Угаси осветлението… Цялото.

Подвластни на мислената му команда, флуоресцентните лампи на тавана взеха да гаснат една след друга, като се започна от намиращите се директно над тях, а после и останалите. Когато всичко потъна в непрогледен мрак, той започна да действа бързо, както и тя. Знаеха, че доктор Джейн и Елена щяха да бъдат ангажирани с почистването на операционната поне още половин час. А в имението тъкмо сервираха Последното хранене, така че никой не тренираше, нито се канеше да тренира, нито пък взимаше душ в съблекалнята.

Имаха малко време на разположение. Но затова пък беше тъмно.

Въпреки разликата в ръста им, която, макар Хекс да беше висока почти метър и осемдесет, пак се равняваше на близо двайсет сантиметра, той откри устните й, сякаш бяха осветени с прожектор. Целуна я страстно и плъзна езика си навътре, а тя простена тихо и го прегърна през раменете.

В този прекрасен момент, който сякаш излизаше извън времето и пространството, в който сякаш бяха забравили за разделния път, по който смятаха да поемат, Джон позволи на инстинкта си на обвързан вампир да излезе на свобода и да изживее онова, което си бе пожелал във фермерската къща… В онзи момент, когато кинжалът в ръката й бе разцепил въздуха… и бе спасил живота му.

Дланта му се насочи към гърдите й и потърка с палец твърдото зърно, като копнееше устата му да последва пръстите му. Добре че беше оставила якето и оръжията си във фоайето на къщата, така че единствената преграда между него и тялото й беше само тениската й.

Искаше му се да я разкъса както при последния път, но тъй като това беше просто едно кратко изживяване, докато успееха да се доберат до уединението на неговата спалня, се въздържа. Вместо да хване тъканта и да я съдере, той пъхна двете си ръце отдолу и я вдигна, така че двете й гърди изскочиха навън. По дяволите… Тя не носеше сутиен дори по време на битка и по някаква причина това го възбуди до крайност. Не че му трябваше допълнителен стимул, когато ставаше дума за нея.

Когато звукът от целувките им проехтя наоколо, той започна да подръпва леко зърната й, които бяха готови за устните му и притисна члена си към нея. С радост забеляза, че тя разтълкува сигнала му, който той дори не осъзнаваше, че изпраща, и плъзна ръка надолу по корема му…

Джон отметна глава назад, когато от интимното й докосване по гръбнака му сякаш премина силна вълна от електричество.

Хекс го притисна към стената на тунела по-бързо, отколкото би могъл да произнесе „чукай ме здраво“ и той почувства хладния въздух, когато тя разтвори халата му. Устните й се спуснаха надолу по гърдите му, а кучешките й зъби оставяха двойка следи, които караха всеки нерв в тялото му да трепти, особено онези на върха на възбудата му.

Джон нададе безмълвен вик, когато топлата й влажна уста достигна до това нагорещено и твърдо място, плъзна се по него и го пое изцяло, като го обгърна с топлина и го засмука. Когато се отдръпна от него, тя го направи бавно и плавно… А после го загали с език. По време на съблазнителната й игра, очите му бяха отворени, но заобикалящата ги тъмнина го караше да се чувства, сякаш бе стиснал здраво клепачи… И о, боже, слепотата не му пречеше в тази ситуация. Можеше ясно да си представи как изглеждаше тя, коленичила пред разтворените му крака с тениска, вдигната над гърдите й, а главата й се движеше напред и назад. И гърдите й вероятно се полюляваха съблазнително при всяко движение.

Докато шумно вдишаше и издишаше въздуха през разтворените си устни, Джон имаше чувството, че тежестта му е разпределена равномерно между ранения и здравия крак, но не усещаше нищо друго освен онова, което тя правеше с него. Със същия успех можеше да избухне в пламъци и нямаше да разбере или да се впечатли.

Той всъщност вече гореше… и пламъците ставаха все по-горещи, заради ритъма, който тя налагаше. Потъркване и засмукване, потъркване и засмукване. Тялото на Джон се изви, той притисна длани здраво в стената и стигна до оргазъм. После я придърпа, за да я изправи на крака и я целуна продължително и страстно… в желанието си да й покаже, че смята да й върне услугата. Хекс засмука долната му устна и нарочно я гризна. Облиза малката драскотина, която бе направила и изкомандва:

— В леглото. Веднага!

Разбрано.

Джон нареди със силата на мисълта си лампите по тавана отново да светнат и двамата с Хекс само дето не се затичаха към къщата. Интересно, че раненият крак не му създаваше никакви проблеми.



Блей остана извън стаята, предоставена на Сакстън по време на храненето му и след него, но не му беше разрешено да напуска имението. Според Древния закон братовчедът на Куин беше приет като негов гост в дома на Първото семейство и по тази причина според протокола той беше длъжен да остане в къщата.

Ако можеше да се сражава заедно с останалите, поне щеше да се чувства пълноценен и щеше да убие времето по-бързо.

След пристигането на Фюри и Селена и кратката церемония по представянето им, той беше отишъл в собствената си стая и бе опитал да се успокои, като я подреди. За нещастие слугинските задължения му бяха отнели само две минути — премести книгата, която в момента четеше, върху нощното шкафче и извади чифт черни чорапи от чекмеджето с цветните и ги сложи при побратимите им в долното чекмедже. Едно от проклятията да си така подреден бе, че никога няма много за подреждане.

Наскоро си беше подстригал косата. Ноктите му бяха изрязани. Благодарение на факта, че вампирите имаха косми единствено по главата, нямаше много за вършене и в тази област.

Обикновено когато имаше време за убиване, се обаждаше вкъщи, за да провери как са родителите му, но предвид всичко, което се въртеше в главата му, определено не беше добра идея да набира номера на защитената семейна къща. Не умееше да лъже, а нямаше нужда да хвърля в ужас майка си и баща си. „Здравейте, още не знаете, но аз съм гей… И се каня да започна да се срещам с братовчеда на Куин“.

„О, и между другото, в момента той е тук.“

„Храни се.“

Мисълта как Сакстън се храни от нечия вена беше толкова привлекателна… Пък била тя и тази на Селена. И въпреки факта, че Фюри беше вътре с тях. Повече от благоприличие, отколкото за защита, разбира се.

Така че нямаше начин дори да се доближи до стаята. Последното, което искаше, беше да получи ерекция пред публика. Блей хвърли поглед към часовника си. Започна да крачи напред-назад. После се опита да гледа телевизия. След това отвори за кратко книгата, чието място беше сменил по-рано.

От време на време получаваше съобщения на телефона си с нова информация от бойното поле, но никое от тях не му помогна да се успокои. Братята винаги изпращаха сведения, така че всеки беше в крак с последната информация и нещата никак не бяха добри. Джон беше ранен, така че двамата с Хекс се намираха в клиниката на доктор Джейн. Проникването във фермерската къща беше минало успешно, но само до известна степен… Смятаният за главен лесър все още беше на свобода и бяха унищожили много, но не всички от новоприетите членове. Адресът, отговарящ на регистрационния номер на онзи уличен състезател, не беше довел до нищо. Напрежението растеше.

Той погледна ръчния си часовник. После този на стената. Боже, беше минало толкова много време, откакто Сакстън и Селена бяха започнали. Защо никой не беше дошъл да го повика, когато бяха приключили?

Ами ако нещо не беше наред? Доктор Джейн беше казала, че травмите не застрашават живота му и че след храненето възстановяването му ще започне по план… Все пак ако беше възможно някой от братята да намери общ език със Сакстън, това беше Примейлът. Фюри обичаше операта, изкуството и добрата литература. Може би са решили да си поговорят след това.

Когато най-накрая собствената му компания му стана напълно ненавистна, той се запъти надолу по стълбите към кухнята, където догените приготвяха ястията за Последното хранене. Опита се да помогне, като предложи да подреди чиниите и приборите, или пък да нареже зеленчуците, или да полее пуйката, която се печеше във фурната, но това така тревожеше прислугата, че се оттегли.

Ако имаше нещо, способно напълно да обърка догените, то това беше опитът да им бъдеш в услуга. По природа те не можеха да понесат някой, на когото служат, да върши нещо друго, освен да се остави да бъде обслужван… Но също така не бяха и в състояние да му откажат каквото и да поиска. Затова преди намесата му да е довела до прегаряне на вечерята и масово самоубийство, той напусна помещението и мина през трапезарията…

Вратата на вестибюла се отвори и после се хлопна, а по мозаечния под на фоайето закрачи Куин. По лицето, ръцете и кожените му панталони имаше червена кръв. Прясна и лъщяща кръв.

Човешка.

Първият импулс на Блей беше да се разкрещи на приятеля си, но се въздържа, защото не искаше да привлича излишно внимание върху факта, че Куин е бил другаде, а не с Джон.

В клиниката на доктор Джейн не се срещаха много представители на Хомо сапиенс. И се предполагаше, че той се е бил с новоприетите лесъри, а тяхната кръв беше черна. Блей се втурна по стълбите и успя да настигне Куин точно пред кабинета на Рот… чиито врати бяха милостиво затворени.

— Какво ти се е случило, по дяволите?

Куин не спря, а само забърза към стаята си. Вмъкна се вътре и явно се канеше да хлопне вратата в лицето на Блей.

Няма да я бъде тази, помисли си Блей и се напъха вътре след него.