— Но се тревожех за него.

— И за това, колко жестоко може да нарани крехката му душевност една разглезена богата мъжемелачка, нали?

Лили сведе поглед към Ру, който се показа под масата.

— Помогни ми, Ру. Страх ме е от нея.

Моли се разсмя. По-възрастната жена също се усмихна, но бързо стана отново сериозна.

— Прости ми, Моли, сбърках за теб. Зная, че си загрижена за него, и не вярвам, че умишлено ще му причиниш болка.

Младата жена подозираше, че Лили отново ще промени мнението си, ако научи за обстоятелствата, довели до сватбата им. Единствено обещанието й към съпруга й я възпираше да не сподели истината с майка му.

— Ако още не си го разбрала, искам да знаеш, че съм на твоя страна — заяви тя. — Мисля, че Кевин се нуждае от теб.

— Нямаш представа колко много означават за мен тези думи. — Лили погледна към вратата. — Отивам да пия чай.

— Сигурна ли си? Гостите няма да те оставят на мира.

— Ще се справя. — Актрисата изпъна рамене и вирна гордо брадичка. — Достатъчно дълго се укривах. По един или друг начин, твоят съпруг ще трябва да свиква с мен.

— Браво на теб.

Когато Моли влезе в салона с подноса с курабийките и поредния чайник, завари Лили да си бъбри весело с гостите. От време на време хвърляше по един умолителен поглед на Кевин, но той старателно я избягваше. Сякаш се боеше, че всякаква проява на чувствата му ще го вкара в някакъв капан.

През трудното си детство Моли се беше научила да бъде предпазлива с хората, които сдържат емоциите си. Сега я потискаше предпазливостта на куотърбека. Ако беше по-разумна, още тази вечер щеше да се качи на колата и да се прибере в Чикаго.

Възрастната дама от Ан Арбър, която бе пристигнала по-рано през деня, подръпна Моли по лакътя.

— Чух, че пишете детски книги.

— Напоследък не толкова много — промърмори младата жена унило, припомняйки си за промените, които още не бе направила, и за августовската вноска за ипотеката, за която нямаше да има пари.

— Със сестра ми винаги сме мечтали да пишем книги за деца, но толкова много пътувахме, че не ни остана време за писане.

— Повярвайте ми, госпожо, че не е достатъчно само да разполагате с време — чу се гласът на Кевин. — Писането на детски книги не е толкова лесно, колкото си мислят хората. — От удивление тя едва не изпусна подноса. — Децата искат да четат интересна история. Може да е смешна или ужасна, но главното е да бъде интересна. И без да им се натрапват морални поучения. Точно това постига Моли в книгите си. Например в „Дафни се изгубва“. — С невероятна точност той продължи да описва творческите методи, чрез които Моли бе успяла да си извоюва любовта на малките читатели.

По-късно, когато съпругът й влезе в кухнята, тя му се усмихна.

— Благодаря ти, че така смело защити професията ми.

— Понякога хората са големи идиоти — обобщи Кевин мрачно. Кимна към продуктите, които Моли приготвяше за утрешната закуска. — Не е нужно да готвиш толкова много. Вече ти казах, че мога да поръчвам в пекарната в града.

— Зная, но ми доставя удоволствие.

Погледът му се плъзна по голите й рамене и дантеленото горнище. Задържа се там толкова дълго, че младата жена изтръпна, все едно бе прокарал пръсти по кожата й. Глупава фантазия, упрекна се тя. Кевин взе една курабийка от тенекиената кутия, която тя току-що бе напълнила с останалите сладкиши.

— Имам чувството, че тук всичко ти доставя удоволствие. Какво стана с лошите спомени от летните лагери?

— Винаги съм си мечтала за такъв летен лагер.

— Скучен и пълен със старчоци? — подсмихна се той и отхапа от курабийката. — Имаш доста странен вкус.

Нямаше намерение да спори с него. Реши да зададе въпроса, който цял ден не й даваше мира.

— Не каза нищо за днешните кандидати.

Кевин се намръщи.

— Не се получи така добре, както ми се искаше. Първият кандидат може да е бил някога много добър главен готвач, но сега беше пиян. А жената постави такива условия за работното време, че нямаше смисъл да я назначавам. — Моли се оживи, но надеждите й много скоро бяха попарени, когато той продължи: — Утре ще се срещна с още една кандидатка, която по телефона ми се стори много подходяща. Дори нямаше нищо против да се срещнем в неделя. Мисля, че в понеделник може да й обясним какви ще са задълженията й и да си тръгнем най-късно в сряда следобед.

— Ура — промърмори Моли унило.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че ти харесва да ставаш всяка сутрин в пет и половина?

— Трой, недей! — чу се откъм коридора кискането на Ейми.

Младоженците бяха дошли да се отчетат, преди да се приберат. Всеки ден, веднага след следобедния чай, те хукваха към апартамента си, където според Моли тутакси скачаха в леглото и шумно се отдаваха на страстни ласки, преди да се върнат в пансиона за вечерята.

— Големи сме късметлии — изсумтя младата жена. — Сега ще можем да се насладим на поученията и на двамата специалисти по брачния живот.

— Как ли пък не! — Без всякакво предупреждение Кевин я сграбчи, притисна я към хладилника и впи устни в нейните.

Тя отлично разбираше какво прави той. Може би това беше по-добро, отколкото предложението й да й направи смучка, но доста по-опасно.

Свободната му ръка подхвана крака й под коляното и го вдигна. Тя го уви около кръста му и го прегърна. Другата му ръка се пъхна под горнището й и обхвана гърдата й. С пълното право на законен съпруг.

Всичко е само представление, каза си тя. Разтвори послушно устни и езикът му се плъзна в устата й. Кевин имаше чувството, че някак си й принадлежи, на тази малка част от нея, а тя искаше целувката да продължи вечно.

Кухненската врата се хлопна, напомняйки й, че не са сами. Но нали тъкмо заради това бе целият този спектакъл. Кевин се отдръпна на няколко сантиметра, но топлият му дъх продължи да гали устните й. Очите му оставаха приковани върху устата й, а ръката му продължаваше да обгръща гърдата й.

— Изчезвайте!

Ейми ахна и вратата се затръшна. Последваха бързи отдалечаващи се стъпки.

— Струва ми се… че им дадохме добър урок — прошепна Моли задъхано.

— Предполагам — отвърна той и устните му отново се впиха в нейните в жадна целувка.

— Моли, аз… Ох! Извинете ме…

Поредното захлопване на вратата. Нови отдалечаващи се стъпки, този път на Лили.

Кевин изруга глухо.

— По-добре да се махаме оттук.

В гласа му прозвучаха същите решителни нотки, които тя помнеше от интервютата по телевизията, когато той обещаваше, че отборът му ще победи „Грийн Бей“45. Пусна крака й. Ръката му с подчертано нежелание се отдръпна от гърдата й.

Моли отново се беше забъркала точно в това, което толкова старателно се опитваше да избегне.

— Наистина не мисля, че…

— Стига си мислила, Моли. По дяволите, аз съм твой мъж, а ти отдавна трябваше да се държиш така, както е редно за една съпруга.

— Както е редно? Ти какво си…

Но Кевин, като човек на действието, я сграбчи за китката и я повлече към задната врата.

Не можеше да повярва. Той я отвличаше, за да я… За да я завлече в леглото си! Да я изнасили!

О, боже… Съпротивлявай се! Кажи му „Не“!

Тя бе научила от Опра46 какво трябва да се прави в подобни случаи. Да крещи с всички сили, да се тръшне на пода, да рита ожесточено. Опитните в такава съпротива, поканени в „Шоуто на Опра“, обясняваха, че жената може не само да изненада противника, но и да се възползва от по-силните мускули на краката.

Крещи. Падни. Ритай.

— Не — прошепна тя.

Кевин обаче не й обърна внимание. Повлече я по пътеката в градината, между бунгалото и езерото. Дългите му крака прекосяваха разстоянието с такъв устрем, както когато търчеше обезумяло преди последното изсвирване на рефера за края на мача. Ако не я държеше толкова здраво, Моли щеше да се спъне и да падне.

Крещи. Падни. Ритай. И не спирай да крещиш с цяло гърло. Много добре бе запомнила това. От теб се иска през цялото време да не спираш да крещиш, докато го риташ с всички сили.

Да се свлече на земята? Звучеше интригуващо, но нямаше смисъл. Жената не може да надвие един мъж в ръкопашна схватка. Но ако мъжът е неподвижен, а жената го изрита в топките, където той е най-уязвим… Това вече определено имаше смисъл.

— Хм, Кевин…

— Кротувай, иначе, заклевам се, ще те обладая още тук.

Да, това несъмнено беше груб секс и насилие.

Слава богу.

Моли бе толкова изтощена от безкрайните мисли, от усилието да се бори с това, което най-много желаеше. Щеше да е незряло да се самозалъгва, че единствено той е виновен за това, което ставаше сега. И недостойно да се убеждава, че Кевин е някакъв сексуален маниак. Но макар да беше вече на двайсет и седем, тя така и не бе станала жената, която мечтаеше да бъде. Когато стане на трийсет, ще е абсолютно наясно със собствената си сексуалност и сама ще избира партньорите си. Но засега нека остави Кевин да се погрижи за всичко.

Те профучаха вихрено по пътеката, задминавайки бунгалата „Най-справедливият Господ Исус Христос“ и „Ноевият ковчег“. Точно пред тях беше „Полски кремове“.