— Че каква дама съм аз? Нали трябва да се забавлявам! Съблякох си дрехите и му предложих себе си. Това ли искаше да чуеш?

Кейн рязко бутна чинията си.

— Ти се превърна в красива жена, Кит. Но си остана безразсъдна. Това е опасна комбинация.

— Двамата с мистър Пърсел говорихме за политика. Обсъждахме унижението, на което федералното правителство подлага Южна Каролина.

— Сякаш чувам, как двамата въздишате над това, което янките са направили с вашата нещастна родина. Плачете за несправедливостта на окупаторите, все едно южняците нямат никаква вина. Сигурен съм, че двамата сте идеална двойка.

— Как може да си толкова безчувствен? Нима не виждаш ужасните последици от Реконструкцията? Конфискуват домовете на хората. Губят спестяванията си. Югът е като парче стъкло, строшено под ботушите на янките.

— Позволи ми да ти напомня няколко неприятни факта, които изглежда си забравила — Кейн вдигна гарафата с бренди, но премисли и бутна запушалката обратно. — Не Съюза започна тази войната. Във форт Съмтер първо гръмнаха пушките на южняците. Вие загубихте войната, Кит. Загубихте я с цената на шестстотин хиляди живота. И ти очакваш всичко да остане постарому? — погледна я недоволно. — Говориш за ужасите от Реконструкцията. Според мен, Югът трябва да бъде благодарен на федералното правителство за проявеното милосърдие.

— Милосърдие?! — възмутено скочи Кит. — Ти наричаш всичко това, което се случва тук, милосърдие?

— Чела си историята. Ти ми кажи — Кейн също скочи на крака. — Посочи ми други победители, които са били толкова снизходителни към победените. Във всяка друга страна, от Съединените щати, след капитулацията хиляди войници биха били екзекутирани за измяна, а хиляди други, с години щяха да гният по затворите. Вместо това последва обща амнистия и южните щати бяха приети отново в Съюза. Боже мой, та Реконструкцията е нещо като плясване по ръката за всичко, което Югът причини на тази страна.

Кит толкова силно стисна облегалката на стола, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Съжалявам, че не е имало достатъчно кръвопролития, за да бъдеш доволен. Що за човек е този, който желае на Юга повече нещастия, отколкото вече е преживял?

— Никому не желая нещастие. И даже съм съгласен с политиката на търпимост на федералното правителство. Но трябва да ме извиниш, ако не мога да изразя праведно възмущение, защото хората от Юга са загубили своите домове.

— Искаш още кръв ли?

— В ръцете ми са умирали хора — спокойно възрази той. — И не всички от тях носеха сини униформи.

Тя пусна стола и избяга от стаята. Когато влезе в спалнята си, се отпусна на табуретката пред тоалетката.

Той не разбираше! Виждаше всичко през очите на северняк! Но дори след като изреди всички причини, поради които той грешеше, Кит не намери сили да възкреси предишното си усещане за собствена правота. Кейн изглеждаше толкова тъжен…

В главата й все едно удряха железни чукове. Искаше да отиде да си легне и да забрави, но имаше да върши работа, която твърде дълго бе отлагала.



Късно през нощта, след като всички заспаха, Кит се промъкна в библиотеката, седна зад бюрото и се зачете в подвързаната с телешка кожа книга, в която Кейн водеше счетоводството на плантацията.

Глава 11

Следващите няколко седмици къщата бе обсадена от несекващ поток посетители. В по-добрите времена, жените пристигаха в „Райзън Глори“ облечени в най-красивите си рокли и в елегантни екипажи. Сега те се придвижваха с карети теглени от работни коне или седяха на каприте на разбити двуколки. Роклите им бяха овехтели, а бонетата стари, но осанката им си оставаше както преди — горда.

Засрамена от екстравагантния си гардероб, в началото Кит се стремеше да се облича по-просто, но скоро разбра, че посетителките й се чувстваха разочаровани от скромното й облекло. Те постоянно споменаваха люляковата й рокля, която бе облякла за първото си посещение в църквата, и се интересуваха живо, дали тогавашната й шапката бе от тафта или атлаз.

За тоалетите й клюкарстваха в целия окръг, от прислужничките и готвачките, до старата негърка, която продаваше раци с една количка. Те коментираха, че Кит Уестън има разкошни костюми в най-модните цветове и кройки. Жените бяха жадни за тази красота и искаха да я видят с очите си.

След като го разбра, Кит нямаше сърце да ги разочарова допълнително. Затова всеки ден покорно обличаше различни рокли, а няколко по-млади и настоятелни жени покани в спалнята си, където можеха да видят с очите си претъпкания й с модни тоалети, гардероб.

Кит бе натъжена от мисълта, че дрехите й представляват по-голям интерес за хората, отколкото самата тя. Роклите бяха хубави, но досадни с техните кукички, дантели и копчета, които вечно се закачаха за мебелите. Имаше желание да подари зелената муселинена рокля на хубавата млада вдовица, чийто мъж бе загинал при Гетисбърг, а синята копринена — на Прюдънс Уейв, която бе покрита с белези от едра шарка. Но бедността не бе сломила гордостта на южнячките, затова езикът й не можеше да се преобърне и да предложи това, което те щяха да сметнат за милостиня.

Но не всички посетители бяха жени. Една дузина мъже на различна възраст намираха пътя до вратата й през повечето дни. Те я канеха на разходки с кабриолет, и пикници, стараеха се да я заговорят след църковната служба, и едва не се сбиха, кой да я придружи на лекцията по френология в Чатакуа. Тя успя да откаже на всички, без да засегне нечие самолюбие, като им обясни, че вече се е съгласила да отиде с мистър Пърсел и сестрите му.

Брандън се отнасяше все по-внимателно към нея, макар тя често да го шокираше. Въпреки това, той държеше на нея и Кит бе сигурна, че скоро ще й направи предложение. Вече бе минал половин месец и подозираше, че той няма да се бави още дълго.

След спора им за Реконструкцията, с Кейн почти не се бяха виждали, дори по време на хранене. Оборудването за предачницата бе пристигнало и всички бяха ангажирани да го завият с платнища и да го приберат в плевнята и под навеса, докато всичко станеше готово за монтирането му. Но всеки път, когато той се окажеше близо до нея, тя усещаше остро присъствието му и в душата й се зараждаше нещо повече от неловкост. Кит най-нагло флиртуваше с обожателите си, когато мислеше, че я наблюдава. Понякога това го забавляваше, но на моменти в очите му бляскаха мрачни емоции, които тя намираше за доста обезпокоителни.

Слуховете се разпространяваха бързо и скоро Кит узна, че Кейн е бил забелязан в компанията на красивата Вероника Гембл. Вероника бе източник на неизчерпаемо любопитство и сплетни за местните жители. Въпреки че бе родена тук, тя си оставаше чужденка, тъй като бе напуснала отдавна Южна Каролина и бе водила екзотичен начин на живот, след брака си с художника. Носеше се слух, че съпругът й я бе нарисувал как лежи съвършено гола на дивана и картината виси в спалнята й. Що за дързост?!

Една вечер, Кит слезе долу за вечеря и завари Кейн в дневната да чете вестник. Бе минала почти седмица, откакто се бе появил за последен път на вечеря и затова се учуди, когато го видя. Бе още по-удивена от факта, че бе облечен в официален черен фрак и бяла риза, тъй като в трапезарията обикновено се появяваше в ежедневните си дрехи.

— Ще излизаш ли?

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но никъде няма да ходя тази вечер — съобщи той и остави настрана вестника. — Ще имаме гост за вечеря.

— Гост? — Кит погледна с ужас надолу към калната си рокля и изцапаните си с мастило пръсти. — Защо не ме предупреди?

— Изобщо не ми дойде на ум.

Целият ден на Кит бе минал зле. Софрония бе в лошо настроение и те се скараха за глупости. След това ги бяха посетили преподобния Когдел и съпругата му. Те им разказаха всички клюки, свързани с Кит, която продължаваше да живее в плантацията без истинска компаньонка. И двамата я умоляваха да се пренесе при тях, докато намерят подходяща за длъжността жена. Кит бе направила и невъзможното, за да ги убеди, че мис Доли изпълнява съвестно задълженията си, когато възрастната дама влетя в стаята и ги помоли да навиват бинтове за ранените войници на Конфедерацията. Щом гостите й си отидоха, тя започна да помага на Софрония да изчистят китайските тапети в трапезарията с корички хляб. После, докато писа писмо на Елзбет, успя да разсипе мастилницата. След това излезе на разходка, за да се успокои.

Нямаше време да се преоблича за вечеря, но тъй като не очакваше никого, с изключение на мис Доли, не бе особено загрижена за състоянието на обикновената си муселинена рокля. Компаньонката винаги я гълчеше за външния й вид, дори когато Кит полагаше усилия да изглежда като самото съвършенство.

Тя отново погледна мастилените петна по пръстите си и калта по роклята, беше я изцапала, когато коленичи да освободи малко врабче, оплетено в къпинов храсталак.

— Ще трябва да се преоблека — каза Кит, точно когато Луси се появи на вратата.

— Мис Гембл е тук.

И в стаята влезе Вероника Гембл.

— Здравейте Байрън!

Той се усмихна.

— Вероника, радвам се да те видя отново!

Тя бе облечена в стилна нефритенозелена вечерна рокля, с бронзова долна фуста на черни сатенени райета. Дълбокото й деколте бе украсено с черна дантела, която подчертаваше блестящата й белоснежна кожа, каквато обикновено имаха червенокосите. Косите й бяха вдигнати нагоре и подредени в сложни къдрици и плитки, поддържани от бронзова копринена диадема с лаврови листа. Разликата във външния вид на двете жени не би могла да бъде по-очевидна и Кит смутено приглади полите си — за съжаление без особен успех.

Забеляза, че Кейн я наблюдава. Имаше някакво странно задоволство в изражението му. Явно с искрено наслаждение сравняваше двете жени — неугледния външен вид на Кит и съвършенството на Вероника.

Мис Доли връхлетя в стаята.

— Защо никой не ме е уведомил, че ще имаме компания за вечеря?