Ане-Мари Олесен - Копелето

ХУДОЖЕСТВЕНИ ПЕРСОНАЖИ

Мадлен дьо Мондидие— млада жена от католическо

семейство от дребната аристокрация

Габриел— камериерката на Мадлен

Алфонсо— кочияш на Мадлен

Якоб Абраванел— търговец на книги

в Медина дел Кампо

Франсиско Енарес— младши секретар

на Габриел де Саяс

Кристобал— младши секретар

на Антонио Перес

Виглиус— придворен лекар на крал Филип II

Мигел Сесо— търговец на книги в Мадрид

Ребека— икономка на Мигел Сесо

София— акушерка

брат Августин— монах

Лаура— дойка

Афааф— мориска

Улудж Кара Бей— турчин, поддръжник

на въстанието на мориските

ИСТОРИЧЕСКИЛИЧНОСТИ

Филип II— крал на Испания

Хуан Австрийски— полубрат на Филип II

Ана де Мендоса, принцеса де Еболи— съпруга

на Руи Гомес де Силва

Абен Умея— водач на въстанието на мориските

и самопровъзгласил се крал на Гранада

Абен Абу— водач на въстанието на мориските

след Абен Умея, негов братовчед

Габриел де Саяс— секретар на Филип II

Антонио Перес— секретар на Филип II

Диего де Еспиноса— Велик инквизитор

Фуркево— посланик на Франция в

испанския кралски двор

Руи Гомес де Силва— съветник и

министър на Филип II

Анна де Толедо— любовница на

Хуан Ескобедо — секретар на Хуан

Франсиско Гереро— композитор

Луис де Моралес— художник

Хуан де ла Куева— драматург

Матео Алеман-и-де-Енеро— писател

Мигел де Сервантес— войник и начинаещ писател

Педро де Деса— управител на Гранада

Алонсо Мудара— свещеник, композитор и музикант

Гранвел— кардинал на служба при испанския крал

Ернандо ел Абаки— командир на

войската на Абен Абу

Алонсо дел Кастильо— преводач в испанския двор

юни 1570 г.

До Мари Беатрис дьо Мондидие

Скъпо мое момиченце, моя прелестна дъще с живия поглед и вечната усмивка, която пронизва човек право в сърцето, пиша ти, въпреки че си едва на седем месеца и ще минат много години, преди да можеш да прочетеш и разбереш писмото ми. Тайно се надявам, че дотогава то ще е станало излишно. Че най-после ще съм те открила и те държа в ръце, и гледам как растеш и се превръщаш в красива и силна жена, каквато съм сигурна, че ще бъдеш някой ден. Но все пак ти пиша — в случай че пленничеството ми се проточи и не се прибера скоро. Ще последват още писма. Защото аз съм твоята майка, Мадлен дьо Мондидие, и винаги ще те обичам. Дано писмата и любовта ми те намерят, където и да си.

Прескъпа Мари Беатрис, малка моя Снежинке, както те наричам на галено в мислите си, ти трябва да знаеш коя си. Трябва да знаеш коя е майка ти. Трябва да познаваш историята си. В първото си писмо ще съм кратка, защото възможностите ми са ограничени. В момента пътувам по море, пленница съм на един турски кораб и не съм сигурна накъде сме се отправили. Може би чак към Константинопол.

Засега се държат добре с мен. Командирът, Улудж Кара Бей, ми осигури собствена каюта, а когато разбра, че съм образована, ми предостави и хартия и пера, за да се занимавам с нещо полезно, докато сме по море. Как ще изпратя писмото, още не знам. Първо да стигнем сушата. Все ще измисля нещо.

Ще пратя писмото до леля си в Руан — графиня Мари Карон, на която си кръстена. Надявам се камериерката ми Габриел, на чиито грижи те поверих, да е успяла да те заведе до леля ми, въпреки че Северна Франция е далеч от Испания, където ви оставих. Навремето Габриел беше на служба при графинята и решихме да потърси помощ там, ако се наложи набързо да отпътувам без теб. Ако си в Руан при графиня Карон, мила Снежинке, тогава съм спокойна, че си в добри ръце.

Графиня Мари Карон е единствената сестра на покойния ми баща Еркюл дьо Мондидие. Майка ми почина, когато бях малка. Така че графинята е единствената ти роднина.

На семейството на баща си не можеш и никога няма да можеш да разчиташ. При все че с баща ти се обичахме, по ред причини връзката ни остана тайна и никой не знае, че съм му родила дъщеря. Най-сигурно ще е това да си остане тайна. Баща ти е принц Луи дьо Конде, един от враговете на Католическата църква. Той беше убит при Жарнак преди близо година и половина в битката на френските хугеноти срещу нас, католиците. Беше женен за Елеонора и сега синът им е начело на еретиците хугеноти в борбата им срещу френската корона и кралицата майка Катерина Медичи. Каквото и да чуеш за Катерина Медичи и за безмилостния начин, по който мачка противниците си, тя е кралица, която всеки френски католик трябва да почита и на която трябва да останем верни.

Аз бях придворна дама на Катерина, преди да отида в Испания. Но се влюбих във врага й — баща ти Луи, а когато той загина, предпочетох да напусна Франция. Имах нужда за известно време да се махна от страната, която ме принуди да се разкъсвам между любов и лоялност.

Затова през април 1569-а заедно с Габриел напуснах Ла Рошел — тогава градчето беше под властта на хугенотите — и двете пресякохме границата с Испания. Беше съвсем скоро след гибелта на баща ти. Носех писмо от Катерина Медичи, че пътувам по нейно поръчение и се намирам под нейна закрила. Бях уверена, че с това писмо ще ме приемат добре в католическия двор в Мадрид. Оттам крал Филип II управлява Испания, а аз смятах съюза между него и Франция за силен, особено откакто се ожени за дъщерята на Катерина Медичи — Елизабет. Всички говореха, че наистина я обича.

Освен писмото от кралицата, носех рапирата си и една кама с инкрустирана със смарагди дръжка — подарък от графиня Карон. Защото аз мога да се фехтовам, скъпо дете, и един ден ти също ще можеш. Никога не трябва да се страхуваш да влезеш в битка. Жените също могат да се борят за мястото си на света, никога не го забравяй. Мнозина ще се опитат да те убедят в противното. Жените все още биват потискани с твърдението, че слабостта е прекрасно женско качество. Никога не им вярвай. Научи се да се фехтоваш, изучи света чрез книгите, научи всичко, което можеш да научиш. И без срам воювай за мястото и щастието си.

Достатъчно за тази вечер. В мислите си целувам устните ти, мъничките ти пръстчета, очите ти. Приспивам те с песнички за любов и радост. Душата ми напуска този кораб, полита през морето и те намира, и те обгръща в нежност и грижа в тази обсипана със звезди нощ. Погледни нагоре към небето, любима моя дъще. Има една утринна звезда, наричат я Фосфор[1] Открий я и я погледай заедно с мен. И когато я гледаш, знай, че те обичам.

Твоята майка,

Мадлен дьо Мондидие

Кастилия, 1569

Усетих, че ми се повдига. Трябваше да облекча стомаха си. Слънцето беше високо в небето над прашната равнина, пролетните му лъчи заслепяваха очите и почна да ме избива пот. Друсането в каретата също не помагаше. Трябваше да спра.

— Габриел — викнах и дръпнах юздите на конете.

Габриел показа глава навън и попита какво има, но аз бързах да сляза и не й отговорих.

Паднах на колене пред една туфа цъфнали в жълто храсти и изпразних стомаха си. Киселата миризма се смеси с острия аромат на храстите, отново ми призля и продължих да повръщам, докато не почнах да плюя само зелена жлъчка.

Усетих влажно парче плат на челото си.

— За Бога, мадмоазел Мадлен, какво ви стана изведнъж? — Габриел стоеше на колене до мен. Беше намокрила една кърпа с вода, а сега ми подаваше и да пия.

Поклатих глава. Дори и водата нямаше да успея да задържа в стомаха си, сигурна бях.

— От сутринта съм така — казах аз. — Но вече ми мина. Да продължаваме. До довечера трябва да сме стигнали Бургос.

В погледа на Габриел се четеше колебание.

— Страхувам се, че още не съм се научила да управлявам конете — каза тя. — Иначе щях да ви сменя. Но дали е разумно да влизаме в Бургос с жена на юздите? Пък била тя и в мъжки дрехи и с рапира на кръста. Не забравяйте, че сме в Испания. Баща ми беше кастилец, войник, избягал от войската в Нидерландия. Често ми е разказвал колко закостенели са испанците в привичките си, колко са сурови с всеки, различен от тях. Тревожа се, мадмоазел Мадлен.

Габриел имаше право. И аз се бях замисляла за същото. Инквизицията следеше отблизо испанците и налагаше жестоки наказания на всеки, който излизаше извън границите на общоприетото. Затова французите — и хугеноти, и католици — страняха от тях.

— Засега ще скрия косите си под шапката — казах аз. — Надявам се така поне отдалече да мина за мъж, докато намерим някоя странноприемница, в която да пренощуваме. В Бургос ще се преоблека, ще скрия рапирата и ще наема кочияш, който да ни откара до Мадрид. Трябва да се представим в двора на крал Филип в подобаващ вид.