Внезапно Мадлин изскочи от ваната. От краката и корема й капеха кални капки.

— Какво правиш? — попита Ема и се надигна.

— Съвсем забравих. — Мадлин избърса лицето си с кърпата. — Трябваше да отида в къщата на татко. Може ли Лоръл да те вземе? — Докато говореше, тя се обърна с гръб към Ема. По кърпата, с която се бършеше, оставаха кафяви петна.

— Чакай, Мадс — какво става? — Ема се измъкна от калта и тръгна към стълбичката. Чувстваше се като в онзи тревожен сън, в който се опитваше да бяга напред, но пътят се движеше на обратно.

Мадлин вече беше облякла робата си.

— Ще поговорим утре в училище, става ли? — промърмори забързано тя и се изниза в коридора, оставяйки кални отпечатъци върху мраморния под.

Вратата отново се затвори. Единствените звуци в стаята бяха бълбуканията на калта; дори музиката от джунглата беше спряла. Ема излезе от ваната и притисна кърпата към лицето си. Какво се беше случило току-що, по дяволите? И какво беше направила Сътън на Теър?

Точно когато вземаше втора кърпа от масата, нещо на пода привлече погледа й. Беше един айфон. Тя го обърна и го погледна отзад. На гърба му беше залепен стикер на момиче с дяволски рога, което прави пирует. МАФИЯ ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО. Айфонът на Мадлин.

Тя погледна към калните отпечатъци на Мадлин, после към вратата и отново към телефона. Подпря се на умивалника в ъгъла и си пое дълбоко дъх. Да го направи ли?

Да, извиках аз колкото се може по-силно.

Ема плъзна нагоре капака на айфона, за да го отключи. С треперещи ръце натисна малката иконка с форма на балонче, за да отвори съобщенията на Мадлин. Първо в списъка беше нейното, с което я беше поканила в спа салона. Имаше цяла купчина есемеси за номера, който бяха погодили на Ниша: Лоръл пишеше, че е намерила идеалната актриса за ролята на ченгето, Шарлът питаше Мадлин дали може да купи фалшива кръв от карнавалния магазин в мола. Ема се прехвърли към по-старите съобщения. Имаше няколко, в които обсъждаха как да стигнат до купона на Ниша предишната седмица, макар че не обсъждаха фалшивото отвличане.

Пред вратата се разнесоха стъпки и Ема замръзна. Човекът тихо подсвирна и продължи по коридора. Ема стисна здраво телефона. Следващото, което погледна, бяха снимките на Мадлин. Появи се фотография на електрическа китара. Ема премести екрана наляво. Снимка на две балерини на сцената, едната от тях — Мадлин. Снимка на витрина с бижута в „Антрополъджи“. Снимка на Мадлин и Сътън в шезлонги.

Тя продължаваше да разглежда снимките: автопортрет на Мадлин, която се оглежда в огледало в цял ръст. Снимка на Сътън, Мадлин и Шарлът до някакво дворно джакузи. Сътън и Мадлин носеха оскъдни бански, но Шарлът си беше облякла хавлия.

Аз се наведох напред, разпознавайки веднага мястото. Тялото ми проблесна, сякаш потрепери. Това беше снимката, която бях направила при минералния извор. Думите ми отекнаха в ушите ми. Време е за снимка! И когато Лоръл се оплака, че я няма на снимката, аз се ухилих и казах, че съм го направила нарочно.

Ема продължаваше да поглежда към вратата, пръстите й трепереха. Премина на следващата снимка. Тя беше от същото място и показваше как Сътън тича след Лоръл по тъмната пътека.

Лоръл! — бях извикала аз. — Ще ти купя друга огърлица! Няколко секунди по-късно ножът се беше притиснал към гърлото ми.

Когато на екрана се появи следващата снимка, Ема се намръщи. Беше близък план на Лоръл, седнала на голям червен камък, зад нея изгряваше слънцето. На врата й висеше кръгъл сребърен медальон. С треперещи ръце Ема хвана верижката и погледна медальона си. Той изглеждаше точно като този на снимката.

— О, Боже! — ахнахме аз и Ема едновременно.

Тя се запита защо Лоръл носи медальона на Сътън — онзи, с който някой я беше удушил. Възможно ли е…?

Възможно беше. Все пак аз бях захвърлила нейния в гората. Единственото нещо, което нямаше смисъл, беше защо? Защо сестра ми ще иска да ме убива? Очевидно не бях най-добрата сестра — но чак толкова ли съм била лоша?

Дръжката на вратата помръдна. Ема изпусна айфона. Той се приземи върху купчината кърпи точно когато Мадлин отвори вратата. Тя беше облякла тесните си дънки и разкроената туника, прихваната с колан.

— Просто си търсех… о! — Погледът й попадна върху айфона на пода.

— Да. — Ема се опита да се усмихне, макар че вътрешно пищеше. — И аз го забелязах. Тъкмо щях да ти го нося.

Мадлин грабна телефона и го пъхна в джоба си.

— Благодаря. — Тя погледна Ема, която затаи дъх.

Но Мадлин изведнъж се завъртя и отвори вратата.

— Ще се видим утре в училище. — Тя мина с танцувална стъпка през вратата, разлюлявайки дългата си коса. Ема се облегна на ваната и завъртя медальона на Сътън между пръстите си.

Аз се чувствах още по-замаяна от преди. В каквото и да се беше набъркала сестра ми, то приличаше на кална вана. И колкото по-дълбоко се потапяше в нея, толкова по-тъмна и мръсна ставаше тя.

23.

Някой е бил много, много лошо момиче…

— И така, Медея е трябвало да убие децата си — обясняваше в сряда госпожа Фрост. Тя крачеше из стаята като някой важен адвокат, който защитаваше живота на невинна жертва. — Само така е можела да отмъсти на съпруга си Язон за предателството му.

Всички ученици си водеха бележки. Изведнъж Ема усети вибрации в чантата си. Бръкна в нея и усети гладките стени на айфона. Каквото и да беше, щеше да е по-интересно от въодушевените обяснения за Медея на госпожа Фрост. Нещо в енергичността, с която учителката им по литература излагаше литературните си интерпретации, караше Ема да се пита дали съпругът на госпожа Фрост не й е особено верен.

— Госпожице Мърсър? — разнесе се суров глас. Ема вдигна глава и видя госпожа Фрост, наведена над чина й. Тя махна с опърпаната си книга към Ема. — Веднага оставете телефона или ще ви го взема до края на учебната година.

Ема вдигна двете си ръце във въздуха.

— Предавам се. — Всички се разсмяха.

За щастие точно в този момент се чу звънецът, а това беше последният час за деня. Ема излезе в коридора и погледна екрана на айфона. Дори след толкова време, макар и да знаеше онова, което знаеше, тя продължаваше да таи в себе си зрънце надежда, че полученото съобщение може да е от Сътън.

Но този път беше просто имейл от майката на Сътън. Заглавието му беше „ОКОНЧАТЕЛНО МЕНЮ ЗА РД ПАРТИ“. Ема огледа списъка с аперитиви и десерти. Беше готова да напише „ИЗГЛЕЖДА СУПЕР“, когато забеляза в списъка морковени мъфини със стафиди. Никога не ги беше харесвала — пълнежът им от стафиди винаги й напомняше за миши барбонки. „НЕКА МЪФИНИТЕ ДА СА ПЛОДОВИ“ — написа тя и изпрати съобщението.

Коридорът беше пълен с ученици, които изпразваха шкафчетата си, и други в спортни екипи, които тичаха към игрището. В ъгъла до витрината с трофеи стояха група момичета, които Ема не познаваше, и си шушукаха нещо. Тя бързо огледа коридора; сърцето й подскачаше всеки път, когато зърваше руса коса като на Лоръл или плитка като на Мадлин. Ема беше избягвала сестра си и приятелките си цял ден, като им заяви, че през обедната почивка трябва да работи върху проекта си по фотография и пренебрегвайки закачливите им есемеси и имейли. „Пак ли ще почистваш обрасли вежди от снимките в годишника?“ — пошегува се Шарлът. При мисълта, че ще трябва да се изправи пред тях, кожата й настръхваше. Защо Лоръл носеше медальона на Сътън? И защо Мадлин я беше снимала? Дали това не беше някакъв вид трофей?

Ема се шмугна в дамската тоалетна и наплиска лицето си с вода. Когато протегна ръка към хартиените кърпи, една ръка се отпусна върху рамото й. Ема изписка и се обърна.

— Боже. — Зад нея стоеше Ниша, притиснала длан към устата си. — Много ли те стреснах?

Ема се обърна и с трепереща ръка спря водата.

— О! Какво става?

Ниша прибра кичур коса зад ухото си.

— Да не си забравила вече?

— Кое?

Ниша сложи ръце на хълбоците си и погледна презрително Ема.

— За украсяването на гардеробчетата? Което капитаните правят в началото на всяка година?

Ема примигна. Това пък откъде трябваше да го разбере?

— Уф! — изпъшка раздразнено Ниша. — Знаеш ли, някои хора не могат сами да се справят с всичко. Те трябва да попълват документите си за кандидатстване в университета.

Ема рязко се обърна. Мили боже.

— И аз искам да уча в университета — рече тя възмутено. — Искам да се запиша в университета на Южна Калифорния.

Ниша замълча за миг, сякаш в очакване на кулминацията. След това избухна в смях.

— Това е най-забавното нещо, което съм чула за целия ден.

Тя отвори вратата на тоалетната и тръгна по коридора към съблекалнята. Ема я последва. Ниша вървеше бързо. Опашката й се поклащаше наляво-надясно, ръцете й бяха свити в юмруци. Двете се спуснаха бързо по стълбите и профучаха покрай Джейсън и Кендра, които винаги се натискаха в малката ниша под стълбището. Когато минаха покрай тях, Ема забеляза, че ръката на Джейсън се губеше под ризата на Кендра.

Ниша влетя в съблекалнята и профуча покрай момичетата, които си обличаха банските костюми, екипите за фехтовка и униформите на мажоретки, и се устреми директно към малкия кабинет. Върху широката очукана маса бяха струпани гланцови листи, маркери и стикери. Една кутия с червени конфети се беше преобърнала и малките блещукащи късчета се бяха пръснали по целия под. Ема си помисли, че й приличат на капки кръв.