Бяха го удряли с палки и бяха стреляли по него с електрошоково оръжие, а Мери бе подвиквала одобрително на охраната, докато той се бореше да оцелее. След което беше клекнала до окървавеното му тяло и поклатила леко глава. Думите, които каза, убиха нещо в него.

„Наистина ли си помисли, че искам да ме докоснеш? Ти не си нищо друго, освен обикновено животно, 416 — бе се усмихнала на мъжете около нея и докато се бе изправяла, бе добавила: — Жалко, че не можем да го убием. Отведете го обратно в килията. Записа ли всичко с камерата, Майк? Доктор Трент ще бъде впечатлен колко много издържа този път. Един от лекарите има ново лекарство. Ще му го инжектират, за да видят дали процесът за възстановяване на раните може да се ускори. Добра работа, момчета.“

След нейните думи бе изгубил съзнание, но ако не беше, щеше да се опита да я убие. Искаше да си отмъсти на всеки, който го бе наранил, предал или излъгал.

Ели го гледаше с големите си, изплашени красиви очи. Ако сега не беше срещу него, дали щеше да му се подиграва колко глупав е бил да й се довери? Беше ли се шегувала с останалите за това, че 416 не я мрази?

— Ще стоя далеч от теб, ако ме пуснеш. Нали това искаш? Ще напусна работа и ще се махна от Хоумленд — каза тя с надежда в очите. — Никога няма да ме видиш отново.

Обхвана го ярост. Ако наистина съжаляваше за постъпката си, тя щеше да приеме наказанието, което бе измислил, за да му се отплати. Така постъпваха хората, които имаха чест. Каза му, че ще направи всичко, за да оправи нещата между тях, но сега се молеше за милост. Ръмжене се изтръгна от гърлото му.

Ели видя как чертите на Фюри се изкривиха от яростта, която гореше в очите му. Напрегна се. Осъзна, че по някакъв начин го бе вбесила с молбата си да я освободи.

Внезапно той посегна, сграбчи одеялото и го дръпна. Отметна го от леглото и я остави напълно гола. Стана и я погледна безчувствено.

— Сега разбираш какво е да си гол, неспособен да мръднеш, докато някой друг те контролира. Точно това направи ти онзи ден. Видя всеки сантиметър от тялото ми. Хубаво ли е да се чувстваш безпомощен, Ели?

От смущение бузите й почервеняха, опита да се завърти на една страна, но той я бе вързал здраво. Можеше единствено да повдигне колене нагоре, в опит да прикрие гърдите си.

— Тогава ти ме докосваше, затова и аз ще го сторя. Така е честно, нали? Знаеш ли какво е да чувстваш как ръцете на някой се движат по кожата ти, докато ти си вързан? Да докосват най-интимните ти части? Разбирам, че трябваше да махнеш онова болезнено нещо, което той ми бе сложил, но ръцете ти се задържаха по-дълго там. Не си мисли, че не съм забелязал.

Обзе я страх, дишането й се ускори. Не беше лесно, но опита да се бори с паниката, която се надигаше. Разбираше, че той иска да си отмъсти. Не можеше да го стори с Якоб, защото го бе убила и го бе оставила да понесе вината за това. Беше гледала и докосвала тялото му, попивайки всеки сантиметър от него. Заслужаваше си го. Но поне нямаше да я убие. Ако унижението бе това, което той искаше, можеше да го понесе.

— Добре, гледай колкото искаш. Разбирам те. — Отпусна краката си върху матрака. — Но, моля те, не ме наранявай.

Объркване се изписа по лицето на Фюри, когато очите му потърсиха нейните. Наблюдаваше я, докато се настани в леглото и се наведе над нея.

— Какво? — шокирано попита той.

— Разбирам — прошепна тя. — Направи го.

Фюри стисна зъби, тялото му покри нейното. Ако целта му бе да я изплаши, беше успял. Настъпи мълчание. Сърцето й забави ритъм.

— Обратната психология не ми действа, но искам да знаеш, че няма да те нараня — тихо каза той. — Няма да те накарам да страдаш, както аз страдах. Нямам сили да те ударя или да ти причиня болка. Имам нещо друго на ум. Ще те докосна. Знаеш ли какво е по-лошо от това да те измъчват и ти да страдаш?

Ели не искаше да знае отговора. Досега всички неща, които й бе казал, не предвещаваха нищо хубаво. Но все пак трябваше да му отговори, не искаше да го ядоса отново.

— Не. Смятам, че болката е най-голямото наказание.

— Така е, когато собственото ти тяло те предаде. Когато желаеш някого, а знаеш, че не трябва. Ясно ти е, че всички останали ще те предадат, но не си очаквал самият ти да го сториш. Това е един урок, който всеки трябва да научи. А и ще даде отговор на въпроса, който се върти в момента в главата ми.

Какво значи това, намръщи се тя. Той се усмихна хищно. Сърцето й се разтуптя, когато очите му погледнаха гърдите й. Ръката му докосна нежно корема й и тя изтръпна. Дланта му се плъзна нагоре и обхвана гърдата й с топли пръсти. Завладя я паника, когато я стисна леко.

— Меко. Гърдите ти са по-големи, отколкото очаквах, за жена с твоите размери. — Пусна я и наведе глава към нея.

Ели ахна, щом усети топлия му дъх, секунда преди горещата му влажна уста да обхване зърното. Зъбите му остъргаха чувствителната кожа, а грапавият му език облиза набъбналата пъпка. Подскочи леко от изненада и затвори очи. Утробата й се сви от удоволствие. Прехапа устни, за да заглуши стона, който напираше в гърлото й. Бе шокирана от реакцията си към него. Той засмука зърното по-силно. Тялото й се разтърси. Не я нараняваше, но знаеше, че би могъл да го стори. Стисна колене, гореща влага бе започнала да се стича по бедрата й, доказателство за силната й възбуда.

Това е по-лошо, реши тя, докато тялото й откликваше на съблазняването му. Възбудата, която я принуждаваше да чувства, караше утробата й да се свива с всяко подръпване на устата му. Безмилостните му устни продължаваха да измъчват гърдите й, а удоволствието стана почти болезнено. Тялото й изгаряше. Това, което правеше с нея, бе най-еротичното нещо, което някога бе изпитвала. Прехапа устни, но не успя да спре стона на наслада.

С последно подръпване, той откъсна устни от гърдата й. Ели преглътна бавно, докато се взираше в чифт наситенокафяви очи. Тихо ръмжеше излезе от гърлото му. Погледът му се отдели от нейния и се плъзна надолу.

— Виждаш ли, Ели? — с дрезгав глас каза той. — Аз контролирам тялото ти. Този път не можеш да ме спреш да получа отговора ти. — Погледна нагоре в очите й. — Въпреки това, което ми стори Якоб, в онзи момент аз те желаех. А това е перфектното отмъщение. Накара пениса ми да се втвърди, след като ме докосна, а ароматът на възбудата ти изпълни килията. Това болеше повече от постъпката ти, когато ме изостави. Сега знаеш какво е да не можеш да задоволиш желанието си към някого, от когото се опитваш да избягаш.

Взираше се в очите му, докато неговите думи проникнаха в съзнанието й. Унижението от непреодолимата й реакция към него я остави безмълвна. Гордостта й определено бе наранена. Тялото й я бе предало при докосването на мъжа, който я мразеше. Надяваше се, че сега вече се е разплатил с нея и ще я освободи. Отпусна се под него. Да, определено това е перфектният начин да получиш отмъщение, помисли си тя. Очите й се насълзиха, почака, докато се успокои и каза:

— Квит ли сме? — Мразеше се, че гласът й прозвуча толкова задъхано.

Тъмните му очи се впиха в нейните.

— Квит? Не. Казах перфектното отмъщение.

— Но нали току-що го направи.

— Те ме измъчваха с часове — тихо изръмжа той. — Мога да те изтезавам също толкова дълго с уста и ръце. Има много начини да накараш човек да изпитва болка. — Плъзна се по-надолу и разтвори краката й широко. Ръцете му обхванаха бедрата й и ги качиха от двете страни на раменете му.

Ели опита да събере коленете си след първоначалния шок, но тялото му й пречеше. Погледът му се насочи към мястото, където се събираха краката й, загледа се в женствеността й, след което сведе надолу глава. Удивление и страх я обхванаха едновременно. Можеше да усети как горещият му дъх гали клитора й.

— Чакай! — започна да се бори тя, като извиваше тяло в опит да се освободи от хватката му. Той обърна лице и облиза вътрешната страна на бедрото й. Тя подскочи от изненада, опита да се извърти, но той я притискаше здраво. Ръцете му се стегнаха, за да я държи неподвижна. Брадичката му докосваше кожата й, докато се триеше нежно в бедрото й.

— Ще държиш ли краката си отворени, за да може и ръцете ми да те галят? Ако го направиш, ще те развържа.

— Не правя това на първа среща, боже, дори на петата не го правя. Не се чувствам удобно, когато някой иска да ме целуне там долу. — Дръпна отчаяно това, с което бяха завързани китките й. Опита да се измъкне отново, но не можа дори да помръдне. — Накажи ме по някакъв друг начин, но само не така. Ядосах те, но не съм те карала нарочно да се чувстваш неловко. Искаш да се разплатим, но аз не съм слагала устата си под кръста ти.

— Не съм мислил, че ще се съгласиш. Ще използвам ръцете си, за да те държа неподвижно.

— Не по този начин — умолително каза тя.

— Какъв начин? — наклони глава Фюри.

— Не ме докосвай, само за да ми отмъстиш.

— О, Ели — дрезгаво прошепна той — Не знаеш ли, че те желая? Това е много повече от едно обикновено разчистване на сметки. Кажи да, за да мога да дам и на двама ни каквото е нужно.

Ели видя страстта, която гореше в красивите му кафяви очи. Той изглеждаше невероятно сексапилен, а тя изгаряше от желание да види очарователното му лице между бедрата си, толкова близо до мястото, където я болеше най-много. Отпусна се. Кимна, помисли си, че може би е изгубила напълно ума си, но облекчението, което се изписа по лицето на Фюри, я накара да се успокои.

Ахна, когато езикът му докосна най-чувствителната точка в тялото й. Устните му се сключиха около малката пъпка, а езикът му я притисна, докато триеше нагоре и надолу върха й. Напрегна се, усещането от смучещата му уста, накара тялото й да изтръпне.

Той наистина го прави. Той… о, боже. Толкова е хубаво.

Езикът му имаше необичайна повърхност и усещането, което предизвикваше с всяко облизване и подръпване бе почти болезнено, но изцяло пропито с удоволствие. Той усили натиска, докато езикът му продължаваше да се движи по клитора й без никакво колебание. Тя не можеше да спре стоновете на наслада, които изпълниха стаята. Отметна глава назад, пръстите й сграбчиха материята, с която бяха вързани ръцете й.