— Дадено — отговори.

По лицето му не пролича изненада или задоволство… което й даде да разбере, че каквото и да беше планирал при отрицателен отговор от нейна страна, то беше нещо крайно.

Но после веднага разбра защо той беше толкова спокоен.

— След като всичко свърши, всеки ще поеме по пътя си. Приключваме един с друг.

Кръвта се отдръпна от лицето й и изведнъж краката и ръцете й станаха безчувствени. Което беше глупава реакция. Предложението му беше възможно най-добрата уговорка и най-добрият изход от ситуацията. Двама бойци щяха да работят заедно и когато постигнеха целта си, между тях не беше нужно да остава каквато и да било връзка.

В действителност, след края на кошмара с Леш, тя си беше представяла бъдещето именно по този начин. Да се добере до кучия син и го убие. А после да приключи с това фиаско, наречено живот.

Бедата беше… че така ясните й по онова време планове постепенно се бяха размили. По пътеката, която беше начертала в ума си, когато се беше освободила, постепенно се бяха появили препятствия, нямащи нищо общо с намеренията й, а по-скоро с голия мъж срещу нея.

— Добре — произнесе дрезгаво. — Става.

Това вече предизвика реакция у него. Тялото му се отпусна върху нейното и той опря ръце в стената от двете й страни. Когато очите им се срещнаха, тялото й се изпълни с топлина.

Когато ставаше дума за Джон Матю отчаянието й действаше като запалена клечка кибрит в резервоар с бензин. И ако се съдеше по движението на таза му, той се чувстваше по същия начин.

Хекс вдигна ръка и стисна врата му. Тя не беше нежна, когато го придърпа надолу към себе си, нито пък той, когато впиха устни един в друг, а езиците им не толкова се срещнаха, а по-скоро започнаха дуел. Когато тя чу внезапен шум от разкъсване, осъзна, че той беше хванал тениската й и беше съдрал предницата й на две… Голите й гърди изскочиха, докоснаха неговия гръден кош и зърната й се отъркаха в кожата му, а женствеността й жадуваше отчаяно за него. По дяволите с отчаянието, потребността й да го поеме в себе си стигаше по-далече от това. Празнотата, която чувстваше, когато бе далеч от него, беше истинска агония.

Кожените й панталони бяха на земята само след секунда. После с един бърз скок тя се оттласна от земята и обви крака около кръста му. Посегна надолу и го намести, а после заби пети в задните му части и направи проникването реалност. Пенисът му потъна дълбоко и тя го погълна изцяло. Плъзгането му навътре беше достатъчно да я доведе до див оргазъм.

Изживяното облекчение я накара да оголи кучешките си зъби, а Джон прекъсна целувката им и отметна глава назад, за да й предостави вената си.

Ухапването беше неописуемо. Мощта, струяща от него, беше зашеметяваща. Тя я поглъщаше със силни засмуквания, а той се движеше в нея, като отново я беше довел до ръба на екстаза и беше готов да я запрати надолу в един луд полет, който нямаше да завърши с твърдо приземяване… Последва я в този божествен скок без парашут, а възбудата му потръпваше в нея, достигнал до оргазъм.

Имаше една много кратка пауза… И после Джон отново започна да се движи… Не, носеше я към леглото в тъмната стая, а крачките му го караха да прониква по-дълбоко в нея и после да се отдръпва леко.

Тя се стараеше да запомни абсолютно всяко усещане, като складираше всичко дълбоко в съзнанието си, правейки мига вечен, благодарение на съкровището, наречено памет. И когато той се настани върху нея, тя направи същото като него — предложи му вената си и така те щяха да се превърнат в най-могъщия възможен екип.

Партньори.

Просто не постоянни.

52.

Докато Джон проникваше в Хекс, през съзнанието му набързо премина спомена за онзи миг в банята, когато беше чакал тя да се съгласи с предложението му.

Със сигурност беше звучал много твърдо, но истината беше, че нямаше как да повлияе на решението й. Тя или щеше да се съгласи, или нямаше да го стори и ако не го беше направила, той не би могъл да предприеме нищо. Не разполагаше с никакви средства за принуда.

До този извод беше стигнал, докато беше седял на дивана с Тор и се беше преструвал, че гледа телевизия. През целия ден в главата му беше звучал гласът на Ривендж, отново и отново. „Финалът на нейната игра не включва никого другиго освен самата нея.“ Джон не беше глупак и не беше склонен да се остави чувствата му да продължат да го парализират. Имаха работа за вършене и щяха да се справят по-добре, ако си сътрудничеха. Все пак не преследваха какъв да е лесър.

А и историята на тях двамата беше написана на езика на стълкновението. Постоянно се сблъскваха един с друг и после рикошираха на разстояние… за да бъдат отново привлечени един от друг. Тя беше неговият пирокант и той не можеше да промени този факт. Но със сигурност можеше да пререже въжето за бънджи, което го измъчваше така. Искаше му се тази татуировка да не беше постоянна. Но поне беше на гърба му и не му се налагаше да я гледа. Както и да е. Щяха да се разправят с Леш и после всеки да поеме по пътя си.

А междувременно? Е…

Джон остави мислите му да отлетят и се отдаде на вихрения секс, а също и на прекрасния вкус в устата си, докато се хранеше. Долови лек аромат на обвързване, излъчващ се от кожата му, но реши да се откъсне от действителността. Нямаше намерение да допусне съзнанието му да се обърка напълно заради този мирис на наситени силни подправки. Нито миг повече.

Обвързаният вампир бе като осакатен без своята шелан, това беше самата истина… И една огромна част от него винаги щеше да остане нейно притежание. Но той щеше да продължи да живее. Той беше от оцеляващите.

Докато се движеше в здравата хватка на Хекс, членът му беше втвърден до крайност. Скоро у него се надигна нова вълна и той се изля в нея. Отдели се от вената й, облиза дупчиците с език, а после впи устни в едната й гърда. С крак раздели бедрата й още повече и после се превъртя по гръб, така че Хекс се озова отгоре му. Тя пое нататък, като опря длани в раменете му и започна да движи ханша си, а стегнатият й корем се напрягаше и отпускаше при всеки тласък. Той изруга безмълвно и сграбчи здраво бедрата й, а мускулите й потръпнаха в хватката му. Но той не спря дотам. Ръцете му се придвижиха нагоре до мястото, където краката й срещаха тялото.

Палецът му се плъзна към сърцевината й и започна да я милва с кръгови движения. На приглушената светлина, идваща от банята, той я наблюдаваше как изви тяло и впи зъби в долната си устна в опит да сподави вика си. Искаше да й каже да извика с пълно гърло, но нямаше време да оспорва дискретността й… Отдаде се на собствения си оргазъм и затвори плътно очи, докато потръпваше под нея.

Дишаше учестено и почувства, когато тя спря, за да си поеме въздух… А после смени позата си.

Когато отвори очи, той едва не достигна до нов оргазъм. Тя се бе отпуснала назад и бе легнала върху краката му, балансирайки тежестта си върху прасците му. Бе поставила стъпалата си от двете страни на тялото му и пред него се бе разкрила зашеметяваща гледка… И това беше преди тя да започне да се движи. Гледката на масивния му и влажен член, почти излязъл от гънките й, го запрати в поредния оргазъм.

Тя не спря.

Той и не искаше.

Джон искаше да наблюдава как се сливат в едно, да вижда върховете на гърдите й и да се възхищава на овладяната сила на тялото й, докато тя го поемаше дълбоко в себе си. Искаше да остане пленен от нея… Завинаги.

Но именно в това се състоеше проблемът му с нея и на него щеше да бъде сложен край тук и сега. Достигнаха до оргазъм заедно, той беше стиснал здраво тънките й глезени, докато тя произнасяше с наслада името му.

Дълго време след това се чуваше единствено учестеното им дишане, а студеният въздух галеше сгорещените им тела.

С леко движение тя се отдели от него и после прехвърли крак над главата му, за да стъпи на пода до леглото, без да издаде и звук. Когато погледна към него през рамо, гърбът й елегантно се изви.

— Може ли да използвам душа ти?

Той кимна и тя се запъти самоуверено с големи крачки към банята му… и въпреки че току-що бяха свършили, той изпита неустоима потребност да я обладае в гръб.

Миг по-късно се чу шумът от душа… И после прокънтя гласът й.

— Полицията е открила мястото.

Това накара Джон да скочи от леглото, жаден за още информация. Влезе в банята, а тя се завъртя под душа и изви гръб, за да изплакне шампоана от косата си.

— Къщата беше пълна с ченгета, но новите членове бяха скрити като мен… Всичко, което полицаите намериха, беше кръв в количества, достатъчни, за да се боядиса къщата в червено. Нямаше и следа от Леш, но по пътя мина кола с нещо зад волана, миришещо на бебешка пудра. Обадих се на Рив, продиктувах му регистрационния номер, за да го предаде на Вишъс. След малко ще отида при Рот и ще му докладвам.

Когато тя погледна към него, той изписа:

— Ще се върнем в мига, в който падне нощта.

— Точно така.



Куин се събуди сам, тъй като беше отпратил Лейла обратно от Другата страна, след като си бяха поиграли още малко. Беше се канил да я помоли да си върви незабавно, но прегръдката за сбогуване беше довела след себе си други неща…