Водеше вътрешна борба със себе си и притискаше лице към кожата й, за да скрие изражението си. Яростта му започна да намалява. Изведнъж помириса кръвта й. Очите му се разшириха и той облиза устни, опитвайки вкуса й. С ужас осъзна какво е направил.

— Мамка му — изръмжа злобно.

Ядосан е, че току-що ме изчука, помисли си Ели. Но за мен случилото се означава много повече от обикновен секс.

Той вдигна глава от гърдите й и тя задиша по-леко. Неговият, все още твърд пенис се блъсна в сърцевината й и Ели усети, че е станала доста чувствителна на това място. Беше минало твърде дълго време, откакто не бе правила секс.

Фюри се повдигна на лакти, прехвърли бедро и се наведе над нея, оставяйки тялото й притиснато под неговото.

— Дявол да го вземе — въздъхна той. — Съжалявам. Не исках да те нараня, Ели.

Да ме нарани? Думите му я объркаха. Това, което бяха споделили, бе твърде необикновено. Смущаващо екстремната кулминация бе най-силната, която някога бе имала в живота си. Проследи погледа му и видя, че се е съсредоточил върху дясната й гърда. Наложи се да повдигне глава, за да фокусира по-добре, и се стресна при вида на малкото кръв, размазана върху дясната страна и долчинката между двете гърди. Погледна към мъжа и съзря съжаление, изписано върху красивото му лице. Зачуди се откъде е.

Фюри понечи да каже нещо, но не успя. Стисна устни, на лицето му се появи ярост. Скочи от леглото и се втурна към банята. Ели бе заслепена за миг от ярката светлина, когато той натисна ключа на лампата, но видя как мъжът изчезва в другата стая.

Тя внимателно събра краката си. Да, за известно време съм вън от играта, призна си мълчаливо. Усещаше мястото между бедрата си подуто и много чувствително при всяко движение. Фюри бе по-голям от средния размер, а тя не бе правила секс от развода си, когато се закле, че след този кошмар ще избягва мъжете.

Изпитваше лек срам от факта, че така лесно се бе отдала на Фюри, но тя го желаеше още от първия миг, когато го съзря в онази студена лаборатория. Никога не си бе представяла възможността да бъде с него, завързана за леглото или на друго място. Каква катастрофа. Шумът на течаща вода в банята я изтръгна от мислите й.

След секунди Фюри се появи отново и тя се почувства горда, че изглежда толкова спокойна при тези странни, стресиращи обстоятелства. Той отказа да я погледне в лицето, вместо това се концентрира върху гърдите й. В ръката си държеше мокра кърпа и приседна на ръба на леглото.

— Позволи ми да се погрижа за теб. Наистина не исках да ти причиня болка.

— Не съм наранена — отговори тихо, но знаеше, че е чул. — Просто ме освободи.

— Ще те почистя — въздъхна. — Кървиш. Порязах те със зъбите си, не съм те ухапал. Това е само драскотина, но достатъчно дълбока, за да кърви.

Страхотно. Моята кръв. Добре поне, че не боли.

— Само ме пусни и аз ще се погрижа за това.

— Не.

Той внимателно избърса мястото под дясната й гърда, като я докосваше нежно. Поколеба се, след това почисти бедрото, където беше оставил своя сексуален отпечатък — спермата си.

Горещият секс се бе превърнал в бедствие. Страстта й охладня и остави горчив привкус. Фюри не я бе прегърнал, след като свършиха, не й бе говорил ласкави думи, освен учтивото извинение, че е предизвикал кървенето. Освен това отми доказателството за тяхната страст, която бяха споделили, толкова студено, подобно на мократа кърпа, която използва, за да го направи. Изведнъж си пожела да загърби всичко лошо и да забрави какво се бе случило между тях.

Ели се опитваше да прикрие смущението си от факта, че едва не се бе разпаднала под него, докато Фюри вероятно все още я мразеше. Сексът между тях бе акт на отмъщение, макар той да твърдеше друго, а на нея адски й се искаше да е много повече от това. Трябваше да се махне от него, преди да рухне съвсем. А това щеше да се случи скоро. Надяваше се да е намерил справедливостта, която е търсел.

— Сега сме квит, нали? — Ели се бореше с вълната от сълзи, която заплашваше да я залее. Не плачи, дявол да го вземе! Повтори си го няколко пъти. Емоциите й бяха прекалено близо до повърхността и тя се почувства уязвима. Освен това не желаеше той да изпитва вина за това, което й бе сторил. Той може би си мислеше, че сълзите й са от физическа болка. Разкаян израз беше белязал мрачното му лице. Недоразуменията между двама им щяха да стигнат за цял един живот. И тя не искаше да добавя още към тях.

Измъченият му поглед се вдигна към нея. Изучава я в течение на един дълъг момент и чувство, което тя не можа да разгадае, трепна в тъмните му очи. Отвори уста да каже нещо, но не намери думи. Силни удари внезапно нарушиха тишината.

— Дявол да го вземе — изръмжа Фюри.

Стана от леглото и се спусна към вратата на банята. Ели бе шокирана от бързината на движенията му. Метна кърпата през отворената врата. Завъртя се, върна се обратно до леглото и се наведе да вземе одеялото, което по-рано бе отметнал от нея. Зави я отново от гърдите до краката. В следващата секунда грабна блузата си и излезе от стаята. Вратата на спалнята се затръшна след него.

Ели остана да лежи, като се чудеше дали трябва да вика за помощ. Ако успееше да привлече нечие внимание с виковете си, щяха да я намерят вързана в леглото му гола, с рана от зъбите му. Така погледнато, нещата изглеждаха зле. Най-вероятно щяха да предположат, че я е изнасилил. Не искаше да го арестуват за деяние, което не бе извършил.

Един път вече бе платил скъпо за престъпление, което не бе направил. Тя никога не бе страдала заради убийството на Якоб. Поради тази причина, който и да бе дошъл в дома му, тя нямаше да вика. По-скоро би приела възможността да се сблъска с всичко останало, което решеше Фюри, отколкото да му причини каквито и да е неприятности. Сигурно сме си изчистили сметките, разсъждаваше тя. Той ще ме освободи, след като гостът му си отиде.

Вратата на стаята изведнъж се отвори широко. Кръвта се оттече от лицето на Ели, изпълни я ужас, когато в спалнята рязко нахлу Джъстис. Беше облечен в жълта тениска и сини дънки, а дългата му коса бе вързана на конска опашка и откриваше лицето му. Ели не пропусна шока и страха в изражението му. Бе сигурна, че той си е направил грешни заключения. След момента на смайване, мъжът тръгна напред, изръмжа и спря до ръба на леглото. Фюри стоеше, изпълнил рамката на вратата, блед и мълчалив. Той не отвръщаше на погледа й, вместо това, навел брадичка, се взираше в килима.

Джъстис грабна одеялото и го дръпна от Ели. Тя нададе ужасен вик, стресната, че тялото й бе изложено на показ пред напълно непознат. Още едно ръмжене изригна от гърлото на Джъстис. Той хвърли завивката върху нея и приседна в края на леглото. Възмутеният му поглед фиксираше Фюри, когато посегна към ръката й. Дръпна връзката около китката й, за да я освободи, като отчупи част от таблата на леглото.

— Как можа да направиш това? — изръмжа Джъстис сурово.

После стана, заобиколи леглото и освободи другата й ръка. Той застана между двама им, с гръб към Ели.

Младата жена се изправи, разтърка китките си и внимателно задържа одеялото около себе си, като предпазващ щит. Огромният мъж й пречеше да вижда Фюри.

— Как можа да го направиш, Фюри? Как? Та тя ни спаси. Рискува живота си, за да ни помогне. Ти си жив, въпреки това, което ти стори. Дишаш! Опитваме се да докажем на хората, че сме нещо повече от животни. Насила ли я доведе? Изнасили ли я в леглото, като някое бясно куче? Дявол да го вземе! Такива ще бъдат техните заключения. Не мисля, че мога да те защитя, а в този момент не знам и дали го искам. Как можа да го направиш? Ти знаеш какво е заложено на карта. Нашите хора се нуждаят от насоки и защита! Ти си моят втори в командването. Ако аз загина, ти ще ръководиш. — Гласът на Джъстис се снижи, успокои се. — Ти ми разби сърцето. Наранил си тази жена. Подушвам кръвта й, това ще ни донесе множество проблеми. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? Да не би да си се побъркал? Случаят само ще засили убеждението, че ние сме безмозъчни животни, твърде опасни, за да са на свобода.

Фюри изгаряше от срам, докато наблюдаваше Джъстис шокирано. Знаеше, че бе предал народа си с отвличането на Ели. Когато влезе в ръководството, бе поел отговорности, но въпреки това позволи чувствата му към тази жена да го накарат да направи неща, които, признаваше си, бяха грешни. Беше я предпочел пред тях, нещо, което се бе заклел, че никога няма да направи, когато пое поста.

— Съжалявам — прошепна Фюри.

Джъстис тихо изръмжа.

— Какво не е наред с теб? Да не си си загубил ума? Какво ти стана изведнъж? Не мога и няма да позволя да ти се размине. Трябва да бъдеш наказан тежко, за да служи за пример.

— Не очаквам нищо по-малко — каза Фюри и си пое дълбоко дъх. Знаеше, че ще бъде наказан, преди да докосне Ели, и щеше да приеме всички последствия, изпречили се на пътя му. Искаше Ели повече, отколкото най-важното в живота си — неговите хора.

Когато Новите видове бяха освободени, много от тях искаха да се води война срещу всички хора, само Джъстис бе спокойният глас на разума. За да оцелеят, те трябваше да работят с хората, които ги бяха освободили. Когато им казаха, че ще им предоставят Хоумленд, място, където да живеят в мир и да възстановят живота си, Джъстис бе дошъл при Фюри и поискал от него да помогне в изграждането на новия начин на живот. Фюри се бе съгласил бързо, готов да поеме всяко бреме, което се изпречеше на пътя, и да работи, докато бъде полезен.

Беше поел обучението на екипите за сигурност, като ги учеше как да контролират звяра вътре в себе си. Иронията не му се изплъзна. Самият той не бе приложил това, което проповядваше. Преследваше нещо, което знаеше, че не може да има — Ели. Бе я довел в дома си и я бе прелъстил, независимо от цената.

Не съжаляваше за постъпката си. Дори и най-краткото време с нея, си заслужаваше болката, която щеше да му се наложи да изтърпи. Беше я вкусил, беше я докосвал и знаеше колко прекрасно се чувства близо до нея. Ако го затвореха, нейният образ щеше да му прави компания, нейният глас бе в паметта му завинаги, нейните красиви очи — гравирани в душата му. Можеше винаги да затвори очи и да я чуе, да я види.