— Не съм властен, попитай, когото поискаш — изръмжа Ланс. — Толкова съм добродушен към всички.

— Радвам се, че не ядях, когато направи това малко изказване. — Хармъни се покашля фалшиво. — Щях да се задавя.

Ланс й хвърли един поглед, когато излязоха отвън, лятната нощ ги обгърна, намекът за дъжд донесе облекчение от горещината.

— Да вървим…

— Шериф Джейкъбс?

Ланс се обърна при звука на гласа на окръжния прокурор. Видя как жената слезе от автомобила си и тръгна към тях.

— Стефани. — Ланс кимна за поздрав. — Късно си излязла.

— Трябваше да дойда в офиса късно. — Усмивката й бе напрегната, когато кимна по посока на Хармъни. — Адвокатът на Алонзо тъкмо измъкна от ареста нападателя на г-ца Ланкастър.

— Бавен е — изсумтя Ланс. — Очаквах това по-рано.

— Освободи също така и Томи Мейсън. — Тя пусна бомбата с гримаса. — Току-що го пуснахме от затвора.

— Виж ти, каква голяма изненада, съдебната система отново възтържествува. — Подигравателният коментар на Хармъни накара Ланс да направи същата гримаса като Стефани.

— Пуснат е само под гаранция — увери тя Хармъни. — Делото ще бъде друг въпрос.

— Успех тогава. — Хармъни се облегна на предницата на Райдъра и погледна прокурора подигравателно. — Аз лично залагам на Алонзо. Той знае как да заплаща на адвокатите, г-жо Атуотър, и ако Мейсън е част от неговата организация, тогава Алонзо ще се погрижи да бъде освободен.

— По дяволите. — Ланс се обърна към нея. — Не и тук, Хармъни. Не и в този случай. Томи стреля по офицери и разполагаме с твоите показания, че е държал съпругата си като заложник. Няма да се измъкне.

— Тогава ще изчезне в организацията на Алонзо и ще бъдеш късметлия, ако някога го хванеш. — Тя сви рамене, сякаш това нямаше значение. — Толкова за обещанието, което дадох на онова дете, а? Обзалагам се, че то е наистина в безопасност сега. — Ланс видя следите от болка и гняв, горящи в очите й, когато тя се обърна към него с ярка фалшива усмивка. — И така, не спомена ли вечеря? Гладна съм.

Не беше гладна, беше мрачна. Ланс можеше да го види.

— Ланс, наистина съжалявам за това — каза Стефани тихо. — Гаранцията беше абсурдно висока. Нямахме представа, че Алонзо ще се намеси.

Мъжът въздъхна уморено.

— Нека се молим да се придържа към рутината си и да прекара няколко нощи в пиянстване и забавления преди да се прибере вкъщи. Ще се погрижа да го наблюдават и да видим дали не можем да го върнем обратно в ареста.

Стефани кимна в съгласие, кафявите й очи бяха загрижени, когато погледна към Хармъни.

— Върни го обратно, Ланс, и този път ще го задържим там.

Хармъни изсумтя при тези думи.

— Благодаря отново, Стефани.

Тя кимна отново преди да се обърне и да тръгне обратно към автомобила си. Ланс се завъртя към Хармъни, обезпокоен от безчувственото й изражение и яростта в очите й, докато гледаше оттеглянето на другата жена.

— Спал ли си с нея? — Обърна се към него и изви вежди, сякаш от любопитство.

— Аз питам ли те дали си спала с Дейн? — изръмжа той. — И какво общо има това с всичко?

— И ако съм спала с Дейн? — Въпросът не беше удобен. — Не бях девствена, когато дойдох в леглото ти, Ланс.

— Това няма нищо общо с Мейсън, Хармъни — отсече той.

— Мейсън е спорен въпрос. — Хармъни вдигна рамене небрежно.

— Какво означава това?

— Точно каквото казах — изрече тя хладно. — И тъй като мога да отгатна, че си спал с нея, трябва да те предупредя, че мога да бъда много ревнива. Готов ли си за тръгване сега?

Хармъни се извърна от него, заобиколи с плавна грация Райдъра, след което отвори рязко вратата и се настани вътре. Ланс последва примера й, усещайки напрежението, надигнало се вътре в него, когато чу пискливия стон на вятъра. Не беше на страх, или на болка. Беше звукът на смъртта.

Шофирането до къщата премина в мълчание. Хармъни усети как страховете и яростта нарастват вътре в нея. Беше помолила Джейми Мейсън да й има доверие. Да не се подчини на баща си и тя ще се увери, че той ще си отиде завинаги. Само за да го освободи Алонзо.

Справедливост. Дори справедливостта на Смъртта не струваше. Тя не можеше да действа, нито като служител на закона, нито като Смъртта, докато Томи Мейсън не нападне детето си. Това беше граница, която тя никога не прекрачваше. И сега си плащаше за това.

Когато влязоха в къщата, Хармъни се обърна към Ланс и го погледна, когато той настрои алармата и се изправи пред нея.

— Следваха ни. — Изражението на лицето му беше диво.

— Да, така е. — Хармъни освободи ремъците, държащи кобура на бедрото й, после свали колана от кръста си и се отправи към спалнята си.

Беше само на няколко стъпки от вратата, когато една силна ръка стисна горната част на ръката й и тя бе притисната към стената.

Изненада и топлина заляха тялото й при вида на властността, отразена в мрачното изражение и стиснатите, обикновено чувствено пълни устни.

— Както каза по-рано, ти си голямо момиче — заяви Ланс с дрезгав глас. — Не прави нищо глупаво в този момент, защото ще го оставя да скочи върху теб. Той ще те отведе, Хармъни. Не можеш да му се довериш.

— Той се опитва да ме защити.

— Глупости! Опитва се да защити себе си по някаква причина — изръмжа Ланс. — Точно както Джонас. Има нещо, което Дейн иска. Има причина той да спасява задника ти всеки път, когато Съвета успява да те хване. Никога ли не си се питала откъде знае къде си и факта, че си заловена? Според теб нямаш приятели. Той защо го прави?

Този въпрос я измъчваше все по-често.

— Винаги има работа за вършене — отвърна тя, чувайки неубедителността на извинението си. — И има нужда от мен за тази работа.

— Работа, която не може да извърши сам? Може да те спаси от Койотите, а не може да свърши онова, за което изпраща теб?

Хармъни поклати глава отчаяно.

— Няма нищо, което имам и за което някой може да знае.

— Настина ли вярваш, че никой друг, освен учените, които си убила в онази лаборатория, не знае за информацията, която си откраднала? — изръмжа мъжът. — Ами останалата част от информацията, която имаш? Откраднала си компютърния хард диск, разпечатки на експерименти и доклади, както и информация за първия Лъв. Какви други тайни криеш, Хармъни?

Хармъни се вторачи в него объркано. Той унищожаваше понятията й за предубеждения, точно както Дейн бе унищожил вярата й в него. Винаги бе зависила от Дейн, осъзна тогава тя. Винаги бе знаела, че някак си, по някакъв начин, той ще й пази гърба.

— Не знам — отговори най-сетне. — Файловете на хард диска са криптирани и не успях да разбия кода. Единственото нещо, за което съм сигурна, е, че хартиените копия от информацията за първия Лъв са единственото съществуващо доказателство, че той е жив. Мадам Ла Рю беше прекалено тържествуваща, прекалено уверена в себе си, за да направи грешка и да позволи на информацията да изтече.

— И ти го защитаваш. — Ръцете му разхлабиха хватката си, но тялото му продължаваше да я притиска здраво на място. — Прекарваш шибания си живот в убиване, за да защитаваш другите. Кой защитава теб, Хармъни, че първо не трябва да платиш цената?

— Винаги има цена за плащане. — Беше приела това отдавна. Още преди бягството си от лабораториите, преди да срещне Дейн, и преди да научи порядките на света, в който трябваше да живее. — Щом първият Лъв е жив, тогава заслужава да живее в мир. И в безопасността, която е открил. — Лео беше неин прадядо, единствената й връзка с рода, не можеше да позволи да бъде унищожен, както не можеше да позволи да бъде унищожен и Джонас.

— Цената, която си готова да заплатиш, е неприемлива.

Хармъни потръпна от ниския дрезгав тон на гласа му и силната възбуждаща властност, изписана на лицето му.

— И, за бога, няма да я плащаш сама — довърши Ланс, миг преди да сведе глава.

Отговорът й беше мигновен. Никога не бе познавала глад, не бе познавала нужда, преди Ланс. Този глад, тази нужда, бяха всепоглъщащи, ужасяващи, караха я да се извива към него, докато разтваря устни под неговите.

Не беше дълга, жадна целувка. Бяха кратки, отчаяни докосвания. Ръцете му я пуснаха, за да издърпат ризата й и да изтеглят плата през главата й.

Не чу ли тя късането на плат?

По дяволите, не й пукаше. Ланс беше не по-малко отчаян да я види гола, отколкото тя да отстрани дрехите от неговото тяло.

Хармъни не беше глупачка. Знаеше колко близо е до това да бъде откъсната от него. Но едно нещо за това, в края на краищата щеше да се събуди и щеше да премине през ада, за да се върне обратно тук. Точно тук, в прегръдките на Ланс.

— Проклетата риза трябва да изчезне. — Ланс откъсна устни от нейните и се отдръпна само колкото да довърши разкъсването на предната част.

Той отмести плата настрани, за да оголи заоблените, покрити с дантела гърди и се взря в тях със сънливо еротично изражение.

— Мили боже, обичам гърдите ти. — Дланите му обгърнаха бързо повдигащите се хълмчета. — И сладките ти хубави зърна.