Лора Лей - Душата на звяра

Останете долу. Не рискувайте да бъдете видени. Стойте покрити.

Непременно стойте покрити.

Аманда лежеше на една страна, с гръб към Киова, като се опитваше да се държи за резервната гума, за да не се докосва до него.

Студената, жестока реалност почти се бе върнала. Достатъчно, за да осъзнае какво се бе случило и да си спомни с мрачна яснота изминалите часове, когато всичко бе започнало. Колко време бе минало? Сега беше почти три сутринта, така беше казал Саймън на Киова преди малко. Светлините на автомобила, който ги следваше, проникваха през задното стъкло и хвърляха странни сенки около младата жена.

Почти три часа. Беше малко след седем, когато бе затворила вратата на дома си, след като бе изпратила последните маскирани деца. Седем часа. В седем часа животът й се бе променил толкова драстично, че тя бе сигурна, че никога няма да се оправи отново.

Аманда потрепери при мисълта за това. Не с отвращение. Искаше й се да бъде с отвращение, така щеше да е по-лесно. Щеше да успокои сълзите, които се стичаха безшумно по лицето й и болката, която лежеше тежко на сърцето й.

Какво бе направила? Как се бе случило? И защо още се измъчваше от желание за повече?

— Колко остава, Саймън? — попита остро Киова зад нея. Гласът му беше пресипнал и настояваше за отговор.

— Малко повече от час — отвърна мъжът. — Калън е подготвил една от новите къщички. В момента събират информация. Би трябвало да разполагаме с нещо, когато стигнем.

— Синклер там ли е? — Гласът му беше дрезгаво ръмжене. Беше бесен. Господ й бе свидетел, тя също.

— В момента лети заедно с Елизабет и Каси. Трябва да пристигне там малко преди нас.

Аманда можеше да усети напрежението между нея и Киова, което изпълваше джипа. Колкото повече изгаряше тя, толкова повече сякаш се увеличаваше неговата ярост.

Дали можеше да усети какво се случва в тялото й? — питаше се жената. Усещаше ли нарастващата възбуда? Точно от това се нуждаеше тя. Кучият син не просто я бе дрогирал с някакъв вид странен животински афродизиак, но и можеше да усети ефектите от него.

— И Даш Синклер ли е замесен в това? — проговори тогава Аманда, сълзите й стихнаха, когато гневът я заля.

Беше срещала Даш Синклер и неговата съпруга Елизабет. Тяхната дъщеря, Каси, беше сладко, макар и странно малко момиченце. Бяха разговаряли с баща й по време на една от безкрайните срещи преди месец.

— Никой от нас не е замесен в нищо, госпожице Мейрън, освен в опазването на кожата ти — каза й Саймън остро. — Нещата станаха много лоши, признавам, но ние направихме всичко възможно.

— Вашите възможности не струват — информира го тя яростно. — Те ще ме открият.

Баща й нямаше да остави нещата така, помисли си младата жена. Ако Породите смятаха, че са имали неприятности преди, те не са били нищо, в сравнение с това, което баща й и брат й щяха да им причинят сега.

— Първо трябва да научат, че си изчезнала — озъби се Киова. — Петимата мъже, които убих зад къщата ти, са изчезнали, Манда. А те не могат да ходят. Твоите пазачи все още са живи и спят спокойно. Засега. И баща ти не разполага с улика, че си изчезнала.

Младата жена примигна към Породата. Тогава си спомни за Тами Брок, нервността й, молбата й да използва тоалетната. Как бяха убедили Тами да им помогне? Нещо повече, защо охранителите й не бяха обърнали внимание на светлинния индикатор на задната й врата, както би трябвало? Предполагаше се, че тя в нито един момент не би трябвало да използва тази врата след залез-слънце. Никога не го бе правила.

— Охраната им е помогнала — прошепна Аманда шокирано. — Трябва да са били те. Тами е деактивирала алармата на задната врата, когато отиде до тоалетната, но те би трябвало да са го разбрали. Алармата на вратата трябваше да ги предупреди за това.

— По дяволите, тя е умница, Киова. Може би трябва да помислиш дали да не я задържиш — пламенната похвала на Саймън беше леко подигравателна.

Копеле.

— Защо ще правят това? — Аманда поклати глава, отказвайки да се обърне или дори да погледне Киова. Ако го погледнеше, ако зърнеше очите му, устата му, щеше да бъде обречена. — Почти мога да разбера Тами, ако е за пари. Кайли е толкова болна. Но защо охранителите ще помагат?

— Е, това се опитваме да разберем — отговори й Саймън. — Коя е тази Тами все пак?

Младата жена обясни набързо какво се бе случило с майката на Кайли. След като я бе пуснала да отиде до тоалетната, Аманда бе видяла, че алармата е деактивирана. Докато говореше, тя енергично потискаше засилващото се осъзнаване за мъжа до нея и бавно надигащия се глад. Това беше като демон вътре в тялото й, който забиваше нокти в утробата й, с настояване за силните тласъци на пениса му и нажеженото до бяло освобождение на спермата му.

— Носеше се слух, че ударът ще бъде направен точно след като Даш се свърже с Котешките породи — разкри Стефани. Гласът й беше мек и очевидно по-малко враждебен, отколкото на тези двамата, които споделяха автомобила с тях и които се тупаха по гърдите. — Забавихме изпълнението на плана да те защитим, когато съпругата му Елизабет започна да ражда. Веднага след като бяха в състояние да пътуват, Даш се срещна с баща ти. Той изглежда не взе насериозно заплахите.

Аманда не успя да овладее секването на дъха си. Нито брат й, нито баща й бяха повярвали, че тя е в опасност? Дори не й бяха казали?

— Лъжеш — прошепна тя тогава. — Родителите ми не биха рискували живота ми.

— Наеха ти дяволски добра охрана — увери я Киова. — Четиримата мъже, които те защитават, са най-добрите. Всичко, с което разполагаше той, беше един слух, без сигурна информация. И предполагам, че си отказала да се преместиш в Белия дом за някакъв период от време.

В гласа му прозвуча сарказъм. Беше прав, тя бе отказала да се премести в официалното президентско жилище, по каквато и да е причина. Спорът тогава бе ожесточен. Защо баща й не й бе казал, че може да има опасност? Може би това щеше да промени решението й.

Не, поправи се Аманда, нямаше. Тя държеше на своята независимост, на новата си работа, на приятелите и дома си. Щеше да настоява за доказателство, а не просто да вярва на някакъв си слух.

— Сега какво? — попита момичето тогава.

— Сега ще те заведем на безопасно място, а след това ще се свържем с баща ти — отговори Киова рязко. — И ще те задържим там, докато настъпи гласуването на Закона за Породите следващата седмица. След като безопасността ти е сигурна, президентът Мейрън ще гласува законопроекта, вместо да го свали, защото имаш пистолет, насочен към главата ти.

— И тъй като си чифтосана с Порода, всичко сега ще бъде чудесно — провлече Саймън подигравателно. — Не сме ли всички едни големи късметлии?

Аманда щеше да скочи, ако ръката на Киова неочаквано не я бе натиснала надолу.

— Какво, по дяволите, говори той? — изръмжа тя и се завъртя, придържайки завивката близо до голото си тяло.

— Не му обръщай внимание. Той е шегаджия — посъветва я Киова, а гласът му бе опасно тих.

— Странно, не ми звучи като шегаджия. Като задник може би, но не и шегаджия — посочи тя яростно. — Защо каза това?

— Защото иска да причинява неприятности. Саймън обича да причинява неприятности. Нали така, Саймън?

Аманда не повярва на начина, по който го каза, ни най-малко.

— О, да, неприятност е второто ми име, нали, Стеф? — изръмжа той.

— Или нещо подобно — отговори жената.

Скритите послания подлудиха Аманда.

— Лъжеш ме — обърна се към Киова тогава. — Защо го правиш сега?

Мъжът въздъхна тежко.

— Виж, Манда, ясно е като бял ден, че ти не искаш да знаеш нищо повече, отколкото вече разбра. Просто стой долу и остави нещата засега. Ще поговорим по-късно.

— Не искам да говоря по-късно — отвърна тя с цялата изкуствена нежност, която можа да събере. — Искам сега. Искам да знам защо, по дяволите, той каза, че съм чифтосана с теб и до какво точно води това нещо.

Породата вдигна вежда сардонично.

— Както сама каза по-рано, ти си запозната много добре с животните. Разбра го.

Аманда усети как пребледнява. Но това не спря възбудата, надигаща се във вагината й.

— Какво ми направи? — яростта я обхвана. За съжаление, това само подсили нежеланата страст.