Адреналинът препускаше в тялото й, най-голямата й слабост бе това нарастващо вълнение. Понижаването му до нормално я депресираше, нуждата от човешка утеха, която винаги бе отхвърляла. Сега обаче не беше депресирана. Беше отчаяна. Гладна.

Тя разкъса малките копчета на ризата му, разтвори краищата й и обви ръце около врата му. Усещаше копринената му коса успокоително под дланите си, а топлината на тялото му беше като пожар през зимата, затопляше всички студени самотни местенца вътре в нея.

И имаше нужда да усети повече от него. Преди напълно да разбере точно какво прави, Хармъни се опитваше да се покатери по тялото му. Бедрата й се обвиха около неговите и измъчената й женственост се притисна към набъбналия му пенис, потърка се в него и простена от прелестното удоволствие. Ланс стисна двете полукълба на дупето й и я задържа към себе си, докато се поглъщаха с устни.

Целувките бяха опияняващи, пламенни. Хармъни усети как студеният огън под плътта й се оттегля, когато станаха по-дълбоки и по-жадни.

— Проклетият офис не е място за това. — Ланс откъсна устни от нейните и се раздвижи, гласът му бе дрезгав и изпълнен със страст.

Хармъни изпъшка, когато той я постави на малкия диван от другата страна на стаята. С бедра, обвити около кръста му и тялото му, покриващо нейното сега, натискът на пенисът му върху чувствителната й плът стана по-твърд и по-горещ.

— О, това ми харесва. — Тя се размърда под него и бедрата й погалиха твърдата, покрита с дънки ерекция.

— Обзалагам се, че е така. — Отговорът, наполовина смях, наполовина сумтене, предизвика лека усмивка по устните й. — Ако продължим да го правим в офиса ми, накрая ще ме уволнят.

— Аз ще те защитя. — Хармъни се задъха, когато той сведе глава и устните му докоснаха шията й. — Кажи им, че съм насочила пистолет към главата ти… О, господи, Ланс… — Ръцете му се плъзнаха под блузата й и обхванаха гърдите й силно и настойчиво, докато зъбите му драскаха врата й.

— Харесва ли ти това? — Ланс я ухапа, след това успокои лекото болезнено удоволствие с езика си.

— О, да — простена тя и се изви по-близо към него, задъхана, когато палците и показалците му уловиха зърната й и ги завъртяха възхитително. — Това също ми харесва.

Хармъни дишаше тежко, опиянена от удоволствие. Беше странила от него, въпреки желанията на тялото си, и сега осъзна, че това само е увеличило нуждата.

— Боже, вкусът ти е прекрасен. — Ланс се върна на устните й, покри ги, пленявайки и двама им в едно безумно пътуване към удоволствието, докато Хармъни се гърчеше под него.

— Ланс, имам нужда от повече. — Тя стисна бедра силно, когато устните му се върнаха на шията й, след което се плъзнаха към ключицата. — Сега.

— Една минута само. Още малко да те вкуся — изръмжа мъжът. Тя се изви назад, когато почувства устните му над горната извивка на гърдите, разкриващи се над тясната блуза.

— Повече. Сега…

Хармъни завъртя глава, обръщайки я настрани и очите й се разшириха шокирано. Джонас пристъпи в кабинета, затвори вратата и се взря в тях подигравателно.

— Това не е моята нощ — прошепна тя, когато Ланс спря и също обърна глава. — Мислиш ли, че можем просто да не му обръщаме внимание?

Изказването предизвика намръщване по мрачното лице на Джонас и смях от страна на Ланс.

— Той ще стане сприхав — отговори Ланс с въздишка и я целуна бързо по устните.

Хармъни улови главата му с намерение да го задържи само за още една секунда. Една секунда се удължи, стонът му замъгли сетивата й, и тя почти забрави, че имат компания, при това от най-лошия вид.

— Пакостница. — Ланс се отдръпна, преди тя да успее да го спре, въпреки че усмивката му бе откровено одобрителна, когато улови ръцете й и я издърпа да се изправи. — Заеми се с докладите. Аз ще се погрижа за това.

— За какво има да се грижиш? — Хармъни изпъна блузата си, докато се взираше в брат си.

— Мога да видя, че не се е променила много — отбеляза Джонас с развеселена усмивка. — И от това, което чух от членовете на сектата отвън, не е станала по-бавна.

— Всъщност станах — каза провлечено жената. — Преди една седмица не бих се поколебала да дръпна спусъка.

— Докладите, Хармъни. — Ланс улови погледа й непоколебимо, докато закопчаваше отново ризата си.

— Добре. Докладите. — Тя дръпна отново блузата си. — Кълна се, че никога не е трябвало да пиша доклад, когато съм убивала някое копеле. Прерязвам гърлата им и си тръгвам. Без канцеларска работа, без караници. Освен ако нямаш брат, решен да те убие. — Усмихна се към Джонас.

Джонас наклони глава утвърдително, когато тя излезе от стаята. Ръмжейки тихо, Хармъни се запъти към бюрото и се тръшна на твърдият дървен стол, след което потърси документите, които й трябваха. Глупави доклади. Убийците не подаваха доклади. Това бе нелепо.

* * *

— С какво мога да ти помогна, Джонас? — Ланс му махна към стола, преди да заобиколи бюрото и да се настани на своя.

Тялото му пулсираше от страст, желанието да изблъска Породата извън вратата и да довърши онова, което бе започнал на дивана, беше почти непреодолимо.

Джонас зае мястото си, изражението му бе студено и подигравателно, както винаги. Имаше нещо в него, което едновременно отблъскваше и привличаше хората. Беше там, в очите му с цвят на живак — безпощадност, чувство за цел, на които никога не бе сигурно, че можеш да се довериш.

Ланс знаеше, че не може да се довери.

— Тя установи ли се добре? — Джонас се облегна назад с любопитно изражение.

— Справя се чудесно — кимна Ланс. — Но имам чувството, че не си дошъл точно за това… — Погледна към часовника. — Един часът сутринта е.

— Минавах от тук — сви рамене Породата. — Тази вечер бях при Мегън и Брейдън. Брейдън ми каза, че си променил графика си, така че реших да се отбия.

Това беше интересно. Джонас не беше любопитен за нещо, той винаги имаше план.

— Остави тези глупости, Джонас — изръмжа Ланс. — Хвърли бомбата си и се омитай. На Хармъни няма да й отнеме много време написването на докладите, а имам чувството, че в момента вие двамата сте доста разделени.

Устните на Джонас се извиха.

— С цялата си сериозност, както казах, просто се отбих да видя как се справя тя…

— Или да разбереш дали е забременяла вече? — Ланс се наведе напред и понижи глас. — Брейдън спомена веднъж, че Породите надушват новия живот. Достатъчно любопитен си да провериш и да разбереш дали си успял да я победиш?

Джонас се вторачи в него мълчаливо.

Ланс поклати глава уморено и се облегна назад в стола си.

— Не съм глупак, Джонас. Какво искаш от нея? Винаги има причина за всичко, което правиш. Когато я доведе тук знаеше какво ще се случи. Точно както знаеше шансовете за ранно зачеване, ако не получи хормоналната терапия на време. Бременна ли е?

Когато Ланс приключи, лицето на Джонас бе станало безизразно.

— Какво искаш от нея, Джонас? — попита го с режещ глас. — Какво я постави в ситуация, за която ти си почти сигурен, че ще се провали, ако намерението ти е било да я спасиш?

Това го безпокоеше. Джонас бе неин брат, основната му грижа би трябвало да бъде да се увери, че тя се справя, а не да я затруднява възможно най-много.

— Тя научи ли се как да работи в рамките на закона, промени ли се? — попита Породата, вместо да отговори на въпроса.

— Перфектно — отсече Ланс. — Сега отговори на въпроса. Какво искаш от нея?

Джонас се взря в него мълчаливо.

Ланс поклати глава.

— Забрави. Рано или късно ще разбера. И ако открия, че си я поставил на пътя на опасността, ще те накарам да си платиш. Порода или не, ще си платиш, Джонас.

Преди година този мъж си бе играл с Мегън и нейната лоялност, опитвайки се да обвини Ланс за изтичането на информация от офиса, за да я принуди да се хвърли в кошмара от емоции, причинен от смъртта на две Породи. Способностите на Мегън да долавя емоциите, когато те умряха, бе важно за разследването на убиеца. Начина, по който се бе опитал да я манипулира, не се харесваше на Ланс, нито на половинката на Мегън, Брейдън.

— Виждам, че проверката ми е била безполезна. — Джонас се изправи, изражението му стана заплашително, когато погледите им се сблъскаха. — Дръж я на каишка, Ланс. Не ми се иска да я предавам на Закона на Породите, ако пресече линията отново.

Ланс се надигна бавно на крака.

— А на мен не ми се иска да те убивам, ако се опиташ, Джонас — отговори той хладно, напрягайки се от заплахата, съдържаща се в гласа на другия мъж. — Не се заблуждавай, игричките ти ще те погубят, ако забъркат Хармъни още повече. С или без закон, това, което е мое, си остава мое.

Четиринадесета глава

Не се заблуждавай, игричките ти ще те погубят, ако забъркат Хармъни още повече. С или без закон, това, което е мое, си остава мое.

На Хармъни не й беше трудно да следи разговора между Ланс и Джонас, докато пишеше доклада си. Последното предупреждение на Ланс обаче я шокира и я задържа в малкия кабинет, докато Джонас не си тръгна.