита се да се концентрира.

— Югославия. Музеят бе почти напълно разрушен, но няколко вази бяха оцелели сред останките. Някои от тях бяха наистина безценни… и трябваше да…

— Ето го и хеликоптера. — Гарет натисна рязко спирачките. — Да се качваме.

— Не трябва ли да продължавам да говоря? — запита тя. Беше като замаяна от много алкохол. Не бе забелязала, но снеговалежът постепенно бе намалял. Виждаше съвсем ясно червено-белия хеликоптер на няколко метра от себе си. Отвори вратата.

— Това е добре. Не разбирам как понесе… Сигурно много си се отегчил.

— Не, не се отегчих. — Помогна й да слезе от джипа и извика на мъжа, който току-що беше слязъл от хеликоптера.

— Отвори вратата, Дардън. Тя не е в добро състояние. — Взе я на ръце и закрачи към хеликоптера. — Трябва да я види лекар.

— Хипотермия?

— Може би. Но съм готов да заложа на закъсняла реакция на шока.

Осъзна, че говорят за нея.

— Просто ми е… студено.

— Да — каза Гарет. — И ние ще се погрижим за това.

— Къде е Леви? — запита Дардън.

— Мъртъв е. — Гарет я остави внимателно на пода на хеликоптера в задната част. — Убит е в деня, преди да стигна там.

— Трябваше да се досетя — прошепна Емили. — Стонтън нямаше вече нужда от него. Избор. Той ми даде избор. Трябваше да се досетя.

— Шшш. Тихо — каза Гарет. — Измъкни ни оттук, Дардън.

— Точно така. — Дардън забърза към пилотската кабина. — Има одеяла в багажното.

— Трябваше да се досетя.

— Емили, трябва да се стегнеш — каза Гарет тихо. — Забрави за Леви. Трябва да се концентрираме върху усилията си да бъдеш добре.

Да забрави за Джоел?

— Не мога да забравя… — Той разкопчаваше якето й. — Какво правиш?

— Трябва да съблечем мокрите ти дрехи и да те стоплим. Окей?

— Пет пари не давам. Няма значение. — Затвори очи, но виждаше единствено изражението на Стонтън, когато излизаше от колибата. — Искам да не може вече никого да наранява. Трябваше да се досетя.

— Това вече няма значение. — Той я събличаше бързо. — Леви е мъртъв, но ти си жива. И ще останеш жива. Не преминах през всички тези трудности, за да те изтърва сега.

— Не искам да умра. Не мога… — Пое си рязко въздух.

Топла плът до измръзналото й тяло. Отвори широко очи.

— Телесна топлина — каза той, като подчертаваше всяка сричка. — Най-бързият начин да те стоплим. — Дръпна одеялото така, че да покрие и двама им. — Иска ми се да кажа, че няма и намек за сексуалност в действията ми, но това не е вярно. Не съм способен на такова откъсване от реалността. Мога само да обещая, че няма да позволя нищо да попречи на изпълнението на задачата ми. А сега се отпусни.

Да се отпусне?

— Не мога. Чувствам се… странно.

— Не бих могъл да бъда по-съгласен с теб. — Погали я по косата, после я втъкна зад ушите. — Не си спомням кога за последен път съм бил гол с жена, която да е така наранена като теб. Това трябва да ме отрезви. — Стисна устни. — Но вместо това извиква гняв у мен. Иска ми се да отида там и да застрелям този, който ти го е причинил.

Тъмната му коса бе рошава, очите му блестяха на слабото лице. Бе толкова близо до нея, че виждаше чувствената извивка на устните му и усещаше косъмчетата по гърдите му. Стана й трудно да диша. Извърна глава.

— Ти уби един от тях.

— А, да. Шафир.

— И ми обеща да ми помогнеш със Стонтън. — Погледна го отново. — Ще спазиш ли дадената дума?

— Обикновено не я нарушавам.

— Това не е отговор. Можеш да кажеш всичко, което искам да чуя, за да ме измъкнеш оттук. Трябва да ми отговориш.

— Какво ще направиш, ако те излъжа?

— Пак ще го преследвам. Само ще ми е необходимо повече време.

— Ще се обадя на Фъргъсън от ЦРУ и ще му кажа къде е Стонтън. Може би той ще успее да го ликвидира вместо теб.

— Не успяха да го спрат преди. Не успяха да спасят Джоел. — Направи пауза. — Каза, че си работил за ЦРУ. Някога. Защо и тази задача?

— Фъргъсън ме изнуди.

— Как.

Той се усмихна.

— Ако ти кажа, ти също ще можеш да ме изнудваш.

— Не приличаш на човек, който лесно може да бъде принуден да извърши нещо, което не иска.

— Ще се изненадаш. Философията ми е винаги да правя това, което трябва. А после да се погрижа трудът ми да бъде добре заплатен.

— И трябваше да спасиш мен и Джоел.

— Точно така. — Ръката му продължаваше да гали косата й. Съвсем леко. — Трябваше да го направя. Нямах избор.

— Но имаш избор дали да ми помогнеш сега.

— Всъщност не. Винаги спазвам дадената дума. В моята работа е жизненоважно да вдъхваш доверие. В противен случай, печалба няма.

— Каква работа?

— Контрабанда и други незаконни дейности.

— Ти си контрабандист?

— Вече се оттеглих. — Усмихна се. — Но животът ми ме е направил достатъчно квалифициран да те измъкна сега. По-топло ли ти е вече?

По-топло й беше, осъзна с изненада. Не знаеше точно кога си е отишъл студът, но тялото й, притиснато до това на Гарет, бе почти пламнало от горещина.

— Да, можеш вече да ме оставиш.

— За малко. — Седна, зави я с одеялото и подпъхна краищата му под нея. — Студът вероятно ще се върне. — Изправи се и отиде до багажното отделение. — Ще трябва първо да се погрижим за теб.

Чувстваше се съвсем удобно с голотата си, докато тършуваше из отделението. Беше красив, прекрасен мъжки екземпляр — стегнати задни части, мощни бедра, прасци и рамене. Напомняше й за статуята на Аполон, която бе спасила от музей в Сараево. Но Аполон бе бог на Слънцето, а Гарет бе обгърнат в мрак, дълбини и загадки.

Той се обърна към нея и тя побърза да извърне поглед от долната половина на тялото му. Втренчи очи в комплекта за първа помощ. Той се засмя тихо.

— Казах ти, че невинаги мога да бъда хладнокръвен и обективен. Не е в природата ми. — Коленичи до нея. — Трябва да почистя раните ти и да им поставя антисептичен препарат. Включително и тези на гърдите ти. Ще отнеме само минутка. — Дръпна внимателно одеялото надолу. Стисна мрачно устни, докато гледаше наранените й и подути зърна. — Кучи син! Ухапа ли те?

— Да.

— Човешките ухапвания могат да бъдат много по-болезнени от животинските. Обзалагам се, че Шафир е бил отровен като кралска кобра. Препаратът може да щипе. — Почисти внимателно всяко зърно, след което ги намаза с антибиотичен мехлем. След това повтори процедурата с раната на крака й. — Това е. — Покри я отново и седна на пети. — Или не? Имаш ли и други рани? От Стонтън?

— Само порязаната ми устна.

Той замълча за миг.

— Не са те изнасилили?

— Не, Стонтън ми го спести. Въобще не бях наранена. — Затвори очи. — Цялото страдание беше за Джоел.

— Искаш ли да поговорим за това?

— Не.

— Ще се почувстваш по-добре, ако споделиш.

— Не.

— По дяволите, отново започваш да трепериш.

— Просто ми дай време. Не мога да говоря за това сега. Няма…

— Шшш. — Той я прегърна отново и зави и двамата с одеялото. — Не трябва да говориш за нищо, което не искаш. Просто престани да трепериш.

— Болеше го. Джоел изпитваше ужасни болки, а аз не можех…

— Знам. — Притисна я към себе си. — Ще става все по-добре, Емили.

— Прекалено е късно. Той е мъртъв. Не може да стане по-добре.

— Не за него, за теб. Както е било с баща ти. Болката няма да е така остра и мъчителна след време.

— Не беше както с баща ми. Баща ми е умрял мигновено. Не, с Джоел не беше така.

— Шшш. Аз няма да говоря за Леви, нито пък ти. — Устните му докоснаха челото й. — Ще лежим тук и ако можеш, ще заспиш.

— Ти не искаш да заспя.

— Не. Не исках да изгубиш съзнание тогава. Не можех да те наблюдавам непрекъснато. — Загърна я. — Но сега мога.

Нежност. Странно, че този ангел на смъртта можеше да показва нежност.

— Мил си с мен.

— Понякога и аз имам добри моменти. Мисля, че видът на онези ухапвания ме разстрои. — Притисна се в нея и прошепна: — И в онзи момент реших да ти дам подарък.

— Подарък? Не искам никакви подаръци.

— Този го искаш. — Задържа погледа й. Деляха ги само сантиметри. Тя се чувстваше така, сякаш очите му я привличаха. — Ще спазя обещанието си. Ще ти дам Стонтън. Няма да се спра, докато не го видя мъртъв.

Не можеше да откъсне поглед от него. Почти виждаше как опасният, смъртоносен мрак се вие като аура около него, както беше и когато бе убил Шафир Али.