— Не знаех. — Не искаше да пита, но трябваше да разбере. — Какво ти направиха?

Тихо ръмжене се изплъзна от устните му.

— Искаш да чуеш подробностите, за да се насладиш на страданието, което ми причини?

— Не! — Ужаси се от това, в което я обвиняваше. — Не мислех, че ще сторят нещо, с което наистина да те наранят. Кълна се, Фюри. Те смятаха, че си прекалено ценен, за да те убият, бяха вложили толкова много пари в теб. За да бъда честна, дори и през ум не ми е минало, че на някой ще му пука за смъртта на Якоб, след това което този кучи син искаше да извърши.

— Но те го направиха — Наведе се по-надолу и погледна към нея. — Измъчваха ме, за да си отмъстят за смъртта му. Причиниха ми огромна болка. Трябваше да се досетиш за това. Все пак си обучен шпионин и успя да избегнеш наказанието за убийството му.

— Просто исках да те спася. Шефът ми обясни, че е въпрос на дни започването на операция за освобождаването ти, ако успея да измъкна онези файлове. Рискувах всичко, когато нахлух в килията, за да спра Якоб да те убие. Излъгах всички в лабораторията, но не и теб. Не съм истински шпионин, а медицинска сестра. — Спря за момент. — Работех в корпоративния офис на Мерикъл, където продавах аспирин, когато един мъж дойде при мен и ми предложи да работя под прикритие. Този агент ми разказа за слуховете, отнасящи се за секретна лаборатория, която тества живи обекти, по-точно хора, с което ме шокира, че компанията е способна на такова нещо.

— Защо? — попита той грубо.

— Едно е когато някои позволяват доброволно да експериментират с нелегални наркотици върху тях — те знаят под какво се подписват, някои от тях са толкова болни, че не губят нищо, когато се съгласяват да поемат такъв риск. Но е съвсем различно, когато хората са принудени против волята си да приемат нещо насила. Слуховете твърдяха, че са затваряли в килии използваните хора. Аз работех за Мерикъл и това ме правеше неволен съучастник в тяхната дейност. Исках да постъпя правилно.

— Какво ти пука за мен или моите хора? Защо рискува живота си, за да ме спасиш?

Ели внимателно обмисли думите си.

— Гледах те от помещението за наблюдение, което открих случайно, няколко дни, след като започнах работа. Всички врати бяха толкова еднакви, затова помислих, че е просто още една стая. През огледалото в килията ти можеше да се наблюдава от другата страна. Понякога се промъквах там, за да те проверявам. — Не спомена, че това беше станало ежедневие, не искаше да научава за манията й да бъде сигурна, че той е добре. — Уважавам куража ти и това, че не позволи да пречупят духа ти. Това, което правеха, е престъпно. Беше чиста случайност, че се оказах там, когато Якоб влезе в килията и заплаши, че ще те убие. Не можех да стоя просто така и да го оставя да го направи.

Фюри се замисли.

— Ти никога не се опита да предотвратиш някое от останалите издевателства. Наблюдава ли, когато натикваха жени в килията ми и ги биеха, за да ни накарат да правим секс? Наслаждаваше ли се на гледката?

Ужасът, който обхвана Ели, я накара да замълчи. Нямаше представа, че докторите бяха вършили подобни неща. Може би защото беше прехвърлена наскоро, ги пазеха в тайна. Якоб не бе единственият, който бе малтретирал Фюри сексуално. Това я накара да се почувства зле. Зачуди се дали щяха да я заставят да прави секс с някой от тях, ако я бяха хванали да шпионира.

— Принуждавали са те да правиш секс? Не знаех. Никога не съм виждала жени в килията ти, когато идвах. Кои бяха те, сестри или техници? Никога не съм чувала за подобно нещо, Фюри, кълна се?

— Те бяха жени от Новите видове. Хората се опитваха от години да ни накарат да се размножаваме. Искаха да създадат още такива като нас, но не успяха резултатно да повторят процеса, използван първоначално при създаването ни. Чух достатъчно, за да разбера още докато бях дете, че докторът, който успешно бе комбинирал човешките гени с животински, е напуснал, като взел своите изследвания и унищожил техните. Затова те искаха да създадат още от нас. Ние остаряваме и те се страхуваха, че ще изчезнем. — Яростта промени гласа му до тихо ръмжене. — Бебе или кученце? Така се шегуваше един от лекарите, присмивайки се над възможността една от нашите жени да забременее. — Ръмженето му се задълбочи. — Опита ли се поне веднъж да спасиш някоя от тях да не бъде принуждавана да прави секс? — Той имаше толкова много причини да мрази. Яростта му, насочена към нея, бе дори по-разбираема.

— Не знаех нищо. Дори не бях виждала жена от Новите видове. Бях техник ниско ниво, с ограничен достъп в лабораторията. Когато по-късно разбрах, че са спасени и жени, бях поразена. Познавах само мъже, Фюри.

— Никога не си питала. Нашите жени понякога са били изнасилвани от техниците. Ядосва ме фактът, че се опита да спасиш мен, а не тях.

— Задавах много въпроси, но ми отговаряха, че не е моя работа. Предупредиха ме да не се бъркам много, да не би в Мерикъл да заподозрат нещо. Шефът ми смяташе, че ще ме убият, ако само опитам да разбера какво точно правеха там, и беше прав.

Ели примигна, за да задържи сълзите, които напираха в очите й. Знаеше, че в името на науката, се вършеха ужасни неща, но това, което бе сторено на Фюри и хората му, я зашемети. Бяха третирани като генетични експерименти, инструменти и нищо повече. Да взима кръвни проби, да инжектира в телата им насила медикаменти и да ги държи заключени беше ужасно, но да чуе, че бяха принуждавани да правят секс, за да се размножават, направо я разболяваше.

— Вярвах, че няма да ме нараниш? Беше ли наясно с това? Забавляваше ли се, когато влизаше в килията ми и не ръмжах насреща ти с оголени зъби? Не исках да те плаша. Беше мила с усмивката си и нежна, когато използваше иглите. Когато уби техника, вярвах, че го стори, за да предотвратиш по-нататъшното ми страдание. — Гласът му стана по-дълбок, а лицето му се напрегна. Произнасяше всяка дума бавно и внимателно. — Но ето, че ти ме остави, за да ме измъчват заради твоето престъпление. Те ме биха с камшик, като се редуваха. Някои от тях бяха приятели на Якоб. Не им беше позволено да ме убият, но ми причиниха много страдание.

Сълзи се стичаха по лицето на Ели.

— Съжалявам, аз… — Знаеше, че каквото и да каже, не може да смекчи омразата му към нея, но трябваше да опита. — Не знаех, че са постъпили така с теб. Мислех, че само Якоб ти има зъб, след като му счупи носа. Знаех, че си прекалено ценен за тях, за да те убият. Нямах представа, че са извършвали експерименти и опити да ви размножават. Мислех, че ще бъдеш в безопасност достатъчно дълго, докато измъкна доказателствата и помощта дойде. Нямаше да им кажа, че ти си го убил, ако знаех, че ще те накарат да страдаш.

Кучешките му зъби се показаха, когато разтвори устни.

— Да не би да очакваш да ти благодаря? Не им позволи да ме изнасилят и убият. Трябва ли да ти благодаря и за часовете, които ме измъчваха?

— Не. — Може би, замълча объркана. — Жив си и не беше изнасилен. Това не се ли брои? Когато се случи, не съм седяла безучастно. Рискувах живота си, нахлувайки в килията, за да те спася. Имах намерение да ги накарам да мислят, че си го убил при самозащита, не съм искала да те карам да страдаш. Трябваше да го направя, Фюри. Моля те, опитай се да разбереш. Доказателствата, които измъкнах, се оказаха решаващи, за издаването на заповед за обиск и намирането на хората ти. Ако бях казала на охраната, че аз съм убила Якоб, никога нямаше да ми позволят да изляза. Щях да умра, а ти все още щеше да си затворен в килията. Това нищо ли не означава за теб?

Той си пое дълбоко дъх, очевидно се беше успокоил, след като ръмженето му бе спряло.

— Едно извинявай, не може да промени събитията, които ми се случиха, нали? Не връща обратно това, което ми направи или колко предаден се почувствах. Вярвах ти, но все пак платих за твоите действия. Не смятам да те убивам, но ще те накарам да изпиташ какво е да си унижен и безпомощен.

Фюри се измъчваше, че е бил толкова глупав да й вярва. Охраната дори му се подиграваше, точно преди инцидента, че не й се зъби, когато влизаше при него.

Беше понесъл жестоките им думи и обвинения, че иска да я яхне, безмилостните им шеги, че тя няма никога да пожелае животно като него да я чука, но въпреки това се бе превърнала в негова слабост. След този ден, чувството за предателство се бе задълбочило. Беше прекарал месеци да я мрази, спомняйки си за мъченията, които бе понесъл заради нея. Беше го зарязала на пода, като изпрати охраната да го прикове към стената, където мъченията бяха продължили отново.

Хората бяха лъжливи и жестоки създания. Веднъж вече беше подценил Ели. Болезненият спомен за действията й късаха сърцето му. Никога повече нямаше да й позволи да го подлъже с измамното чувство за доверие.

Всеки човек, за когото го бе грижа, го беше предал. Спомни си своето детство. Почти беше смятал д-р Вела за своя майка. Тя му даваше сладки, рядък жест, който чакаше с нетърпение. Щеше да направи всичко за нея. Беше му казала, че може да извоюва свободата си, ако се научи добре да се бие. Дори записа на видеокасета какъв ефект имат медикаментите върху тялото му.

Беше грешка да го лъже, за да го накара да се подчинява. Когато дойдоха, за да го отведат в друга лаборатория, тя му се присмя колко наивен и изключително глупав е бил.

След което адът се беше отворил. Учиха го как да издържа на болка. Мъченията продължиха, докато порасна. Всички спомени се върнаха — побоят, който беше понесъл, докато се опитваха да създадат лекарства, за да лекуват хората по-бързо; болката и медикаментите, с които го тъпчеха, почти го бяха убили.

Тогава в охраната работеше една жена, която му обеща, че ще му помогне да избяга. А той беше млад и ръководен от страст, все още се срамуваше колко много бе искал да яхне жената. Името й оставяше горчив вкус в устата му. Мери бе отключила веригите и той я бе последвал, надолу по дългия коридор, право в капана, който му бяха устроили, за да тестват уменията му да се бие срещу дузина въоръжени мъже.