— Ами Лизи къде е? Тя пристигна ли? — попита мисис Бенет. — Очакваме мистър и мисис Дарси всеки момент — отвърна брат й.

— Мистър и мисис Дарси! Брей! Как звучи само! — вирна нос мисис Бенет при тези думи. — Знаеш ли, братко, когато споменах имената им в Нюкасъл сред дамите на военните — особено тези, които са приятелки на Лидия, те направо позеленяха от завист за чудния късмет на двете ми момичета. Лизи и Джейн постъпиха толкова умно!

Брат й изрази съгласие и добави, че новините за Кити също са добри.

— Така е, вярно, изненадах се, когато дойде онова писмо от мистър Бенет, в което ми съобщаваше, че Кити се е сгодила. „Кити сгодена? — казах си аз. — Не е ли хитруша?“ Кой би помислил само? И при това каква чудесна партия, нали, братко — момчето е енорийски пастор в Пембърли!

Доволен, че я е отклонил от мисълта за незабавното притичване на помощ на Джейн, мистър Гарднър даде нареждания на кочияша да поеме по пътя за Лонгборн, знаейки колко благодарна ще бъде останалата част от семейството в Недърфийлд. За по-сигурно той щеше да я придружи до там и да се върне в Недърфийлд с каретата, което щеше да гарантира, че тя няма да има с какво да дойде, докато мистър Бенет не изпрати своята карета да я доведе следобед.

Мисис Гарднър беше на прозореца на спалнята на Джейн, откъдето се виждаха паркът, и пътят отвъд, когато видя каретата на съпруга си да завива по алеята. Непосредствено зад него имаше още една карета, в която се оказа, че са Дарси и Елизабет, които бяха пренощували в Лондон. Мисис Гарднър слезе бързо по стълбите и излезе да ги посрещне. Мистър Гарднър вече беше долу на входа. Докато прислугата разтоварваше багажа им, Елизабет прегърна леля си и чичо си и поиска веднага да отиде при Джейн.

— Тя добре ли е? — попита и след като получи уверения, че е така, незабавно добави: — А Джонатан?

— Много е мъничък, но иначе е здрав и е толкова красив, Лизи! — отговори леля й, едва успявайки да следва Елизабет, която бързаше по стълбите нагоре. На площадката в края на стълбите ги чакате Бингли, цял грейнал в усмивка.

— Мила ми Лизи, Джейн копнее да те вили — извика той, поздравявайки я топло, и я поведе към стаята на Джейн.

Радостта на Джейн, когато най-накрая видя сестра си, беше равна единствено на тази на Елизабет. Беше бледичка и изглеждаше малко уморена, но лицето й направо сияеше и изражението й беше толкова прелестно, че Лизи направо онемя. Красотата й, която винаги е била изключителна, сега беше придобила нова отсянка — като на най-фин китайски порцелан, което я правеше още по-безценна за една любяща сестра.

Бингли остави сестрите да се нарадват една на друга и да си кажат новостите и отиде да доведе мистър Дарси, докато мисис Гарднър донесе Джонатан от детската стая. Елизабет беше пленена от него — мъничък, розов, с деликатни черти като майка си и с малко перчемче медено руса коса. Джонатан все още спеше, когато Джейн го взе на ръце, а Бингли застана до нея като най-гордия баща на света.

Поглеждайки към съпруга си, Лизи видя как чертите му омекнаха, когато се усмихна, щом малкият Джонатан отвори очи. Тя се наведе и взе детето от ръцете на сестра си, при което Джейн, Бингли и мисис Гарднър се спогледаха умилени. За никой от тях нямаше съмнение, че Дарси и Елизабет също копнеят за свое дете.

По-късно, когато останаха насаме, Джейн зададе на сестра си неизбежния въпрос.

— Лизи, ще се ядосаш ли, ако те попитам нещо? — започна тя малко неуверено.

— Разбира се, че не, миличка Джейн, знаеш, че можеш да ме питаш за всичко. А пък в този случай, ако обещаеш, че ще пазиш тайна, мога да ти дам и щастлив отговор — отвърна Елизабет.

Джейн на мига изтръпна от вълнение и поиска да чуе отговора.

Лицето на Елизабет поруменя, когато обясни, че се надява, но още не е съвсем сигурна и трябва да посети доктора, преди да може да каже новината на съпруга си.

— Първо трябва да говоря с леля — каза тя, но мисис Гарднър, която тъкмо беше донесла чай за Елизабет, дочу забележката и поиска да знае за какво трябва да говори с нея и защо не може да й бъде казано сега.

Когато чу новината за Елизабет, тя нададе такъв радостен възглас, че Лизи трябваше да я успокои и да я помоли споделеното да си остане само между тях трите, докато не отидат в Меритън и не се срещнат с доктора. Джейн въобще не беше сигурна, че може да опази тайната от Бингли, но тържествено обеща да направи всичко по силите си.

Всъщност тя даде едно много полезно предложение, което можеше да снеме необходимостта Лизи и леля им да пътуват до Меритън вън видимо влошаващото се време за консултация с д-р Фолкнър.

Джейн обясни, че нейният лекар трябва да я посети след ден-два и предложи Елизабет да се консултира с него, като така избегне всякаква възможност из околността да се разчуе, че е ходила при доктора в Меритън, и да се подложи на всичките съпътстващи слуха мълви и клюки.

Елизабет много хареса идеята.

— Колко време можете да останете при нас, Лизи? — попита Джейн, на което сестра й отговори, че Дарси има работа в Лондон следващата седмица, но тя няма защо да бърза да се връща в Дарбишър поне за няколко седмици.

— Трябва да сме в Пембърли през октомври за сватбата на Розамънд, разбира се — каза тя.

Джейн обясни, че кръщенето на Джонатан ще бъде след три седмици и Лизи беше уверена, че и двамата ще могат да останат дотогава.

— Дори и Дарси да трябва да се върне, със сигурност ще бъде тук за кръщенето — каза тя.

Мисис Гарднър вметна, че мистър Гарднър също й е казал, че с мистър Дарси имат работа в Лондон, което означаваше, че къщата ще бъде на тяхно разположение за няколко дена. Едва беше изрекла това и откъм долния стаж долетя невъздържан смях и в следващия момент по стълбите се разнесоха гласовете на мисис Бенет и сестра и мисис Филипс. Малко след това една от прислужниците въведе двете дами в стаята. Елизабет се опита да се измъкне, но майка й и леля й побързаха в един глас да подчертаят колко добре изглежда и да се поинтересуват кого ще има нови попълнения в семейство Дарси. Елизабет не ги удостои с отговор и след като цялото им внимание се прехвърли върху сестра й, тя успя да се спаси от любопитството им.

Междувременно мисис Бенет се обърна към Джейн:

— Джейн, милата ми дъщеричка, какъв късмет извади ти, че можах да се отърва! Преди две седмици Лидия въобще нямаше и да ме пусне, но сега нае една много подходяща бавачка за Хенри — шотландка, с много добри препоръки. Той вече доста попорасна и мога да кажа, че направо е одрал кожата на баща си.

Елизабет си отдъхна, когато бавачката внесе малкия Джонатан, за да го види баба му.

— Ау, миличка, ама той е много дребничък! — възкликна тя, а мисис Филипс се съгласи.

Елизабет, неспособна да понесе повече, излезе тихо от стаята и макар да се чувстваше виновна, че оставя сестра си, знаеше, че Джейн винаги е съумявала да се справя по-добре с бръщолевенето на майка им.

На вечеря не се случи нищо по-различно. Приказките на мисис Бенет за живота „на север“ с „дамите на военните“, както тя упорито ги наричаше, отнеха повечето от времето, след което тя и мисис Филипс започнаха да дават на мистър Бингли съвети за отглеждането на Джонатан, които, Елизабет беше убедена, той въобще и не си направи труда да чуе. Осъзнавайки, че нито дъщеря му, нито зет му могат да изтърпят мисис Бенет и мисис Филипс цяла вечер, баща й милостиво отбеляза, че всички трябва да са много уморени след дългото пътуване, изпрати за каретата и си тръгна за Лонгборн, вземайки със себе си съпругата си и сестра й. Когато си вземаха довиждане, в очите на Елизабет се четеше голяма благодарност, макар всички да чуха как мисис Бенет обеща да се върне колкото е възможно по-скоро.

Въпреки че съпругът й и зет й бяха твърде любезни и не го показаха, Елизабет изпита огромно облекчение. Тя се надяваше и вярваше, че баща й ще направи всичко възможно майка й да не се връща поне за ден-два. Щеше да има куп домашни проблеми, които плачат за нейното внимание, а и тя без съмнение щеше да иска да навести лейди Лукас, мисис Лонг и всичките си останали приятелки от околността, за да сподели новините и клюките от Нюкасъл. Чувствайки се виновна, че проявява неуважение към майка си, но при все това неспособна да напрани нищо, за да промени начина, по който я приемаше, Елизабет реши да използва времето си заедно с Джейн по възможно най-добрия начин. Искаше й се да се порадват една на друга на спокойствие. Джейн и Лизи от край време си биха близки, но последните две години след настъпилите промени в живота им ги сближили още повече, за което беше спомогнала и връзката между съпрузите им. Тъй като мисис Гарднър беше поела грижите за домакинството, двете сестри можеха на воля да се порадват на осъществяването на най-голямото си желание — да бъдат оставени насаме и необезпокоявано да си приказват часове наред с изключение единствено на моментите, когато Джейн трябваше да отиде при Джонатан. При това те никога не бяха били толкова щастливи — всичките мечти на Джейн се бяха сбъднали, а единственото желание на Елизабет беше да се изпълни надеждата й за дете, за да може и нейното щастие да се изравни с това на сестра й. Лизи копнееше да сподели това със съпруга си, но беше решена да изчака, докато бъде напълно уверена, тъй като не искаше да го нарани, като разбие сърцето му с разочарование.

Докато се приготвяха да си легнат, Лизи попита Дарси кога ще отидат в Лондон двамата с мистър Гарднър и колко дълго ще отсъстват. Дарси каза, че възнамеряват да заминат в понеделник за цяла седмица, защото планират да посетят и един имот в Дарбишър. Когато тя изрази изненада, той обясни, че това е свързано с желанието на семейство Гарднър да напуснат Лондон. Наскоро един имот беше привлякъл вниманието на Дарси и той беше предложил на мистър Гарднър да го огледа. Изненадата на Елизабет стана още по-голяма, когато той продължи: