Все пак не можеше да се очаква от доктор Джейн да спре по средата на операцията, за да се погрижи за страничен наблюдател, страдащ от параноя. Или пък от сътресение на мозъка, защото въпросният идиот е припаднал.

— Вероятно така ще е най-добре — произнесе той с устни.

Хекс се откъсна от него и започна да прави стъпка след стъпка към вратата, за да пусне вътре Джейн и Елена. Докато се разминаваше с лекарката, Хекс сграбчи ръката й.

— Моля те… — Боже, какво трябваше да й каже?

Доктор Джейн кимна.

— Ще се погрижа за него. Не се тревожи.

Хекс потръпна и се зачуди как щеше да понесе чакането в коридора. Доколкото се познаваше, докато минутите се точат до безкрайност, щеше да си представя как Джон крещи безмълвно от болка и как на доктор Джейн й се е наложило да ампутира целия му крак.

— Хекс… Ще възразиш ли да ти предложа нещо? — обърна се към нея доктор Джейн.

— Удари ме. Да… Удари ме. Един добър ъперкът може и да ми помогне да се стегна.

Доктор Джейн поклати глава.

— Защо не дойдеш да гледаш?

— Какво?

— Остани тук, наблюдавай какво правя и как го правя. Не си единствената, която се ужасява от подобни ситуации… И обикновено това си има своите причини. Но фобиите са просто фобии. Независимо дали са свързани със самолет, зъболекар или лекар… И терапията с опознаването действа. Разбули мистерията и така ще изгубиш усещането, че не държиш нещата под контрол. Страхът вече няма да може да те завладее по същия начин.

— Добра логика. Но какво ще стане, ако припадна?

— Можеш да седнеш, ако се почувстваш замаяна, или пък да излезеш, когато пожелаеш. Задавай въпроси и надничай над рамото ми, ако имаш сили за това.

Тя хвърли поглед към Джон и утвърдителното му кимване определи решението й. Щеше да остане.

— Нужна ли ми е операционна униформа? — попита тя, като гласът й прозвуча чужд дори в собствените й уши. По дяволите, беше толкова писклив. Още малко и щеше да започне да плаче по време на телевизионните реклами и да си лакира ноктите. И да си води дневник.

— Да. Искам те в зелено. Последвай ме.

Когато се върнаха след пет минути, доктор Джейн я отведе до умивалника, подаде й запечатан пакет, в който имаше напоена с препарат гъба, и й показа как да измие ръцете си като професионалист.

— Добра работа. — Лекарката спря водата чрез педал на пода. — Няма да ти трябват ръкавици, защото няма да докосваш откритата рана.

— Позна. Я ми кажи, намира ли ти се носилка наблизо, в случай че се гътна?

— Ей там, в ъгъла е, и да знаеш, умея да свестявам. — Доктор Джейн нахлузи сини ръкавици и се приближи до Джон. — Готов ли си? Ще ти направя пълна анестезия. Като се има предвид къде е куршумът, ще се наложи да направя сериозен разрез и няма как да поставя достатъчно силна местна упойка.

— Давай райския газ, докторе — изписа Джон.

Доктор Джейн положи ръка на рамото му и се взря дълбоко в очите му.

— Ще те оправя, не се тревожи.

Хекс се намръщи и осъзна, че изпитва страхопочитание към тази жена. Да притежава такава самоувереност и сигурност, като се имаше предвид ситуацията, бе нещо наистина невероятно. Ако доктор Джейн не си свършеше работата както трябва, Джон можеше да се окаже в далеч по-лошо състояние, отколкото бе сега. Но ако се справеше добре, той щеше да е като нов.

Това е власт, помисли си Хекс. И пълна противоположност на онова, която вършеше тя в своята професия… Ножът в нейната ръка представляваше един коренно различен инструмент. И в никакъв случай не носеше изцеление.

Лекарката започна да обяснява всяко едно от действията си, а гласът й беше уверен и спокоен.

— В една човешка болница задължително би присъствал анестезиолог, но вие, вампирите, оставате доста стабилни под тежка упойка… Тя ви вкарва в някаква форма на латентност. Не разбирам точно как действа, но това прави работата ми много по-лесна.

Докато тя говореше, Елена помогна на Джон да съблече тениската и кожените си панталони, които доктор Джейн беше разрязала, а после сестрата разстла синя тъкан върху голото му тяло и включи системата.

Хекс се опита да накара очите си да спрат да се стрелкат наоколо, но без особен успех. В помещението имаше прекалено много заплахи, всички тези скалпели, игли и…

— Защо? — попита Хекс, като си наложи да се концентрира върху разговора. — Имам предвид на какво се дължи тази разлика между видовете?

— Нямам представа. Вашето сърце се състои от шест камери, а нашето едва от четири. Вие имате два черни дроба, а ние само един. Вие не боледувате от рак или диабет.

— Не знам много за рака.

Доктор Джейн поклати глава.

— Бих искала да можехме да го преборим при всеки, у когото бъде открит. Ужасяващо заболяване, повярвай ми. В най-общи линии, налице е мутация на клетките…

Лекарката продължи да говори, докато отделяше и подготвяше необходимите й инструменти, лежащи върху масата от неръждаема стомана, която бе поставена до Джон. Когато кимна към Елена, тя отиде до главата на Джон и покри лицето му с прозрачна пластмасова маска. Доктор Джейн отиде до системата на Джон, като държеше в ръка спринцовка, пълна с нещо млечнобяло на цвят.

— Готов ли си, Джон?

Той даде знак с два вдигнати палеца и тя натисна буталото. Джон хвърли поглед към Хекс и примигна. И после угасна като лампа.

— Първото нещо е дезинфекцията — обясни доктор Джейн, отвори един пакет и извади отвътре тъмнокафява гъба. — Защо не застанеш срещу мен? Това е бетадин. Същото, с което измихме ръцете си, само че не е във формата на сапун.

Докато лекарката натриваше мястото около огнестрелната рана с размах, при което придаваше на кожата на Джон червеникавокафяв цвят, Хекс заобиколи замаяно. Всъщност тази позиция беше по-добра. Намираше се точно до оранжево кошче за биологични отпадъци… Така че ако се наложеше да повърне, можеше спокойно да го направи.

— Причината, поради която куршумът трябва да бъде отстранен, е, че ще започне да създава проблеми в бъдеще. Ако той не беше така активен, може би щях да го оставя. Но в случая става въпрос за воин, затова ще избера по-консервативния метод. А и раните ви зарастват така бързо. — Доктор Джейн хвърли гъбата в кошчето до Хекс. — На базата на предишния ми опит с вас знам, че всяко нараняване се е регенерирало следващата вечер.

Хекс се почуди дали лекарката или сестрата бяха наясно, че подът под краката им се движеше, образувайки вълни. Защото тя със сигурност имаше усещането, че стоят на палубата на кораб. Бърз поглед към жените й показа, че те бяха стабилни като скали.

— Ще направя разрез. — Доктор Джейн се наведе над крака със скалпел в ръката. — Ето тук. Онова, което ще видиш непосредствено под кожата, е свързваща тъкан, която е най-външната твърда обвивка, поддържаща тялото ни в едно цяло. При средностатистическото тяло под нея бихме имали мастни клетки, но Джон е в отлична форма. Така че следват мускулите.

Хекс имаше намерение да се наведе и да погледне по-отблизо… Но остана неподвижна.

Доктор Джейн направи нов разрез с острието и обвиващата тъкан се отдръпна, за да изложи на показ наситенорозовите мускулни влакна… В които имаше дупка. Докато се взираше в раната, Хекс изпита желание да унищожи онзи убиец още веднъж. И Рейдж наистина се оказа прав. Няколко сантиметра по-нагоре и вляво и Джон щеше да бъде…

Май е по-добре да не започвам с това, помисли си тя и смени позата си, за да вижда по-добре.

— Сукция — нареди доктор Джейн.

Чу се съскащ звук и Елена постави на мястото малка бяла тръбичка, която да изсмуче кръвта.

— Сега ще използвам пръста си, за да опипам… Понякога прекият контакт е най-добър…

В крайна сметка Хекс изгледа цялата операция. От начало до край, от първия разрез до последния шев, както и самото отстраняване на куршума.

— Това е — обяви доктор Джейн около четирийсет и пет минути по-късно.

Елена направи превръзка на крака на Джон, а лекарката смени течността, която се вливаше във вените му. Хекс взе куршума от тавичката и го огледа. Беше толкова малък. Наистина малък. Но способен да създаде смъртоносни поражения.

— Добра работа, докторе — произнесе тя сурово и пъхна нещото в джоба си.

— Нека го събудя, за да погледнеш в очите му и да се увериш, че наистина е добре.

— Нима умееш да четеш мисли?

Когато лекарката вдигна очи, в тях личеше много познание.

— Не. Просто имам богат опит със семействата и приятелите на пациентите. Имаш нужда да надникнеш в очите им, преди да можеш да си поемеш въздух дълбоко. И той ще се чувства по същия начин, когато погледне лицето ти.

Джон се върна в съзнание около осем минути по-късно. Хекс засече времето, като следеше часовника на стената. Когато той повдигна клепачи, тя беше плътно до него и държеше ръката му.

— Хей… Върна се.

Джон беше уморен, което се очакваше. Но яркосините му очи си бяха същите и начинът, по който стисна ръката й, не оставяше никакви съмнения… Той беше на линия, при това изпълнен със сила.