Луиз Бегшоу - Дяволът в теб

— Ребра на скара — каза тя. — „Джак Даниелс“ с диетична кока-кола.

Показа картата си за самоличност. В Ел Ей проверяваха дори тридесетгодишни.

— Веднага, сладурче — отвърна мажоретката.

Попи изведнъж осъзна колко е гладна. На обяд бе хапнала само нискокалоричен сандвич, който не бе достатъчно гориво за потискащото обикаляне по клубовете на Ел Ей и слушане на бездарни групи и певци. Бургерите и пържолите цвърчаха в кухнята и се носеше апетитен мирис.

Леклерк й липсваше. Разбира се, че нямаше да му се обади.

— Заповядай, скъпа — сервитьорката сложи пред нея огромна чаша „Джак“ с кока-кола. — Порцията ти ще бъде готова след секунда.

Отдалечи се и Попи отпи успокояваща глътка.

— Добър вечер, Лос Анджелис — каза нечий глас.

Попи зяпна от изумление. Господи. На малък подиум в предната част на ресторанта бе сложен микрофон. Бе дошла тук, за да избяга от некадърни групи, а сега трябваше да търпи някакъв кръчмарски музикант. Огледа се за сервитьорката, готова да отмени поръчката си и да се прибере у дома.

Но не видя жената никъде наблизо. Унило наведе глава. Почувства се сломена.

— Тази вечер ще ви изпея две нови парчета — обеща гласът. Беше мъжки и дрезгав, с плътен южняшки тембър, който й се стори секси. — Казвам се Травис Джаксън.

След миг запя…

Песента бе тъжна балада. Гласът му звучеше нежно, прочувствено, вълнуващо, ту като струни на блусарска китара, ту като риданията на Патси Клайн. Попи се огледа, напълно забравила за вечерята и питието. Двойките бяха престанали да се хранят, а в очите на дамите проблясваха сълзи. Всички влюбени се държаха за ръце.

Насочи вниманието си към Травис Джаксън. Носеше овехтели джинси, каубойски ботуши, карирана риза и кърпа на главата. Ризата бе с къси ръкави, под които се виждаха мускулестите му ръце, покрити с татуировки. На тила му се подаваха тъмни коси, а ъгловатата му челюст бе покрита с набола брада. Имаше поглед, който замайваше жените.

Сърцето на Попи се разтуптя.

Загледа се в Травис. Очите им се срещнаха и той й намигна.

Сърцето й щеше да изскочи. Но точно до него бе портфейлът й.

Махна на сервитьорката.

— Откъде е той?

— Сладур е, нали? — жената се наведе към нея. — Но, честно казано, скъпа, трябва да се наредиш на опашка. Имаме клиентки, които идват да хапнат тук само заради него — огледа Попи изпод гримираните си със сини сенки клепачи и забеляза стройната й фигура в елегантна рокля. — Все пак имаш шанс.

Попи написа телефонния си номер на хартийка и й я подаде.

— Държа да поговоря с него — каза тя. — На всяка цена. Нали ще му дадете номера?

— Разбира се, скъпа — каза сервитьорката и ококори очи, щом зърна бакшиша.

Попи остави пари за сметката си, стана и се приближи към него, за да види добре гърдите й. Той продължи да пее с ангелския си глас, но в очите му светна дяволито пламъче.

Изпрати му въздушна целувка и се отправи към вратата. Сервитьорката я сграбчи за ръкава.

— Ще те предупредя нещо, скъпа. Ти си от Калифорния. Трябва да знаеш, че южняците… изглеждат страхотно и са добри певци, но ще разбият сърцето ти.

Попи бе сигурна, че жената знае това от опит.

— Ще внимавам — обеща тя.

Хвърли последен поглед към Травис Джаксън, но мислеше за Хенри Леклерк.

Попи се прибра, изми косите си и внимателно избра какво да облече. Трябваше да издава пари, класа и непринуденост, характерна за хората от звукозаписната индустрия. Спря се на черни джинси, сандали с висок ток, фланелка на „Грийн Дрегън“ и черно кожено яке „Армани“. Сложи неутрален грим, за да изглежда изтънчена, но и млада. Нямаше смисъл да се преструва на такава, каквато не е.

Телефонът звънна в единадесет и тридесет. Попи не хранеше илюзии. Бе привлекателна и знаеше, че той я желае.

— Кой е? — попита тя.

— Знаете кой, госпожице.

„Толкова си секси, по дяволите“, помисли си Попи. Беше безкрайно самоуверен. Държеше се така, сякаш той е трофеят, а тя тази, която го преследва. Нямаше представа колко е вярно това.

— Травис — задъхано каза тя.

Представи си усмивката му.

— Мхм. Как се казваш, сладурче?

— Попи Алън — отвърна тя.

— Името ти подхожда. Знаеш ли защо? Защото си красива като цвете.

„Всемогъщи боже!“, помисли си Попи и усети прилив на адреналин. Бе съвършен. Симпатичен, талантлив, с прекрасни песни и слабост към жените. Ако имаше нещо, което кара хората да купуват албумите на един певец, това бяха креватните му подвизи. Колкото и неделикатно да звучеше, бе самата истина.

Момичетата сънуваха мокри сънища за мъже, които си падат по жените. Славата на лошо момче женкар винаги ги бе привличала. От времето на Ерол Флин и Елвис Пресли.

— Бих искала да се срещнем за по чаша кафе — каза Попи. — Ако имаш време.

— Винаги намирам време за красавици като теб — отвърна Джаксън. — Къде се намираш, сладурано?

— На Трета улица.

— Знаеш ли бара „Гърмящата змия“?

— Да.

„Гърмящата змия“ бе евтин, но уютен малък бар с южняшки интериор. Попи бе впечатлена. Навярно симпатягата имаше свое романтично кътче във всеки квартал.

— Ще се видим там след двадесет минути, скъпа.

— Нямам търпение — искрено отвърна Попи.

Когато влезе в бара, той вече бе там, с чаша бира в ръка. Изглеждаше невероятно мъжествен. Калифорнийските хубавици го зяпаха, шушукаха си или се кикотеха на групички.

Травис стана и докосна периферията на каубойската си шапка. С крайчеца на окото си Попи забеляза, че момичетата затаяват дъх.

— Джак — обърна се той към бармана, — нали ще се намери маса за нас?

— Разбира се, приятел — отвърна мъжът и ги поведе към едно сепаре в дъното, приятно и уединено.

— Редовен клиент ли си? — попита Попи.

— Всички тук ме познават — призна Травис със зашеметяваща усмивка. — Радвам се, че дойде. Ти си привлекателна млада дама. Със сигурност знаеш това.

Попи отвърна на усмивката му.

— Казвали са ми го. А ти имаш солиден контингент от обожателки.

Изплези се на тайфа дългокоси блондинки, които седяха на съседна маса и съблазнително примигваха срещу Травис. Бързо извърнаха глави.

Той се засмя.

— Страхотно. Ревнива ли си, малката?

— Всъщност не — отвърна Попи. Пое си дълбоко дъх. Навярно бе с около шест години по-млада от него. — Имам предложение за теб, което не е свързано със секс.

— Много съм разочарован — каза Травис.

— Интересувам се от музиката ти. Настоявам да ме изслушаш. Казвам се Попи Алън и искам да стана твой мениджър.

За секунда втренчи поглед в нея, а после избухна в смях.

— Ти ли, сладурче? Изглеждаш толкова млада, че едва ли биха ти донесли бира, без да дадеш целувка на сервитьора.

Попи бързо кимна.

— Ще ме изслушаш ли? Ако не си съгласен, ще платя сметката и ще те откарам до фенклуба ти.

Този път усмивката му бе само израз на учтивост. Очевидно бе, че не желае да продължават разговора. Затова Попи побърза да продължи.

— Аз открих „Силвър Булет“. Чувал ли си за тях?

— Рок групата?

— Точно така. Аз ги свързах с Джоел Стейн от „Дрийм Мениджмънт“. После бях помощник-счетоводител на турне на „Грийн Дрегън“ и попречих на един мошеник да напълни гушата си за сметка на бандата — отвори портфейла си, извади ламинираните карти и му ги подаде. — Когато се върнах, ми повериха „Силвър Булет“. Момичетата нямаха дори емблема, нищо. Уредих им договор за запис, сама организирах прослушване, промених имиджа им и се погрижих за всичко на сцената. Миналия месец достигнаха до номер едно и се появиха в „Ролинг Стоун“. Тогава Джоел Стейн, шефът ми в „Дрийм“, заяви, че ги поема лично.

— И какво направи ти? — попита Джаксън.

— Напуснах — решително отвърна Попи. — Основах своя фирма и искам да работя с теб.

— Не знам — промърмори Травис. — Аз не съм рок певец.

— Няма значение. Имаш добри песни. Имаш глас. Държиш се страхотно на сцената и си невероятно секси.

Усмивката му издаде тъга.

— Жалко, че хората от звукозаписните компании не мислят като теб.

— Ще започнат — увери го Попи. — Ако ми дадеш възможност. Слушай, ще бъда откровена. „Дрийм“ е голяма компания и всеки би искал да разговаря с техен представител. А аз съм просто човек. Но хората ме познават. Мога да ги убедя да те чуят. Подпиши шестмесечен договор с мен. После… — сви рамене. — … ако искаш да се разделим, прав ти път.

Травис замислено отпи глътка бира.

— Да ви донеса ли нещо? — предложи сервитьорката с усмивка.

— „Джак“ с диетична кола — отвърна Попи. Може би най-сетне щеше да допие едно питие тази вечер.

— Ще вечеряте ли? — закачливо попита жената.

Травис повдигна бирата си към Попи.

— Да, госпожо — каза той.

— Искам да знам откога обикаляш заведенията — полюбопитства Попи.

Той въздъхна.

— От около осем години. Мисля, че съм пълен глупак. Пея от малък. Изявите в онзи ресторант са почти най-добрата работа, която съм имал. Бакшишите са щедри, черпят ме и ми позволяват да ползвам банята. Има един стар душ. Предполагам, че по-рано е било жилище.

— Душ? Защо не се къпеш у дома?

— Скъпа, домът ми е задната седалка на стария шевролет отвън — каза Травис. — Или къщата на гаджето, което забърша вечерта.

— Е, първото, което ще направя за теб, ще бъде да ти наема апартамент. Шест месеца, без да плащаш наем, освен ако подпишем договор за запис. Стига да се съгласиш — Попи затаи дъх.

— Госпожице — каза Травис, — нямам друг избор. Всъщност и без това мислех да приема — подаде й ръка. — Партньори сме.