— Махайте се от тук. — Младата жена едва говореше заради желанието, което я връхлиташе.

— Не още — обади се Ланс. — Забравяте нещо.

— И какво е то? — Джонас наклони глава любопитно.

— Хормоналното лечение — изрече остро. — Знам какво става тук, Джонас. Не се опитвай да ме измамиш.

Очите на Джонас се присвиха към Брейдън.

— Не е законно да даваме такава информация, Брейдън.

Другият мъж сви рамене.

— Не съм казвал нито дума. Сигурно вятърът му е казал.

Вятърът?

Джонас сви устни раздразнено, след което отново погледна към Ланс.

— Съвсем не очаквах това — излъга той гладко. Хармъни знаеше, че лъже. — Трябва да се свържа с Убежището и да изчакаме Ели да долети до тук. Може да отнеме няколко дни.

— Кучи син. Ще я оставиш да изстрада това. — Чиста изумителна ярост прозвуча в гласа на Ланс, докато Хармъни се опитваше да разбере точно за какво говорят те. — Знаеш какво ще се случи.

— Мисля, че от нея ще излезе чудесна майка — изтананика Джонас, натисна дръжката и отвори вратата. — Може би това ще я укроти малко. Ако е късметлийка. Готова ли си, Джес?

— Имаме нужда от документите… — протестира отново Джес.

— Той може да ги изпрати по факса в офиса ми. — Джонас задържа вратата отворена за нея и тя се подчини, но Хармъни имаше чувството, че не е толкова покорна, колкото показва.

Преди някой да реагира, вратата се затвори зад тях и Хармъни се обърна към Ланс бавно. Не бе пропуснала прощалния удар на Джонас изобщо. Въпреки че нямаше смисъл. Женските Породи не можеха да забременеят. Това бе доказано.

По дяволите, бяха се опитвали в продължение на години в лабораториите без успех. Но пък и тя не бе чувала и за странната сексуална възбуда, която я атакуваше.

— Какво говори той? — Чувстваше се замаяна, извадена от равновесие. Не искаше нещо друго, освен да се плъзне по тялото му и да го умолява да я вземе, но внезапния страх, че Джонас може би е намерил идеалното отмъщение за нея, я остави неподвижна. — Жените Породи не забременяват.

— При подходящите обстоятелства могат. — Ланс направи гримаса.

— Какви обстоятелства? — Усети как паниката започва да се промъква в нея сега. Сякаш емоциите, бушуващи диво вътре в нея, не бяха достатъчни. Това бе грижа, от която не се нуждаеше.

Ланс се обърна към нея бавно, скръсти ръце на гърдите си и я погледна с гореща, едва сдържана страст.

— Разгонване. Ние се чифтосахме миналата нощ, Хармъни. Не просто се чукахме. Ако това продължи без хормоналната терапия, която Породите произвеждат, ти ще забременееш. И най-вероятно доста бързо. Сега, какво ме кара да мисля, че Джонас знаеше това?

Четвърта глава

Кръвните тестове и пробите от слюнка — това бе единствения начин да се разбере. Хармъни погледна отново към Ланс шокирано, след което се обърна бавно към Брейдън.

— Това не може да е вярно. — Тя се втренчи в него, отчаяно се нуждаеше от потвърждението му.

Брейдън въздъхна тежко.

— Вярно е. Обзалагам се, че жлезите под езика ти са подути дори сега и са горещи. В рамките на двадесет и четири часа възбудата ще стане толкова силна, че ще предизвика физическа болка. Утробата започва да се свива и да пулсира, когато хормона я атакува, а нервните ти окончания стават толкова чувствителни, че жените буквално могат да усетят въздуха около тях. Мегън го описва като предменструален синдром, умножен по хиляда. Единственото нещо, което го облекчава, е мъжката сперма. Спермата на половинката. Докосването на всеки друг мъж е изключително болезнено. Толкова много, че е непоносимо.

Той не лъжеше. Хармъни можеше да подуши една лъжа толкова лесно, колкото страстта на Ланс.

Насочи се към един стол с несигурна походка, отпусна се тежко на него и прокара пръсти през косата си с чувство на безсилие.

— Има ли лек? — Погледна Брейдън за отговор. — Тази хормонална терапия.

Той поклати глава бавно.

— Няма лек. Хормоналната терапия само облекчава най-тежките симптоми и предпазва от зачеване.

Младата жена се обърна към Ланс.

— Не мога да забременея. — Мисълта за това беше ужасяваща. Никога нейно дете нямаше да оцелее от онези, които искаха да я заловят, да я убият. — Ти не знаеш коя съм аз, Ланс. Не знаеш каква съм. — Страх прониза съзнанието й, разкъса душата й.

Усети чувството, така непознато досега, да експлодира в съществото й, докато не остана нищо друго, освен ужасяващата представа какво ще се случи с всяко нейно дете.

— Джонас. Той трябва да спре това. — Тя скочи на крака и се олюля, преди да успее да се изправи и да се втурне към вратата.

— Хармъни, почакай. Не можеш да тръгнеш след него. — Ланс я улови през кръста и я дръпна да спре, а тя започна да се съпротивлява с ръмжене. — Хармъни, по дяволите. Той си отиде. Знаеш, че го няма.

— Не — изкрещя жената, като се освободи от него и се обърна рязко. — Не. Той не може да си отиде. Трябва да оправи това.

Ланс я гледаше, погледът му бе пълен с болка. Гръдният му кош се надигаше и спускаше с вдишванията му. Хармъни се разпадаше отвътре. Тя го знаеше. През целият си живот не бе познавала болка толкова силна, толкова ослепителна, като тази, която връхлиташе съществото й сега. Дете. Не можеше да има дете, защото никога не би могла да го запази.

— Ти не знаеш каква съм аз, Ланс. — През тялото й преминаха тръпки, докато се взираше в него ужасено.

Щеше да бъде прокълната. Джонас най-сетне бе намерил начин да я унищожи. Бавно. Болезнено. Трябваше да го убие, когато имаше възможност преди десет години.

Той беше неин брат. Кръвен брат. Двамата споделяха майката, която тя бе убила. И сега той щеше да види нейното дете унищожено. Дете, което никога не бе възнамерявала да има.

— Не мога да го направя — прошепна Хармъни нещастно. — Пусни ме, Ланс. Ще си тръгна. Не ме интересува какво направи той…

— Той ще я убие, Ланс.

— Млъквай! — Тя се обърна към Брейдън и веднага забеляза, че е застанал до вратата. Нямаше начин да избяга от там.

— Ако погубиш себе си, погубваш и половинката си, Хармъни — каза остро Брейдън, златистите му очи се присвиха към нея. — Видях желанието ти да застанеш между него и Джонас. Ти се страхуваше за него. Беше решена да го защитиш. Ако избягаш от него, ти го осъждаш на същата агония, която ще изстрадаш и ти. Не си сама в това.

— Аз винаги съм сама — изръмжа тя към него. — Има причина да ме наричат Смърт.

— Ами ако вече си бременна? — попита Ланс тихо. — Би ли ми отказала правото да защитя детето си? И повярвай ми, Хармъни, мога и ще защитавам както половинката, така и детето си.

Той наистина вярваше, че може да го стори. Хармъни усети мъчителното ридание, което стегна гърдите й, когато безнадеждността я изпълни.

— Няма сила на тази земя, която да защити мое дете — каза презрително. — Ти не разбираш. Не знаеш за животите, които съм отнела, за кръвта, която съм проливала или за чудовищата, които ще нападнат. Няма начин да се спаси никой от нас сега.

Ланс видя изкривеното й от болка лице, повдигнато към него. Страх изпълваше очите на една жена, чието досие посочваше, че тя не познава страх. Не, не беше страх, беше пълен ужас, и той порази душата му.

Въздухът бе натежал от нейната болка, виеше в ухото му като далечен писък, изпълнен с мъка. Хармъни бе измъчена. Ланс го виждаше в изражението й, в сълзите й. В объркването й, докато изтриваше влагата от очите си.

Нуждата да я защити, да я успокои, се надигна в него като приливна вълна. Беше повече от просто нужда, беше импулс, инстинктивна реакция към болката, която я разкъсваше.

Мисълта за дете и за жена, която да го допълва, не можеше да го съкруши. А защитата на това дете и тази жена щеше да бъде основната му цел.

— Брейдън, можеш ли да се свържеш с Ели без знанието на Джонас? — Ланс не сваляше очи от Хармъни, докато говореше.

— Това би било доста лесно — отговори Брейдън.

— Докарай я тук за изследванията, които трябват за Хармъни. Искам тази хормонална терапия. Доведи я бързо.

— Ученият на Джонас? — Въпросът на Хармъни накара погледът му се върне на нея.

— Тя е учен на Породите — поправи я Ланс. — Оглавява отдела, който работи върху феномена на чифтосването.

— Тя ми взе кръв и проби от слюнка, когато бях в Убежището…

— Не си била в Убежището — изръмжа Брейдън. — Изтеглих досието ти тази сутрин. Джонас би трябвало да те регистрира.

Ланс видя как устните й се извиха в горчива усмивка.

— Това е една малка хубава подземна килия, която се намира под основната сграда за задържане — каза тя меко, сарказмът засили лекият френски акцент, който не бе забелязал миналата нощ. — Бях там две седмици, Брейдън, докато твоята Ели ме бодеше и мушкаше. Бях измъкната през нощта и натоварена на хеликоптер от Карлсбад. Консултирай се с безценната ти Ели и да видим дали тя ще каже истината по-добре от Джонас.

Ланс погледна към Брейдън и видя изненадата му при описанието на Хармъни на клетките.