Когато я погледна, тя се взираше в него от мястото си. Боже… Наистина беше красива на светлината, идваща от таблото на колата. Слабото й лице беше изцапано с черна лесърска кръв, но страните й бяха румени, а очите й блестяха по особен начин. Това беше нейната вечер, помисли си той. Беше й се насладила.

Тя наистина беше съвършената жена.

— И колко успяхме да унищожим? — изписа в опит да потисне мислите на разнежения лигльо в себе си.

— Дванайсет от новоприетите, както и двамата убийци, които дойдоха от полето заедно с пора. За съжаление не можахме да открием никъде новия водач… така че е твърде вероятно малкият мръсник да е избягал в мига, в който проникнахме в къщата, и да е взел няколко от новобранците със себе си. О, и Бъч вдиша всички поразени, с изключение на двама.

— Ти поне се справи с единия от тях.

— Всъщност и двамата бяха мои. — Очите й се задържаха върху него. — Това притесни ли те? Да ме видиш… в действие.

Тонът й предполагаше, че се е случило именно това и че не го вини, ако се чувства отвратен. Само че тя грешеше.

Джон пребори болката си и поклати глава, а после изписа с ръце.

— Ти притежаваш невероятна сила. Ако съм изглеждал шокиран… то е защото никога преди не бях виждал някой от твоя вид в действие.

Лицето й се напрегна едва забележимо и тя се загледа навън през прозореца. Той я докосна по ръката и изписа:

— Това беше комплимент.

— Да, извинявай… Просто това „твоят вид“ винаги ме кара да се чувствам зле. При мене всичко е наполовина, което означава, че не съм от никой вид. — Тя бързо смени темата. — Както и да е. Докато беше в безсъзнание, Ви проникна в базата данни на колдуелската полиция чрез телефона си. Те също не са открили никакви документи за самоличност в къщата, така че нямаме нищо друго, освен адреса, отговарящ на регистрационния номер на хондата. Обзалагам се, че…

Докато тя продължаваше да говори, той остави думите й да се реят около него. Знаеше много добре какво е да не си от никой вид.

Още едно сходство помежду им.

Затвори очи и отправи молитва, до който и да го чуваше. Помоли се да спре да се сблъсква със знаци, че са създадени един за друг. Беше гледал този филм, беше си купил саундтрака, рекламна тениска и шапка, както и книгата с историята на заснемането му. Беше наясно с всички причини, поради които си пасваха перфектно. Но така, както виждаше ясно допирните им точки, още по-ясно разбираше, че бяха прокълнати винаги да бъдат разделени.

— Добре ли си?

Гласът на Хекс беше нежен и идваше от много близо. Той повдигна леко клепачи, за да установи, че тя се намираше почти в скута му. Очите му обходиха лицето й и облеченото й в кожа тяло. Болката и усещането, че времето им заедно изтича, го накараха да захвърли настрана задръжките и да изпише онова, което в действителност се въртеше в съзнанието му.

— Искам да бъда в теб, когато се върнем обратно в имението. Веднага щом поставят превръзка на проклетия ми крак, искам да се озова в теб.

Ароматът, който се разнесе от нея и достигна до ноздрите му, показваше, че и тя бе на същата вълна.

И така, поне едно нещо, ако не се броеше пенисът му, сочеше в посока нагоре.

57.

На втория етаж в къщата на Елиаху Ратбун, Грег Уин се опитваше да отвори с два пръста вратата на стаята, която вече обитаваха двамата с Холи, като се молеше искрено да не изпусне горещото кафе в краката си. Той лично беше напълнил двете чаши с напитката, приготвена от него с кафеварката за гости на една помощна масичка в дневната.

Така че само Бог знаеше какъв вкус имаше.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Холи, вдигнала поглед от лаптопа.

— Не. — Той ритна вратата, за да я затвори, и се запъти към леглото. — Справих се.

— Толкова си мил.

— Почакай първо да го опиташ… Наложи се да импровизирам с твоето — каза той и й подаде чашата със светлокафява течност. — Нямаха пълномаслено мляко, каквото поръча вчера на закуска. Така че отидох в кухнята и взех полуобезмаслено и сметана и ги смесих, като се опитах да докарам цвета. — Той кимна към монитора. — Какво мислиш за кадрите?

Холи погледна надолу към чашата, която държеше над клавиатурата. Беше се изтегнала на леглото, с гръб, облегнат на рамката, анализирайки данните, които се бяха превърнали в негова фиксидея… Изглеждаше толкова секси и съсредоточена.

А също и изпълнена с недоверие към онова, което й бе дал.

— Виж — каза той. — Просто го опитай… Ако е толкова лошо, ще събудя проклетия иконом.

— О, не в това е проблемът. — Тя наведе русата си глава и той я чу как отпива. Последвалият стон на задоволство надмина надеждите му. — Идеално.

Грег заобиколи леглото и седна върху завивката до нея. Отпи от собствената си чаша и реши, че ако се случеше нещо с кариерата му в телевизията, можеше да се преквалифицира в барман.

— Е… Хайде, кажи ми, какво мислиш за кадрите?

Той кимна към монитора и онова, което вървеше на него в този момент. Беше запис от предишната нощ, в който един силует преминаваше през дневната и се запътваше към входната врата. Можеше да е някой огладнял гост, станал за среднощна закуска, както беше постъпил самият Грег… ако се пренебрегнеше факта, че фигурата се беше дематериализирала през дървената плоскост. Просто беше изчезнала.

Беше същата сянка, заснета пред спалнята й първата вечер. Не че му допадаше да мисли за този случай. Или пък за нейния сън.

— Не си обработвал записа, нали? — попита Холи.

— Не.

— Боже…

— Знам. И докато бях долу, получих имейл. Всички са полудели по пилотните кадри… Сега само трябва да се молим това нещо да се появи след една седмица, когато ще излъчваме на живо. Сигурна ли си, че кафето ти е добро?

— О, да… Невероятно е. — Холи му хвърли поглед над ръба на чашата. — Преди никога не съм те виждала такъв.

Грег се облегна на възглавницата и не можеше да не се съгласи с нея. Беше трудно да каже какво се бе променило. Нещо вътре в него обаче беше различно.

Холи отпи отново.

— Наистина изглеждаш различен.

Той не беше сигурен какво да отговори и реши да се придържа към служебните въпроси.

— Никога не съм вярвал, че духовете наистина съществуват.

— Наистина ли?

— Да. Съвсем наясно си колко пъти съм нагласявал нещата. Но в тази къща… Казвам ти, тук има нещо и бих дал всичко, за да се кача на третия етаж. Сънувах някакъв откачен сън как отивам там… — Внезапно главоболие прекъсна потока на мислите му, той потърка слепоочията си и реши, че е преуморил очите си, защото бе прекарал последните седемдесет и два часа пред компютъра. — На тавана става нещо, повярвай ми.

— Икономът каза, че е забранено да се качваме.

— Да.

И той не искаше да го дразни прекалено. Имаха толкова много добър материал. Не им беше нужен още… И нямаше смисъл да проиграват шанса си. Последното, от което се нуждаеха, бе да обтегнат отношенията си с управата на хотела толкова скоро преди датата на живото предаване.

А и беше повече от ясно, че съвършеният иконом не ги харесваше.

— Ето, нека ти покажа отново… Тази част наистина ме поразява. — Грег се протегна и пусна файла отначало, за да видят отново как фигурата изчезва през масивната врата. — Това е направо невероятно, нали? Искам да кажа… Някога очаквала ли си да видиш нещо такова?

— Не, не съм.

Нещо в звученето на гласа й го накара да обърне глава. Холи се взираше в него, а не в екрана и притискаше чашата до сърцето си.

— Какво? — попита той и погледна да провери дали не беше разлял кафе върху ризата си.

— Всъщност става дума за кафето.

— Лош остатъчен вкус ли?

— Не, ни най-малко. — Тя се засмя леко и отпи още една глътка. — Никога не съм мислила, че помниш как пия кафето си, а още по-малко, че би си направил труда да ми го приготвиш. И преди никога не си ме питал за мнението ми по служебните дела.

Боже… Беше напълно права.

Тя вдигна рамене.

— И трябва да призная, че не съм изненадана, задето никога не си вярвал в онова, което вършим. Радвам се, че това се промени.

Неспособен да издържи погледа й, Грег вдигна очи и погледна към прозореца в далечния край на стаята. Меките отблясъци на луната на фона на тъмното нощно небе бяха едва видими през дантелените завеси.

Холи се покашля.

— Съжалявам, ако те карам да се чувстваш неловко.

— О… Да… Не. — Той се протегна и хвана свободната й ръка, като я стисна леко. — Чуй ме. Има нещо, което искам да знаеш. — Той почувства как тя се напрегна… А това ги правеше двама. Изведнъж той също се почувства притеснен.

Грег прочисти гърлото си в напрегнатата тишина.

— Боядисвам си косата.

Последва пауза… Или поне от негова страна. Защото Холи избухна в смях, онзи весел и палав кикот, предизвикан от чувство на облекчение. Наведе се към него и прекара пръсти през черните му кичури.