Веднага щом се върна в Пембърли на следващия ден, Елизабет изтича нагоре по стълбите и развълнувано заразказва за случилото се вчера и за това, което беше разбрала от мистър Гарднър — особено за разкритието за политическите амбиции на Фицуилям. Очаквала беше Дарси да бъде много изненадан, но за нейно най-голямо разочарование се оказа, че той самият е много добре информиран:

— Забравяш, мила ми Лизи, че мистър Гарднър е съдружник не само с Фицуилям, но и с нас с Бингли. Всички ни държи в течение. Има големи връзки и в града, и в търговските среди, а да не говорим, че двадесет години е живял в сърцето на търговската част на Лондон и го познава по-добре от всеки от нас. Помниш ли онази седмица, когато двамата с мистър Гарднър пътувахме до Лондон и Оукли по работа, а ти остана в Недърфийлд с Джейн?

Елизабет кимна и си припомни, че Дарси се беше върнал почти убеден, че чичо й ще купи имението Оукли.

— Е, тогава за първи път той ми каза защо толкова държи да напусне Лондон. Не беше само заради желанието на леля ти да се върне в графството, където е израснала. И двамата бяха започнали да се чувстват все по-несигурни в града — мизерията, тълпите от хора, прииждащи без цел и посока, липсата на всякакъв ред в Двора и сред сбирщината от сподвижници на принца — регент. Повярвай ми, Елизабет, той беше сериозно притеснен за безопасността на семейството си и за това, че децата му получават лош пример.

— А от тогава говорили ли сте за това? — попита тя.

— Да, говорили сме често. Той знае, че аз самият никога не съм обичал да прахосвам пари в Лондон. Всички онези безумни забавления и пиянски истории не са по вкуса ми. Аз лично не съм потърпевш, защото не живея там, но съм съгласен с него — устоите на лондонското общество се рушат. Трябва да призная обаче, че нямах представа за пристрастията му към реформистите. Това е нещо ново, но вероятно е следващата стъпка. Фицуилям очевидно е въодушевен и ако чичо ти го подкрепи, може да успеят на изборите. Не сме обсъждали намеренията на Фицуилям, но ми е известно, че мистър Гарднър познава някои хора — най-вече от средите на търговците, които са заинтересовани да работят за реформата. Така че, мила ми Лизи, скоро можем да имаме и политик във фамилията.

Въпреки шеговитата забележка, очевидно беше, че Дарси приема възгледите на мистър Гарднър напълно сериозно. Имаше голям респект и към двамата и високо ценеше преценката им. Елизабет беше наясно, че мнението на Дарси никога не се беше влияло от превзетостта и снобизма, които господстваха в средите на висшето общество в града. Той се беше обявил против съревнованието на класов принцип, превърнало се във всеобщо развлечение сред богатите в момента и, както сам казваше, „се беше потулил в Дарбишър“ за по-голямата част от годината, като пътуваше до Лондон само по работа или по специални поводи и отсядаше за съвсем кратко на Портман Скуеър. След сватбата им почти нищо не се беше променило. Макар Елизабет да харесваше разходките до столицата от време на време, малко неща можеха да я привлекат и задържат там, особено сега, когато семейство Гарднър се бяха преместили и провинцията. В едно поне беше сигурна — завръщането на полковник Фицуилям щеше да бъде началото на един много интересен период за всички тях.

Кити Бенет се омъжи за преподобния Хю Дженкинс в Лонгборн в един прекрасен юлски ден със слаб разхлаждаш ветрец и пъстри сенки, омекотяващи ярката лятна светлина. Макар да не притежаваше нито класическата красота на Джейн, нито пленителния матов тен и ведрото очарование на Елизабет, Кити беше доста хубавка булка. Излъчваше младост и нежност и изглеждаше прелестно заедно с двете си шаферки, Каролайн и Емили Гарднър, които оттренирано я следваха по пътеката към олтара. Много от присъстващите този ден в църквата ги помнеха от сватбите на Джейн и Елизабет преди няколко години и доста от тях отбелязаха колко пораснала беше младата мис Каролайн Гарднър и колко се беше разхубавила.

Седнала до сестра си, Джейн прошепна:

— Ах, Лизи, виж колко е красива Каролайн!

Емили си беше все още дете, но четиринадесетгодишната й сестра се беше превърнала в същинска млада дама. Височка за възрастта си, стройна и много изящна, Каролайн беше по-обсъждана от булката. Родителите й бяха истински горди — не само заради красотата на дъщеря си, но и заради уравновесеността и скромността в държанието й през цялото време.

Особено впечатляващ беше контрастът с все така повърхностната и незряла Лидия Уикъм, която, въпреки че беше майка на две момченца, не можеше да устои на изкушението да кокетничи и да флиртува с всеки мъж, изпречил се пред погледа й, докато през това време съпругът й се разтакаваше наоколо, видимо нехаещ за поведението на жена си. Явно беше, че Уикъм е напълно отегчен от нея и изобщо не се вълнува кой забелязва това. Далеч по-добре се чувстваше в компанията на чуждите съпруги или попе на онези от тях, които нямаха нищо против угодническите му усмивки и комплименти.

До края на сватбеното тържество Елизабет сериозно се беше отегчила да слуша как майка й превъзнася достойнствата на „момчетата на Лидия“. На Лидия определено й беше приятно, а Уикъм направо се разтапяше от това внимание, сякаш беше насочено към самия него. Очевидно беше, че трите години брак не бяха обогатили с нищо ценно характера на нито един от двамата.

Благодарение на подкрепата на съпрузите си, Джейн и Елизабет имаха късмет, че той не направи опит да се присъедини към тях нито на масата, нито по-късно, когато изпращаха младоженците на сватбеното им пътешествие до Бристол.

Мисис Гарднър обаче забеляза, че той проявява специално внимание към младата Каролайн и побърза да се намеси, като в присъствието на дъщеря си целенасочено го попита къде са жена му и синовете му. Уикъм на мига невъзмутимо се опита да впечатли мисис Гарднър, впускайки се в хвалебствия по адрес на Лидия и момчетата и твърдейки, че те са радостта на живота им. След като през изминалите двадесет и четири часа ги беше наблюдавала как се отнасят към децата си — ту с безразличие, ту прекалено снизходително, — мисис Гарднър остана изумена от лицемерието му, но не каза нищо.

По-късно, когато се върнаха в Лукас Лодж, тя сподели възмущението си пред племенничките си:

— Как е възможно нито един от двамата да няма поне капчица срам!

— Лельо, мила, няма защо да се учудваш и двамата са толкова безочливи, че явно очакват, че всички роднини и съседи са забравили напълно и неговото скандално поведение от времето, когато полкът беше в Меритън, и обстоятелствата около сватбата им — отбеляза Елизабет, ядосана, че се беше наложило през цялото време Дарси да търпи престорената му усмивка и лицемерното му поведение, познавайки истинската му природа. Джейн от своя страна беше още по-безкомпромисна.

— Съгласна съм. Аз лично бих се срамувала да присъствам на сватбата след всичко случило се. Но мисля, че мистър Уикъм вече не е заплаха за никого от познатите ни — постарах се да осветля всеки, който би се заинтересувал от тях, както за безпардонния начин, по който измамиха всички, така и за безхаберието им. Не вярвам някой, който се е държал като тях, да не загуби изцяло уважението на всички почтени хора.

Елизабет беше впечатлена от остротата на думите на обикновено деликатната са сестра, но в същото време беше доволна, че Джейн изпитва същите чувства, каквито изпитваше и тя. Двете с Джейн бяха пощадени от последствията от постъпката на Уикъм и Лидия единствено благодарение на щедростта на бъдещия по онова време съпруг на Елизабет и на решимостта му да й спести болката от това да сподели срама на глупавата си сестра. Любовта му, която тогава тя беше отхвърлила — в резултат на безпочвени предразсъдъци и пренебрежение, — беше застанала между всички тях и присъдата, с която обществото беше готово да се нахвърли върху им. При спомена за това по гърба й пробягаха студени тръпки. Когато видя мистър Дарси да приближава заедно с мистър Гарднър, тя искрено се зарадва, а той нежно пое протегнатата й ръка в отговор на милата й усмивка.

— Готови ли сме да тръгваме? — попита мистър Гарднър и дамите се разделиха, за да се сбогуват и да се погрижат за багажа си.

— Ей сега — каза Елизабет, — само да намерим Шарлот и да й благодарим. Марая, ето те и теб, виждала ли си Шарлот?

Намериха я и като я придърпаха настрани, й благодариха топло и от все сърце за любезното гостоприемство и я поканиха да им гостува отново.

Мистър Бенет също имаше нужда от внимание — сега само Мери оставаше да му бъде компания. Дарси го увери, че е добре дошъл в Пембърли винаги когато му се прииска да смени обстановката.

За щастие мисис Бенет беше тръгнала за Лонгборн с Лидия и Уикъм и Елизабет не намери за нужно да ги последва, а вместо това предпочете да изпрати поздрави по баща си и Мери. Сигурна беше, че майка й едва ли щеше да усети някаква липса, тъй като семейство Уикъм щяха да останат още няколко дена. Когато Лидия си беше вкъщи, мисис Бенет не правеше нищо друго, освен да угажда на дъщери си и децата й. Естествено семейство Уикъм доставиха повече радост на нея, отколкото на бедния мистър Бенет, който нямате нищо общо с когото и да било от тях. Елизабет отказа да тръгне, докато не получи от него обещание, че отново ще им гостува в Пембърли по Коледа. Никак не му беше трудно да обещае такова нещо.

— Съпругът ти вече ме покани, мила — рече той разведрен, — и както съм подчертавал и преди, на него не мога да му откажа. Така че, Лизи очаквайте ме отново в Пембърли през пролетта.

Сега, след като сватбата на сестра й беше свършила, Джейн, вече поуморена, също пожела да си тръгват и Бингли веднага се съгласи. Решиха всички да направят престой за през нощта в Лондон, като отседнат в къщата на Бингли на Гровнър Стрийт.