Лорън Донър - Фюри

Оголил кучешките си зъби, 416 изръмжа срещу Ели и когато я сграбчи над лактите, я проряза болка. Той я блъсна по гръб, върху една от масите в конферентната зала. Наведе се над нея с разярено лице, а от тъмния му поглед струеше гняв. Обхвана я истински ужас.

Отвори уста, но от нея не излезе нищо. Пое си дъх. Той изръмжа и я притисна надолу още по-силно.

— Какво, по дяволите? Остави я! — ахна директор Борис.

С периферното си зрение Ели долови някакво движение, но не посмя да отвърне поглед от тъмните яростни очи на 416. Изглеждаше така, сякаш бе готов да разкъса гърлото й с острите си зъби, които сега се намираха на сантиметри от плътта й. Сърцето й блъскаше толкова силно, че тя се зачуди дали то няма да се взриви под ребрата й. Беше оцелял и щеше да я убие по начина, който й бе обещал, ако някога му се удадеше такава възможност.

— Остави я! — заповяда мъжки глас, твърд като стомана.

— Какво, по дяволите, става? — попита друг, с изтънял глас, който звучеше шокирано.

— Фюри, пусни я! — нареди трети мъж с необичайно дълбок глас.

Очите на Фюри, изпълнени с ярост, се отместиха от ужасения поглед на Ели, той обърна глава встрани и изръмжа на някого зад него:

— Не. Това е между мен и нея. Отдръпнете се!

Младата жена с облекчение прокара език по напуканите си устни, можеше да диша отново. Ръцете му бяха направили синини по нейните, а болката беше толкова силна, че напълни със сълзи очите й. Фюри гневно изръмжа на някой зад гърба си, който се опитваше да отклони вниманието му от Ели. Въпреки че стаята бе пълна с мъже, тя знаеше, че ще умре пред очите им, когато погледът му се върнеше обратно към нея.

— Остави я, Фюри! — извиси се мъжки глас над заплашителното ръмжене. — Моля те!

— Тя е една от тях! — озъби се с ярост 416. — Работи като техник в лабораторията за изследване. Отдръпнете се назад. Имам право на отмъщение.

Специфичен шум проряза залата и очите на Ели се отвориха широко. Тя разпозна звука от зареждане на пушка. Преглътна буцата, която се образува в гърлото й от страх, че може да го застрелят, за да я спасят.

Дявол да го вземе. Нямаше да позволи това да се случи. Този ужас разсея загрижеността за собствения й живот. Беше го спасила веднъж, сега щеше да го стори отново.

— Всичко е наред — извика силно, колкото можеше. Гласът й се прекърши, но успя да продължи: — Не го наранявайте! Никой да не стреля! Моля ви!

— Ели? — директор Борис се придвижи по-близо. — За какво говори той?

Тя си пое рязко дъх, когато мъчителят й обърна глава и свирепо я погледна. Студени тръпки плъзнаха надолу по гърба й от напрегнатия му леден поглед и от убедеността, че определено ще изпълни заканата си. Изобщо не се съмняваше, че ще я убие на масата, пред очите на всички присъстващи.

— Фюри — изръмжа друг мъжки глас. — Освободи жената! Да уредим разумно нещата.

— Моя — изрева Фюри, очевидно толкова ядосан, че не можеше да говори нормално. Пръстите му стегнаха хватката си още по-силно.

Сълзи потекоха от очите на Ели и се търкулнаха от двете страни на лицето й, но тя не издаде нито звук. Страхуваше се да не разсее присъстващите, особено този, който току-що бе заредил пушката.

— Ели? — обади се Доминик Зорт наблизо. — Ти беше информатор, нали?

Тя преглътна един стон на болка. Фюри тихо изръмжа и ръцете му брутално стиснаха нейните.

— Да — въздъхна Ели. — Познавам го.

В гърлото на Фюри ръмженето се задълбочи до злобно озъбване.

— Фюри! — рязко каза друг мъж. — Освободи тази жена, веднага!

Натискът на хватката му отслабна, но той не я пусна. Все пак се дръпна на няколко сантиметра от нея. Не искаше да се отдалечава от тялото й, стисна устни, за да скрие кучешките зъби. Пое си няколко пъти дълбоко въздух през носа, но не се отдръпна от Ели.

Фюри. Да, новото име подхождаше на погледа в очите му.

— Тя е от медицинския персонал на Мерикъл. Беше изпратена под прикритие, когато плъзнаха слуховете за първоначално тестване на обектите. Опитахме се да внедрим тайни агенти в Мерикъл, но не успяхме. Мисля, че тя заемаше мястото на медицинска сестра в централния им офис. Костваше й много усилия да бъде прехвърлена в това адско място, за да открие дали слуховете са верни. Тя успя тайно да събере достатъчно доказателства, за да ни гарантира, че се работи върху първия обект на изпитание — заговори бързо Доминик Зорт. — Не знаех, че тя ще се срещне с някой от вашите хора, Джъстис. Не съм бил неин шеф, но Виктор Хелио не споменава нищо в досието за това дали тя е нанесла вреда на някой от Новите видове, или е взаимодействала с тях. Никога не бих я наел да работи с твоите хора, ако имах представа, че познава някого от тях лично. — Гласът на Доминик Зорт остана спокоен и хладен. — Нейното име е Ели Брауер и работи в женското общежитие. Тя рискува живота си всеки ден, за да шпионира Мерикъл за нас, Джъстис. Ели знаеше, че ще бъде убита, ако те разберат, че е приела тази работа, за да събере доказателства за това, което вършеха.

— Пусни я! — каза тихо Джъстис, но думите му прозвучаха като заповед. — По-спокойно, Фюри. Разбирам те. Чу ли какво каза този човек? Тя е работила там, за да помогне да се съберат доказателства за нашето съществуване. Помагала е да спасим нашите хора.

Но Фюри продължи да я стиска и да мята заплашителни погледи. Ели се взираше в него, сигурна, че изобщо не го интересува защо е била там. Знаеше, че той я мрази, защото го беше натопила за смъртта на Якоб, и не го обвиняваше за това. Беше го направила, за да спаси живота си, но този факт не намаляваше вината на престъплението, извършено спрямо него.

— Ели? — проговори директор Борис. — Каква точно е била работата ти в изследователския център и какво си причинила на този мъж?

По дяволите. Ели преглътна. Тя се взираше в очите на Фюри, които все повече потъмняваха и от шоколадовокафяви ставаха черни.

— Аз просто помагах, когато бе необходимо — поясни тихо тя. — Най-вече съхранявах класифицирането на резултатите от пробите на кръв и слюнка, които те извършваха.

— Защо той те мрази толкова много? Наранила ли си го лично по някакъв начин? — гласът на директор Борис се повиши от негодувание. — Навредила ли си им с нещо?

Ели се вгледа в напрегнатото изражение на Фюри. Ако тя беше сексуално насилена, не би искала никога да го излага на показ. Той бе горд мъж и вероятно случилото се не бе нещо, което искаше да сподели с всички в помещението. Беше длъжна да разкаже на присъстващите защо уби техника и да признае какво бе направила, за да ядоса толкова Фюри. Поколеба се. Очите му се присвиха на цепки, ръмженето дълбоко в гърдите му се засили.

— Не! — заповяда 416.

— Фюри? — рече Джъстис. Мъжът имаше необичайно дълбок глас. — Какво е направила, за да искаш да й причиниш толкова много болка? Тя ли те принуди да вземаш медикаменти?

— Ели, кажи ни — настоя директор Борис.

— Аз трябваше да направя тестовете — излъга младата жена. — Налагаше се да му причиня болка. — Това поне бе истина. Знаеше, че онова, което бе направила, трябва да му е причинило емоционално страдание, в добавка към това, което Якоб му бе сторил, докато той бе лежал безпомощен на пода в килията. — Не ме харесва, защото вземах проби от него.

Фюри изръмжа в отговор.

Ели не се отвърна от него, погледите им се заключиха.

— Много съжалявам, но нямах друг избор. Знаех, че ще помогна, ако тайно успеех да събера доказателства. Направих това, което трябваше, за да те спася. Ти беше толкова близо да получиш своя шанс за свобода. — Сълзите, стичащи се по двете страни на лицето й, се увеличиха. — Толкова много съжалявам. Просто исках да те спася.

Фюри държеше в ръцете си жената, която го бе предала. Не можеше да повярва, че е открил Ели отново. Тя работеше в Хоумленд и ръцете му бяха наистина върху нея. Сега беше свободен, вече не бе безпомощен, и се бореше със себе си за това какво да направи с нея. Една малка част от него искаше да захапе гърлото й, докато останалата част желаеше да я притисне към тялото си и да я задържи. И в двата случая не искаше да я пуска. Отвращението му към самия него надделя над противоречивите емоции след онова, което му бе сторила. Той никога нямаше да забрави онзи ден, нито пък този, който последва.

Джъстис настоя отново да освободи Ели, но ръцете му отказваха да я пуснат. Това, че тя се бе осмелила да бъде там, където Новите видове би трябвало да се намират в безопасност от мъчителите им, го вбеси. Тя беше опасна, с красивите си сини очи, които го подмамваха да й повярва, че никога няма да му навреди. Пръстите му се свиха върху нежната кожа, когато вдиша аромата й, който го преследваше толкова много нощи наред.

Светлосиният й поглед се оказа по-красив, отколкото си го спомняше, и той трепна вътрешно, докато наблюдаваше как сълзите й се стичат по лицето, с ясното съзнание, че я е наранил. Бореше се със знанието, че е в правото си да отмъсти, но в същото време мразеше да й причинява болка. Това, че тя помоли всички да не го нараняват, го обърка още повече. Ели би трябвало да бъде негов враг, тогава защо се опитваше да го защити?

— Фюри — прошепна Джъстис. — Тя е жена.