— Мамка му. С това темпо той ще намери смъртта си. — Брейдън прокара пръсти през спуснатата си коса и погледна към двамата. — Ще се свържа с Ели веднага щом се прибера вкъщи. Искам напълно защитена линия за разговора. Няма никакво съмнение, че Джонас подслушва телефоните ви. Така че внимавайте. Проверете къщата и този офис за буболечки, докато сте тук.

— Направих го веднага щом пристигнах — каза остро Ланс. — Не приемам нищо за даденост в кабинета си, Брейдън.

Брейдън кимна рязко, погледът му докосна Хармъни съчувствено, когато тя обви ръце около гърдите си и закрачи към прозореца от другата страна на стаята.

— Ти си му сестра — обяви най-сетне Брейдън. — Същата, която уби майка му. Защо ти дава шанс да се поправиш?

Ланс видя как тя се обърна, тялото й бе напрегнато от очевидните ефекти на неестествената възбуда, която я разкъсваше.

— Ще трябва да питаш него. — Хармъни оголи зъби яростно. — Той щеше да даде този шанс на всяка друга Порода. — Устните й се извиха в презрителна усмивка. — Предложението беше трик. Той някак си знаеше, че това ще се случи, знаеше реакцията, която ще последва от това да бъда с Ланс. Знаеше и го използва. Намери идеалният начин да ме унищожи.

Брейдън изруга и Ланс усети ехото на убийствената ярост вътре в него. Бог да е на помощ на Джонас, ако го хванеше скоро.

— Можем ли да подадем жалба в Управителния съвет на Породите? — обърна се отново към Брейдън. — Те биха могли да го обуздаят.

— Направи го и ще разкриеш местонахождението на Смъртта на всеки шпионин, който издава тайните на Убежището — въздъхна той. — Това ще донесе повече опасност, отколкото разрешение на проблема в този момент. Докато разгонването не затихне, тя е най-слаба, Ланс. Ако друг мъж я докосне, ще я омаломощи. Точно сега Смъртта е уязвима като бебе. Хормоналните изменения и промени събарят защитите, физически и психически. Тя няма да го преживее.

— Няма да позволя това да се случи! — Гневът и страхът пронизаха душата на Ланс.

Той се обърна и тръгна към нея, виждайки намръщването й. Разгонването се надигаше в нея, изражението й се изкриви от болка, ръката й се притисна към корема й, а лицето й пребледня.

Ланс я прегърна, зарови лице в косата й. Шепнейки тихичко, той я повдигна към гърдите си, след което се обърна към Брейдън.

— Свържи се с Ели — отсече дрезгаво. — Веднага.

Породата кимна и излезе от офиса. Вратата се затръшна след него, след което щракна, заключвайки ги безопасно в помещението.

— Седни. — Ланс я настани в стола, отиде до бюрото си и натисна интеркома. — Лени, не съм на разположение до второ нареждане — каза на дежурния сержант. — Разбра ли?

— Разбрано — изсумтя сержанта. — Видях онзи проклетник Джонас да излиза от тук, ухилен като пор. Пазя ти гърба, шерифе. Никой няма да те притеснява.

Не беше тайна, че след някое от изненадващите посещения на Джонас, Ланс обикновено изчезваше в продължение на часове, за да възвърне търпението си.

Мъжът пусна копчето на интеркома и се обърна отново към Хармъни. Тя крачеше из стаята сега, главата й бе наведена, кестенявата коса закриваше лицето й, докато тя се бореше с очевидните ефекти на разгонването.

То погубваше и него. Тестисите му се бяха стегнали толкова силно, че можеше да се закълне, че ще се спукат. Пенисът му бе като нагорещена стомана под дънките му и притискаше болезнено към ципа.

Справянето с това щеше да бъде невъзможно, докато не задоволи най-належащите си физически нужди. А именно надвесен над нея и обладаващ я, докато заличи сълзите и глада й, докато и двамата успеят да дишат, без да ги измъчва агонизиращото желание.

Бог да им е на помощ, ако тя издадеше един от онези малки, животински ревове, когато достигне върха обаче. Защото ако го стореше, целият отдел щеше да разбере как Ланс прекарва дежурството си, чукайки малката котка.

— Хармъни, ще намерим начин да оправим това. — Мъжът издиша тежко и тръгна към нея. — До тогава, бейби, преди да напуснем този офис, трябва да се погрижим за тази възбуда. Тя погубва и двама ни.

Хармъни вдигна глава рязко, лицето й бе безизразно от шок.

— Не — поклати глава категорично. — Не можем да поемем този риск, Ланс. Знаеш, че не можем.

Ръката й притисна долната част на корема й, докато дишаше тежко.

— Нямаме избор — отсече той. — Не мога да мисля, заради спомена за вкуса на целувката ти. Това ме убива. Ти може да притежаваш контрола да издържиш, но аз не.

Хармъни поклати глава отново, когато Ланс се насочи към удобния шкаф от другата страна на стаята. Отвори вратите и извади една нова кожена топка с ремъци за запушване на уста от целофановата й опаковка и се обърна отново към нея.

Очите й се разшириха, когато погледа й попадна на ръцете му. Ланс се ухили порочно.

— Малък подарък от една от извратените ми братовчедки. Тя смята, че трябва да ги държа тук, в случай че искам да си поиграя по време на работа.

Хареса му лекото смръщване на челото й, както и проблясъка на ревност в очите й. Да, това му хареса много. Влезе в банята, намираща се до шкафа, изми бързо гуменото приспособление, после го подсуши и се върна обратно в стаята.

— Ти си луд, ако си мислиш, че ще ти позволя да ми запушиш устата — озъби се Хармъни.

— Може би искаш хората ми да те чуят как крещиш? — Мъжът изви вежди любопитно. — На мен не ми пука, но ти ще трябва да работиш тук, след като се справим с това, скъпа.

— Не.

— Бих могъл също и да ти сложа белезници. — Той извади старомодните метални белезници от шкафа и ги разклати към нея.

Дъхът й секна, а ръката й се притисна по-силно към корема й.

— О, харесва ти идеята, нали, скъпа? — каза напевно, виждайки как погледа й става по-горещ, по-гладен…

О, да, би могъл да започне да харесва това чифтосване. Имаше чувството, че Хармъни никога няма да допусне да стигне до там, да му остави толкова контрол над нея в друго отношение. Беше чел досието й, бе разбрал за щитовете, които бе изградила около себе си. Щитове, които бързо се рушаха пред нуждите на жената.

— Ето така, котенце. — Ланс се придвижи зад нея, бавно дръпна едната китка към кръста й, след което хвана и другата и щракна белезниците около тях.

Хармъни се сепна от звука и потръпна в прегръдката му, а от гърлото й излезе тихо скимтене.

— Знаеш ли какво ще направи тази топка на устата ти? — Той се наведе по-близо до ухото й, докато я насочваше към тъмната баня. — Ще улови всичкия сладък афродизиак, който се излива от езика ти в устата ти. Той ще потече в твоето тяло като лава и ще те направи по-гореща от ада.

Принуди я да спре пред малката мивка.

— Това не е добра идея — прошепна жената пресипнало, поглеждайки нагоре към него. — Не прави това, Ланс. Не мога да се боря с теб. Не е честно, когато не мога да отвърна на удара.

— Но, скъпа, това не е битка. — Ланс наведе глава, докато устните му не достигнаха нейните. — Хайде сега, дай ми от сладкия си вкус. Накарай ме да полудея колкото теб.

Хармъни се опита да се съпротивлява, да го отблъсне. Но как можеш да устоиш на нещо, което не разбираш? Слабостта към един мъж, която няма смисъл. Тя се опита да убеди сама себе си, че е заради онова разгонване, за което той и Брейдън бяха говорили по-рано. Но част от нея знаеше по-добре. Знаеше, че дори без разгонването, съпротивата срещу Ланс щеше да е битка, която тя не можеше да спечели.

Така че когато устните му докоснаха нейните, сетивата й пламнаха и волята й рухна. Устните й се разтвориха пред невероятната нежност на докосването му, ласките на езика му. Леките, кратки целувки я накараха да се извие към него, копнееща за още, а ръцете й се свиха в юмруци зад гърба й.

Нима бе полудяла да му позволи да я окове така? Искаше да го докосне.

— Спокойно — прошепна той до устните й, когато тя се напрегна да се доближи. — Всичко е наред, скъпа. Само след минута ще имам цялата ти сладка целувка.

Отпи още веднъж от устните й, а езикът му ги облиза, докато нейният не го последва. Тогава той го направи. Преди Хармъни да се досети за намерението му, Ланс притегли езика й в устата си, устните му се сключиха около него и той я целуна дълбоко и силно, изсмуквайки сладкия вкус на хормона от малките жлези.

Удоволствието бе неописуемо. Хармъни се потриваше в него, опитвайки се да облекчи болката в зърната си, във влажните гънки на женствеността си. Беше в пламъци и изгаряше все по-силно с всяка секунда.

— Господи, вкусът ти — прошепна Ланс. — Ела тук, нека да приглушим очарователните ти викове. Аз съм дяволски властен човек. Малките ти викове са само за моите уши.

Той пъхна малката гумена топка в устата й и завърза каишките. Хармъни бе с белезници и със запушена уста, безпомощна пред него. Смъртта никога не е била безпомощна. Но не Смъртта стоеше пред него, осъзна тя. Беше Хармъни. Жената, която никога не е била жена.

— О, това е прекрасно. — Усмивката му беше напрегната и измъчена, ръцете му вдигнаха затъкнатата в панталоните й риза и я изтеглиха над гърдите й. — Но, скъпа, това е произведение на изкуството.

Разтвори предната закопчалка на дантеления сутиен, чашките се отдръпнаха и разкриха стегнатите връхчета на гърдите й. Викът, който се откъсна от нея, когато устните му покриха чувствителното зърно щеше да предупреди всички в сградата какво става. Топката заглуши звука ефективно, но нищо не можеше да спре невероятното удоволствие, което я връхлетя.