Джон стисна ръба на един от рафтовете, докато я гледаше как го наблюдава, а дъхът му почти спря.

— Мисля, че събрах всичко — обяви тя след малко. — По-добре да ги сложа на мястото им.

Хекс се опря в него, докато бавно се изправяше, а лицето й се отърка в коленете му, в бедрата му… Когато стигна до пениса му, устните й го докоснаха. Той отметна глава назад и се удари в един от рафтовете, а тя продължи да се надига, като гърдите й бяха следващото, докоснало най-нажежената му точка.

Завърши задачата си, като постави папките на мястото им… докато търкаше ханша си в него.

После прошепна в ухото му.

— Да хапнем бързо. Много бързо.

Тя отстъпи назад, след като ухапа леко меката част на ухото му, но той остана на мястото си. Защото ако долнището на медицинската униформа потъркаше дори съвсем леко зоната между краката му, той щеше да свърши в панталоните си.

Което при нормални обстоятелства не беше чак толкова лошо, особено ако тя беше наоколо. Но мястото не беше много усамотено. Във всеки един момент някой от братята или техните шелани можеха да влязат и да станат свидетели на нещо, което едва ли би ги накарало да се почувстват комфортно.

След ругатня и сериозно наместване на намиращото се от кръста надолу, Джон въведе кода и отвори вратата към тунела.

— Как изписваш „А“ с пръсти? — попита тя, когато пристъпиха в тунела.

Докато стигнат до скритата врата под главното стълбище, вече бяха на „Д“. „И“-то ги отведе до хладилника. На „М“ вече започваха да правят сандвичи… Но тъй като ръцете им бяха заети с печената пуйка, майонезата, марулята и хляба, не постигнаха по-нататъшен прогрес с азбуката. Докато се хранеха, също не успяха да минат много букви, само „Н“, „О“ и „П“. Но той виждаше, че тя се упражнява наум. Беше заковала поглед в пространството, като очевидно повтаряше мислено онова, което й бе показал.

Хекс учеше бързо, което не беше изненадващо. Раздигането на масата ги преведе през „Р“ до „Ч“ и точно излизаха от кухнята, когато той й показа „Ю“ и „Я“.

— Тъкмо щях да тръгвам да те търся — каза Зи от входа на трапезарията. — Рот свиква събрание веднага. Хекс, ти със сигурност ще искаш да присъстваш.

Братът се обърна, изтича през фоайето по мозаечния под с ябълковото дърво и се запъти нагоре по главното стълбище.

— Кралят ви често ли свиква събрания по средата на деня? — попита Хекс.

Джон поклати глава и едновременно произнесе с устни и изписа:

— Нещо става.

Забързаха нагоре по стълбите, като изкачваха по две стъпала наведнъж. На втория етаж всички братя се бяха скупчили в кабинета на Рот, а кралят седеше на трона на баща си зад бюрото. Джордж се беше свил на кълбо до господаря си, който го чешеше по главата с едната си ръка, докато с другата подхвърляше нож за писма във формата на кинжал.

Джон застана встрани и то не само защото това беше единственото свободно пространство при толкова много огромни мъже в помещението. Искаше да е близо до вратата.

Настроението на Хекс беше напълно променено.

Ако трябваше да сравни чувствата с дрехи, тя все едно беше заменила памучната си нощница с метална ризница. Застанала до него, прехвърляше нервно тежестта си от единия крак на другия, но и той се чувстваше по същия начин.

Джон се озърна наоколо. В другия край на помещението Рейдж свали обвивката на една близалка, а Ви запали ръчно свита цигара, докато набираше Фюри по телефона. Рив, Тор и Зи крачеха напред-назад, а Бъч беше седнал на любимото си канапе, облечен в копринена пижама. Куин стоеше прав в близост до светлосините завеси и очевидно съвсем скоро беше имал сексуално изживяване. Устните му бяха червени, косата му бе разрошена от многократно прокарвани през нея пръсти, а тениската му беше само донякъде прибрана в панталона и висеше отпред.

Което повдигаше въпроса дали ерекцията му все още е набъбнала.

Къде ли беше Блей, зачуди се Джон. И с кого ли се беше забавлявал Куин?

— Ви е получил интересно съобщение, оставено на гласовата ни поща. — Когато Рот заговори, тъмните му очила се насочиха към събралите се, макар че той беше напълно сляп зад тях. — Вместо да ви преразказвам, най-добре той да ви го пусне.

Вишъс пъхна цигарата между устните си, а пръстите му затанцуваха по бутоните на телефона, въвеждайки цифри и пароли.

И после Джон чу гласа. Този противен и гнусен глас.

— Обзалагам се, че не сте очаквали отново да чуете нещо от мен. — Тонът на Леш издаваше мрачно задоволство. — Изненада, нещастници. И познайте какво. Каня се да ви направя услуга. Може би ще ви е интересно да научите, че тази нощ беше осъществено масово приемане на членове в Обществото на лесърите. В една фермерска къща на шосе 149. Случи се около четири сутринта, така че ако си размърдате задниците и поемете натам веднага след падането на нощта, може да ги заварите все още да повръщат из къщата. За ваша информация, носете гумени ботуши… Голяма кочина е. О, и кажете на Хекс, че още усещам вкуса й…

Ви спря записа.

Устните на Джон се отдръпнаха, за да разкрият удължените му кучешки зъби и той издаде беззвучно ръмжене, а картината на стената зад гърба му завибрира. Джордж изскимтя, Рот го потупа успокоително и насочи ножа за писма напред.

— Ще получиш своя шанс за разплата, Джон. Кълна се в гроба на баща си. Но сега се нуждая от ясната ти мисъл.

Беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Да потисне жаждата си за мъст беше като да се опита да обуздае питбул с едната ръка зад гърба.

Хекс се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Разбрахме ли се? — настоя Рот.

Когато най-накрая Джон подсвирна в знак на съгласие, Вишъс изпусна облак дим от устните си и прочисти гърло.

— Не остави конкретен адрес за въпросната касапница. Опитах се да проследя номера, от който се обади, но не стигнах до нищо.

— Имам следния въпрос — намеси се Рот. — Какво става, по дяволите? Той е водач на лесърите. Ако иска да демонстрира, че е най-големият храбрец от всички, хубаво, но на мен не ми прозвуча така.

— Доносничи. — Вишъс угаси цигарата си в един пепелник. — На мен така ми звучи… Макар че не бих заложил топките си за това.

Сега, когато Джон беше обуздал звяра в себе си и беше способен да разсъждава трезво, той беше склонен да се съгласи с Ви. Леш беше егоцентричен и на него можеше да се вярва колкото на гърмяща змия, но ако не можеше да се разчита на морала му, то със сигурност можеше да се заложи на нарцисизма му, а това правеше копелето толкова предсказуемо.

Джон беше сигурен в това до такава степен, сякаш вече го е преживявал и преди.

— Възможно е да е бил отстранен — промърмори Рот. — Татко Омега може би все пак е решил, че синчето не го бива толкова. Или може би новата лъскава играчка на Злото се е повредила. Дали пък няма нещо специфично в странната биология на Леш, което е излязло наяве едва сега? Искам да отидем подготвени, защото може да е капан…

Планът срещна бурната подкрепа на братята, наред с подмятания относно задника на Леш и разнообразието от големи предмети, които щяха да бъдат заврени в него, като най-често споменаваният, но едва ли най-оригиналният, бяха ботуши номер четирийсет и девет.

Например Джон имаше сериозни подозрения, че Рейдж би могъл да паркира понтиака си в задника на Леш. Или поне искаше да го направи.

Боже… Какъв обрат на събитията. Но не беше чак толкова изненадващо, ако онова, което предполагаха, се беше случило в действителност. Омега беше известен със склонността си да подменя главните лесъри най-внезапно и ако Леш наистина бе изритан, обаждането му до Братството, за да покаже среден пръст на баща си, беше прекрасен ход… Особено като се имаше предвид, че лесърите бяха изключително безсилни в първите часове след приемането си и по тази причина не биха могли да отвърнат на удара. Братята можеха да разчистят цялата къща.

Мили боже, помисли си Джон. Съдбата умееше да създава странни партньорства.



Хекс се намираше на ръба на яростта, докато стоеше до Джон в кабинета на Рот, който, ако не бяха бюрото и трона, можеше да бъде объркан с дамски будоар.

Гласът на Леш, звучащ от телефона, я накара да се почувства така, сякаш някой бе изсипал киселина в стомаха й, която направо съсипваше изядения с такава охота сандвич с пуешко.

А и предположението на Рот, че Джон ще се хвърли да защитава честта й, не подобри състоянието й.

— Значи ще атакуваме — заговори Слепия крал. — След падането на нощта всички излизате и…

— Аз ще отида сега — произнесе тя високо и ясно. — Дайте ми пистолет и ножове и ще отида да проверя ситуацията.

Добре. Ако беше активирала ръчна граната и я беше хвърлила насред стаята, едва ли би привлякла повече внимание. Когато емоционалната решетка на Джон потъмня и изпрати послание „О, не, няма да го направиш“, тя започна да отброява секундите до взрива.

Три… две… едно…

— Много любезно предложение — отбеляза галантно кралят, — но мисля, че ще бъде най-добре да…

— Не можеш да ме спреш. — Тя отпусна ръце от двете страни на тялото си… и после си напомни, че не може да го нападне физически. Наистина нямаше как.